МАРТенчето дядо Коледа изпрати, третият Рожден ден хлопа на вратата

Ей, докато ви изчета дойдоха рождените дни!
Честит трети рожден ден на Симона!Да е все такава хубавица, да е здрава, да е много игрива и много да ви радва
Много неща са се случили, дано не се разсърдите, ако пропусна някой
Внимавайте по леда и снега, че наистина е опасно / една моя позната е със счупен глезен/.Еля, ти пък как успя да паднеш, ама така е с твоите 40 кила нямало е мекичко, на което да паднеш
Танче, много прегръдки и стиснати палци от мен за моя любимец Митко!Дано да се отървете от втора операция
Шу, изключително забавни са историите ти, за мен са като сериал и всеки път се надявам да има нова серия
Тони, Бухте и всички, които срещат проблеми с характера на децата ТЪРПЕНИЕ, ТЪРПЕНИЕ, ТЪРПЕНИЕ - и на себе си го повтарям постоянно, защото често нямам такова и аз се карам, избухвам и после направо се мразя Иначе не ми трябват книги, за да прочета колко не е правилно да се вика, крещи и да се удря...и как трябва да се говори и обяснява всяко нещо и изискване към детето, но с удоволствие ще се включа в някое обучение по въпроса.Но чудеса няма да станат Така ч е чакаме скоро новини от Вероники и СЗА по темата  
Прити, тъкмо се зарадвах, ама не успях и да честитя Поздравления за избора да останете в БГ  
Елле, ще се справят твоите хора, като зная колко е грижовен и оправен таткото, няма за какво да се притесняваш
хайде да помислим за събиране по случай рождените дни. Иначе конкретно, още и нашия не сме измислили, нищо че си е  наближил.Но опрделено няма да е клубче, миналата година дадохме толкова много пари  за два часа, а половината от гостите не дойдоха , че се бяха разболяли. Затова ако не намеря подходящо заведение, ще сме в нас, и без това на пролет сме решили да правим освежителен ремонт - с боядисване на стени и разни други поправки
Е, стига толкова от мен, ч  емай и аз се улях  

Честит рожден ден на Симонка, да е жива и здрава и да расте винаги с усмивка!

Животинче, ти не беше ли в София? Ако искаш, ще ти пратя инфо за курса. Аз като четях книгата, ми беше много интересно и уж опитвах някакви неща, но реално започнах да успявам в прилагането чак след курса, защото той е много практически и всъщност е насочен към усвояване на умения, а не на знания.

Еля, не съм сигурна, че съм срещала четиво специално по твоя въпрос с бебешкия пубертет Като цяло нещата са комплексни. Децата много добре ги умеят още от раждането си тези неща като активно слушане, аз-послания и емпатия и попиват изцяло чувствата на родителите си. Освен това, те имат нужда да тестват границите на възможностите си и част от това поведение е именно това - така самите те израстват и развиват нови за тях умения.

Ние също минахме последните 1-2 месеца през не много лесен период с Ники - пищи за всичко, тръшка се, крещи и щипе, иска да става само неговото - май писах де, да не се повтарям  Наистина в тези случаи работи най-добре търпението, разбирането, че детето има право да намери мястото си само, както и да се научи да се справя с различен тип ситуации. Много помага и активното слушане и обясняване, но наистина тези неща трудно се учат с книгите. Аз съм голям почитател на книгите, но те са за теорията, пракитката се постига с обучение и обратна връзка - от някой, който може да ти даде адекватна. Аз се опитвам да ангажирам мъжа ми, обяснявам му (той също чете сега книгата) и се опитваме адекватно да си даваме обратна връзка за нещата, които учим. Това е процес на промяна за родителите и трябва време.

Тони, знам, че щеше да се местиш, но не знаех, че вече сте - последно четох, че правите огледи, та затова попитах. За Рая какво ти каза логопедът (ако е нетактичен въпросът - не ми отговаряй разбира се)? В ситуацията с удара, която разказваш, е много подходящо прилагането на активно слушане, нещо като: "Явно си се ударила и много боли, сълзичките напират да излязат." Активното слушане е важно да отразява само и единствено чувствата на детето, без да се влага перифраза или други концепции. Детето знае, че е разбрано и се успокоява по-лесно, което отваря място за отправяне на "аз-послание": "Мама много се разтревожи, че падна и се удари, защото ме боли ако и теб те боли". След което при преминаване на ситуацията, вече питаш и обясняваш. Най-вероятно още преди да си попитала вече ще си получила отговор. Това е един пример, просто, извинявай че го използвам.

