Но се замислям, какво ли е да имам на разположение 24 часа само за мен.Не за семейството, не за работата ми, а само и единствено за мен.От години не ми се е случвало, а осъзнавам, че понякога ми се иска да бях откраднала едно денонощие от времето, което да подаря на себе си.
Като се знам каква съм, най-вероятно ще очаквам с нетърпение да изтече и пак да съм заедно с близките си.
Но е възможно и да се насладя на излежаване в леглото с книга, на дълги и безцелни разходки, на сътворяване на сладкиши от отдавна забравени рецепти, на забравени хобита.
Имате ли вие такава придобивка, имате ли възможност периодично да отделите 24 часа само за себе си.И как бихте се чувствали, какво бихте правили?Дали ще се поболеете от скука и от мъка, че не виждате любимите си същества , дали ще се заемете с отдавна отложени дейности, за които все нямате време, дали ще предприемете нещо шантаво, ще разпускате безцелно или пък ще се чудите какво да правите?
Темата може да я приемете и като забавна.