Мама вече трябва да решава, ОКТОМВРИЙЧЕ как да възпитава!

Добро утро, милички

Смехи, Симеон си предпочита дясната ръка, но понякога ползва и лявата.
В едно предване на NG за близнаците казаха, че единия близнак пише с лявата ръка, а другия близнак с дясната. И това означавало, че ако човек е левичар има голяма вероятност да е бил с близнак, но да го е загубил там след коя си седмица когато се образувало нещо си в мозъка (ама как го обясних ).

Бобче, дано се оправи гърба ти! Ама те как няма да имат толкова операции като не можеш да отидеш нормално на лекар, отиваш когато вече си за операция...

Смехи, честито! Супер новинка! Лека и с много положителни емоции бременност и един здрав момък на финала! За ревността, Неди пък като ни види да се прегръщаме с татито и той идва да ни гушка и двамата, много е готино.   За ръцете, още не яде сам, сортерите с дясната ги подрежда, а драска с химикала с лявата.

Еми, моите съболезнования. Но си мисли, че майчето ти сега е на едно много спокойно място и ви гледа и ви се радва и ви закриля и винаги ще бди над вас.  

Оле, получихме сгъваемото столче вчера, което ми беше препоръчала. Малкия много му се кефи; с такъв авторитет стои сега на голямата маса, иде ми да го изям. Няма да слагам помощната масичка, че му пречи на шкембенцето.  

За анкетата, яде от нашата храна, т.е. ние ядем храна като за бебета, рядко нашата храна не е подходяща. Ако е така му отварям някаква Хип-ска манджа (едросмлените) и с малко овкусяване става за ядене.

За прясното мляко, малкия е пил и му харесва, но не се сещам да му давам често. Когато реших, че няма да му давам да цока през нощта вече, не започнах да му давам АМ, а започнах да му давам айрян, прясно мляко, вода различните вечери и той не знам дали не се обърка нещо и за 1 седмица спря да яде през нощта.   Което беше супер за мен. Сега като се събуди през нощта само се гушкаме за 2-3 минути и това е, даже и вода не му давам.

Орехи съм му давала в хляб.

И ние с майка ми не си казваме, че се обичаме, но аз съм израснала при баба ми и ни се губи връзката. Но тя си знае, че я обичам и аз знам, че тя ме обича, просто не си го казваме. Чуваме се всеки ден, когато имам нужда мога да разчитам на нея и така.

За лошите новини, винаги ги е имало, има ги сега и ще ги има занапред. Да, много е тъжно, когато такива наводнения се случат и отнемат човешки живот, но не съм съгласна, че всичко може да се предвиди и че може да се избегне. И не само в България. Това, което се случва тук, се случва и на други места. А това как на нас ни се отразяват си мисля, че е състояние на нашия дух в конкретния момент.

Привет момичета!
Смехи аз питах за орехите ама никой не ме отрази. Дано все пак някой сподели нещо. Блурче какъв е този хляб с орехи?
За ревността, Митко е мнооого ревнив, не ни дава ние да се гушкаме, ходихме да видим едно бебенце на месец на наши приятели, да не ви разправям какъв стана като гушнах бебето... само викаше "мама" и се тръшкаше. Ужас, не знам дали е нормално, ама не очаквах от него такава реакция.
Хейли много интересно ми стана, това което си написала, ако намериш линк към филма ще съм ти много благодарна. Понеже в началото на бременността имах ужасно кървене и докторът не намери друго обяснение, каза ни, че най-вероятно са били близнаци. А сега наблюдавам, че Митко използва предимно лявата ръка и наистина много ме заинтригува, не го бях чувала това. 
За лошите новини и аз като Мила имам чувството, че колкото повече се трупат годините, толкова по-често получавам такива ужасни новини. Миналата година една от лелите ми, с рак, почина и то заради лекарско безхаберие. В неделя следобяд й стана лошо и съпругът й я заведе в онкологията, а от там ги върнаха щото било неделя и видите ли не приемали пациенти в неделя. Вечерта изпадна в мозъчна смърт.   
И ние сме си харесали столчето дето Олето препоръча, сега остава само да го купим...
Лек и усмихнат ден!   

