"Нека през Новата година, само здрави и щастливи Юнчета да има!!! - 21

Танче, добре е Велизар, благодаря!   Кашля, но няма температура и като го гледам май ще де размине леко.  

 mama&sladurana, какво да ти кажа. Децата винаги са различни, но дали едното ще е по-кротко никой не знае. Велизар като бебе наистина беше много спокоен. Не знаех какво е недоспиване, дондуркане.. Беше като ангелче. Но след година и половина положението драстично де промени. Търкалял ми се е по улиците и не веднъж съм се прибирала разплакана от безсилие. Но пък винаги е бил страшно самостоятелен. Сам се заиграваше, не ми е висял по ръцете, не беше лепнат за мен като брат си. Радо ако не е в мен, обикновено е хванат за крачола ми. Трябва да му измислям игри и аз да участвам е повечето от тях. Ако изляза от стаята бяга с писъци след мен.

mar4ela5, аз взех Инфлуцид и им давам и на двамата 3*1. Велизар вече няма сополи, а Ивката от днес е със гъст секрет и само киха и току си хапва някой сопол . Но поне нямат температура. Общо взето Т при Визо беше за една вечер. Но аз здраво ги бухам с хомеопатия:
- Инфлуцид,
- Kalium bichromicum 9ch и hydrastis canadensis 9ch за гъсти сополи,
- Самбокол (това е бъз за имунна система - то аз и преди го давах),
- в носа капя лайката с мед,
- Ca и вит C,

А на Визо му прегракна гласа и педиатърката каза да давам AERIUS. То е антиалергично лекарство.


Визо като вдигна Т гледах да ги тъпча със сокове. Настоявах да пият често, за да не вдигат Т. То разбира се вода е хубаво, ама са деца и с това ги залъгвам. Иначер кой ще ти пие гола вода.

Горе долу са добре. Даже са доста енергични, ходим на разходки

Бързо оздравяване, Марчела , и на всички болни дечица

Да оздравяват бързо всички болни дечица!
 И Иво спада към супер общителните и несрамежливи дечица, чак ми е смешно как се хили на всеки срещнат и подава ръка за здрасти  А обърнат ли му внимание е най-щастливия на света  Но си мисля, че като порасне и се осъзнае, ще разбере че не всички са усмихнати и добри като него, толкова са наивни и невинни децата  А и се променят с годините много, колко периода още ще сменим сигурно!
 Онзи ден получихме огромна розова изненада, засега се оказва че бебето ни ще е момиченце  , този път пишка не се видя.  Другия път ще ни кажат със сигурност. 

Само мойта ли е срамежлива?     С  чужди  хора  абсурд да се  заиграе,  минимум  10 минути  й трябват да  свикне с тях и  то  ако  не  й  обръщат  внимание.  И навън  и вкъщи  е  залепена за мен. Не  се  отделя на  повече  от  5  метра,  направи ли  го съвсем  бързо  се  присеща и  се  връща да  се  хвърли отгоре ми с рев.    

Боил от възрастни много се срамува. Като по-малко бебе на всички се хилеше, с всички се закачаше. Даже си спомням на морето като бяхме една вечер в един ресторант как обикаляше от маса на маса и оставяше на хората по нещо - на един лопатка, на други наръфан картоф
Сега обаче като го закачат и крие лице в мен, или в който го държи. С децата (избирателно, не с всички) се закача, обикновено пищи насреща, което по-големите приемат като обида , но рядко се залепя за тях. Евентуално ги целува и после продължава към следващата набелязана цел
Така като гледам, минава през различни периоди. Засега не мога да кажа дали ще бъде отворко или ще е по-срамежлив.

Павел сред непознати е много срамежлив, ноо сред "свои" умира да е център на внимание.   И на мен още не ми е ясно от кои ще е. Баща му е по срамежливите, аз от контактните.  

Дидиии, голяма изненада!  Каквито и да са "гащите", само живо и здраво да е! 

Диди голяма изненада с розовите гащи  .Я кажи ти какво искаш.Знам,че важното е да е живо и здраво,но все пак всяка майка тихичко си е мечтала за определен пол.Аз със Кети нямах предпочитания,но вторият път много исках пак да е момиче.Честно казано малко се разочаровах ,когато лекаря каза,че е момче.Но сега Жори е моят идеален мъж 
За срамежливостта и ние сме от срамежливите.В нас предпочита да е или в мен или около мен.А когато сме навън и някой непознат го закачи,той затваря очи и стой така няколко минути.Много е смешен.Сякаш си мисли,че така не го виждат  .Но всичко си е на периоди.Кети мина по няколко пъти през различни периоди.Сега вече е по голяма и осъзнава доста неща.Срамува се от някой действия,но не и от хора.

Ние пък сме от общителните, но с мярка Но когато са в луна парка на морската градина или мола, могат да хванат пътя и да ги изгубя. Запленени от всичко интересно се втурват и по някое време застават срещу някой непознат и се сещат, че мама я няма. Следва уплаха и рев.
А иначе като опознаят непознатите за 10-15 мин, започват да си показват магариите .

