СЕПТЕМВРИЙЧЕТА-есенно-зимна тема:-))

Моарейн, този въпрос си задавахме преди 12-13 години и резултата е ясен. За миг не съжалявам за този избор, макар че пътят до тук не е бил осеян само с рози. Друго да вметна - момента за такава промяна е най-подходящ преди децата да са тръгнали на училище.
Фъстъци не смеех да давам и страхът ми се затвърди октомври, когато половинката почерпи Ками с кашу ( в чужда къща на 150 км от нашата) и цялото и лице се поду като футболна топка. Резултатът е спринцофка с адреналин в чантата...дано не се налага да я ползвам. Ками си има изявена алергия към млякото, та аз бях все на щрек...но половинката се оказа смел експериментатор, уви за сметка на детето.  Преди това беше яла бадеми и лешници и показа кожна реакция към орехи. Това е моят опит.
Флу, дано минава бързо на Жорката, че е много мъничек и голямо тегло за всички ви.
Ради и Галето са пораснали и много сладки.
Луси, лека бременност и едно здраво бебче за финал.

Меле, Моарейн... че сложен въпрос 
Значи.. мии.. и аз бих казала същото, малко като Бае - много, много, ама много е трудно (в прибавка АКО не знаеш в началото и езика, но предплагам, че вие не сте така). И аз не съжалявам за нашето решение, въпреки че винаги съм мислела като агнешкото (че не искам, не ставам за живот в чужбина, за ексурзии - да, но иначе тц...) и аз бях тази, моято до последно се дърпаше за тръгване преди около 7г. И въпреки, че даже още е трудно (но не като в началото!), сам си тук... и т.н. поне сто кофти неща, хич не съжалявам, наистина. Не съм съжалявала никога, някакси си знаех, че ще се почва от начало с трудности и това е. Изобщо, абсолютно разбрах защо хората казват "на колкото повече години си, толкова е по-трудно", така е. Не става дума просто за възраст, а за реализация и т.н. Ако трябва тепърва да учиш в дадената държава... става дълга и широка, а безпаричието никак не помага.

Но и в същото време, какато моят мъж казва винаги (аз напълно съм съгласна с него!): "Ако сега някой ме върне обратно и ми каже "Тръгвай пак, някой ден там ще ти е добре", но да има възможността да ми покаже със сигурност точно какво ще е през тези първи 7-8 години напред... никога няма да тръгна!!" Много, ама много неща не знаехме и ние, тогава беше едно друго време... за щастие това мина, де. Оф.
А трябва да се има предвид, че поне той (аз не, за жалост и затова на моменти е било и е доста трудно, но...) винаги е имал работа, за радост от самото начало е упражнявал само неговата си професията - т.е. не е бил шофьор, чистач или нещо подобно... Но се нагледах тука на разни хора, дето просто идват.. и нямат идея какво ще правят, после излиза, че нищо не могат. Език не знаят също и комбинацията става.. страшна. И в края на краищата се отказват...

Така че това е важно. Което е логично и не че не го знае всеки де, но... няма ли как да се намери някаква квалифицирана или що-годе поне работа в чужбина... няма много смисъл. Искам да кажа, че онова време, когато всеки се юрваше ей така да търси каква да е работа и се миеха чинии, беряха се портокали и ягоди.. е безвъзвратно отминало вече. Защото.. ами за нископлатена и изобщо твърде несигурна работа и в чужбината не си струва.
Но... абе стига, че само ще те дообъркам 

Но при всеки случай за Дари не се притеснявай, както са писали другите, сега е супер възраст за "отлепяне". Най-добре е за самите деца да е рано, за предпочитане преди да са почнали училище, че да не се налага да се пренастройват...

И фъстъци (всякакви ядки) давам, май от доста време вече.