Еми, съжалявам за майка ти, Бог да я прости!   

Велина,  не се отчайвай. Така е трябвало да стане. Разбирам те напълно. 

Аз съм доста притеснена напоследък от отношението си към Мая. Забелязвам, че предпочитам да съм с Борко, а не с нея. Това е много лошо и ми е мъчно, че е така. Но просто се изтормозвам по цял ден да я карам да направи елементарни неща. Да се среше, да си обуе чорапи и чехли , да се преоблече. Да не ръси трохи навсякъде, като яде, да си оправи леглото, бюрото. Толкова е мързеливо и мърляво се държи, чувствам се разочарована много. Не зная дали всички деца са така, или само тя. Убива ми се желанието да общувам с нея, много ме натоварва. Пробвам с добро, с търпение, понякога си изтървам нервите и викам, тя се чувства обидена от думите ми, сдобряваме се, няколко дена е добре и после пак. Забелязвам, че много прилича на баща си в тези лоши неща, а при него те много ме дразнеха и станаха причина да искам да се разделим, когато тя беше малка.

Оле, не зная   . Може би ако се прави компреса повечко дни, ще е добре. Аз го правих 20 дни и имаше ефект. Но не мисля, че има смисъл да се стои повече от 20 мин...

Лина, вкъщи си правим хлям на хлебопекарната и слагам в него орехи. Ръфа го добре, че и си чеши зъбите и е доволен.

Облаче, чела ли си книгата "Как да приучим децата си към дисциплина" на Фицхю Додсън? Аз наското я взех и има интересни неща, с конкренти примери, но съм още в началото и не знам дали ще ти свърши работа. Иначе на същия автор имам "Изкуството да бъдеш родител" електронен вариант, ако някой иска да му я пратя, изпратете ми имейл. Купила съм на хартия и другата му книга "Изкуството да бъдем баба и дядо" и сега я чета да видя дали има смисъл да я давам на нашите баба и дядо. А като се роди малкия на татито му бяха подарили "Изкуството да бъдеш баща", аз я четох, има много интересни неща. По принцип този автор ми харесва, защото мирогледът му съвпада с моито разбирания и намирам доста полезни неща в неговите книги.  

Здравейте!Не знам какво да ви пиша,на почивка сме ,а ми е сдухано.От вчера съм болна,настинах тук в хотела и се чувствам ужасно.Хотела изобщо не оправда очакванията ни -4 звезди е ,а липсват.Уж е топло,но само в стаите,коридорите ,ресторанта и лобито е студ и така истинах.Толкова мн неща куцат,че да не ви занимавам.Само един ден карах ски ,мъжо обаче е нареден всеки ден.Голямата щерка с племенницата карат всеки ден ски с учител и съм мн доволна.Само аз си дремя в стаята-с бебе нищо не става.
Имам и една друга болежка,ще я споделя,ако някой знае да помага.От 20тина дни ме боли в таза нещо като прищипано,при движение на единия крак е ,чакам да мине ,но не на моменти чак куцам.И като разнасям дребната е ужас.

Еми,моите съболезнования!Бъди силна!
Ева,притеснявам се защо не пишеш.Стискаме палци!

Честито на новата бременна мама!Лека и бепроблемна бременност!

Иначе снега е мноооого и е уникална красота!С шейничката разхождам Симона!

Облаче това все едно аз съм го писала: "Аз съм доста притеснена напоследък от отношението си към Мая. Забелязвам, че предпочитам да съм с Борко, а не с нея. Това е много лошо и ми е мъчно, че е така. Но просто се изтормозвам по цял ден да я карам да направи елементарни неща. Да се среше, да си обуе чорапи и чехли , да се преоблече. Да не ръси трохи навсякъде, като яде, да си оправи леглото, бюрото. Толкова е мързеливо и мърляво се държи, чувствам се разочарована много. Не зная дали всички деца са така, или само тя. Убива ми се желанието да общувам с нея, много ме натоварва. Пробвам с добро, с търпение, понякога си изтървам нервите и викам, тя се чувства обидена от думите ми, сдобряваме се, няколко дена е добре и после пак." С моето Мими историята е същата. Всяка вечер отивам да я целуна за лека нощ и и казвам, че много я обичам. Така ми се иска някой да ми напомни за това, когато и крещя или плясна 
Блурче, предполагам, че има интересни неща в книгите. Имаш ми имейла. Изпрати ми "Изкуството да бъдеш родител". Само да ми остане време да я чета.
И аз искам да питам за орехите... макар Веси вече да ги опита в кекс.
Благодаря ви за съчувствието за мама ... много я обичахме и знам, че и тя ни обичаше!
Хубав ден!

