МАРТенчето дядо Коледа изпрати, третият Рожден ден хлопа на вратата

Здравейте момичета.
Предварително се извинявам, че не съм чела, но ще разкажа първо, после ще чета (ако мога още да фокусирам,че съм захванала една бутилка и мисля да я пресуша).

Ние се прибрахме.
За съжаление се оказа че мъж ми не може да дойде с мен, но за мое щастие приятелка от Лондон, беше до мен от началото до края.
Пристигнахме предишния ден и се настанихме в хотела. Яна беше много въодушевена, че ще спи на хотел, но изведнъж реши да си ходи. Искаше баща и да дойде да си я вземе, но като разбра че не става, си събра багажа и тръгна да си ходи пеша. Зор докато я убедя да остане. Още в началото се заядох с чичото на рецепцията(арабин) и като видях че по телевизията има само арабски телевизии (Дубай1,2,3 и тн.) реших че май не той човека, на когото трябва да се оплача, но на сутринта се оплаках на белия батко и кака, които бяха на смяна Отидохме в 9:30 в отделението и започна голямото чакане. Дойде анестезиолога, обсъдихме упойки, сиропи и тн. Яна игра, рисува, дивя итн. Дойде и нашия ред. Тя беше много жадна и с удоволствие погълна всеки сироп който и дадоха. Облякоха я в специалните нощници, облякоха и куклата в същата, превързаха и на трите кукли ръцете, за да са като нея, сложиха им специални гривни с името, като нейната и ни оставиха да почакаме. Милото почна да се олюлява, да фъфли, както седеше забиваше нос в кревата. Красота. Заведоха ни в операционната и я помолиха да надува едно балонче като си поема въздух от едно маркуче, тя както обича балони, много се постара и след третото надуване, започна да буйства и след малко заспа. Обсъдихме през това време с докторката какво и как пак. Разсмяха ме с различни смешки и си я взеха. Моята приятелка  милата беше с нас през цялото време, виждах я как и се пълнят учите....
В  момента в който метнах чантата в стаята, хукнахме да седнем някъде да пием кафе, да хапнем и със сладка приказка да чакаме. Хапнахме вкусно, обсъдихме какво ли не, минахме през ГАП че имаше намаление и точно на изхода ни се обадиха че всичко е готово. С бърза крачка се върнахме в операционната, където от далеч чувах Яна как се дере и ругае. Сестрите притеснени ме питаха какво казва и като им казах че в момента са и черни и лоши те жално вдигаха рамене и се съгласяваха. Занесох си я в стаята, че искаше да се гушка, където дева още поне 45мин, но се успокои и започна за пие и да яде каквото види. Пак убиваше с поглед всяка сестра които минеше. Искаше и да тича, но и се огъваха крачетата. Дойде анестезиолога, говорихме за обезболяващи, морфин и тн. За щастие не се наложи морфин. В 7 вечерта, след като беше приключила със всички операции за деня, докторката и целия екип ни намериха в стаята за игра. Обясни че е направила хубав среден пръст и е дръпнала показалеца още малко. От тук нататък ще се виждаме на 3,6,12,24 месеца, докато детето не порасне и ако има нужда, ще има и други операции, процедури и тн. Нямате представа колко съм и благодарна на тази жена, искам да я позлатя. Останових че сме изкривени. Много е странно чувството някой да прави нещо за теб и да не очаква нищо. До такава степен че в колата се разревах от благодарност и...объркване.
Нощта мина що годе добре. Яна искаше да спи с мен, и я изчаках да ми заспи в ръцете, после я преместих, че през нощта и мериха пулс, температура и и биха антибиотици.
Детето издържа всичко геройски.
Аз щях да се сбия със смрадливата индийка и досадния арабин, но...
Просто всичко беше толкова леко и спокойно, че не е за вярване.

Сега отивам да обърна по-голямо внимание на бутилката че се почувства самотна май

Десис, Бухте благодаря

Шу, прекрасни новини! Много се радвам, че всичко е минало добре и че си се ядосвала само на араби индийци, колкото за цвят! Да нацелуваш малката героиня от нас!

SZA, сигурна съм, че и твоите момчета оценяват това, което правиш - ти си вдъхновение и пример за мен, а със сигурност и за тях.

Gery Moore, и за теб и твоите момичета се отнася същото!

Вероники, честито Приказно местенце! А и плановете за почивка изглеждат доста добре!

Ние бяхме за малко при дядо в Хасково, Митко "лови риба с ей такива мустаци" (показва с пръстчета, все едно изтегля конци от горната устна и се кокори) и ... добре, че беше кучето, което се цамбуркаше весело около въдиците, за да се оправдаем с него за липсата на улов. Всъщност баща ми имал план да купи жива риба, но в магазинчетата, които знаеше, щяха да заредят след като си тръгнем. А цялата история с риболова тръгна от "Приказки в картинки" на Сутеев, където едната от приказките е за котарак-рибар и тя стана любима на Митко. Баща ми се запали от нея, направи бамбукова въдичка (2 метра, без да преувеличавам!!!) и искаше да направят сефтето на риболова с Митко. Неописуема картинка бяха двамата, а след събитието Митко важно обясняваше, че бил на риболов, но хванал само хлебче.

