МАРТенчето дядо Коледа изпрати, третият Рожден ден хлопа на вратата

Тони, много ти се възхищавам за това, че успяваш да овладееш тона и да не викаш. На мен това ми е най-болното място и често дори си поплаквам ако съм викнала по децата. Аз също се опитвам да се сдържам и виждам, че колкото повече опитвам, толкова повече намаляват ситуациите, в които ми идва да се развикам. Не става дума за по-висок и твърд тон, което понякога прилагам, просто за да е ясно, че някой ми нарушава личните граници. Преди м еядосваше даже вода като разлеят по масата, ама сега изобщо не ми прави впечатление - в крайна сметка, това е просто вода, ще изсъхне Рая е прекрасно дете и съм сигурна, че в вашите ръце ще израстне невероятен човек. Да си емоционален съвсем не означава, че няма да можеш да се справяш с живота

Ох, все се каня да ви препоръчам (може и да съм вече де) една страхотна книга на Кен Робинсън - Елементът. Много ми допадна, тя е насочена повече към това как човек да намери своя елемент, за да е щастлив с работата и живота си, но е доста илюстративна - с много примери с известни личности.

Сия, да кажа и аз сега, че одеве набързо писах. Сетила съм се и аз какво правите и как е баткото - какво се случва в училище, как сте. Аз не пиша отдавна в първокласническата тема, та не съм в час ако си писала там.

Сиа, да е жива и здрава малката Лора и да ви носи много радоти и поводи за гордост!

Тони, успокоих се. Аз реших, че са й лепнали наистина някаква "сериозна диагноза" на Рая. И понеже впечатлението ми за нея е точно като на логопеда ви, се учудих и понабрах. А иначе това, което ви е написано, са си май общовалидни правила. Това, което описваш е точно същността на "аз" и "ти" съобщенията. И като се замислиш, те са напълно приложими и при възрастните - едно е да ти кажа "ти онзи ден защо ми каза еди си какво" и съвсем по друг начин ще реагираш, ако ти кажа: "Аз се обидих и ме заболя, когато ти онзи ден ми каза ..." Виж, може би е добра идея да имаш направена оценка на детето и насока от професионалист кои техники биха били по-подходящи от други във вашия конкретен случай. Ето това го няма в книгите и трябва родителят сам да свърши или да се довери на специалист.

Добре де, а какво ще кажете да си направим нещо като обратна връзка с конкретни примери? СЗА, силно се надявам да не го приемеш негативно и не мисля, че може да замести един квалифициран тренинг или консултация.
Ето - аз ще започна с пример отпреди малко. Предварително ще кажа, че й се спеше, но ситуацията далеч не е рядкост, особено, ако и двамата сме си вкъщи. Та:
Хапва, разбрали сме се, че ще хапне и ще легне да поспи, тя е казала "Добре" и така. В един момент обявява, че се е нахранила и иска да слезе. Докато я свалям от стола казва, че иска филмче, на което аз отговарям, че не, сега ще ходи да спи, така сме се разбрали и т.н. Вхв въздуха ми се извива в ръцете с писък "искам да ям още супа" и дъга назад. Оставих я на земята и казах, че не приемам подобно поведение, обърнах се и отидох в другата стая. Тук идва тънкият момент, че в другата стая е брат й, който също мрънка с пълно гърло (и само аз си знам дали не ми идва да избягам от къщи, вместо да се пъна как да съм им по-добра майка).  Тя като цяло все още сериозно си ревнува от него. Дойде, покрещя на вратата на стаята, питах я дали ще каже нещо и затворих. Отишла е, качила се е сама на стола за хранене, придърпала си е супата, която естествено не хареса преди това и е заспала така на стола.  
Е, как бихте постъпили вие в такава ситуация. Пояснявам, че при нас е абсолютно редовна практика следното:
-Искам нещо си!
-Добре, ето ти го.
-Неееее, не го искам.
-Ми хубаво, остави го.
-АААААААААААААААААААААААаааа - и тръшкане по земята.
Винаги всичко е "ама неее, не така", "не ти, само тати" и т.н. А на какво приличаше истерията й не ми се и обяснява, много често извикват у мен реакцията "абе ти нормална ли си!?", даже веднъж взех, че го казах на глас.  
Какво бихте предприели? Ще се радвам да споделите повече мнения.

А тази книга за ТУР определено ме заинтригува и ще я потърся. В чакане на дистанционното обучение

Честит рожден ден на Лора! Сиа, честит празник! Да ви е жива и здрава, щаслтива, умна и обичана!   

