МАРТенчето дядо Коледа изпрати, третият Рожден ден хлопа на вратата

Не знам какво да кажа, Elwing. Много  и да минава по-бързо...то толкова болка за едно детенце си е ужасно. Сили и за двама ви!

Elwing,а да не би Т да е от гърло и да избива ангина?

Елвинг, Бухта ме помоли да се включа като опитна вече със стоматитите
Само последното ти мнение четох, ще погледна сега и другите за подробности, но стоматоложката не ти ли каза за едно лекарство - NAP A, приготвя се в аптеките и се маже. Мисля, че няма по-добро за тези неща, като казвам по-добро, не, че е вълшебно, но е най-концентрирано и би трябвало най-много да помогне. Също така можеш да си вземеш хомеопатия - Borax, примерно 9 разреждане и да му даваш на няколко часа.
Дарко миналата година изкара два, като първия беше доста тежък, защото почна с температура, чак по-късно се видяха афтите, докато разберем, че е стоматит, станаха толкова жестоки, че се проточи много работата, вероятно и при вас е нещо такова. Наистина много боли, Дарко нощем ревеше от болка Дактарин и каквото друго пробвах не помогна, общо взето с правенето лекарство почнаха да минават нещата, Боракс вече последните 2 дена давах. Температурата си я поддържаше доста висока поне 3 дена, после сякаш мина. След 2та стоматита много отслабна, аз лично му давах просто витамини после, не съм го захранвала специално.
Можеш да провериш, знам, че има и някаква Биогая, която е за дъвчене, специално за засилване на имунитета в устната кухина. Но на мен тогава ми пробутаха просто за дъвчене, оказа се, че не е същата, та трябва специално да питаш.
И не се притеснявай, ще мине, просто е много мъчително, за всеки случай бъди нащрек след това. Вторият като знаех какво да очаквах го хванах на първата афта и мина по-леко.

Аз прочетох сега, то същите съвети са ти дали, а и при вас явно е особено тежко. А зс мазането обаче съм брутална, ако трябва, защото иначе сигурно е още по-мъчително, просто не го оставях на мира. Явно антибиотика е прецакал нещата, провери в такъв случай за Биогаята за уста, но пък не знам как ще го навиеш да я дъвче Късмет, дано да се оправите скоро!

А, и да кажа - лекарството, което съм писала горе е това с нистатина и другите екстри.

Благодаря на всички ви за подкрепата и съветите  Днес пак ходихме по д-ри, педито ни изписа АБ  , който другият д-р отрече и уреди да ни влеят една банка глюкоза. Успяхме и Гранофурин да намерим и сега го мазах с него. Дано най-накрая нещо подейства, че ще полудеем всички. Преди време имаше една афта, но бързо се оправи от нея, пак го маза зъболекарка, но не помня с какво.  Сега не знам защо толкова лошо се развиха нещата  А колко е отслабнал не ми се говори  По принцип обича да си яде детето, (въпреки че не му личи) и сега има желание, но се отказва след първата хапка, явно много го боли. Извинявам се, че само ви занимавам с нашите проблеми 

 Еlwing, силно гуш и от нас и за двама ви . Като изчетох всичко писано ми хрумна да пробваш да му даваш да пие студено прясно мляко, стига да обича де. Щом може да яде сладолед би трябвало и това да не го дразни, а е хранително. Дано съвсем скоро да не ти се налага да мислиш коя храна как да му предложиш и всичко да се нормализира.
  Аз като дете така я изкарах и не можех нито да ям, нито да пия. Цялата ми уста беше в пъпки ли, афти ли и аз не знам, но дори слюнката си не можех да преглъщам - кошмар беше. Щом съм го запомнила явно мнооого гадно е било, обаче си имах пъпки и навсякъде по тялото.

Благодаря ви, момичета! Извинявам се, че ви надувам главите  Хайде някой да напише нещо хубаво 

Колко сте се настрадали всички  Нещо хубаво... какво хубаво да напиша... Ми отидох оттатък и гледам, буболец играл, играл, па заспал. При това не успял да събуди момата и като я погледнах как е, тя ми се усмихна насън. Дали ме е усетила или се усмихва на Елвинг?