Шу, много се радвам, че всичко е минало успешно! Видях снимките на Яна и й се радвах много. Голяма прегръдка от нас!

Ние сме добре, ако и времето беше с нас щяхме да сме още по-добре.... иначе се готвим за първия рожден ден на Нико. Дано успея с приготовленията, че като вали и е кофти ми е трудно да ги мъкна по магазините и многото ходене...

Шу, много интересно ми беше да прочета и най-вече се радвам, че всичко е наред с Яна.

ТаняТ, направо ме накара да се изчервя.

Момичета, не мога да не се похваля с първата ми официална статия за родителството: Моделът Гордън - отнасяйте се с детето така, както искате то да се отнася с вас.

Много съм развълнувана - досега съм имала няколко публикации, но в сферата на ЧР, а родителството ме вълнува силно и обичам да пиша, така че комбинацията от двете ме кара да се чувствам горда от себе си Утре пък ще ходя в предаването "Какво се случва" по Радио Христо Ботев в 17.00 ч.

Така, споделих си радостта Мъката няма, да не развалям хубавите новини напоследък...

Шу, прекрасно, че ОПто е минало добре и успешно! Герой е Яна!
СЗА, честито за публикацията, не се и съмнявам, че ще синхронизираш кариера и деца, всичко ще си дойде на мястото!
ТанчеТ, много мило ми стана като разказва за риболова, такава чудесна историйка!
Марти видя на едно гости рибка в аквариум и само изкоментира: "Яяяя, куче във вода!"

Напълнихте ми душата с хубави новини предимно  . Затова ви прегръщам и ще гледам да пиша повече друг път.

Шу, прочетох те и страшно много се радвам за вас и за ръчичката на Яна! Голяма борба преживяхте, но хубаво поне , бойното поле е човешко! Страхотно е, че си намерихте мястото!
СЗА, теб не знам кога ще те прочета с тези статии, мисля да си ги разпеччтам и в рейса към работа  , но много ме радваш! Все повече поводи за гордост ти желая и не се съмнавям в успеха ти!
Какво друго беше актуално...
Вероники, честото в местенце!
Ние за почивка- нищо по- различното от обичайното, предвид финансите - море при нашите и на палатка.
poli+, честито начало!

Оо- класирани сме за градина! Само дето не мога да се израдвам истиски, защото искаме да сменяме квартирата... и не се знае детската градина дали ще ни е удобна с новото местоположение.

Роси, вие как я карате?

Окич, честито! Аз тръпна в очакване и се правя, че нищо не се случва до края на месеца. Ако седна да го мисля, ще се гръмна. То с едно на ясла, друго на градина, не знам как ще си намеря работа, но с едното неприето направо минавам във фантастиката вече.

Шу, как върви с чаршафа?

Тая тема жива умря    

Ами май всички тръпнат и чакат да се случи нещо хубаво за споделяне, ама...
Окич, честито за градината и не го мисли, ако квартирата е  в района, все ще се справите. Другия вариант е да търсите размяна с някое детенце, което е прието в другата градина, а иска във вашата, но това става трудно (трябва да познаваш родители в района, че да ти кажат).
Ние в къщи имаме ситуация - няколко поредни дни Митко се напишква докато играе следобяд и баща му побеснява, защото малко преди това го е питал и малкия отказва да пишка. В момента пробваме с наказание - лишаване от компютър (последно там се напишка), но все си мисля, че не е това начина. Някакви идеи?

 Здравейте:)
 Шу, много се радвам за добрия развой на събитията при вас
 СЗА и тук, честито за публикацията!
 Аз нямам с какво да се похваля, но реших да се включа. Е, приети сме в градината, в която искахме, след тежък жребий, което не е малко, но започнаха тревогите за болестите и адаптацията и съответно кога и как ще си намеря работа след дългото прекъсване и краткия трудов стаж.
  Таня, не зная до колко ще помогне, но Влади наскоро се беше наакал и аз му казах, че ако се нааква, значи е още бебе, а само големите момчета гледат филмчета на компютъра..нещо в този дух, ако опитате, хем се въвежда забрана, но не заради авторитет, ами някак зависеща от неговите действия.
 Росикв не е писала скоро, мисля ги, надявам се да се включи.

Роси са добре, мама ги вижда често

Хайде и аз да се разпиша, че да ни потръгне темичката.
Нямам с какво да се похваля, за сега сме здрави, но аз тръпна всеки момент че много ме е страх. Като тръгне Лора да боледува все е с усложнения... както и да е ... дано го минем този етап.