Момичета, ето това четох днес и много ми допадна, има много общо с ТУР - като цяло това е демократично родителство и се прилага от доста програми по света.

Разпростирам се, така че ако на някой не му се чете ...  , но много ми допадна едно заключение от проучване, за което четох на сайта на P.E.T. Проучването е свързано със способността на децата да се поставят на мястото на другия и да поглеждат през неговата перспектива - до голяма степен умение, изискващо висока доза на емоционална интелигентност и способност да бъдем емпатични. Майките, участващи в проучването, са запитани как реагират в няколко ситуации с често срещани проблеми с дисциплината. Отговорите са оценени въз основа на това дали обръщенията им са били по-скоро ориентирани към човека или към позицията. Тези майки, които прилагат подход, ориентиран към човека, в обръщенията си наблягат на това какви чувства, мисли, нужди или намерения на майката, детето или трети човек са засегнати от действията на детето. Ориентираните към позицията обръщения са обикновено правила или статути (напр. "8.30 е времето ти за лягане", или "всички деца трябва да ходят на училище"). Децата на майките, които по-скоро използват аргументи, ориентирани към човека, отколкото към позицията, са по-успешни в това да се поставят на мястото на другия в игра, в която от тях се изисква това. Това умение, от друга страна, е ключово в развитието на моралната преценка. Последното е важно, тъй като е свързано от една страна с родителския страх дали определено поведение на детето няма да доведе до неприятни последствия за околните - морални най-вече, а от друга - детето развива адекватна прецека да това как неговите действия влияят на околните, което е пряко свързано и с носенето на отговорност.

Никита, да се оправяш, ей. Както и всички други болни.

Танче, хормоналното лечение вероятно те притеснява в известна степен. Сигурна съм, че рискът е преценен от докторите и ползите ще са повече. Гуш на Митето и силната му майка!

Шу, наистина - започни да водиш блог!

Честит трети рожден ден на Симонка! Да е жива и здрава, все така чаровна и много щастлива!    
Стаси, съжалявам   , гуш! Иначе и аз споделям мнението, че природата си знае работата. И чакаме скоро пак да се похвалиш  
ТаняТ, какви хормони трябва да пие Митко и как ще помогнат, нещо не мога да ги го обясня  
За рд и ние се чудим - в клубче или вкъщи, но със сигурност ще е на датата. Само дано сме здрави  

