Раждане в АГ"Света София"(бившата Тина Киркова) - 5 част

Tutence, може и да съм те мернала на петия етаж, като Григорова ти сваляше конците (оказа се, че й помня гласа отпреди 6 гг., а вратата на манипулационната беше отворена; иначе познах и една от акушерките оттогава, хем си е боядисала друг цвят косата, дори и името й помнех  ).

Спящата съвсем възможно да си призная това ми беше първото влизане в болница , и то по този повод, и както казах доста по - рано от предвиденото, тааа  толкова се бях стегнала, че май осъзнах какво ми се е случило и през какво съм минала 2 дни след като се прибрах в къщи   

Е, на мене сега ми беше второто, първото беше, като раждах Ади. И на тебе ти пожелавам още едно такова по същия повод... 

аааа     Благодаря  ама  ще направя една пауза, по възможност като вашата 

На мен храната не ми се стори толкова отвратителна, сиренето и сухарите си бяха прилични, а гриса и кремчето направо ми се усладиха, единствено с един бульон имах проблем докато го глътна  Външна храна съм яла само веднъж - супичка и солети гризах. Като гледах храната на "съквартирантката" (тя беше с нормално раждане, а аз - секцио), моята май дори по-ставаше. Аз раждах при външен за болницата лекар и малко се притеснявах да не получа лошо отношение от персонала на болницата, но акушерката беше много мила, а имаше и много готини млади стажантки. Останах много разочарована от педиатрите - никой нищо не обясни и не ни обърнаха никакво внимание, оправяй се както знаеш, информация почти никаква не получавахме, аз успях да поразпитам акушерката в асансьора докато ни изписваха. А епикризата на бебка получих секунди преди фотографирането на изписването, та аз на път за вкъщи в колата прочетох, че бебето е с пъпна херния Според мен не е нормално да не ми го каже никой.
Ако някой го интересува нещо по-конкретно, нека пита, информацията ми е още топла - топла... 

desert_rose_, не се притеснявай за хернията - често се среща и обикновено сама се прибира (на каката се прибра ок. 3-год. възраст; в болницата и, а и после педката, в началото нищо не ми бяха казали, за да не се шашкам излишно). 

Tutence, за разликата - то така си се получи, не че сме го решавали, така че когато - тогава!   

Вече втора седмица, след изписването ни се чудя дали изобщо да пиша, защото условията в бг болниците, за съжаление, са силно компромисни по принцип, а и забелязвам, включително и от тази тема, че наистина това, което е задоволително и поносимо за един, може да е напълно неприемливо за друг.

Реших, все пак да споделя и моите впечатления от ТК, заради жени като мен, които не са имали досег с болницата и търсят информация тук, за да направят избор или поне да знаят какво да очакват, когато по някаква причина все пак са решили да отидат там, напр. заради конкретен лекар, както беше в моят случай.

Раждането ми продължи буквално час и половина, нормално, без упойка, без усложения. Както исках. Докторката ми, която е външен консултант за ТК, акушерката Белишка /СТРАХОТНА АКУШЕРКА!/ и анестезиолога Игов, който ми направи обща венозна анестезия за 10 мин., за да зашият 2-3 бода се справиха прекрасно.

Сигурна съм, че и сред останалите медици, които работят там има отлични специалисти. Както навсякъде,  можеш да видиш лекари, акушерки, сестри и санитари, които си мразят работата, себе си и целия свят и такива, които си обичат работата, независимо от статуса, заплащането и прочее.

Но от това, което видях и чух никога, ама никога не бих родила В ТК без изрична уговорка със специалист или както сега се нарича "избор на екип". Всъщност аз никога не бих повторила болницата. Защото организацията на работа /най-вече в частта си комуникация между АГ отделението - Педиатрия - Лаборатория/ и условията в болницата за уникално..кошмарни.