Таня, не знам точно каква е вашата ситуация с напикаването, но ще споделя как е било при нас с Боби. При момченцата често се получава някакво възпаление на пикочните пътища. При боби се беше получило такова и докато го разберем мина време и ние се чудихме как да реагираме. КАто го питах защо се е напишкал, а не е отишъл до тоалетната той ми отговаряше, че просто не е усетил че му се пишка.  Пиша ти го това, да си имаш едно наум.

Ел, значи ли това, че сте приети в нашата градина?

Много съжалявам за всички, които не са в градинския списък с приетите. И тук да си кажа, че според мен има още какво да се работи по тази система, за да стане ефективна .

Ехо 

Тониииииии да ти е жив и здрав малкия мъж! Много щастлив, уверен и успешен!

Танче, нямам идея за напишкването по време на игра.

СЗА Честита публикация.

Вероники честито ново местенце, много ми се иска да го видим, като дойдем.

При нас какво ли не. Децата са добре. Яна ми къса нервите, направо е полудяла от стоене в къщи и ограниченията заради превръзката. Боян започна да излиза да играе с децата от квартала. Бабата на мъж ми почина, та ме е яд тези дни, защото почина от чисто безхаберие от страна на лекари и сестри. В градината кипи ежедневна работа,става много приятно. Засадих си син люляк и   смокиня плюс още сто видя цветя и всеки ден се взирам в земята с надежда от грудките да поникне нещо Запознах се с бая народ и даже утре ще сме 5 мацки на зумба. Гости и барбекюта също не липсват. В петък имаше 6 деца в къщи на възраст от 2 до 12. Миналата и тази неделя беше слънчево и правихме барбекю, че имахме да черпим за какво ли не. Всичко много хубаво, но нещо се изморих и много бързо ми свършват батериите. Та затова лека нощ

П.С. Забравих, за Боян и чаршафа питахте. Вече всички свикнахме със алармата, въпреки че сменяме редовно сигналите и силата на звука и никой не се буди Истината обаче е че имаме 6 поредни сухи дни Рано е да се радвам, но все пак е голям напредък.

Ето, успявам да стигна и до тук...то след данданията покрай рождения ден на Нико нямах много време за писане...

Шу, благодаря ти! Благодаря и на всички други, които ни поздравихте във фейсбук. Мина си цяяяла година и това е - времето просто си лети... и като се сетя, че едва ли ще гушкам мъничко бебенце някога пак и ми става още по-тъжно...

СЗА, успях да прочета статията ти - много ми хареса. Поздравления!

Честито на приетите по градини. 

Танче, Рая преди 3 месеца имаше веднъж такова напишкване инцидентно. Ама бяхме на панаира...и там от забавления и шарения ми каза твърде късно, че и се пишка...и докато намерим тоалетна, че и да и сваля гащичките и та ги напишка. Много се притесни и плака. Аз, лично, не бих действала със забрани, защото така децата се чувстват некомфортно поради нарушаване на собствения им интегритет. В този случай бих обяснила, че разбирам това и т.н., но и да заявя, че това не бива да се случва. Така детето е склонно да съдейства в добрия смисъл да думата.

В този ред на мисли попаднах на 2 прекрасни книги за разбирането на възпитанието и ще ги споделя с вас - може пък на някой да са му от полза. На мен страшно ми допадат като изказ, начин на обяснение в конкретни ситуации и разбор на поколенията родители...страшно ми инпонира на разбирането за това как аз искам да се държа с моите деца. Едната е Твоето компетентно дете , а другата Как да говорим така, че детето да слуша и да слушаме така, че да говори.

Сега бягам да им направя обяд, че дребното всеки момент ще се събуди.

Привет и от мен! Честито на приетите в ДГ, пожелавам им само радости на дечицата там.

Тони, благодаря! Книгите, които препоръчваш, са наистина чудесни и с в унисон и с моите идеи за възпитанието и родителството. Особено тази на Юл много ме впечатли, тъй като ми даде различна гледна точка за същите принципи, които има и в модела на Гордън. Втората, по Хаим Гинът, всъщност е много много близо до модела и на Гордън и подобно на ТУР е доста практически ориентирана, както има и други такива.

Танче, аз не бих действала със забрани и наказания, нито с награди в този случай. Честото напишкване при децата може да е свързано както с някакво възпаление, така и с проблем, който има детето. Обикновено ако няма възпаление, има нещо, което тормози или притеснява детето и това е реакция - много често всъщност това е свързано с прекалено властно отношение към детето от авторитети (родители, учители). Бих се помъчила да разбера дали нещо се случва в главицата му. На самите случки единствената подходяща реакция според мен е да обясниш какво се е случило и че сигурно има причина за това и ти си насреща, за да помогнеш.