"ЮНЧЕТАТА ни големи, бели зъбки редят, на мама и тате в краката пълзят."

Добро утро,момичета и момче!
Закуската е специално от Дара тази сутрин

Тази нощ уж се понаспахме -пак помрънка 30мин. -1час от 00.30ч нататък ,но пък после заспа и спа до 6ч. ,когато вече трябваше да се кърмим.
Много важна тема сте коментирали за възпитанието-аз лично искам да копирам дисциплината от майка си ,но ми се иска и повече да я целувам ,гушкам и да си споделяме -дано успеем,защото аз така и не успях да споделям с майка си най-важните и лични неща.
Вачеееее,дано днес сте по-добре.И аз като Деска направо бих се побъркала ,но както казва майка ми не трябва да се изпада в паника .Само не знам как става тази работа.
Деска,като тийнейджърка редовно имах главоболие ,много четях и учих аз и може би от напрежение ,та и аз редовно си слагах картоф компрес на челото -направо издърпва топлината.
И аз горе-долу като теб правя попарата ,но Дара все още я недолюбва.
Моника,радвам се ,че малкият е по-добре .Много сладко това с подаръчетата,пазете си тази традиция ,ми пък хубаво е да си правим приятни дори малки подаръчета ,правят ни деня една идея по-усмихнат.

Бюти,мерси за отговора за проходилката.
Днес ще вали-уф май няма да става за разходки ,дано пък да спре и поне 30мин-час се разходим.

Добро утро.

Ичка, днес значи не на теб, а на Дарка ще благодаря за закуската. Да я нацелуваш, особено щом сте поспали  Ние почти не спахме. На Йоана й беше топло (ама късно се усетих) и само мрънка, плака, сърди се. Накрая я взех до мен, отвих я (това около 4 часа) и още спи.
Попарата Йоана я обожава. Ако се забавя с даването на лъжичката направо забива глава в купата с изплезен език.

Ние осъмнахме със сняг. Снощи валя дъжд, сега ставам сняг. Зверче, ако ти остане време да четеш де, я кажи с каква шейна возиш Крис. Тук гледах едни, но не ми харесаха, а сега ми се иска да купя нещо, че как ще излизаме с Йоана.

Лек ден на всички, аз май ще си доспя.

Добро утро

и понеже моето дете не иска да спи от 6.30 насам, да пусна аз едно кафе


Сега отивам да дочитам

Дописвам:
Моника, радвам се, че Борката е добре вече
Ани2, стискам палци за скорошно оздравяване 
Ичка, браво за съня - тая нощ пък Алекс става 3 пъти, дето не го е правил откакто беше на 2 месеца  . Но аз бях за спала още в 22 часа, така че сега съм ок 
За възпитанието - ние със сестра ми сме възпитавани с шамари. И с викане. Не че не сме станали хора, но не смятам, че това е правилния подход. Никога не сме споделяли, поне аз, с майка ни, никога не съм й се доверявала за важните моменти в живота си. Трудните решения съм взимала сама, или с подкрепата на сестра ми, на която споделям абсолютно всичко. Когато живеехме заедно във Варна бяхме много близки, после се разделихме, но на мен ми е много трудно без нея. По телефона не е същото като да застанеш очи в очи с човека и да си говорите. Искам детето ми да ме търси за съвет, да ме има за приятел, да ми казва всичко, било то добро или лошо. Знам, че с момчетата е по-трудно, но смятам, че ще съумея да не го нагрубявам с лоши думи и колкото е възможно най-малко да го пошляпвам. Дано успея да намеря тънката граница родител-приятел 

Уфффф, какво лирично отклонение, извинете ме... 

Напоследък не смогвам................

Много болни...........лошо - Оги, Саша, Марки, АНИ2, Румен, ЗВЕРЧЕ, Криско- дано бързо отминава всичко

ИЧКА, дано всичко е наред с малката

МАМО АНИ, дано параходът подейства, но и да приключи скоро

ДАРКА, как си?

МАЯ, а при теб как са нещата, не пишеш?

ВОВА, МУШМОРОНКО, липсвате ми.

ЦВЕТи, абсолютно права си за пюретата- Дара напоследък се кефи на Ганчев- някакво зеленчуково асорти.

КЪДРОКОСКЕ, безценна си, дано не ми се налага да прилагам тези техники

ЧИН, не разбрах защо точно сте се скарали със Слав- браво на Нико за зъбките.

Добро утро!