ЧРД на Симона! Да расте здрава, безгрижна, умна и чаровна.
Уф, много имам да напиша и аз
Тони, явно положението е по-сериозно, отколкото аз съм си мислела. На мен също ми е интересно какво ви е казал логопеда. А ти наистина не знам как намираш търпение - аз, откак и малкият се роди, просто нямам никакво такова и много си се ядосвам.
Ел, за книги - докато бях бременна четох "Изкуството да бъдеш родител" на Додсън, после имаше и една "Как да общуваме с детето" (дано не бъркам заглавието, но е при спящото бебе сега) на Юлия Гипенрайтер. Обаче! Моите представи за възпитание претърпяха някои метаморфози. Докато четях бременна много ми допадаха идеите за достойнството на детето и т.н. Сега обаче си давам сметка, че с детето не можеш да си просто приятел. В крайна сметка ние сме родителите, носим отговорността и то трябва да е наясно с нашата доминираща роля. Не казвам да сме тирани или фелдфебели. Но мисля, че се залита вече в някакви крайности на тема права на детето и т.н. Наскоро пак коментирахме и ако помните, ви дадох пример с Британския музей и майката, оплакала се от "вербално насилие" над детето й, защото разпоредителят се скарал на учениците. Затова питах и Тони за Рая, защото напоследък се размятат термини като "индигови деца", хиперактивни деца, не знам си какви деца ... За мен това е много прекалено. Мисля, че ако заведа Ния, като нищо ще ми лепнат и на мен едно хиперактивно и свръхемоционално дете. Аз отказвам просто да робувам на тези диагнози. За мен те малко се доближават до стотиците нови ваксини. Майките са лесна мишена - кажи им, че отрочето е супер-нещо си и ела да видиш какво става. Говоря за общия случай, никого конкретно не визирам. Само ми направи впечатление, Тони, колко често употребяваш за Рая "деца като нея", "такива деца". За твое успокоение и да покажа колко ги разбирам нещата , ще ти кажа, че детето на мои приятели, което обожавах като бебе, имаше момент в който не можех да понасям. Тя се тръшкаше за всичко, искаше непрекъснато внимание само върху нея, абе решила беше, че светът й е длъжник. Това на 3-4 г. Майка й ми обясняваше как била свръхчувствителна и се разстройвала за всяко нещо, а аз беснеех мълком как трябва да му се скръцне със зъби на това дете и да се постави на място. Е, в крайна сметка Ния сега повтаря много от нейното поведение (да видя, дето много знам), а пък девойчето сега е едно много умно, съвестно и добро детенце, което и за мен е загадка как се случи  Просто преди около година изведнъж я видях в нова светлина и не спирам да я хваля, а тя пък се топи от радост. Въпросните приятели са доста спокойни - не се карат, не са я шляпали, по-скоро я оставиха да го изживее. Ние сме другата крайност. Да видим кой ще пожъне по-добри резултати 
Та мисълта ми беше, че книгите са супер, за да се усвоят някои техники и основни правила. Най-важното за мен - НИКОГА НЕ УНИЖАВАЙ ДЕТЕТО! Споменатите 2 книги са ми били полезни, техниките, описани в тях са проработвали понякога, но има и много случаи, в които пише, че ако правиш така и така, детето ти ще реагира с еди си какво. Е, не реагира!   И тогава се чувствам много безпомощна. И в такъв момент би бил супер удачен един такъв практически тренинг с обратна връзка. В книгите някак си никога не пишат, ако не получиш обещаната реакция, какво да правиш.
По повод столчето и килимчето на Зеленкото - аз все по-често си мисля, че за по-буйните и емоционални деца рутината е особено важна. Пък била тя и ритуал за обуване на обувки. Вече няколко пъти си казвам, че с Ния това ни е проблем, но все не успявам да въведа точни процедури. Отделно, че там мъжът ми ме бойкотира сериозно, но това е друга тема. Само ще кажа, че днес явно реши да ми помогне с децата вечерта, защото бебо беше доста лош и ......... пусна на Ния филмче. Вярно - кротна се. Ама не е това идеята. Но това е друга драма наистина, макар че ми е все по-голяма тази драма.
В крайна сметка да не си помислите, че ходя с камшик из къщи и не признавам децата за човеци. Напротив. Много се старая да обяснявам, да дам избор, да поощрявам, да предпочитам положителния подход, но ми е много трудно. За съжаление често ми се получава точно едно дуднене от типа "ама защо сега го направи това, не ти ли казах вече 100 пъти защо не бива", което е много грешно и го виждам как работи срещу мен, но все ми се изплъзва. Обаче пък и моята си е диване и колкото и да се опивам да си подбирам битките, просто НЕ може да се тича по облегалката на дивана, НЕ може да скача върху брат си и още няколко такива и то пак става цял ден НЕ-кане от моя страна. Ама тя друго не измисля, дивачката. Просто моята теза е, че много от книгите за родители и купища статии са си нови средства на цялата индустрия, която злоупотребява с желанието на майките да дадат най-доброто на децата си. Знаете за какво говоря - образователни играчки, модерни захранвания, книги, курсове, обучения. Накрая родителите май само се объркват. Аз затова се кефя на Вероники - за мен да направиш с мама къща от кашон (примерно) е много по-образователно, ценно, занимателно, полезно, но пък евтино (о, ужас), от всякакви най-нови играчки, създадени след куп проучвания и т.н.

И тук се появява един модератор да ме санкционира за пост над 1 метър   

Никита, да се оправяш. И аз се влача от 2 седмици, сега и Ния кашля, утре си остава вкъщи.
Шу, стига бе! Пак драма?  