Ох Флу колко те разбирам за болестите. За съжаление вторите адски много вирусчета изкарват покрай по- големите деца, дори и големите да не се болни.
И ние бяхме супер далго време болни. Няма ви казвам колко кила суполи избърсах. Направо се побърках от всякъде. Първо малкотео беше и с температура и кашлица и тея суполи ужас. Гладна и яде и като се спуснат сополите и я задават и тя изповръща всичко и после не ще да погледне лъжица. За 10 дена 1 кг отслабна. Добре, че си е по-тежичка и има запас. Но днес показваше признаци, че пак и се яде, дано си е върнала апетита  
Яна се държа и накрая и тя с температура, кашлица и сополи, но да чукна на дървно при нея за 3-4 дена се размина.
Аз междувремено успях да получа пак мъстит.   Ей с Яна 1,5 год кърмене и ни един пъстит нямах, сега за 6 месеца 2   Добре, че половинката успя да си остане в къщи, че иначе бях с такава температура и все едно ме бяха трепали.
Но сега се надявам вече да сме здравички, защото в събота заминаваме на ски   и ще сме цяля банда семейства с деца. Дано и времето е готино.

Моарейн хич няма да е лесно ако се решите на тази стъпка. В момента конюнктурата не е много добра. Тръгнете единствено ако имате поне една подсигурена стабилна работа и то не като чистач, а квалифицирана. В Англия градините са супер скъпи, но децата тръгват на 4ри на предучилищна. Така, че нащите септември трябва да тръгнат, ако не се лъжа.
Не бих живяла в никакъв случай при приятели, колкото и добри да са ви, ако искате да си ви останат приятели. Това е адски голямо задължение да имаш още едно семейство в къщата си. Вие ще кажете Българите сме гостоприемни и тем подобни, така е нямам нищо против, но да живеете под един покрив не препоръчвам. И като цяло помъчете се вие сами да си организирате нещата. МОже да искате съвети, но не карайте други хора примерно да ви търсят жилище или работа.
Сега сигурно ще си помислите, че съм супер егоистка, но аз гледам от моята черга. Ние примерно сме сами тук, няма баба никой. Гледаме си сами децата, едното на градина, другото е постоянно с мен. Просто ако ме накара някой да му търся жилище или работа не знам как бих успяла.
ХУбаво е да имате доста солиден капитал. За съжаление без пари не става, а те хвърчат в началото.
РАзходите са много по-големи от Бг, като се тръгне примерно от здравната застраховка. Не знам точно в Англия какви са сумите, но съм, сигурна, че и там не са малко.
Проучете много добре всичко, това според мен е разковничето, информацията и разбира се езика.
Не се връзвайте на някакви примамки от типа направете фирма и ще има работа, а преди това проучете всички точки.
Казвам това, защото напоследък забелязвам, че някой е пуснал идеята, които иска да работи в Германия да си направи фирма. И чул Петко, че така може да доидей в ГЕрмания и си прави фирма за строителни работи. Отива в Германия и го наемат на работа, като му плащат примерно 15 евро на час. Нашият човек е супер щастлив, гледай колко пари. Но идва момента, че жена му иска да дойде с детето в ГЕрмания и искат да сключат застраховка, обаче нашия човек като има фирма може да слюче само частна застраховка, при която всеки се застрахова отделно. И в един момент се оказва, че трябва да плащат мин. 500 евро на месец за това и се почва питанки по форума, а не може ли за по-малко, не може ли с българската карта и подобни. После идват данъци и други, но това е друга тема.
Исках просто да кажа, че не разчитайте на този казал, онзи предложил.
Най-добре е безсрочен договор за поне един от вас с твърда заплата. Достатъчно голямо жилище под наем, като наема да не е повече от 35% от нетната месечна заплата.
Аз съм тръгнала като студентка без деца и си е имало доста гадни моменти, които не знам ако имах дете как щях да ги изкарам. НА едно дете трябва да му осигуриш нормално място за живеене, достатъчно качествена храна и достъп до читави лекари.
Успех каквото и да решите. Важното е човек да си поставя правилните цели и да не лети в облаците. Стига да има желание и упоритост всичко се постига.
АЗ не съжалявам в нито един момент, че поехме по този път. Пазбира се мъчно ми е, че семейството ми е далеч и се виждаме 3-4 пъти в годината, но така гледаме поне срещите си да ги изживаваме по-интензивно.