ООЗверче, задължително ги разпитай и може да споделиш и тук. Аз също уважавам родителите си, сега всичко си споделям с майка, но пък тинейджърските си истории не съм споделяла с нея. А мисля че тоя период е много важен за едно дете, да получи добри съвети от родителите си , а не от улицата.
Сина ми сега всичко ми споделя, дори и за чувства, често ми казва, че аз съм най-прекрасната майка която е имал  почти непрекъснато ми повтаря че ме обича, дори и на публични места, но това пак не е гаранция че ще съумея да запазя тази връзка във времето.

Деси, мисля че шейната на Зверчето е ето тази: http://www.onlinetrading.bg/product/detska-sheina-alpen-bambino.html На мен също ми харесва.

Добро утро!
Надя все изминал ден започва да съкращава съня си и да се буди все по-рано.Така и храненията се изместват,и аз не си доспивам  Днес май ще пропусна кростренажора...

Като Кити,да не ги изброявам всичките болни - бързо оздравяване ви пожелавам  Наистина ужасен е грипа!Племенникът ми,брат ми - всички са натръшкани....и Ани им беше на гости събота и неделя,та очаквам включване 

За задавянето сте говорили.Много ме е страх мен,може би защото съм наплашена с един случай... И аз като Цвети нищо не давам да гризе.

Днес на Гала май празнуват РД на Дарис  Гледам,ама съм спряла звука... голяма лудница.

Хелънче,много мъчно ми стана като каза тези неща,милата 

Извинявам се,че пак ще нахалствам,но наистина пропуснах темата със сухарите,питах ви за тези на Ети,ама никой не отг.Стават ли и обикновените,дето са в червени опаковки?

Ей,Чин,ама пък и твоята лекарка е за убиване,не знаела  Според мен Нико е получил обрива не от козето сирене по принцип,а от това,че има вероятност да не е чисто козе,а с разни глупости вътре.Спомням си,че когато Надя започна да киха от една изстискана ябълка,лекарката рече - не е алергия към самия плод,а към това,с което са я обработвали!

Ани,аз пък смятам,че правилно си постъпила в онази ситуация с Ивко 

И ние болни... Косьо днес е със стомашен вирус.. аз с хрема и отпадналост
Кити - не знам как сме.. на мен не ми е хубаво. Няма нещо конкретно, но....
Аз пък искам да съм родител, не приятел.  Приятели след 20тина години.
Уф, лудница е тук... ставам. Болните да оздравяват бързичко

ПС: шейната и ние я имаме - супер е 

Дидолинка, не ги знам тези на Ети, аз по магазините виждам само едни Goldies, червена опаковка, като трябва да давам попара може от тях да взимам 
ПаО, къде си? Въведели глутена? Чакам те за инфо 
Ани, супер... Сигурно е много  хубаво да си приятел с детето си. Аз, като човек, имал само човек, държащ се като родител, казвам - искам да съм приятел за детето си  . Не е казано, че трябва всяко нещо да ми казва, но за ключови етапи от живота му е много важно да си по-близък от родител. Защото ако имаше кой да ме изслуша и да не е със същия тинейджърски акъл като мен, много неща щяха да са по-различни сега.  Не налагам мнение, само изказвам позиция  . В тоя ред на мисли - Ани, продължавай в същия дух 

Лелее, при Гала верно е лудница, то нищо не се разбира какво говорят 
Бързичко да оздравяват всички болни - и аз вече им загубих края.

Здравейте. Благодаря за кафето и закуската.

Дидолинка, аз съм ги виждала, но не съм купувала, а и още не съм давала глутен.

Шунче, намерихте ли телефона?


Бързо оздравяване на всички болни..

За възпитанието - едно си мислим, то друго става. И преди да родим много се пънехме за някои работи,  а сега ела ни виж... така ще е и във възпитанието, с времето нещата просто ще се случват и нагаждат. 


 Нико почти няма вече обрив, давам 2х4мл. кал. глюконат, не мога да счупя ампулата с вит. Ц, та ще чакам баща му.
Ние още не си говорим, снощи ходихме до една пицария да хапнем с приятели и пак не си говорихме Ще види той от къде изгрява слънцето...

Хей, Зверче, задължително ги питай вашите щом са постигнали такъв успех. А на мен лично би ми било интересно да чуя твой личен анализ по темата - ей така като се върнеш в спомените си кое е било това, което те е карало да им вярваш, да ги харесваш, да им говориш.
В моето семейство никой с  никой не е споделял, особено за личния живот, любов и т.н. Смятам, че това е ужасно и ми е навредило доста.