Какво имам предвид - станах свидетел на случки от сорта - идва лаборантката и вика за поредната кръвна картина родилка, идва след 2 мин. лекуващата й и казва- ама защо, тя е на антибиотик, няма смисъл и аз не съм предписвала; или - педиатрите лекуват бебето, заради конкретна бактерия и твърдят, че е заразено от родовия канал по време на раждането, в аг отделението твърдят, че са взели секрет и е чист, после педиатрите изведнъж изтъкват друга причина - високи левкоцити, всъщност бактерията не била в опасна концентрация и т.н. прехвърляне на отговорност; научаваха от нас, за решенията взети по отношение на бебето и майката, такова нещо като екипна работа - лекуващ на бебе и лекуващ майка НЯМА! АГ-лекарите неведнъж ни казаха, че педиатрите "не обичат" лекуващите да искат информация за бебетата и е по-добре родителите да я взимат; Родител може да вземе информация, ако е особено настоятелен. Детска визитация имаше 2 пъти за 6 дни. Време все не им оставаше да обиколят стаите. Информация за бебетата може да вземеш всеки ден в 12,30, но се питам, какво става, ако не си подвижен; Хранителна добавка, т.е. адаптирано мляко, трябва да се сетиш да поискаш, ако нямаш кърма или не се справяш, иначе могат и да си те изпишат с неяло 3 дни бебе, без някой да се е сетил да предпише. 2 от момичетата в стаите трябваше да си я "извоюват" със много молби, упорство и скандал, защото "не им е предписана", а това, че предстои да речем цяла нощ никой не го интесеува. Както и да е, накрая им писна от разправии в млечна кухня и даваха допълнителни добавки, но ако не си "старо куче", за да "светнеш" новодошлите и особено родилите за първи път е кошмар. Такова нещо като конкултанти по кърменето няма. Всеки се оправя както може. Първескините естествено се опитват да направят всички възможни грешки, няма кой да им помогне и обърне внимание. Отново се разчита на това да има по-опитни и отзивчиви в стаята;
Много обичат в педиатрията да кажат - "утре ви изписваме", момичето респективно е с нагласа, вика роднини, да речем от провинцията, прави се организация - отсъствие от работа, отпуски и на следващия ден, буквално в 10,00 разбира, след детската визитация, че всъщност бебето не е изписано, но го разбира от акушерката без обяснения, момичето избухва в неистов рев и плач, защото буквално е "излъгана" и изтормозена от условията в болницата. Освен това се прибавя и притеснение за състоянието на бебето. До 12,00ч. се издирва педиатър, за да й каже поне 2 думи. Този сценарий го видях 3 пъти за 6 дни с жени само от моята стая. Чудя се трудно ли е да не се създават очаквания и дават безпочвени обещания, когато просто може да се каже, че решенията се взимат в конкретния ден?!

За да завърша за педиатрите - стоях 6 дни, до 5-ия, заради антибиотик на малката, поради завишени левкоцити /предполагаема причина Rh несъвместимост/. Напълно излишен антибиотик, но хайде от мен да мине, желанието на неонатолозите да се презастраховат е обяснимо и оправдано донякъде. Както и да е. Преглътнах антибиотика, но след това се опитаха да ни задържат още 3 или 4 дни, защото билирубина на бебето можел да се покачи. Да, детето беше с жълтеница, но седя само 2-ия ден на фототерапия, след това- нищо. Тогава вече учтиво, но твърдо "помолих" педиатрите да изпишат малката, защото и с тяхната благословия и без нея си тръгваме, а билирубина ще си го изпишкаме успешно и в къщи. Като аргумент изтъкнах липсата на ползи от това да стоим там без реално лечение на детето и то в сравнение с рисковете от условията в отделението и стаята, в които бях аз, а на практика и бебето.

А условията- по помоему с една дума бяха - кошмарни. Да не помисли някой, че съм очаквала спа-хотел, знам, как е в бг болниците- буквално съм отраснала в болница, баща ми е антестезиолог и ми се е налагало многократно да си "играя" и да ме "гледат" в реанимационно отделение, свикнала съм от невръстна възраст с гледки от предоперационна и т.н. Като база за сравнение имам също раждане в МД, 2 пъти лежане в патология в Шейново и в МД. Повече от 3 мес. "стаж" в Пирогов, Ендокринологията и т.н. С една дума - богат опит. Видяла съм и най-лошото Но 2-ия етаж на ТК, през зимата на 2012 г. ми дойде в повече Така изглеждаше травматологията на Пирогов през далечната Луканова зима.

Просторна и светла иначе стая - неремонтирана от 45-та г. навярно. Мазилката на места падаше- от онази зелената, която помнят може би, наборите преди 77-ма-74-та да речем, най-лефтерната и зле монтирана ПВЦ или алуминиева дограма, която съм виждала, моето легло разбира се, беше до прозореца и мога да се подпиша на сто места, че не просто се усещаше температурна разлика или полъх, а направо вееше студ, духаше яко и това тези дни на -20 или колкото там беше. Коментарът на персонала - "ами явно някой е трябвало да вземе комисионна и да вземе най-калпавата фирма. Лошото е, че няма да я сменят в обозримо бъдеще отново".
Ако бяхме само родилки в стаята ок - но нивото на бебешките колички беше точно на нивото на ветрилника, в резултат и 4-те жени в стаята си гушкахме бебетата нощем завити с несменяемото от раждането бельо, със засъхнали следи от лохии и пазейки им завет с гръб. Облечени като на високопланинска хижа. Помня, че навремето, когато си гушках бебето при мен в МД да му се радвам нямаше педиатър, който да не ми се скара, заради възможни инфекции. Разбира се, имаше санитарки, които бяха мили и след изрична молба, можеше и да се уредиш с по-чист чаршаф.
Коридора към педиатрията беше същия ветрилник. Задължително завивахме бебенцата с донесени от роднините одеалца или пеленки, и слагахме шапчици. А акушерките в педиатрията гледаха кисело, явно не се бяха разходили и по веднъж в нашето отделение.
Защо бях в такава стая- истината е, че се стиснах за единичен вип, въпреки предупрежденията тук - коментирали сме с момичета, няколко стр. по-назад. А и АГ-то ми настоя, че на практика няма разлика с двойния вип, очаквах да са само 3 дни и категорично не очаквах това, което видях, чух и ми се случи. 