Честит празник на Лора и Сия! Малката да расте и хубавее, а голямата да хубавее и да се радва!

Elwing, прегнил му изписаха (гонадотропен хормон), който ще стимулира кръвоснабдяването и развитието на тестисите. Един от ефектите е увеличаване на размера, което би спряло връщането на тестиса в тялото, а друг е по-бързото развитие на тъканите, което ще доведе до удължаване на връзката с тялото (кръвоносни съдове, канали и т.н.). Страничен ефект е по-ранното влизане в пубертета, но сме още далече от това, а може и да се окосми малко повече (сънувах кошмар, че е обилно космат по гърдите и гърба  ). Все пак ще е само за месец и само 4 инжекции общо.

Страхотна тема сте подхванали и я как живна темата! На теория звъчи добре, но на практика наистина трябват доста усилия, за да обясняваш и да запазиш спокойствие.
Бухте, и Митко има подобни прояви, но без истерия. Вече съм се научила, че ако му предлагам нещо за хапване и той откаже, не трябва да го лапам аз, защото се е налагало да си вадя хапката от устата, че иска точно този картоф, например. Просто вече питам по два-три пъти и след отказ предупреждавам, че ще го изям аз/ще го дам на кучето/ще го прибера, той пак си го иска. Обикновено вече сработва, но след като веднъж изядох нещо (вече не помня какво, но бързо се гълташе) и нямаше как да го изплюя. Голяма драма беше, чак заспа хълцайки, но вече не ме разиграва толкова.
Когато изпаднем в подобна ситуация - Искам, не искам, Аааааа... му казвам спокойно - Ако искаш, го вземи, ако не искаш, го остави, но не плачи, защото нищо не разбирам така и не мога да те разбера какво искаш да ми кажеш.
Задължително няколко минути след като се е успокоил, го викам да го гушна и той сам ме пита "Мамо, аз защо плаках?" и се започва с обясненията.

SZA, вярвай ми преди като виках се чувствах точно по същия начин като теб. Случвало ми се е когато се разкрещя много бързо да съжаля и да се извинявам и да прегръщам Рая като я виждам колко още по-объркана е от тази ситуация. Промених отношението си с ясното съзнание, че вината за нейните объркани чувства е донякъде моя с разнопосочните сигнали, които й подавам. Сега като се замисля не съм крещяла от има-няма 3 месеца и се чувствам по-добре. Някак съм по-уверена, че мога да контролирам и себе си и ситуацията. Представям си, ако избухвах като преди за най-малката глупост и всичкото напрежение, което изживяхме последните месеци колко по-зле щеше да и се отрази.

Така е! Стига да си емоционален без това да поражда неувереност и нерешителност за взимане на решения и страх от непознатото, в това число и хора! Ще и помагаме доколкото можем и се надявам да успее да се справи и да израстне едно прекрасно човече.

Бухта, ние всъщност потърсихме професионално мнение заради забавеното правилно проговаряне на Рая, но между другото жената даде и насоки за преодоляване на прекаленото емоционално преживяване на някои ситуации, като: рев от познати хора, които идват да ни гостуват. Нежелание за контакт с познати, а какво ли остава за непознати, страх от сън през нощта и подобни...които споменахме в търсене на причината за мачкане на думи и неправилен изговор. Тя си имаше един огромен въпросник, на който отговаряхме предварително, освен срещата на която тя вече можеше да си изгради една по-пълна картина за цялостното развитие на детето психично, емеционално и физическо.