Малко ме е срам по това време, ама...само да кажа: Бухта, ама мнооого съм съгласна с теб  Да не кажа с всяка запетайка, дет се вика.Сигурно бих ги казала същите неща, но нямам това търпение да ги изложа толкова систематизирано.В момента пък съвсем.
С две думи - отчаяла съм се вече, че знам на теория кое как трябва да се прави, виждам, че не го правя в много от случаите и пак нещо не мога да се променя.Нещо не съм в най-прекрасния си период явно и много нерви хвърлям, отнасят го децата, после ми е толкова съвестно, чак ми се реве(най-вече вечер, когато спят се разнежвам  )И на другия ден пак яхвам метлата.А сега с тая ангина( започнах АБ от днес) съвсем сама не мога да се трая вече - времето и то допринася, не можем да излизаме и така.

Браво момичета! Само така!

Тони наистина и аз ти се възхищавам на нервите и въображението. И на мен ми е много интересно какво е казал логопеда.

Никита оправяй се бързо, представям си какво ти е, аз бях така миналата година, ад е наистина.

Бухте много добре си го казала. Едно време и аз много четях и се интересувах, какво ли не прилагах. Стигнах до извода, че моите деца имат нужда от режим, граници и правила. Опитвах че да давам избор, да не спазвам часове и установих, че това ги обърква и изнервя. Моите деца се чувстват спокойни и сигурни, когато знаят, какво следва и какво се очаква от тях.Е случва се да не спазя час по някога, но забелязах че не се чувстват добре тогава. Спомняте ли си почивката ни в Испания, имаше 7 басейна, 3 площадки, зоологическа и стая за игра. Тогава видях как възможността за избор може да обърка едно дете. Старая се да имат някакъв избор, но не и за задължителните неща, например не може да се вечеря друго освен вечерята, да се ляга когато решат или един ден да се ходи на тренировка а друг не. Тук много често чувам израза "I don't feel like.....' което си превеждам като нещо от сорта на " не съм на кеф за....." е при мен няма такъв филм, няма начин да не си на кеф за важните неща.  Едно от нещата, които не позволявам в къщи е да се мрънка, ако има да се каже нещо, да се каже, ама да ми ходи по петите и да ми нарежда и мрънка, не. Може да съм лоша майка, според днешните разбирания, но децата ми не си позволяват да се държат неуважително пред възрастни, съвестно ходят на занимания и зная кое може и кое не. Въпреки че не съм ама хич никак като по книгите, забелязвам че децата ми са щастливи, спокойни и ме чувстват близка. Е имаме и лоши дни, но кой няма?


Бухте смей се ти, ама да ти кажа съм се оплела като пиле в кълчища. Нито да го местя нито не, ужас. Цял ден днес си говоря с общината и училищата, изчетох докладите от всички проверки на близките 10 училища за последните 5 години, утре ще ги и пообиколя, а като ми се обади мацката от общината направо ще и кажа да го мести. Той реши че иска и поне това не го мисля, че неговия "приятел" много го тормози напоследък. А и на очен лекар бях, че и не виждам и ми се възпаляват очите, оказа се че на хормонална основа, горния слой на окото е зле и сухо и от там е това чувство за пясък в очите. Та сега на още един доктор за диоптрите трябва да отида, че съм кьорчо.

Отивам да си подготвя документите за утре че трябва да се завлека до тукашния кат, за да си сменя адреса на шофьорската книжка. А лелята в болницата ми каза нищо друго да не правя поне три дни освен да спя да бе да.

Да добавя нещо исках.