Здравейте,

Направо да се похваля,че  близнаците се родиха вчера!   Добре са,достатъчно големи са и седят при мама.  

За хапването-яде всичко без претенции. Готвим заедно.
За ползването на ръцете-вкарва в употреба и двете,зависи в какво се е набъркал  

Еми,моите съболезнования.
  и при нас ситуацията е същата. Още пазя топли спомени от лятната командировка на таткото,когато колегите го бяха завели на бира със скара и крем-карамел  

Иначе гледам,че до  ден два ще си имаме 2 кътника За утре си взех почивка и ще се гледаме с малкия у дома.   Голям кефффф.

Хубав ден!

Пашик, те много бг хотели не си заслужават звездите.
И аз лятото се "опарих" така. Не се ядосвай, гледай да мине добре ваканцийката.
За кръст не знам какво да ти кажа, и мен ме боли и към кракът ми отива дори.

Аха, Мишанка, сетих се за бирата. Е и това е опитвал естествено.
Една вечер мъжа ми и негов приятел си пият бира и ядат свински уши 
и Нико с тях, похапва милия и си пийва. 

Облаче, опитай се да намериш език с момиченцето ти.
Не бива да сотавяш така нещата. А и децата преминават през подобни фази,
понякога ние родителите трябва да проявим огромно търпение и да не им се сърдим.

Някой ще ходи ли на Гънс на 7-8 юли? 

Ако ми анализираш депресията от лошите новини, ще ти пусна за орехите.  

Това е, което имам от Косе-Босе:

Орехи
Мненията за възрастта за въвеждане са доста различни. Обикновено се препоръчват между 1 и 2 год. Проблемът е, че често не се посочва защо орехите за забранена храна преди дадена възраст – дали за алергенния им потенциал или заради опасността от задавяне. Смлени може преди 2-3 год.
Орехи
- след 1 год. в общия случай (смлени)
- след 2-3 год. при алергична обремененост
- след 4-6 год. цели ядки

Срещат се и препоръки след 2 год. в общия случай. Зависи от източника на информация. В американските и някои други схеми често се дава препоръката за орехи след 2 год., но те по правило използват по-спекулативно понятието 'алергия'. В списъците с храни топ-алергени фъстъците заедно с другите ядки са начело. Но основна част от тези забранени храни (пшеница, белтък, риба, цитруси и краве мляко) са напълно допустими след 1 год., съответно ядките също. Изключение са фъстъците.

Освен това, орехите и другите ядки често са в списъците със забранени храни до 18 м., 24 м. или 36 м. поради високия риск от задяване. При деца под 4-5 год. ядките трябва да са фино смлени и смесени до хомогенност с друга храна, по-течна и по-лесна за преглъщане.

Проблемът при алергични деца е, че в около 1/3 от случаите те са алергични и към орехи, и към фъстъци (въпреки че ядките са от различно семейство растения и всъщност не става въпрос за типичната кръстосана алергия) – орехите често се изключват превантивно до 3 год. поради тази причина. При неалергични деца обаче възрастта за въвеждане на орехи може да бъде от 1 год. нататък, по преценка.

Общото при всички видове ядки е, че алергията рядко се израства с възрастта, за разлика от доста други храни.

Блур, радвам се за столчето. нашето е на 10 години и едва ли е толкова хубаво като вашето, което със сигурност има подобрения, но и Симона и Радо си го харесваха. Симона сега особено много, само и само да не сяда Радо там. Като си говорим за ревност де.  

Облак, Еми, нямам никакъв опит с това, което казвате, но ще следя коментарите с интерес, че съм сигурна, че един ден ще дойдем на вашата.  