Изводът - вип-а е задължителен! На ремонтирания етаж може да е по-добре, в см. пода да не е с военна мозайка, зеленото да се лющи, а таваните да са бозаво неопределени като възраст и степен на замърсеност, но ми е любопитно как е с дограмата?!

Друго- уникална мисъл е проектирала помещението с банята и тоалетната така, че все едно един коридор е разделен на 3 части и - първо има мивка, после душ, а накрая тоалетна. Тоест, ако се ползва банята, пътя за WC-то е болкиран. Това за 2 стаи - едната с 4, другата с 3 легла. Когато се къпеш умираш от притеснения за всяка секунда, в която се бавиш, защото тоалетната е неизползваема, душа също- познайте каква е вероятността, 7 родилки с обилно кръвотечение, да имат нужда от някое от тях.
За по-красиво, каналът на банята се запушваше /не знам дали е масово явление или е било инцидентно/, но за да се отиде в тоалетна трябваше да си събуеш чорапите и чехлите и да отидеш по джапанки Това се научава, когато нагазиш с чисти чорапки и пантофки в локви от застояла вода и няма да каквам още какво.

Храната- широко коментирана тук, за мен е пълна отврат. Става. Няма да те отрови. Няма да умреш от глад. Но покрай нея отново си припомних далечни щастливи детски години и соц столови. Няма да забравя първата си вечеря в ТК- след почти 24 часов глад - донесоха ми сос с точно 3 парченца картоф - добре, че бяха "съкилийничките", милите веднага ми дадоха шоколад, сандвич, плодове. Всички момичета в стаята бяхме на "външно" изхранване, но храната е най-малкия проблем и не заслужава повече внимание.

Последното, за което ще спомена е инатливото нежелание на израждащите в ТК да използват епидурална упойка, газ и други методи за обезболяване на раждането и успоредното му подпомагане с ускоряващи процеса средства /при желание и на майката, разбира се/. Стаята ми беше точно срещу предродилна - е - наслушах се на викове, писъщи, крясъци, стеняния и баналните тъпоумни акушерски реплики от миналия век в стил "то майка не се става лесно" - в продължение на дълги, мъчителни часове наред. Няма да влизам в детайли, заради нераждалите, но имаше жени, на чието място нямаше да издържа. Само искам да изразя почудата и възмущението си от това, че хората отдавна са открили топлата вода, а на нашите доктори по незнайни причини продължава да им се струва "нормално" да слушат по цяла смяна как някой агонизира и упорито не желаят, въпреки че знаят как- да подмомогнат една първеския, която се мъчи да речем повече от 16 часа и не знае на кой свят е вече и с какви сили ще изгони плода - ето това за мен остава необяснимо. Чакат, чакат чакат и когато вече стане супер наложително се намесват едва ли не в последната минута, за да "спасят" положението. Явно част от медиците ни избиват някакъв комплекс и искат да се чувстват "герои" вместо просто да си вършат работата. Или продължават да мислят, че щом майката не си е платила изрично, за да не я боли, ще си боли, нали и баба й така е раждала.

Нямам желание да влизам в полемики. Споделям впечатления, заради хора, които искат да направят информиран избор и са със сходни виждания. Обемът е една от причините, поради които не исках първоначално да пиша - знаех, че няма да мога да се спра 

Елси.. ама и аз не можах да се спра да го дочета... 

