така също не може да ги събуе, а ританките не са чорапогащник, ако това те притеснява 
А проходилките за изправените деца са едни други дето се бутат и не се сяда в тях
така че сега спокойно вземи от тези със седалките и остави детето да се кефи
За него това не е нещо дребно, не можеш да му наложиш своите критерии за дребно и важно
спомни си ти като си била дете как е било


Слагам Мона от около 2 седмици в проходилката, аз ако чакам д а се изправи ехее, то това дупе тежи
, много се кефи.


/ това го казва човек който копуваше на Дани само Гербер и хип/
и дано и при нас е така че Мона от седмица яде нощем по 2 пъти какво и става не знам и се буди много.Има ли бебета на АМ който да ядат нощем 





Ти винаги си намирала начин да се разбереш с него, няма да забравя как му правеше готини сандвичи, ще се разберете и сега. А иначе е ясно, че децата ни са презадоволени, ненужно презадоволени даже.
Ужас... каква е таз лекарка бре...



Аз веднъж съм вдигала 40о като малка и помня, че ми слагаха на стъпалата рендосани или ситно нарязани (не помня точно) картофи във пликчета, издърпвали топлото. Аз и сега си слагам на опарено резен картоф


А за майката не ме притеснява да казвам и извън семейството си - доста съмишленици привлякох. Сама не бих успяла да й направя живота по лесен, а сега е една идея по щастлива и ще успее да отгледа бебето си.
То аз се извиних де! Още тогава осъзнах, но нямаше как да влизам в казана и да вадя джадата!
, дори и части от намерени играчки сме прибирали. Знам че тези неща са важни за него. Но не си ги трупам у нас, изхвърлям ги, когато видя че е забравил за тях. Но в случая как трябваше да постъпя? Извиних му се! Поизчаках го да си пореве, и след като не спря, се замислих за живота който води въпросната майка и някак си тази пластмаса ми избледня на фона. Общо взето нищо фатално не се случи де, плака , плака по пътя и като наближихме реши че трябва да се състезаваме кой ще стигне пръв до нас. Победи! И забрави за пластмасата... и това беше. Надявам се да не го отдалеча от себе си. Повече от всичко искам да ми споделя какво се случва в живота му. Даже вечер си имаме ритуал - преди да заспи си разказваме кой как е прекарал деня, дори и да сме били цял ден заедно. Ох, малко се увлякох, но отвори интересна тема за мен! 







А иначе то грешки винаги стават - ти си постъпила много добре щом си му показала, че съжаляваш, а не си махнала с ръка да кажеш "абе не ме занимавай с глупости"
както някои други правят. По мое мнение това е важното - не да не грешиш, ами да си признаваш грешките пред човека, към който си съгрешила. Смятам, че с този ритуал си ударила десетката и ще имаш един любящ син дълги години! 



Препоръчани теми