Petka   

Под всяка дума се подписвам. Писало й се е по-подробно, браво и е 100% права.
Особено частта с хората, които тръгват и после се оказва, че са си представяли съвсем по друг начин нещата (примера със здравните осигуровки, изобщо документации и т.н. Разбира се тук е така, другаде може да е различно.. Ама различно, различно.. колко да е различно..  )   

Ей, почти забравих - честита баба Марта!

Здравейте и Честита Баба Марта! Да сте румени и засмени, и малките съкровища също!
Благодаря ви, че писахте по моите въпроси. Естествено, никой от нас вкъщи не мисли, че там ни чакат с червения килим    Сигурна съм, че е много трудно, особено ако първо замине мъжа ми, на мен ще ми е трудно тук, с това пътуване извън града и невъзможност да водя дребната на градина, а на него - там, без нас. Приятелите ни там не са семейни, живеят няколко човека в една къща, работят в строителството (момчетата), и две момичета - като камериерки. Не сме решили на 100 %, чудим се. Известно време следяхме обявите за работа в Еурес, пращахме СV-та, ама от никъде нищо... Сега мъжа ми чака да го одобрят за ваучер по програмата Аз мога, че да научи английски като хората. Аз езика го знам, смятам добре, но от есента въпреки всичко съм решила да запиша един курс и да взема сертификат. Ще видим, може да продължим да търсим квалифицирана работа, все пак и двамата сме висшисти (макар че какво ги топли това на Запад, не съм сигурна дали биха искали изобщо българи за такава работа  ). Може пък да изчакаме до 2013, да видим дали ще отпадне ограничението за българи и румънци в UK, макар да се съмнявам 
Аз съм малко болна, дано се оправя бързо и да не заразя хлапето, макар че подозирам че тя ме зарази мен 
Хайде весел ден!

Честита Баба Марта, да сте много здрави, бели и с червени бузки!
За заминаването в Англия, сега имам чувството че има някакъв бум, две приятелки заминават, а на работа постоянно имаме хора, които искат бързо да научат английски, защото заминават в UK. Освен по програмите "Аз мога", с които се занимавам всяка вечер до 8 и половина, има и много други. На моята приятелка замина мъжът и, ще работи в строителството, работата му беше предварително уредена, след това ще замине тя, и накрая ще вземат малката (тя е на 3). Аз съвети не мога да дам, не съм живяла в чужбина, Петка и Сова са казали много полезни неща.
Единствено като впечатление от познати, които живеят отдавна в чужбина и са работили дълго време неквалифициран труд, когато си дойдат в БГ или ние отидем при тях (напр. в Испания това лято) по-специално мъжете ми стоят някак смазани, депресирани. Жените са много доволни, но мъжете (които ние познаваме) сякаш страдат от това че не са се реализирали, а цял живот "слугуват". Децата са най-добре, изумително е колко бързо се адаптират.

Имам късмета да ми е спестен пътя на имигранта както е при Сова и Петка.
Аз дойдох на готово. Но информацията, която са написали е вярна.
освен това искам да ти кажа, Моарейн, че Англия никак не е благоразположена към имигрантите. Ако владеете английски, ще ви посъветвам да си намерите работа из Скандинавието.
В Английя имат проблеми със здравеопазването, образователната им система не е цветуща. Сравнявам из изчетеното в подфорума Родители в чужбина.
На всички, които мислят да имигрират - четете там, има достатъчно събрана информация за всяка една страна, има теми по държави, където се дискутират всички тия наболели въпроси.
Повечето момичета, които пишат там, са готови да помогнат с каквото могат.

Честита Баба Марта! Бъдете здрави, румени, засмени

Флу, да се оправя малкият скоро И нашият е със сополи, така е, всяко следващо с все-повече сополи Ама няма как, каките бяха ваканция и обиколихме къде що музей има, препълнено с народ, кихат, кашлят, това е резултатът

Петка, и твоите моми да оздравяват за ските

Моарейн, интересна тема си захванала. На нас ни отне 2 години ходене напред-назад, докато се решим да останем (със зелени карти сме и идвахме само да ги "заверим" така да се каже). Момичетата са с много повече опит от мен, но едно и аз ще повторя - трябва хубава работа. За семейство с дете, според мен, наистина е най-удачно да отиде първо единият, да се устрои и тогава другите. Ние така направихме, да, малко трудно ни беше, особено на мъжът ми сам тук, но разходите, докато си намери работа (успя за 1 месец, може и късмет да е), квартира, са в пъти по-малко, отколкото за всички заедно. На мен все още ми е леко чоглаво тук, но аз съм си в къщи, затова и решихме още едно бебе да имаме, да тръгне и Зоя на училище, ще видя да си търся работа.

