Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Има ли духове и виждат ли ги децата ?!

  • 72 137
  • 196
Здравейте. Скоро един приятел ми разказа следната случка (не си е измислял - винаги ми казва истината, а и баща му потвърди това което ми каза!) Когато сестра му била на 4-5 години си играела с играчките, а той си е седял на компютъра. Изведнъж сестра му се обърнала към стената и започнала да говори на някого. Обяснявала как се казват всички от семейството й, кой какво работи и т.н. Брат й си помислил, че си играе на нещо и не направил нищо. Когато си легнали, тя изведнъж казала "Здравей отново.". Брат й се учудил отново и вече я попитал с кой говори или това е просто някаква игра. И тя казала - "Това не е игра, аз си говоря с моята приятелка Ива." Той си е помислил, че си измисля и я оставил да си говори. На другата вечер отново започнала да говори и изведнъж както разказвала нещо на "Ива", спряла и казала "Добре. Ще те изчакам". Тогава брат й вече я попитал какво ще чака и дали наистина това не е игра. Тя му отговорила: "Ива каза че отиде да си поиграе и ще се върне". В същият момент всички съдове от горните шкафове в кухнята им били на земята. Чул се ужасен звук. Баща му вече бил там, а момиченцето казало " Ето я, тя вече е при мен". Брат й се уплашил и й казал да й я покаже. Сестра му се загледала в стената, след което отишла до куклите, взела една кукла и му казала - "Ето това е Ива". Това в кухнята наистина никой не знае как е станало, а на другият ден, момиченцето казало на приятеля ми, че Ива й е казала да покаже кукла, или щяла да си поиграе отново, но този път щяло да стане нещо лошо.
Сега момиченцето е по-голямо и нищо не си спомня от това. Имали ли сте подобни случки с вашите деца и въобще нещо свързано с духове ?!
Виж целия пост
# 1
Никога няма да забравя как сина ми, когато беше мъничък изведнъж прелетя от съседната стая и ни каза:
-Баба Тянка каза туна... И ние като питахме какво, пак повтори: - Абе баба Тянка каза носи туна беееее.
А баба Стоянка беше починала преди няколко дена. После попитахме майка ми и тя се претесни, че забравила да й сложи бастуна в ковчега...

А иначе постоянно си говореше  с един Кайо...
Виж целия пост
# 2
Едно време, когато бях на лагер, едно дете искаше да ми покаже как съ щял да припадна. Трябваше да дишм дълбоко и в един момент да издишам бързо и да се свия. Дишах,свих се и той избяга с писъци. После разправяше че съм се плевърнал в духа на смърта.
Предполагам е усетил че предната седмица бях причинил масова смърт на попчета и сафрид в приморско.
Виж целия пост
# 3
И аз да ви разправя една странна случка:
Преди година и нещо, наскоро след като баба ми почина, тъкмо бях пристигнала на работа и седнала зад бюрото, на което работя. Погледнах надолу към краката си и видях на дясното бедро две драскотини с химикал по около 6-7 сантиметра (бях със светли дънки). Настроението ми се развали, знаех, че цял ден ще съм така. После поработих малко и когато погледнах пак към краката си, драскотините ги нямаше.
Виж целия пост
# 4
И на мен ми се е случвало.На няколко пъти едната ми дъщеря ,както си играе,спира,започва да гледа към стената и да си дава играчката.Питам я какво е видяла и на кой се смее,а тя само повтаря ''тЮка,тЮка''.Казвам й,че тука няма нищо,хващам я за ръка да отидем в друга стая,а тя продължава да гледа към стената и да се усмихва Rolling Eyes Какво може да е това според вас? newsm78
Виж целия пост
# 5
Чувала съм,че децата и животните могат да виждат духове.Деца все още нямам.Обаче имам кучета и котки.Спомням си как лятото една вечер си бях седнала на люлката с една бутилка вино да си релаксирам.Самичка си бях,само с животните.Кучето беше легнало до мен,а котките стояха на земята и ми се галеха в краката.По едно време без видима причина и без да има някакъв шум,или някакъв човек,кучето и котките се обърнаха надясно.Кучето лаеше без да спира и беше готово да се хвърли натам,където гледаше,а котките почнаха да "хъкат" и да се отдръпват.Сетих се<че по-рано през деня беше починала сестрата на прабаба ми.И като се сетих,че сянката обикаля 40 дни на места,където е ходила(а тя е идвала вкъщи доста пъти),се прибрах вътре с 200.Виното въобще и не можеше да ме замая.Уплаших се,защото ме е страх от такива неща.Спомням си,че когато почина дядо(бащата на тате),вечерта от перваза на терасата падна една саксия и се счупи.Нито е била накрая на перваза,нито е имало вятър.Той е дошъл и я бутнал.Странни неща са това,но очевидно са вярни.  Confused
Виж целия пост
# 6
Не, не вярвам в духове, съответно и че някой ги вижда. Децата са с развита фантазия. Също така мисля, че вярата в свръхестественото, в това, че душите на починалите ни близки са сред нас, е просто вид утеха, начин да приемем по - лесно загубата, един вид игра на (под)съзнанието.
Виж целия пост
# 7
Децата ви си измислят въображаеми приятели, а вие ги трансформирате в духове. Това с бабата е много обичайно. И моята дъщеря постоянно си съчинява някакви заръки от прабаба си. Правя се, че й вярвам, защото и аз като нея искам да си поговоря пак с Бабет. Не че не го правя на ум и ако бях малко дете сигурно щях да си помисля, че е наистина.
Виж целия пост
# 8
Синът ми ми е споделял, че като спи се виждал отгоре как спи. Но това не е странно  Simple Smile
Виж целия пост
# 9
Децата ви си измислят въображаеми приятели, а вие ги трансформирате в духове.