Тук много често според мен се злоупотребява с уваженията на чувствата. Отрано имат по-голяма свобода, повече избор и повече решения са оставени на техните плещи. Вярно тръгват рано на училище, но да си пишели домашните ако имали желание. Да ядяли каквото искат, но само да ядат и тн. В резултат на което, виждам как те не могат да се справят с възложените им права и се оказват с поставени диагнози, заради изнервеността и объркаността им. От там се почват и хапчета и срещи с психолози, специално отношение на учители и тн. Стават обаче по-големи и влизат в гимназия и... идват матурите. Оказва се че тази свобода и уважение не ги е научила, на трудолюбие и постоянство. Те очакват да получат същата подкрепа, каквато са получавали преди, но уви, в гимназията е друго. Или си взимаш матурите с добри оценки и продължаваш на пред, или ги взимаш с ниски и ставаш общ работник или не ги взимаш, съответно не намираш работа, съответно си на помощи. Пак се живее, и то не зле, но нямаш шанс за нищо, освен да съществуваш. Не трябва да се унижават децата! Но според мен това което им причиняват собствените им родители с прекаленото уважение е в пъти по-зле от няколко шамара и определен ред. Не смятам че едно дете знае кое е най добро за него, особено когато само избира всеки ден да яде за обяд филия с шоколад и родителите уважават избора му.
В това отношение имам проблем с учителите. Тук децата в клас са разделени на групи въз основа на възможностите им по даден предмет. Боян е в най горната група по математика, но в средна по писане. Той много навакса, все пак тръгна в първи клас, а не в рисепшън и когато тръгна нито пишеше нито четеше, нито говореше и според тези критерии той се справя отлично. Но той може още, аз виждам че си учи думите бързо и би могъл да навакса още, но те не дават. Да не съм го натоварвала!? What the fuck?! Та те домашни рядко имат, освен четенето, нищо не му пречи на научи още 5 думи седмично, но не, да не го стресирам. Но после като кандидатства за гимназия ще гледат д кое ниво е бил!

Еле пък тия в САЩ и Англия колко са се побъркали! И между другото, то не остана май избор за родителите как да си възпитават децата. Да не си го била стресирала! Абсолютно съм съгласна с теб. Абе аз се изумявам и тук - като ми кажат частни уроци на 3-ти клас дете. Моля!?
А това, че децата са по-щастливи с ясно поставени граници и в книги съм го чела, и сама съм го изпитвала. Но трябва да са постоянни. И точно това исках да кажа - добре, да ги щадим, но да ги подготвим някак. Нали ще ги пуснем утре сами в суровия живот и какво - става възрастен, вече не му защитават правата един куп социални и то застава сред шамарите и идея няма какво да прави. Ни ред знае да спазва, ни да се бори, ни дявол.
Моята майка ни е пошляпвала. Нищо фатално, но се е случвало. Не помня. И не ми пука. Но помня обидите, помня униженията, помня липсата й на вяра в мен. И затова не й давам децата си. Силици нямам вече, но не ги давам. Дано само от преумора не стана като нея, защото се оказва, че моделът си е надълбоко вдълбан в съзнанието и в натоварени ситуации си избива най-първосигнално. И понеже моделът ми не е съвсем стока, затова питам книжките и ползвам техните съвети. Няма лошо, стига като всичко друго да е с мярка. Просто ме товари цялата тенденция. Но то това е много дълга тема и далеч не стига до вратата на дома ни и семейните отношения.
Шу, а ти щом си постигнала нещата, които описваш, си си направо идеална майка  Колкото и нерви да ти струва, колкото и да си "прегрешавала", имаш резултат - това е важното.

Бухте, Шу, явно е много изтощително и се уморявате от това, че се грижите сами за децата! Шапка ви свалям, че без помощ отникъде се оправяте с по две деца. Сигурно е натоварващо да ти се качват на главата и да се чувстваш безсилен да обясняваш до безкрай.

Аз затова много се изкефих като прочетох за първи път книгата ТУР, на метода на д-р Гордън. Именно, защото дава баланс между нуждите на родителя и детето и не е нито авторитарен, нито пък залита в другата крайност - на permissive parenting (не знам как го превеждат, нещо като позволяващо родителство). Понеже аз дълбоко се противя на авторитарното родителство, а разбира се като всички съм го прилагала в определени моменти, в същото време съм виждала как като обърна другата страна и оставя децата да решават, те ми се качват на главата и буквално на моменти се чувствам изтормозена, затова този балансиран и изцяло демократичен подход много ми допадна. Като демократичен съвсем не означава да ти се качват децата на главата , напротив.