В последствие разбрах, че НЕ трябва да има теми табу (примерно родителите да не се целуват пред детето, да не се гушкат, да не говорят за секс, да не псуват и др.), защото детето усеща, че и за него е забранено да говори и то никога не проговаря за тия работи в семейството.
Ичка, Ани, може би при вас случаят е бил такъв и за това не сте споделяли личните неща, а?

За това сега не спирам да си ругая пред детето (разбира се вместо "мааму деба" казвам "мааму стара"), така като чуе на улицата някой каруцар няма да му стане супер смешно и екзотично и да го повтаря до припадък. Е, верно, че ще ме копира и ше вика мааму стара, ама то не е псуване това хахахаха
Чин, то че няма да стане както го планираме, е ясно, ама поне да сме устремени в правилна посока
Бързо оздравяване на болните!!!
Ваче, мила, аз ако видя 40 градуса ше изпадна в ступор! Свалям ти шапка!

Попарка, мерси за закуската Ичка, да й го прочетеш

Хелън, благодарско за кафенцето 

Сухари взех Голдис. Бях влезнала в магазина само на приказка с продавачката и се загледах да си купя нещо, че е срамота само така да си вися. Имаше Ети и Голдис, почудих се малко, видяха ми се еднакви и си взех тези на принципа онче бонче

За връзката с децата, баща ми има много сполучлив подход, той говори с децата като с възрастни и равни. Обяснява кротко и спокойно защо едно е хубаво, друго - не, как е правилно и т.н. Винаги се е държал с мен като с голям човек, никога не се опитвал да ми заповядва и да ми налага нещо. Много си го обичам и уважавам, но имаше един период в който бяхме отдалечени от съвсем битови причини, с майка ми се разведоха, той работеше прекалено много, майка ми се разболя, аз останах при баба ми, защото баща ми нямаше елементарни условия за гледане на детете. Баба ми пък е другата крайност, постоянно ми нареждаше какво да правя, кога да ям, кога да спя, искаше всичко да дирижира Никога не съм и споделила и най-малкото от ежедневието ми, училище, приятелство, детски любови, защото тя се държеше с мен като с подчинен, а не като с дете. В осми клас пиех повече концентрат от колкото мога да понеса сега, от тогава и пуша. Бях много самотно и не разбрано дете, никога не ме питаше защо съм тъжна, а само защо имам 4-ка...
Лирично отклонение

Хелън

Милият Ивко

Аз за Св. Валентин още не съм мислила, но както обикновено не очаквам ММ да ме изненада с нещо и ми се губи желанието аз да му готвя изненада

Оправяте ли се болничките? Ваче, как е днес Саша?

Ваче   ,милата ти Саша. днес да е по-добре.
Моника,на Вероника сигурно като порастне ще й е много готино,че има РД тогава.Невероятен подарък си имате наистина. : )
Къдрокоса,много си ми полезна и интересна и на мен.
Хелънче,и ние купихме глутен   ( от както прочетох се сещам много пъти и все се смея : ) ).Захранен е с овесена каша вече и това е единственото ,което не му харесва от всичко предложено до сега.За начало слагах по лъжичка,вече по две и тези дни вече ще е цялото количество само овес с плод,за да я яде.Ти кога ще въвеждаш?
Ани,хубава връзка имаш с Иво,това е представата и за моята с Мартин.По повод това,че чуваш често "обичам те,мамо",съм сигурна,че си го казвала много пъти и всеки ден и затова той намира за нормално да го казва където и когато и да е.Въпреки близките отношения с моите родители,"обичам те" не съм казвала често,дори ми е било трудно,когато съм го казвала,но не защото не съм го чувствала,дори не знам защо.Това е нещото,което ще променя от примера на родтелите ми.
Ирето,аз изненадвам,защото ми е кеф да гледам реакцията,а пък че на мъжете явно не им е толкова интересно е факт.

П.П. Вашите прходилки преодоляват ли килимите?Ние си купихме преди месец килимчета и още не съм им се нарадвала...сега трябва да ги махам май.

Хеленче, Ире, напълно ви разбирам. И аз не искам да повтарям това, което ми се e случило в детството и искам да съм приятел с детето си - а това съвсем не изключва да бъдеш родител и да се грижиш за него. Родител и приятел не са изключващи се неща. Ирето най-добре e kzala koi neshta se izkliuchvat -"държеше с мен като с подчинен, а не като с дете"

Извинете ме, но не мисля, че тази тема е лирично отклонение, защото не е важно само детето да е нахранено и облечено, но и психичния му конфорт и здраве са също толкова важни като физическите.
Ире, ти самата си го казала перфектно "Бях много самотно и не разбрано дете, никога не ме питаше защо съм тъжна, а само защо имам 4-ка..."