че ако тук не споделиш къде другаде 

Хубаво- отпуска съм, дребното е здраво. И вече съм на постоянен договор.

  за всички, които имат нужда

Зеленко, 
Елг,  и честито за договора! Аз май не съм споделяла, като подписах моя постоянен, не помня  То не че при мен е голям повод за радост тая работа, но пак е нещо...

Здравейте момичета

Елвинг голямо гуш от нас. Не съм го преживяла с децата, но аз съм била болна от това чудо и знам колко е ужасно.

Вчера точно това си говорихме с мъж ми. За детските болести. Тук лекарите са по-калпави, децата са все сополиви, няма култура да не се водят болни деца при други, няма контрол за болни деца в градините, не се дават имуностимуланти или витамини, хранят се най често с полуфабрикати и въпреки всичко са по-здрави и доживяват до 100 години. Такова чудо с масови вируси, ангини и тн. няма. Децата се гледат в пъти с по-малко грижи, често имат въшки и глисти.... Направо не мога да си го обясня

Еля честито 

И аз да си похваля гарджето, бил вече над очакваното ниво по всичко,а по математика е много над.
Чудих се кога се учи " на квадрат" че ми обяснява че са имали тест на това, но не съм сигурна, че го разбрах . И концерт имаше, по биене на африкански барабани  страхотно беше. А и имен ден имаше. Много вълнуваща седмица. Дребната пък всяка сутрин се стяга за училище и реве като и кажа, че и е рано 