MaYa___, знам че не поглеждаш от този ъгъл, но има нещо положително в това детето ти да  срамежливо - няма да я губиш, няма да се заговаря с непознати или само да я заговори непознат ще алармира с рев. Може би честа среща с много и различни хора (особенно деца) ще й помогне. Пък и с времето ще се промени детето. Аз съм срещала особенно срамежливи деца - в детския кът, където ходим едно момченце не искаше да влезе, защото моите бандити бяха вътре. Седеше до баща си и само гледаше, но въобще не влезе да играе. А беше 2,5-3годишно.

mama moni, а синът ти не прилича ли повече на теб от дъщеря ти? Аз затова исках тайничко момче

Maya,ние сме като вас.Но на мен така ми е добре,мога да седна да изпия едно кафенце на открито с приятелка и Ивет се върти около мене. С Ники нямах такава възможност,той беше точно обратното.Мисля си,че като тръгне на детска градина ще и мине този период.
Didi,едно голямо честито!
Джей,успех в лечението на зъбите!
Да оздравяват бързо болните дечица!

Отначало и аз  си мислих,  че срещите с  повече хора биха оправили нещата, но  не  се получи.  Сега  вече  като е по-голяма всеки ден  контактува  (буквално) с нови  хора,  но  дистанцията е огромна просто  Другото, което е, че единствените хора, които дава  да  я гушнат  са аз, майка ми и  мъжа ми  (когато си е тук). Дори и с  брат ми и другата й  баба, които вижда поне по един  път седмично  се държи с  резерви  и първите 5-10 минути не иска да ги погледне и седи вкопчена в  мен...

Диди много се радвам ,че ще е момиченце.Само да е живо и здраво какво ще е няма значение. На мен много ми се искаше да са различни и така и стана,но госпожицата здравето ми взема.
Иначе малката и силно привързана към мен,преди ходеше да си играе с баба си и дядо си ,но сега не иска никой,даже на батко си не дава да се доближи до мен.
Бързо оздравяване на всички болни.Мен приви опит да ме боли ухо,а тази вечер си спуках една торбичка на венеца.Утре съм на зъболекар.
Спокойна нощ!

Абсолютно същата работа е и Ивет.Последния път като видя баба си и дядо си и избухна в рев.Но и аз се надявам да се оправят нещата. Дори баща и като замина последния път на рейс това въобще не се усети.Нито го търси,нито нищо.Все в мене е вкопчена и това е.

Здравейте момичета!

Нашата сага с кашлицата продължава. Поне вече разбрахме кой е виновника - streptococcus pneumoniae. Ходихме при педиатъра и при УНГ и двете изказаха едно и също мнение и изписаха едно и също лечение - АБ, Аугументин.  Та от днес го започвам и дано ги изтрепем гадинките!

За пореден път се убеждавам, че майчиния инстинкт трябва да се слуша. Според антибиограмата излезе, че АБ, който първоначално изписа педката(преди секрета), нямало да свърши работа.
Сега стиснете по едно палче да стане с този от първия път. Седмица ще го пие и след още една седмица на контролен преглед и изследвания.

За срещите с повече хора и аз не съм сигурна дали дават резултат или просто си е до дете. Преди Павел да се разболее всеки ден излизахме в квартала, където има все едни и същи майки с деца. И той пак се спира като ги види. Известно време стои на разстояние и се срамува преди да отиде при тях да се заиграе. А за непознати да не говорим... Не ме тревожи това изобщо, гледам положителната страна на нещата, която вече сте споменали.  

РЕших да седна да драсна някой ред,че ме мързи да правя каквото и да е докато спи малката,просто голям мързел и голямо ядене пада.Пък и тук в Бургас заваля един сняг,един вятър,пак зимата се върна,но ние си знаем че е така март месец.
Марчелка,успех в борбата с гадинката!!!!

Диди,розови ли ще са гащите,или после на следващия преглед пак ще се окажат сини????

Като ви чета за децата,кои какви са,се замислих за моите какви са,но не са много различни едно от друго,то наистина растат и се променят....Но и двете не са кротки и мирни,на кафе не съм сядала с нито едно от двете ,от бебета са ревливи и не много поспаливи,мрънкащи,но сега с Вики,тъй като има по-голям брат,осъзнавам че тя по-рано е разбрала какво е да отстоява,или да нахалства за да може да извоюва нещо от брат си.За срам-като им говорят други хора-са срамежливи,не искат да ходят при тях ако не са ги виждали поне 10 пъти.Но пък за ходене-ходят си навсякъде където пожелаят без страх и свян,без да ме търсят и без да идват при мен когато ги викна.Което мен не ме устройва.И двамата са залепени за мен.Иначе баткото като поотрасна започна да става по-контактен към възрастните и по-срамежлив към децата.Вики-живот и здраве ще видим.
И пак да кажа каква глупост се случи с Вики-от едни царев.пръчки с играчка се падна вътре шнола и гривна ластична.И аз шнолата я оставих за вкъщи да я нося,а гривната мислих да хърля,но съм я забравила.И онзи ден гледам Вики си я сложила на ръката,играе си,и излязохме на разходка,прибрахме се,играем си нещо и аз виждам едно етикетче на врата и,вдигам и главата да видя какво има,и голям ужас-тя успяла да си навре гривната на врата.Веднага я махнах,целия врат и се беше отбелязал с фигурките.Постояннно я наблюдавах  и пак беля станала.Затова сега с мартеничките ще внимавам много.

Привет момичета!Влизам да се разпиша, да не ме забравите.Ние сме добре.От наводнението се отървахме на косъм/стигна до няколко улици преди нашата/, беше страшничко, хората се уплашиха много, за щастие се размина без жертви, но съсипани домове и имущество.
Не съм чела назад около 20 страници, само хвърлих един бърз поглед.
Болничките да оздравяват.
Диди, честито розови гащи.