И да ви се оплача от Зоя - станала е много непослушна, тръшка се, реве, тропа с крак и удря, ако не стане нейното. Не разбира нито от добро, нито от лошо. За мен това е ново и малко не знам как да реагирам. В детската я хвали учителката, че е много добра, добре се отнася с децата, ходи с голям мерак. Днес занесе мартенички, а и заедно с учителката ще правят на място. Обожава бебето, много му се радва, целува, прегръща го много внимателно, ако заплаче, тича да ми каже, видимо притеснена. Определено ежедневието ни се е променило, но тя продължава да получава доста внимание също. Ако сте чели за Бизъс и Рамона - е, същото е у нас - едната супер отговорна, другата - хаймана

Благодаря още веднъж за отговорите и историите ви. Много ми помагате! Скоро ще се вземе решение, определено. Аз започнах пак да гледам в Еурес обявите от цяла Европа, пак ще започна да пращам Сивита, дано ни излезе късмета. Убедих се, че първо трябва да замине мъжът ми на подсигурена работа и като се установи, тогава и ние. Ще действаме в тази насока вероятно. Благодаря ви, момичета
Хайде сополивите и изобщо болничките да оздравяват. Аз днес съм една идея по-добре, надявам се Дребоса да се задържи здрава поне до 7.03., когато е тържеството в градината 

моарейнче, нямам какво да добавя по темата за емиграцията- момичетата преди мен писаха много подробно и осведомено. Пожелавам ви да вземете най- успешното решение!

Честита Баба Марта! Да ви донесе много здраве и усмивки!
Вчера Галя се окичи с всички възможни мартеници- днес вече каза, че се била "уморила" от тях и оставихме само тази на якето.

Григ, не знам дали е от възрастта или нашите септемврийчета си приличат по характер, но и Галя има подобни прояви. Понякога при най-малкото недоволство започва да крещи, да хвърля разни неща, умишлено да поврежда и да къса. Старая се да й внуша, че такова поведение е неприемливо- всеки път обяснявам, понякога повишавам тон, друг път наказвам. Мисля, че най-важното в този период е постоянството- да се увери, че всеки път подобни прояви ще срещат една и съща реакция на неодобрение у теб. Колкото и да изглежда, че не й въздейства, с времето ще даде резултат. Освен всичко, имам чувството, че това е някакъв градински синдром- децата полагат старание да се държат добре в колектива и се разтоварват, като се опитват да командват и да се налагат вкъщи.

http://www.monster.de/geo/siteselection
http://www.stepstone.com/
Вижте тези сайтове, регистрирайте се, там има повече информация. Обявите там са пресни, не са влачени примерно с месеци и неактуални, което подозирам за български подобни сайтове.
За Германия мога да дам още допълнителни сайтове за социални контакти (нямат нищо общо с фейсбук).

Какво да ви кажа за характерите. Моя калпазанин върви в посока пълен егоист - всичко е негово, аз съм само негова, крещи и се бори с по-големите на тая тема. Ужас!
С храненето е кошмар, защото не иска да си седне на дупето, докато се храним всички, ами търчи като една Снежанка и само пробва по техните чинии.
Отскоро прекарва по цяла нощ в собственото си легло, което го отчитам за голям напредък в узряването му, но докато беше болен, спеше при нас (изкара 2 вируса един след друг и ми пийна соса през нощите заради кашлицата при последния).
С пишкането имаме проблем -ако не стана към 24 ч да го изпишкам, той няма да се събуди и ще е е мокър до ушите. Но не се втренчвам и не ми пречи, защото и без това по-рано от този час не мога да заспя.
Умира да ходи на градини, има си другарчета вече там, липсват му, особено докато беше болен, много му беше трудно да повярва, че е болен и непрекъснато ми повтаряше, че е здрав и иска на градина.