А сега за хубавия пример, който си дала - това си е реална ситуация и у нас, макар и доста рядко вече. Рая, както знаеш супа хич и не яде, или просто топи хляб в нея и яде с пръсти, но това е друга тема... Та, тя прави подобни номера когато се събуди през нощта и от страх да остане в спалнята иска да я нося из хола и се чуди да пишка ли, да яде ли и какво /обичайно иска филия намазана със сирене, или мляко/ и т.н. Рая филмче не иска в подобна ситуаци, но ме кара да чета книжка до откат и а съм спряла, а тя не е заспала дълбоко, а се е събудила за по-дълго време. Сама разбираш, че като не я подхвана с хубавото успява да събуди и бебето и става стерео купон. Тя реве и се страхува, бебето реве, че сме го събудили и т.н. - имала съм и такъв опит. Затова аз бих опитала това - при нас работи - вместо да и обяснявам, че сме се разбрали и филмче няма да й пусна се опитвам да и предложа нещо в замяна "А не искаш ли вместо сега като ти се спи толкова много и не можеш да изгледаш филмчето, да ти разкажа приказка, или да изпеем песен /Рая много обича да пее напоследък - това е голям плюс и почти винаги се съгласява да замени с песен/". Другото, което помага при нас е, че я въвличам в грижите за бебето, бих й казала: "Хайде да пуснем филмче когато сменим памперса на бебето, или го приспим него - тогава може да гледаш, защото бебето е мъничко и сигурно ще иска и то да гледа, а не е добре за него" - това също минава. Не пропускам да й кажа, че е голяма и има различни неща, които да прави. Един вид правя всичко възможно да не се стига до по-лошо поведение. Номерът с дъгата е кофти, така е...бих я върнала на стола за хранене и да си яде супата, която не иска. Ако в момента на връщането там пак иска да стане, я вдигам отново. После обяснявам, че 2 пъти да я вдигам и свалям от стола вече е много и че и бебето плаче и трябва да отида и при него, защото и то трябва да е с мама, ако тя иска да дойде и да ми помогне ще е чудесно и тогава то ще заспи по-бързо и ние ще можем спокойно да четем, рисуваме, играем, четем, или каквото там тя иска. Това при нас работи, защото може би Рая е по-търпелива с бебето, но тя е по цял ден с него и може би е свикнала да прекарва времето си с него. Понякога съм в другата стая...чувам че той мрънка и докато дойда да видя, я заварвам тя да е до него и да му подава играчка, или да се опитва да го забавлява нещо, като му нарежда: беби, не плачи, ето колата, или жабата, или каквото му е дала.

За редовната ситуация на тръшкане - пак с говорене при нас се получава. Е, не става веднага, но в повечето случаи работи. Говоря и се усмихвам, обяснявайки: не искаш колата, която искаше преди малко? А, ти сигурно не я искаш, защото тя е синя, а не червена....дали да не потърсим червената? Тя май повече ти харесва и т.н. тя се замисля и обикновено отива да дири другата кола като избягва тръшкането... някак.

Пак казвам, мина време докато успее да се получат неща и докато успея да измислям различни неща, които да я карат да се замисля за други неща, а не за тези, за които се тръшка.

А номера "не ти, а тати" и при нас го има и тогава тати се занимава с нея. В началото беше странно, но с времето някак тя ни научи да си разпределим задълженията - иска тати да я къпе, мама да и чете, например и рядко допуска размени на ролите.

Не знам дали това е правилно, или не, но в нашия случай работи - не ме кара да викам, тя се вслушва повече и е по-спокойна и някак по-леко минават трудните ситуации. Много е трудно в началото докато налучкаш какво би заинтригувало детето, но кагато понацелиш нещата е по-лесно и може да проработи.

Много, много интересно...
Ще се включа и аз по-късно, надявам се.
Днес се борихме с една 40 градусова температура... не знам какво е това чудо, ама взе да ми писва от тези болести 

SZA, ще се радвам да ми пратиш инфо за курса, пък аз ще се постарая да дойда поне 1 път. Имам голямо желание, но графика ми е малко смотан


ЧРД на Лора и на Симона!!! Да са здрави и щастливи!

Благодаря ви момичета за милите думи 
Определено ще се включа, само да мине празненството ни и всичко там свързано с него  . СЗА и аз рядко се включвам в първокласната тема, нещо не ми е интересна, ама теб съвсем не те виждам.
Животинче, бързо да се оправяте  и ние минахме през този вирус с високата температура, отвратително е!

Танче,вие как забелязахте, че Митето има проблем,аз покрай твоите постове сега се заглеждам и забелязах, че не всеки път единия тестис е долу,той си мигрира от тестиса в тяото и обратно,дали има проблем или е нормално.Според мъжа ми е нормално.Но за всеки случай ще се консултирам и с педи.
Темата за възпитанието ми е много позната,вече за втори път се впускам из нейните дебри,но да си призная,съм  в кофти период и търпението ми е към краяси .Изчетох всичко което сте написали,с някои неща съм съгласна с други не. да си призная също се стремя да съм либерална,но според мен ,моите деца също обичат реда,това ги успокоява и се чувстват добре.
Искам да уважават по възрастните и да познават границите.
но времето ще покаже до колко се справям.))))))

Бухте , просто поклон пред теб бре жено! Ама така ме кефиш............. 