Относно книжките, и друг път съм казвала, освен "Изкуството ...", което Блур ви предлага в електронен вариант, имам и "Детето, как да го обичаме истински" на Кембъл, ако някой иска, да даде имейл на лични.

Симона е десничар, Радо не съм му обръщала внимание още с коя ръка борави.

Мишан, честито! Голяма радост! Спретвай багажа и отивай да помагаш.  

Пашик, това не е ли от специалността на кайропракторите? 

Ох, Облаче и Еми, толкова сте ми актуални с тази тема, не съм я подхващала, защото не съм сигурна, че тук й е мястото, но ей богу, много е трудно.
Моят пубер си е вече пубер, непрекъснато пробва нещо да ме метне, я за домашни, я за домашни задължения, я за нещо друго, много ми е трудно непрекъснато да го дебна. А в същото време си е мамин лигльо, постоянно търси да се гушнем, да се цункаме .... И аз обичам много да си го гушкам и цункам, ама като ме е нервирал нещо, хич не ми е до това.
Както и да е, писах само да кажа, че не сте сами 

  Ееееех Гънс,бих отишла,ама уви няма да ме огрее  !Иначе бих завела и Алек,слава богу детето няма наклонности към поп-фолка,както някои свои връстници.Ама все пак го отдавам и на средата,в която расте.Може пък и да измисля нещо и да идем двамката  .Сега има мераци за китара,гледам че тука близо до нас има курсове и май ще го запиша.
  Цвети яде в яслата,а вечер от детската кухня.За събота и неделя им правя супичка на двете,ама понякога и Алек хапва от нея.Аз орехи съм давала с една моя торта,смлени.Да не ви казвам,че в тортата имаше Маскарпоне,заквасена сметана и течен шоколад  ,ми много и хареса.
 Сега пак я подпукаха зъбките,че почнаха едни сополи,рови си в устата и плачка.Снощи няколко пъти с писък се изправя в креватчето и плачка така жално.Само я гушках и тихичко и казвах,че няма нищо да спинка,ама явно много я мъчат.
  Облаче и аз много му се сърдя и карам на Алек за такива неща,ама понякога си мисля дали съм права.И дали не искам прекалено много от едно дете на 11 години.Определено обаче клоня,че вината е в мен и да не прекалявам.Трябва да се поправя  .
 А Бърди и тя се включила по темата за наште малки-големи деца.Мииии и аз като съм му ядосана хич не искам да го целувам,ама той ми се сърди и вика че обичам само двете му сестри,а него не.А на мен хич не ми се иска да остава с такова чуство.Ама му намерих цаката,пуснах му едни клипчета когато беше малък и единствен,да се види колко е гушкан и целуван и че просто всичко е с времето си.Та сега няма много протести  .

 Ха-ха, хайде и аз да се присъединя към Облачето, Еми и Бърди! Много си го обичам големия, той си ми е специален, ама мноогоо див - само трябва да го дебна дали е направил каквото съм го помолила, абе ясна е работата, то и такава му е възрастта, хем е още малък, хем е вече голям и така. Хубавото е, че се обичат и търсят със Стоян, та поне за това не се притеснявам за сега. 

За орехите - Стоян вече е опитвал в един сладкиш, който му даде баба му, а дядо му веднъж се опита да му даде фъстъци, едвам го спрях. Иначе за ядките, освен фъстъците мисля, че не е толкова страшно стига да са добре смлени. Оле, мерси за инфото! 

Мила, на мен мноогоо ми се ходи, ама да видим дали ще успея да убедя мъжото, че с 3 деца не знам как ще стане, но пък щом с 2 може, що да не може с 3, нали от рано трябва да ги възпитаваме! 

То при нас (и при Не съм) го има и утежняващия фактор друг баща и съвсем труден става баланса малки-големи. Ежедневно го търсим тоя баланс, дано успяваме.

Облаче и Еми, сещам се за 2 неща, които бях чела:
1. Да не им казвате на децата (но и при възрастните е същото) какво да правят, когато не одобрявате нещо, а да казвате как това ви кара ВИЕ да се чувствате.
2. Да не се "награждава" лошото поведение с внимание, освен ако детето не чупи имущество, не наранява други хора физически или само себе си.