Не знам, не чух, не видях von Arwen Abendstern auf Flickr

Веч, мерси много за линковете, сега ще ги разгледам
Абе мацки, като ви чета, ми се струва, че децата ни са еднакви! Мойто диване много се тръшка, глези се и реагира остро на (повечето) забрани. Еле пък ако има публика... Тя сама си казва  „ Аз съм диване!” и се хили като ряпа. А като е ядосана, била „ядосана цялата!”, гледа много лошо и се сърди ужасно. Абе на моменти ми идва да хвана гората. Наказвам, повишавам тон и след 3 часа примерно – същото. Дано отмине тази им фаза, че жална ми майка.
Също като Суит си мисля, че се напъват много да се държат прилично на градината и вкъщи бушуват да изземат властта
Аа и аз като Веч да се похваля, че малката най-после взе да се попремества към нейното легло. Явно сега й дойде музата да спи отделно Вечер ляга при нас, и след няколко минути въртене като шило, сяда в леглото и заявява, че много я притискаме и тя си искала нейното легло. Ляга там с една камара играчки и там си спи по цяла нощ 

 Има нещо такова! Или е от възрастта, или....някакви сходни звездни комбинации.

Веч, и Галя си ме присвоява най-безочливо (както и всичко друго ). Голяма борба пада за мен между двете момичета. С яденето е същата работа. Ако някой ми беше казал, че мое дете ще се храни в хола, докато гледа филмче, нямаше да повярвам. Скучно й е да седи в столчето за хранене. Трябва да има накъде да се върти, да стане, да отиде, пък да се върне...Имаше един период, бях се заела да я отучвам от това ядене в хола, но си скъсах нервите. Хапва две лъжици и тръгва да става. Не искала, била вече гладна.... А по отношение на теглото никога не е била от пухкавите. По време на едно боледуване така отслабна, че ребрата й се брояха. И пожертвах принципите си, за да съм спокойна, че поема достатъчно храна. Надявам се към 4-годишна възраст да й дойде друг акъл и да не се инати толкова за сядането на масата. Изобщо, различна е много от батко си и кака си. Много екстравертна, пращи от енергия, чак се чуди какво да я прави. На мен това ми харесва, интересно ми е. Прилича на татко си- и външно, и вътрешно. Той твърди, че е бил такова палаво и живо дете. Да са ни живи и здрави!

Честита баба Марта! Бъдете много здрави и много щастливи !
Явно повечето деца на тази възраст са така.Същата история сме.Голям инат, всичко иска да е на нейната, тропа с крак, тръшка се и само повтаря "казах"...Спането вечер се превръща в кошмар, а ставането сутрин по-голям Преди си лягаше в своето легло,но като беше болна я оставяхме при нас и сега се научи да заспива в нашето легло и като заспи я пренасяме."Грозно" и било в нейната стая. Намерих един сайт подходящ за нас с лекции на Мадлен Алгафари с видео.Много са интересни и полезни.Едната е дълга около 2 часа, но си заслужава Ето  и линк http://www.actastyle.bg/Actastyle/school
Тази зима Далия много рядко се разболява за разлика от мен и баща си.В момента и двамата сме с течащи носове и температура.Аз в рамките на месец се разболявам 4 пъти вече. Но идва пролет и всичко ще се оправи   
Моарейн трудно решение сте взели наистина.Успешно да мине всичко! Аз нямам смелост за подобни решения.При мен с пълна сила важи поговорката, че камъкът си тежи на мястото.

МОре не е грдински, моето не ходи на градина пък си е такова.  И освен това се е научила да се напикава. Форма на протест.  А кажеш нещо, което не е как трябва (според нея), А се е напишкала. Включително и на вън. Наказания не действат. Изключа телевизора, тя иде на компютъра, затворя го, почва с книжките, скрия ги, заминава при играчките. Винаги си намира занимание. Изпада в истерия като чуе за градината. А аз може да започна работа... уж. Ще видим как ще я караме.

Григчо, ужасно готин аватар.  Зоя в българска градина ли е? Спомена мартенички...
Моарейн, успех и много късмет! От душа и сърце.

Болните хлапенца да се закрепят. Гуш!