
В БГ пак се стараят хората, та ако щеш и показност има (кой дал повече), тук бюджета за подаръци е доста ограничен и сме получавали невероятни боклуци. Да не говорим че тук рожденика раздава торбички с лакомства и дребни подаръчета , та накрая се оказва че и това което ти си сложил в торбичките е повече от подаръка от детето
Тази година реших да оставя на клуба да ми спретне торбичките, така или иначе не излиза по евтино ама си блъскаш главата с какво да ги пълниш, та не стига че плащаш по 10 паунда на дете а и по 2,30 за торбичка, а съм 100% че освен българката никой друг няма да даде 10 да не кажа че ще е 5 за подарък на Яна, но тя ще се радва на всяко пони или жаба. 

Гуш!
Ще ви пусна информация за следващия курс, който се интересува, да ме пита - след Приказен дом ще бъде в Сдружение Естествено. За мамите не от София - в някои градове (като Варна) има инструктори, но Зеленко, в Козлодуй - мхм... тц. Обаче аз по-нататък съм решила да измисля нещо интензивно, така че ... Ще видим. За дистанционно може и да се измисли - все пак професионално се занимавам с елърнинг
Аз много внимавам какво говоря пред тях, особено гледам да не шикалкавя, за да не се учат и те 
,а,не,не.Няма да съм аз следващата.
Имам да се погрижа за не малко проблемчета преди да се реша.
Но...Божа работа...
На мен ми липсва и Русана.
ще стане тогава когато то (бебето) реши.



Сега дядовците й донесоха още 9 книжки нови и е голяма радост. Всяка вечер четем преди заспиване по 1 книжка/приказка. Научила ги е и всичките и ако реша да прескоча нещичко ме санкционира много на място.
Пришки имам по устата от говорене, не знам от къде имам толкова развита фантация, че да не и казвам "НЕ прави това и това защото..", а просто да заобикалям Не-то и да обяснявам от друга гледна точка. Чак се учудвам как ми идват на акъла някои обяснения. Та определено имам нужда от още идеи...
Собственика на сградата, в която живеехме я продаде и се наложи да се преместим - сега сме малко по-далеч от центъра и не успяхме да се преместим в близкия град с парковете....но пък апартамента е чисто нов и по-голям и просторен от предишния и терасата ни е 2 пъти по-голяма. Дребното е като фъртунка - обикаля целия хол 36-38 квадрата за отрицателно време с лазене...изправя се сам по фотьойли и столове. Лошото е, че пода навсякъде е теракот и изпадам в ужас да не падне и да си разбие главата, ама дано Господ го пази, какъвто е див, за разлика от кака си на същата възраст. В близост има детска гадина, където Рая може да ходи по 2-3 часа дневно, а и има прекрасен двор с много съоръжения за игра...където и тя и дребния - халата - може да играе, та си мисля, че може и да е за по-добро. Дано!

Ще ми се да е с помощни колелета, които после да махнем. Тя трябва с нещо да се придвижва, че центъра сега ни е далеч.


Само хубави емоции в новия дом ви желая!
Опитвам се да съм позитивна, с аз-послания (от няколко месеца настолна книга ми е точно ТУР и много ми допада (и аз бих се включила в една дистанционна форма на обучение
). Дребния е на вълна инат и правене на пук, което ме влудява. В същото време държи много неща да прави сам, като обуването сутрин и събличането вечер след градина. Вечер го оставям сам да се мотае по принцип, но сутрин винаги бързаме и са страшни истерии. Сега при това мърляво време искам вечер да му събуя обувките, преди да се е разходил из целия апартамент с тях, но пак попадам на истерии
Опитвах с обяснения, с поощрения, със сделки - аз сега това, ти после другото. Никакъв успех! В един момент аз или баща му не издържаме и следва викане, пошляпване, рев. После се обясняваме, извиняваме. Уж разбира, а на следващия ден пак същото. 
Препоръчани теми