Моника, много се радвам за Борката, а подаръкът ви за св. Валентин е просто неповторим   

Момичета,относно чорапогащниците при момчетата-моята педиатърка беше шокирана че съм сложила такова нещо на МОМЧЕ,това било женски атрибут,само момичетата се обличали така и т.н...Така или иначе на всяко посещение до лекари тук се убеждавам какви некадърници са и как ги мързи дори да говорят,така че хич им нямам вяра за нищо.Например като ви чета как вашите ви съветват и дават насоки относно захранване-ами на мен никой нищо не казва,питам-но те гледат как да те отпратят  
Оздравявайте,болните,ей  
Кити,добре съм,благодаря   

Ето ме и мен
Започвам към 11 този си пост пък да видим кога ще го завърша...Оги спа днес до 8.30 и още не мога да го приспя...Колко пъти през деня спят вече бебоците ви? Ние го докарахме до 2, макар на него да му се иска и 3 пъти да подремва... но пък после много трудно се приспиваме вечер...

Отзад напред че по-лесно се сещам ...

Чин - чудесно е че му минава обрива на Нико - поне сега си знаеш с какво да внимаваш - за мен сиренчето, пък било и козе е за след 9-10 месец, особено в съчетание с глутен. Но пък бебетата са различни и различно захранени.

Хелън - това с чорапогашничето ми се вижда бабини девитини - е чак какъв ще е този чорапогашник дето ще стяга толкова пишлетата на момченцата?! А памперсите дето ги и запарват - какво мисли педиатърката ти за това? за мен е много по-опасно ако се простудят децата - аз слагам чорапогашник за навън. Дарка - ами в Кипър е топличко пък и...там е доста патриархално общесто май, нормално е...

Шунка - Да ти кажа аз не вярвам в репликата за по-големите деца и по-големите проблеми...може би защото ми се паднаха доста трудни бебета. С Бела пък и сега с Оги ми е ужасно трудно – направо въпрос на оцеляване с това неспане и изтощение дълги месеци и години... с порастването им ми става все по-леко. Започват да спят , да са самостоятелни, да мога да ги оставям и на други хора, а не да съм 24 часа с тях... Надявам се и в бъдеще тази тенденция да продължава
Считам че ако човек се справи добре с ролята си на родител първите 7 години, ако е дал на детето си любов, увереност здрава ценностна система, и не страда от болни амбиции, не бива да се притеснява от порастването на детето и неговия избор..

Дали да бъдем строги с децата си или да се държим като техни приятели – ами мисля че и двете са нужни на децата, особено когато са ясно поставени правилата. За малкото дете е много важно и да знае че може да разчита на нас, че ще го закриляме и да сме авторитет за него. И все пак всяко дете е личност, индивидуалност и такова се ражда, не е пластелин който ние ще моделираме както си искаме. Важно е да наблюдаваме детенцето си и да усетим от какво има нужда, от повече „браво” или повечко дисциплина. Ще ви кажа за моя опит с Бела – тя е доста емоционално дете, първо на много баби и съответно израстна доста уверена и непрекъснато опитваща се да се налага и командори. Всяко „не” приема особено болезнено и драматично. Та въведох нещо като игра – всеки от нас може да е шеф (т.е. този който определя правилата и дава командите) ..но по различно време. Например сутрин мама командва при обличането (голяма драма ни е това обличане), тати командва например като отиваме на планина...Бела командва когато играем на някой игра която тя е избрала... така за нея бе много лесно да приеме моята воля и се чувства също важна и със свое достойно място в семейството. Но команди се раздават по принцип рядко, мноого говорим и обясняваме. Приемам я от съвсем малка като "голям човек"..
 
Шуши – ще се радвам да чуя твоя коментар за този подход! Иначе съм абсолютно съгласна за написаното от теб относно това колко е важно да ценим важните неща за нашите дечица – за тях всяко камъче може да бъде скъпоценно, всяко перце безценен подарък който те ни даряват в знак на обич. И така винаги съм ги приемала (уф почти винаги - Ани  ...).   Шуши да ти кажа не се притеснявай – естествено се получава, почти автоматично, като знаеш че за награда ще видиш онзи лъчист блясък в очите на мъника, усмивката и сладките думички „маме, обичам те”

Изписах ферман ...ама като ми докоснахте болна тема...