Значи във вашият случай , така бих го плеснала през гъза и веднага ще го изгоня от стаята или да реве или да мисли дали ще прави в ръцете ми втори път дъга.........  да не говоря за виковете, които ще са съпровод в цялата ситуация

Супер съм изнервена  и аз - ставам всяко сутрин в 5.30  и до 12 вечер немога да си легна  -   от домашните задължения  естествено , щото тоя народ иска да яде , трябва да се пере и т.н.     А пък и на мен няма кой да ми помага , освен мъжа ми , всички други са се покрили.
Събота и неделя също- всеки си има ангажименти и така. 
То с един куп помошници всеки знае как, я да видим без как ще е
Та направо бяс ме хваща като някой умник ми написал там две книги  и айде готово - виж се къв  си смотан родител............... а точно пък тези дето пишат пък са най-провалените като родители ама ней се...........

спирам  по темата че .....

Мило хубаво детенце Лори!  ЧРД  бъди здрава и щастлива ! sia честит празник и на теб мила !   

Шу- 

Тони , ти си върха де..........но не се и съмнявам  в теб изобщо

 Здравейте и от мен!
 Е не мога да не се включа по темата за възпитанието, по която ежедневно и ежечасно си блъскам главата. Следя ви, но не пиша напоследък главно защото ми се дописва само в кофти моменти и не искам да всявам излишна отрицателна енергия в темата.
 Та така при нас положението е меко казано сложно тъй като и двете деца са си трудни, но по различен начин :
Росен е беладжията, този който прави впечатление на непокорен, където и да отидем било на гости, на детски клуб или просто в парка. Той е този, който пръв измисля дивотиите, за да ги подхване и брат му на драго сърце. Но той е и този, който може да види в погледа и тона ми, кога е прекалил да стане страшно мил и да извади неподозиран досега речников запас да ме убеди, колко много ме обича и колко добър може и иска да бъде. Естествено до следващата дивотия след няма и 5-10 минути  .
 Даниел - е това човече, което минава за кроткия сладур  за пред хората е донякъде причината за охладнелите ни семейни отношения напоследък. Всеки отказ, който му се прави е съпроводен с ужасяващ и дълготраен писък сякаш ти пускат ток в мозъка и без да преувеличавам човек се чувства способен да сключи и сделка с дявола само и само това нещо да спре. От това именно произлизат и конфликтите ни с баща му. Той си идва от работа изморен,  последното което иска да чува са писъци и затова е готов да изпълнява безумните му капризи, от което сещате се писъците не намаляват. Така и малките ми победи през останалото време се обезсмислят. Говоря, говорила съм и ще продължавам да говоря, но напредваме твърде бавно в желаната посока. Доскоро ми се казваше " Ама ти какво очакваш от едно бебе" и съответно чакахме да навършат заветните  3 и да почнат да разбират от само себе си. Е навършиха вече 3,  и човека започна да си дава сметка, че няма да стане от само себе си и вече се опитва да проявява закъсняла твърдост.  Но пък и човечетата взеха да се осъзнават и да порастват. А ситуациите споменати от Бухта също са ми до болка познати. Тони, възхищавам се и  на твоята креативност при  решаането на спорни ситуации, уви при нас подобни не сработват или защото не съм достатъчно убедителна, или защото се мислят за много хитри и не им минават тия. Искам да пиша и още , но нещо ми се крие прозорчето и ще се изложа правописно.
  Май пак не бях много оптимистична ама карай...

  Честит Рожден Ден на сладката Лора на Сиа! Пожелавам и да расте здрава, умна, красива и добричка!

Честит Рожден Ден на Лора!!!Да е весела,щастлива,здрава и всичко най-най! sia  

Нямам много време да пиша,но само да вметна за книгите и аз...Не съм чела такива,тъй че нито ще критикувам,нито ще хваля.Но някак си мисля,че с много любов и търпение всяка майка ще отгледа детето си по правилния за него начин.Това,което чувствам и знам,то си ме води.Не казвам,че нямам издънки...ох колко много са...Но и аз съм човек,уча се от грешките си и пораствам някак с детето си.

Прегръдки!