Ще обясня на който му е интересно да чете, че много фермани ми станаха Според Гордън родителите обикновено прилагат два метода - или авторитарния, в който родителят винаги печели, а детето винаги губи, или обратно - позволяващия, в който детето винаги печели, а родителят винаги губи. Много родители виждат, че нито един от методите не работи, и поради това, че не знаят друг начин, често ги редуват, което пък води до още по-голям дисбаланс. Д-р Гордън предлага трети метод, при който и детето, и родителят печели, никой не губи и нуждите на всеки са удовлетворени. Това в никакъв случай не изключва правилата, просто децата участват в създаването им. Така звучи много лесно  , на практика е нужно доста да се потруди човек, за да промени нагласите си и да усвои уменията, които са необходими за такива взаимоотношения. На мен също ми е трудно, но си казвам "какво са няколко месеца пред това да постигна спокойствие и мир в дома си за дълго време". И пак, винаги ще има моменти, които няма да са лесни, важно е да се минава през тях в мир и разбирателство.

Elle, в тази връзка - има много интересни четива по темата, на различинте родители ще им допаднат различни неща. Аз си препоръчвам ТУР, разбира се, не само защото ще водя курсове по тази методика, но и защото наистина виждам как нещата сработват. Книгата също е доста практически ориентирана, но на мен ми беше много по-полезен курса. Освен тази книга, има още много, които са интересни - Бухта е казала за тази на Юлия Гипенрейтер, също ми допада много (чета я в момента) "Твоето компетентно дете". Хаим Гинът също е интересно четиво, на Маршал Розенберг има две книги, не съм ги чела, но съм запозната с теорията за ненасилствена комуникация и много ми допада и смятам да си ги купя. Зависи кой подход ти допада, ето тук има сравнение на програмите за обучение на родители, което дава идея за насоките при различните автори. Ти говориш английски и в amazon има доста книги по темата, към които има безплатни страници за преглед (често са цели глави).

За т.нар. пубертет.
С тати сме на едно мнение винаги, дори и единият да мисли различно. Никога не се разминаваме, ако единият каже Не, то е е Не и за другия. Действам с много обяснения, слушане, внимание. Като цяло е добричка, просто изпада в едни състояния на истерия, чак се плаша.
аз гледам Бавачката по ТЛС, доста неща копнах от там.
Надявам се че ще го израстем.

Не се включвам често, но ви чета редовно. Хубава тема сте подхванали, определено има много да се говори по въпроса, още повече Лора ми е доста особена и своенравна, но не ми е сега до главата.

Да ви почерпя виртуално, че днес моето момиче вече е на 3. (извинете, но не ми се занимава с картинки). Днес ще празнува в яслата с торта, почерпка и т.н, а в неделя ще е в детско клубче с приятелчета. Така решихме и тази година, наистина клубчетата се самозабравиха с цените, но като се сетя как десетина и повече деца ще вилнеят у нас и ще ми обърнат къщата с главата надолу и решихме да ги прежалим тези пари. За подаръците, тя нямаше предпочитания само подаръци да има, така че наблегнахме да са по-голям брой. Колело и скутерче от баткото си имаме, аз пак се засилих да взема Барби с тайната надежда, че ще обърне внимание на поне една кукла, но нея най-я вълнуват колички, топки, любими са ни героите от "Колитет" - по-точно Матю и краля. И така... снимки ще кача скоро след празника.

Слънце, честито на патерица на Симонката!!! Да расте жива и здрава и много засмяна.

Сия, ЧРД на малката пораснала Лора, да ти е много здрава и да те радва винаги!

Честит рожден ден на Лора и от мен. Здрава, щура и засмяна й пожелавам да е - а батко винаги да я пази и обича!!! Sia    хубав празник!!!

Честито на порасналата Лора! Много здрава и щастлива да е! sia, весел празник днес! 

Аз пак ферман... от сутринта го пиша...та може и да не четете всичко - майчини излияния...

Зеленко, Танче, не е до възхищение, а до идване до главата...дано не ви се налага действително да идвате на подобно положение.

Не знам дали проблемът е у Рая, или у мен, че се занимавам прекалено с нея и се вглеждам във всичко, но тя наистина преживява нещата прекалено дълго и с повече емоция сякаш.