Отива да къпя дребните

Мили момичета,
нареждам се на опашката с един тъжен и много кошмарен за нас разказ...
Не съм се включвала много отдавна, не ви бях чела дори, просто напоследък нямам грам време, а и имахме малко проблеми и въобще не бях влизала във форума... сега ви изчетох до край и се "обаждам" и аз, да си излея сърцето...
Първо, искам да честитя на всички пораснали мартенчета - да са ни живи и здрави и да растат много безгрижни и щастливи деца! На мамите от сърце желая повече време с най-големите ни съкровища, търпение и здрави нерви и повече усмивки - наистина трябва да ценим всеки миг, защото е безценен!!!
С огромна тъга прочетох за многото болни дечица и мами... а, и от последните постове на Елвинг още повече ме заболя сърцето... Кураж на всички, огромни прегръдки и бързо да се оправяте всички...
Сега две думи и за нас... Точно в навечерието на РД-то на Стела (предната вечер) имахме един много неприятен инцидент, в резултат на който Стелчето е със счупени две (предни, горни) зъбчета и два умъртвени нерва... очите ми се пълнят със сълзи само като го пиша.... случи се вкъщи, ужасно нелепо - вкъщи бяхме 100 човека - и нашите, и сестра ми и племенника, и на мъж ми брат му... децата си играеха, ние си говорехме, Стела се затича, залитна и падна, удряйки зъбчетата си в един стол... Не мога да ви опиша как изрева, а когато я вдигнахме цялата и уста беше пълна с кръв и бели парченца от зъби.... каква е била тази сила на удара и до ден днешен не мога да си обясня, все пак това са зъби, знаете колко са твърди... (столът ни е тапициран и на него вече си имаме две следи от зъбчета - цели дупчици, страшна гледка).... Стела не спираше да плаче и след като паднаха 5 парченца от едното зъбче, тръгнахме по спешност към първата ни злополучна среща със зъболекар, където й извадиха парче от зъб, забит във венеца.... не мога да ви опиша болката и ужаса, който детето ми изживя.... не мога да ви опиша как 2 докторки, аз и Иво едвам я одържахме за да могат й окажат първа помощ, не мога да ви опиша колко много плачеше, потеше се цялата, трепереше неистово.... не мога да ви опиша и ужасът, когато научих, че нервът й е оголен и както се изрази едната докторка - "в момента я боли дори и от въздуха".... за съжаление се наложи да й умъртвят едното зъбче - нещо, което все още едвам изричам... Това е момиченце, и това са предни зъбчета!!!! Аз, която цял живот съм имала всичко на всичко точно 4 пломби, а детето ми на 3 год. е с два умъртвени нерва.... Случката стана към 18 ч. и Стела не е спряла да плаче и за секунда до към 20.30 ч, когато явно арсенът си каза думата и тя най-накрая се отпусна и заспа (а, следващата сутрин беше дългоочакваното ни парти за РД-то, за който от седмици се готвеше и така се вълнуваше)... Момичета, докато Стела беше будна, аз се държах някак си, но в момента, който заспа - направо рухнах... плакала съм цяла нощ - не преувеличавам... успях да заспя чак към 5.... все си повтарях това, което докторките ми казаха - че това са млечни зъбки, които и без това след около 3 години ще паднат; че не сме направили голяма беля, тъй като Слава Богу ударът не е засегнал зародиша на постоянните зъбки (повярвайте ми, че докато не ги видя, винаги ще ме е страх вътрешно); че е бил малкия дявол, тъй като този силен удар е можел да бъде някъде по око и тогава е можело да бъде много по-страшно.... Господ да пази децата ни!!! Палави, инатливи, тръшкащи - грам не ми пука, само да са здрави... защо природата ни е такава, че не се замисляме затова всеки ден, а само когато нещо лошо ни сполети... защо все се оплакваме колко сме изморени, изнервени, изтощени, все някой ни е крив, вместо да ценим всяка минута от живота си и да се радваме, че всъщност сме добре?!? Устата на Стела беше цялата в синини и отоци и от първия преглед зъболекарките не можеха да преценят дали и съседното зъбче е пострадало, виждаше се, че и от него липсва малко парченце, но казаха, че ще го следим и ако има поразии и по него, то е щяло да потъмне и ще го проследим... за съжаление, няколко дни по-късно, при следващ  преглед (не ме питайте как се води дете пак на зъболекар след подобна случка), се оказа, че и това зъбче е пострадало сериозно и неговият нерв е бил засегнат от удара, в резултат на което се е самоумъртвил, наистина потъмня след няколко дни.... сега ни чака един дълъг и многоооо мъчителен процес, в който ще трябва да извадят мъртвите нерви, да ги почистят, да ги запълнят и след това да изградят зъбчетата, за да може да "пазят" място за постоянните... досега сме я водили няколко пъти след първото ходене и искам да ви кажа, че няма такъв ужас - тя просто не иска да отвори уста... единия път се мъчихме 2 часа, а свършихме работа само за 1 минута - махнаха арсена и сложиха едно ново лекарство, което 3 часа по-късно вкъщи падна (като го видях направо свят ми се зави, наистина)... Момичета, идея си нямам как въобще ще извървим целия този път и ще успеем да направим всички тези процедури.... За мен това граничи с невъзможното... близо 2 дни Стела не беше хапвала нищичко, първият ден дори и течности със сламка отказваше (а, ние имахме поръчани 3 торти - с Франклин за яслата, със Снежанка за вкъщи с родата, и с Мечо Пух за клубчето).... Не мога да си обясня защо, защо по дяволите трябваше да стане всичко това, и то точно часове преди РД-то? Защо за тези 2 секунди невнимание, сега седмици наред ще страда... Не знаех, Господи не знаех, колко силно боли и колко беззащитен можеш да се чувстваш, когато детето ти вие от болка (все пак досега най-силната ни болка е било някое одраскано колянце или ожулена ръчичка и колкото и да ми е било тъжно, съм знаела вътрешно, че е нищо и бързо ще мине).... Ужасно се и обвинявам, разбира се, че не съм била до нея в момента на падането и не съм я хванала.... знам, че не трябва, но е неизбежно..... Гледаме се вкъщи цяла седмица (разбира се, точно сега ми е ужасно напрегнато и служебно, защото започваме нов проект, но поне шефът ми е супер разбран), вече е малко по-добре... отоците и явните рани поотминаха и утре пак ни викат, сърцето ми се свива, само като си помисля... започна дори по малко да се храни - предимно меки неща, разбира се... изприказвах си приказките за това какво ни предстои, как трябва да помагаме на зъболекарките, за да може да ни оправят зъбчето, че вече няма да боли, че не искаме да ни падне и те ще ни го направят.... и уж свиква с идеята и на теория всичко е наред, но в момента, в който влезем в кабинета, почва цялата да трепери от ужас и да плаче с всичка сила и да се гуши в мен.... зъболекарките са чудесни, с невероятен подход, опит и многооо търпение, но въпреки това, повярвайте ми не си представям как ще се справим с това.... Ох, надух ви главите, искрено съжалявам.... просто ми е тежко и исках да си споделя, наистина извинявайте, че ви товаря и вас... Целувам ви, моля се всички, които не са добре, бързо да се оправят и всички да имаме много, много поводи за усмивки, а ако нямаме - да съумеем да направим така, че да имаме....
А, в следващият ми пост, който обещавам да е по-ведър и весел, ще ви разкажа и за пътуването ни до Барселона - един наистина уникален град, в началото на март.