Ето ме пак. Ние току що се прибрахме.
И да дам отчет. Днес се успах и си мислих, че съм провалила деня, но се оказа  успешен. В момента, в който разкарах гурлите от очите (около 10 часа, мъж ми решил че съм умряла) почнах да звъня в общината. Оказа се, че наистина има едно място във второто ни желано училище, но Боян трябва да се сбори за него с друго дете. Поискаха ми пощенски код и казаха, че като измерят кой живее по-близо ще ми кажат. Прозвънях и при-скуловете и ме поканиха да се запиша в едно наблизо. През това време мъжете бяха на кино. Дойдоха си, хапнаха и хукнахме да запишем Яна и да погледнем поне от вън училището за Боян. Това на Яна не ме впечатли много, но не е лошо. 16 деца в група а си имат двор и ги хранят, а не е нужно да и нося храна. От септември може да почне. После отидохме до неговото, не е лошо,отвън не е нищо особено но е със страхотни резилтати , голям двор, хареса ми , но беше затворено и само фоайето видях. От там решихме да завлечем децата да играят на клубче. ЕйЙЙЙ голям кеф, едни наши приятелчета (всъщност децата на наш приятел) работиха в съседния ресторант и едното точно беше свършило работа и дойде при нас. Хванаха ни лудите и ние барабар с децата в басейна с топки  и на пързалките, голям смях. Помежду другото ми дойде мейл че Боян е приет Йеееееее!
Та така два часа игра, бърза вечеря и те в кревата а аз на компа


Бухте, първата ми мисъл когато те прочетох беше "Не, няма да постъпя така!" Но в действителност точно така ще постъпя. Първо реших че ще клекна до нея и ще и кажа да се успокои, да седне да хапне ако е още гладна,докато аз погледна малкото и братче. Но в този момент от детето от книгите се очаква, то да стане, да изтрие сълзите и спокойно да седне да си дояде. В действителност обаче, това май би предизвикало "Неееее искам и ти да си тууууук" с много рев, докато ти се чудиш на къде точно да хукнеш. Това което не им харесвам на книгите е че след тях имаш чувството за скапан родител. Сигурна съм и че в момента в който се почувстваме несигурни в действията си, те го разбират и става мазало. Искам да кажа едно, докато не си пребиваме и унижаваме децата всяка реакция е правилна според ситуацията и детето.

Бухте ти казваш една случка, то не е една, то е цял ден от различни ситуации и случки. Може би ако и е първата бих била спокойна, но ако и е десетата сигурно и аз ще натупам детето като Дима.

Мирамар, за мен от всички ни ти си най големия герой. Много добре те разбирам за мъж ти който се прибира изморен и иска тишина и спокойствие, и моя за това си мечтае,но той в повечето случай не им угажда а им се кара.

Бухте, защо да приема негативно? Че тя обратната връзка не е част само от обученията, напротив - най-добре човек да я търси постоянно. В ситуацията, която цитираш, бих постъпила точно подобно на Тони и аз. Преди се изнервях жестоко от такива ситуации, но с времето се тренирам и сега не ме нервират и имам търпение да обясня в повечето случаи.

Тони, много ми допадат нещата, които описваш. Кажи ми как успяваше да се спираш да се разкрещиш в първите дни и седмици, преди да мине повече време и да свикнеш? Ползваше ли някакви техники? Аз се улавям, че ако имам някакъв план, който по разни причини се проваля, това много ме нервира и затова спрях да правя толкова много планове. Интересно е да споделим опит и трикове за овладяване на гнева и крясъците.

Мирамар, Ники също пищи ужасяващо. Колкото повече внимание му обръщаме на пищенето, толкова повече пищи  Затова спрях да му обръщам внимание. Ако пищи за нещо неразумно, го чакам да се напищи и успокои, после се опитвам да му потвърдя, че съм разбрала мъката му, след което обяснявам защо няма как да стане. Например така пищя 2-3 дни за едни колички, които искаше да му купим. Всеки път повтарях едно и също (което си беше самата истина де), че нямам парички в момента да му ги купя и като взема - ще му купя. После се разбрахме, че ще са част от подаръците за рождения ден и спря да пищи. Ох, аз си обяснявам, ама на теб не ти е лесно с двамата накуп явно!

Животинче, курсът е цял, не е на сесии. Може да не ти е удобно, щом са ти криви смените. Не пречи да ти дам информация, де, ще ти пиша на лични.

Честит рожден ден на патерици на Симонка и честит рожден ден на Лора!!! Бъдете здрави и щастливи, все така лъчезарни и прекрасни дечица за радост на мама, татко и батко!       

Да се запиша, че съвсем ви изпуснах дирите

ЧРД на Лора, както и на всички рожденници, които съм изпуснала да честитя, с пожелание да са здравички и много щастливи