СЗА, благодаря за анализа - ще го изкоментирам с логопеда на Рая. Костатацията след проведената среща с нея/логопеда/ е, че тя е умна, лъчезарна и открива с любопитство непознатите неща около нея с ясно изразена емоционалност. Имам 3 страници текст как би било добре да се контактува с нея, за да може по-добре да изразява себе си както речево, така и емоционално. Именно разговорът и ненатрапчивото пояснение на чувствата и на мама/тати/друг близък човек е една от препоръките, защото по този начин тя може по-лесно да схване и оцени ситуацията. Аз пак за примера, който написах: обяснението, че мама понякога е тъжна когато някое от децата се удари е точно такъв - ненатрапчив и даващ обяснение на чувствата, които са сходни с нейните донякъде. Препоръките са да се обяснява с "мама се чувства не много добре, когато ...", а не "караш ме да се ядосвам" и т.н., което може да вмени вина у детето, че то е виновно. Това донякъде кореспондира с обяснение за поставяне на детето на мястото на другия, за което и ти си писала.

Бухта, старая се повече...и свикнах сякаш. Успявам да се държа и да не крещя...признавам, в началото ми беше много по-трудно, но бързо се свиква - просто се препрограмираш да реагираш различно и търсиш по-точни думи...то е въпрос на практика си мисля. Поне при мен полека-лека се получава. Радвам се, че когато дори съм бясна и намеря сили да се усмихна на белята и да обяснявам на Рая с положителни емоции и повече думички насочени към положителното в ситуацията тя много бързо реагира и отвръща със същото. Иначе много често започва да крещи и да се опитва да се налага по негативен начин и да стига до истерия.
И разбира се, съм много далеч от мисълта, че Рая е лоша, тръшкаща се за всичко и т.н. Реално тя не се е тръшкала от много време, защото когато още започне да навива и повтаря нещо, още преди да е набрала започвам да обяснявам и да давам примери кога и как може да се случи това. В общи линии, тя не е трудно дете в този смисъл - това с ужасните 2 беше около РД и големите истерии. Когато успявам да я подхвана с хубавото, дето се казва, изобщо нямам проблеми. Сега ми е много сладка, защото като й кажа колко много я обичам и тя ми отговаря: Да, може
А, иначе съм абсолютно съгласна с теб за не до там удачните начини за забавление на децата и аз се възхищавам на Вероник и тайничко копирам някои идеи.

Шу, сигурна съм, че ще избереш най-правилното решение за Боян.
И, да, като родител ми е трудно да намеря златната среда и да не залитам в една или друга посока...но определено виждам резултати при Рая, когато нещата са насочени от позитивната им страна, отколкото от негативна. Може би наистина си е до дете и затова и книгите са толкова различни и подходите за възпитание са различни, защото всяко дете е уникално и различно и за него трябва подходящ подход, което си е работа на родителите да открият кое би било най-добре за детето им.
А и именно защото ще ги пуснем утре в суровия живот, не ми се иска Рая да е плашлива и неуверена, защото майка й и татко й са се опитвали да я възпитават с повече ограничения, вместо поощрения. Дано успеем да я направим по-уверена и справяща се с трудни ситуации, с които е пълен животът на възрастните.

Сега стигнах и до поста на СЗА - е, това се опитвам да прилагам и аз...къде ми се получава, къде не чак толкова...ама ми се припокриват идеите за възпитанието с написаното... остава да успявам и на практика...а дано! А за мой срам не съм чела ТУР - отивам да се срамувам и да търся книгата, че да я поръчам и да се ограмотя. Просто нагласата ми е такава и някак отвътре ми идваше нещо подобно за Рая и Нико. И СЗА, да помислиш за дистанционно обучение, ей!

СИА точно вчера си мислих за теб, че се изгуби, пиши по често, липсваш!

ДА ТИ Е ЖИВА ИЗДРАВА ПРЕКРАСНАТА ЛОРА, МНОГО ЩАСТЛИВА, ВЕЧНО ЗАСМЯНА И ГОЛЯМА КЪСМЕТЛИЙКА!

СЗА точно качването на главата не допускам при нас. Може да се оплаквам от тях, може да ме ядосват, но определено не ми се качват на главата. Получават внимание, получават обич но зная кога какво трябва да правят (с малки изключения де.) Иначе книгата звучи интересно.