Ох, Ваче, аз се сетих и за още неща , но замълчи сърце  

п.с. само набързо да допълня и за това как ми падна ченето, когато разпових новородената щерка, че беше оа..ла положението и открих, че под пелените няма пижамка или ританка. Бях ей така -   Защото в МД преди 10 г. вече бяха минали на пижамки, все пак. И последното повито бебе, което видях беше брат ми преди 20-тина години. Разгеле, не бяха стегнати, но над памперса имаха квадрат и правоъгълник направени на торба. Само триъгълника липсваше  
Това колко беше подсечена, може би също не е изключение и в т.см. не е интересно

За педиатрите и аз да потвърдя - изобщо не съм доволна. Никаква информация за бебето, никой нищо не ти казва,ние имахме проблем, т.к. аз бях болна и на антибиотик и не се знаеше дали и детето не е заразено, не ми го дадоха веднага, но и никакво обяснение не получих. Ако ги попиташ нещо са изключително нелюбезни. Незнам, може би и аз да съм попаднала на такива...
А иначе накрая на епикризата на бебето виждаш как имаш дадени препоръки. 
За кърменето също никой не се интересува и не ти дава съвети, оправяш се както можеш.
Аз имах позната акушерка, която работи там и тя се грижеше за мен, иначе сигурно и още негативи да съм видяла.
Моята стая беше единичен вип на втория етаж, нямам забележки, имаше си даже и допълнително маслен радиатор. Все пак съм в болница, не съм очаквала да е като в 5 звезден хотел (както стаята, така и храната), по мое мнение са си съвсем прилични. Но и аз за пръв път оставам в болница и нямам база за сравнение.

Ох надявах се да са се променили нещата отпреди 4 години. И тогава не даваха никаква информация за собственото ти дете, що сълзи изроних докато бяхме там.
И пак съм се насочила да раждам там и сега още повече се притеснявам , защото аз и за екип няма да си плащам  . Първия път нямаше никакъв проблем, поне с лекарите в родилното и пак бях без екип , държаха се добре , раждането мина добре, но сега... .   
Ще взема до почета и за другите АГ-та , аз досега не съм се и замисляла да раждам другаде , защото ТК ни е под носа де се казва.

Аз от педиатрите пък съм супер доволна. Вярно е, че бебето ми не е имало проблем. Не знам защо, но веднага след раждането неонатоложката, която пое бебето ми на самото раждане дойде при мен отвън на количката да си приказваме. Аз й казах за лактазния проблем на голямата щерка. Че като почна тая жена да ме разпитва, да говорим, сигурно половин час сме обсъждали храненето на бебето и лактазните проблеми на голямата   Много ме е яд, че не видях как се казва. Тя беше и на предното ми раждане. Младичка, много готина. После се качи в следродилния сектор, беше дежурна на 5 етаж. Мина та пак си поприказвахем с нея  
Освен това между 2 и 5 етаж както се оказва има драстична разлика   Елси, не знам защо са ти казали, че двойния ВИП е като стаите на 2 етаж   Знам, защото съм лежала и на двете места. На 2 етаж бях, като родих Саша, а сега на 5 етаж. Не може да става дума за сравнение. И детските отделения са различни. Моя приятелка беше крайно недоволна от педиатрите на 2 етаж. Тя лежа в единичнич ВИП там преди 2 г. Но отношението на целия 2 етаж е едно и също, независимо дали ви ВИП или не си   Да не говорим, че на бебето й бяха изписали АБ без изобщо да е ясно защо и накрая май се оказа, че са пообъркали нещо и не е трябвало изобщо Като тръгнах да раждам, тя ми каза категорично да настоявам да съм на 5 етаж, просто с цената на всичко дето се вика...
Аз предполагам къде си била... до акушерската стая ли? В тази стая свършва коридора про предродилна и родилна   Аз там лежах първия път, ама 2003 г. нямаше бум на ражданията, та не съм чувала раждащи. Аз като раждах, бая си повиках при изгонването, ама не можех да го спра. Абсолютно не можех да се контролирам и крещях на воля, не от болка разбира се  

glezli4ka, не знам.. ама за 75 лв на ден трябва да е като в 4-звезден хотел. То плащаш единствено само престоя в тази стая, Нито  за теб, нито за бебето не се полагат повече и по-специални грижи извън стандартните както за останалите.

Ами то сравнено с разказа на elsi за обикновените стаи наистина си излиза като 4 звезден хотел  . Но наистина има си всичко необходимо да се чувстваш добре - чиста баня с топла вода, топло е, леглото е удобно, сменяха подложките на чаршафите всеки ден...

Информация и на мен не ми даваха.Само казваха "стига си питала,щом никой не идва при теб,значи всичко е наред с бебето"
За повиването-всички бебета бяха с пелени повити и с памперси отдолу.Аз не смеех да разповия,че да не ми се скарат.
Иначе разказа ми подейства много опресняващо.Нищо не се е променило за тези 3г и 6м
А защо говорим за единичен ВИП.Нали има и двойни?Аз лично за единичен няма да плащам,но ще съм си в двоен

2004 нашето бебе беше така опаковано, само първите два дни беше повито май.


Аз лично не останах въобще с такива апокалиптични спомени от тогава, бях в обикновена стая на втория етаж, с още две майки. Банята не беше идеална, де... но го преживях
От педиатрите също нямах оплаквания, държаха се адекватно и мило, акушерките също.