Ох, Роси, като те четох, направо ми се завъргаляха сълзите ей така! Милата Стеличка, голям ужас е това, което сте преживяли и което ще преживявате! Оголен нерв боли, все едно с нож те ръгат в мозъка, казвам го от личен опит (една зъболекарка се опита да ми го извади с дългите свредели, а той не беше умъртвен - нейна грешка!) Затова те съветвам, сега да отидеш при лекар и да й предпишат от тези успокоителните сиропи, нищо че са вредни по принцип, но това е невероятен стрес за детето!
Нашата кака си отхапа езика, като беше на 3! Висял на едно парче и в Пирогов са й го шили без упойка! Аз лично нямам спомени на 3, но тя си го спомня това, този ужас, как се е напишкала 3!!!! пъти докато го зашият, голямата игла, болката! Така че не се колебай, а си я дрогирай всеки път по рецепта преди зъболекар, защото този стрес ще й нанесе определено голяма вреда!
И може би на детски психолог ти да отидеш, да видиш, как да подхождаш с посттравматичния стрес с нея - също може да е полезно!
Иначе за зъбчетата - ще порастнат нови, това е най-малкия проблем под черта!
Голям гуш, толкова е нечестно да се случват такива неща  !

Роси, ужасна случка...няма думи... Милата Стеличка толкова мъничка и толкова напатила се. Колко рев му изревах докато те четях...направо мен ме боли за малката душичка, пък не мога да си представя на теб какво ти е.  Миличката тя...дано не се травмира за дълго от зъболекарския кабинет. Милото детенце....дано се справите успешно с мисията запазване на постоянните зъбки. Много прегръдки от нас за вас и изпращаме цялата си положителна енергия да се справите по най-добрия начин с тази ситуация. Много целувки на Стеличка!

Роси, голямо гуш за теб и малката сладурка! За зъбчетата не се притеснявай - аз горе-долу на такава възраст съм си избила предно зъбче с молив (тичала съм със захапан между пердните зъбки молив и съм паднала). Нямам последици, постоянният зъб си поникна без следа и не е крив, с различен цвят или каквато и да е друга следа, а дори не са изграждали ново зъбче да пази място. Наистина ще е добре следващите посещения при зъболекар да са напълно безболезнени, за да забрави стреса малката. От мои познати в Щатите знам, че при всяко посещение упояват децата с райски газ и техният син много обичал да ходи на зъболекар - хем му е весело, хем подаръци получава...
Elwing, при вас има ли подобрение? Дано да е започнал да се храни юнака!

Роси-   и за Стеличка.
Душицата малка. Бил е малкият дявол. Много си права за тези моменти. Аз когато Елия ме ядоса тихичко си казвам, че е здрава.
Много ми е мъчно за дечицата като чета, че някое е болничко.
Роска, всяка майка се обвинява, но така ще растат децата. Моята майчица сега я разбирам- беше си абонирана по 2 пъти на месец в Пирогов.
Ще се справите с манипулациите при зъболекаря, само гледай да не и остане лош спомен, че след това да може да ходи спокойно.

А ето ти и една идея- Елия я беше страх като и бъркат в гърлото при лекарката. Купих и докторски комплект и започнахме да лекуваме животните в нас. Може да и вземеш зайче със зъбки, да ви дадат разни неща от кабинета и тя да си прави зъбките на зайчето.