Да, родителското въображение май е по-креативно и от детското.
Виж целия пост
# 10
Наскоро,беше след Нова година малкия ми син на 2г. и 4мес. започна да гледа към прозореца по-продължително без да мърда,щорите бяха спуснати,беше вече тъмно навън.След това започна да се смее като ту гледаше щорите,ту мен,така няколко секунди,вдигна си ръчичката и започна да маха,все едно казва здравей на някой.Така направи два-три пъти през около минута.Попитах го:Има ли някой там?А той ми отговори:Да.Само че нямаше как да го разпитам,защото не може да говори и знае само около 10 думички,иначе разбира всичко.На другата вечер пак така стана веднъж.След няколко дена(миналата събота или неделя) майка ми беше вкъщи и е направил същото пред нея.Пак е гледал към щорите и е махал с ръчичка,тогава ме нямаше вкъщи,когато е станало,тя ми го разказа.
Виж целия пост
# 11
Един татко в една тема даже беше измерил колко са високи, като закривал постепенно гледката и по физиономиите на детето дали ги вижда и дали не, беше установил ръста им. Уникалното в темата беше, че ставаше въпрос за пеленаче, което просто се усмихвало "на някого". Научният подход на таткото тогава обаче ме остави безмълвна.   bowuu
Виж целия пост
# 12
И моята дъщеря онзи ден махаше на някого през прозореца, беше късно и съвсем тъмно вън. Попитах я: "На кого махаш, няма никой вън." Тя рече: "А-а-а, има. Naughty Има небе. Peace" Преди това пък ми разказваше за някакъв петел, който се скрил зад гардероба. Вероятно някаква сянка и е заприличала на петел или пък се е сетила за някоя картинка от книжките и. Grinning

Освен плод на  въображението, такива случки според мен често се дължат и на  думи, дочути от детето, защото често възрастните споменават разни неща (без самите те да ги помнят точно после), мислейки,  че децата не разбират или не обръщат внимание на разговора им.
Виж целия пост
# 13
Аз не ги наричам духове, а детско, развинтено въображение, без всякакви граници...
Много добре си спомням нещо от моето детство. В основите на една сграда бяха израстнали някакви си гъби, за които настойчиво убеждавах майка ми, че са пръстите на краката на някой, затиснат под сградата. Имаха точно същата форма, 5 на брой, кръглички такива...  И това й го разкзвах с дни, докато не отидохме заедно и тя просто ги побутна с крак - отчупиха се и бях изключително разочарована, че майка ми, за пореден път, беше права и няма никаква мистерия и никой, зазидан под сградата...  Mr. Green
Примери подобни мога да дам поне хиляда.
Най-елементарният е, когато  (около 3 годишна) се обличах с всякакви кърпи, рокли, обувките на майка ми и за разкош на главата си слагах надут пояс, в ръката отвертка. Аз се виждах като принцеса, пришълец от друга планета, обсипана със злато и най-чудните дрехи и бях ужасно разочарована, че брат ми се смее неистово на вида ми, а не може да види целия блясък!  Mr. Green
Отделно ползвах само един гребен за микрофон! Само той беше микрофон, нито един друг гребен не можеше да бъде микрофон и когато исках да пея, си търсех "зеления микрофон"...  Joy
Виж целия пост
# 14
Един татко в една тема даже беше измерил колко са високи, като закривал постепенно гледката и по физиономиите на детето дали ги вижда и дали не, беше установил ръста им. Уникалното в темата беше, че ставаше въпрос за пеленаче, което просто се усмихвало "на някого". Научният подход на таткото тогава обаче ме остави безмълвна.   bowuu

Ще ми е интересно да прочета повече, коя е темата?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия