Животът извън града

  • 24 622
  • 381
# 135
Апартамента в изброената локация го имам....
Супер  bouquet.
Кеф ти опера, кеф ти театър, кеф ти музеи, концерти...

Жалко, че самите улици, и хубавите магазини, и ресторантите и кафенетата са ги поосвинили малко,  #Cussing out, та трябва да се ходи до мол-овете.




Ааа, аз по моловете не ходя!
Виж целия пост
# 136
слънчева*, знаех си, че ще ме разбереш Hug

Ти какво очакваш от темата - да ти дадем гледни точки от едната и другата страна за да си разсъждаваш за себе си, или да си намериш съмишленици, които да те убедят колко по-добре е да живееш в панелен блок в София, отколото в къща в покрайнините на Рим?  Laughing

е, не е казано никъде, че ще живее в панелен блок. аз живея например в собствен, лично мой апартамент в тухлена нова кооперация в хубав квартал в софия  Wink.

мисля си, че целта е точно различните гледни точки.  Wink

ако обаче се остави да бъде убедена колко е прекрасно да живее в покрайнините на рим, а нената вътрешна нагласа да гласи друго, не мисля, че ще се чувства комфортно и в мир със себе си Wink

така де, това че на Х и е хубаво да прекопава лехите и да сади марули, не значи , че и  кафе с мед се въодушевява от това.

а има и деца Wink, което не е за пренебрегване. разхождането им напред -назад и приковаването към тях, защото това изисква животът извън града до 18- годишната им възраст не прави всеки щастлив Simple Smile


ps. оставям ви на спокойствие да се убеждавате колко е хубав животът на село Simple Smile. просто исках да подкрепя кафе с мед , за да не остане с убеждението, че нейният чип е сгрешен, пък на другите верен Wink. хората сме различни , имаме различни потребности. късмет, кафенце   Hug
Виж целия пост
# 137
Харесва ли ви животът извън града?
Ако никога не сте живели на изолирано място, на 20-30 км от града, бихте ли отишли да живеете на такова място?
Да, много ви харесва да прекарате 2-3 седмици в прекрасна къща сред природата, сутрин да ви буди чуруликане на птички и жужене на пчелички, но цял живот така?
Децата ви не могат да бъдат самостоятелни, докато не навършат пълнолетие и не се сдобият с кола, защото извън портата без кола не се излиза и пеша не се стига до никъде, дори до магазина?
Бихте ли се примирили да стоите и без работа, просто защото някой трябва да разкарва постоянно децата ви - на училище, на градина, на спорт, на рождени дни, на гости у приятелчета или просто на разходка?


Не...пасторалните картини ме отегчават. Обичам денонощните магазини, миризмата на асфалт и забързаното ежедневие. А пък да съм вързана за колата, която нямам...хич не ме кефи. Идеята за собствено стопанство- животни и растения направо ме ужасява  Simple Smile. Да не говорим, че родителите ми живеят в къща- това е каца без дъно...бачкане нон стоп  Naughty.

+1  Peace

Животът извън цивилизацията не е за мен !
Виж целия пост
# 138
честно казано на мен ми е все едно къде ще избере да живее Кафето  Simple Smile
Имам 32 годишен опит от живот центъра на София,  и 6г. опит от живот в къща и мога да дам личната си гл. точка от този опит. Личната, немеродавната за теб, Кафето или която и да е друга форумка.  Истината е, обаче ( за мен!), че не важно къде живееш, а с какви хора живееш.
Човек , когато е в мир с личния си живот и отношения, нещата сами се нареждат, а и хората сме адаптивни животни, така че съм сигурна, че можем да намерим щастие на най-причудливи местообитания.
Виж целия пост
# 139
Истината е, обаче ( за мен!), че не важно къде живееш, а с какви хора живееш.

И за мен. Зачитането на личното пространство ми е много важно. И спазването на правилата.

А има ли значение къде живееш? Стига да се чувстваш в мир със себе си....
Виж целия пост
# 140
Ето, мога да успокоя леля си в Ботунец, че просто е въпрос на нагласа! Колко му е да погледне на лунния пейзаж като на градина, а на циганите като на свои роби, обработващи плантацията й, и ето, готово има ли значение къде живее? Нали е в хармония със себе си и настроила чакрите.
Виж целия пост
# 141
уф, прекрасно си виреех 5 месеца без бг мамма, ама кафенце, сега да ми оцениш жертвата, че влизам заради теб в спорове  Laughing, и да черпиш едно кафе, без мед  Laughing

ами не е точно така, за това с какви хора живееш. живееш в среда- социална и околна. ако ме зачапрастят в джунглите на амазонка , и с най-най-най л1бимия да съм, на третия ден, ако нямам клечки за уши/метафора/ , ще го приклещя за гърлото, какво остава за другите неща.

но, сега, хора всякакви и навсякъде Wink.

за мен самият факт, че кафе е пуснала тема, значи, че проблем има. а пък пена, гана и драгана да я убеждават и до края на годината, че е рай под небето на село до рим, не виждам колко ще е печелившо занятие. ама за дра/и/скателен спор - става, де Wink

касита, мда....важно е да си дзен Wink
Виж целия пост
# 142
И що спорите?
То си е нормално- един харесва синьо, друг- червено, един планината, друг- морето. Един с кеф би живял или живее "извън града", за друг е ужасно. Това и за спор не става.
Като не ти се харесва положението- променяш и толкоз. Ако си го харесваш си го вардиш и му се радваш.
Аз даже на мястото на авторката да бях не бих могла от нейно име и според моето светоусещане да кажа бих ли не бих ли, харесва ли ми, били ми харесало, на нейното място.
Кой убеждава тук някой, че принципно е хубаво? Аз по- скоро прочетох на кого му допада идеята и защо, а това е съвсем различно.

Цецка, благодаря за информацията.

Харесва ли ви животът извън града?
Ако никога не сте живели на изолирано място, на 20-30 км от града, бихте ли отишли да живеете на такова място?
Да, много ви харесва да прекарате 2-3 седмици в прекрасна къща сред природата, сутрин да ви буди чуруликане на птички и жужене на пчелички, но цял живот така?
Децата ви не могат да бъдат самостоятелни, докато не навършат пълнолетие и не се сдобият с кола, защото извън портата без кола не се излиза и пеша не се стига до никъде, дори до магазина?
Бихте ли се примирили да стоите и без работа, просто защото някой трябва да разкарва постоянно децата ви - на училище, на градина, на спорт, на рождени дни, на гости у приятелчета или просто на разходка?


Че това е толкова лично.
Виж целия пост
# 143


Ти какво очакваш от темата - да ти дадем гледни точки от едната и другата страна за да си разсъждаваш за себе си, или да си намериш съмишленици, които да те убедят колко по-добре е да живееш в панелен блок в София, отколото в къща в покрайнините на Рим?  Laughing

Не, не целя да си намеря съмишленици. Напротив - по-интересно ми беше да прочета гледните точки, на тези на които им харесва този живот, да разбера аз какво не виждам като преимущество. Защо се засягаш? Естествено, че не очаквам тук някой да ми каже - така или иначе трябва да направиш. Искаше ми се да поговоря, да погледна и отстрани нещата. А коментарът ми към Палмира беше шеговит - чела съм и нейни подобни терзания, затова. Не можем ли да се пошегуваме със себе си?

слънчева*, с най-голямо удоволствие ще те почерпя, когато кажеш Simple Smile.


Аз даже на мястото на авторката да бях не бих могла от нейно име и според моето светоусещане да кажа бих ли не бих ли, харесва ли ми, били ми харесало, на нейното място.
Кой убеждава тук някой, че принципно е хубаво? Аз по- скоро прочетох на кого му допада идеята и защо, а това е съвсем различно.


Точно така е.

cecunka76, свързани са нещата, не мислиш ли - живот извън населено място - вързана за децата и техния график - физическа невъзможност за правене на нещо друго освен работа от вкъщи или хоби /и двете не са за мен/. За момента съм си намерила занимание - уча за допълнителна специализация, но после - не знам.
Виж целия пост
# 144
Кафе с мед ти и в Рим ще си вързана към графика на децата, но щом там ще се чувстваш по-добре и на съпругът ти му е изморително да пътува  - преместете се.Другият вариант, който обмисляш за мен е много краен ти в София, той в Рим. Разделени - няма ли да ти е по-гадно? Ще компенсира ли софийският градски пейзаж липсата на съпругът ти и как ще се чувстват децата без баща си?
Виж целия пост
# 145
Другият вариант, който обмисляш за мен е много краен ти в София, той в Рим.
Да, съгласна съм, краен е; и оттам идва крайната ми колебливост и обърканост. Иначе принципно, много лесно и бързо вземам решения.

Кафе с мед ти и в Рим ще си вързана към графика на децата, но щом там ще се чувстваш по-добре и на съпругът ти му е изморително да пътува  - преместете се.
Нали??? Как не се сетих Laughing Hug... По-напред бях писала, че засега този вариант не е възможен, може би си пропуснала.
Виж целия пост
# 146

Никаква опция за живеене в Рим ли нямате, Кафенце?
Засега не  Sad.
Таяхме някакви надежди за един апартамент, който техните имат и чийто договор за наем изтече наскоро. Голям е, точно срещу Колизеума на 2 крачки от метрото, би ни паснал идеално Embarassed. Но те предпочитат да си го преотдадат под наем, естествено. За което никой нито може да ги вини, нито да предявява някакви претенции. Тук са ни дали половината къща, което се равнява на един голям самостоятелен апартамент - отделно домакинство сме. И ако щем Whistling Mr. Green.
Извинявай, тук съм чела по диагонал  Embarassed и съм останала с впечатлението, че е въпрос на месеци да се нанесете в този апартамент.
 HugДано да намерите най-доброто решение за всички.
п.с Няма ли да поискат да го наемете вие, но срещу по-нормална сума. Така те си запазват дохода от имота, а вие ще сте в града  newsm78
Виж целия пост
# 147
Ето, мога да успокоя леля си в Ботунец, че просто е въпрос на нагласа! Колко му е да погледне на лунния пейзаж като на градина, а на циганите като на свои роби, обработващи плантацията й, и ето, готово има ли значение къде живее? Нали е в хармония със себе си и настроила чакрите.


Какво общо има БГ село със село около Рим? Т.к. в темата се дават примери със селата около София най-често.
Няма много голяма разлика от това да живееш в предградията на голям евр. град или на село около същият. Освен в разстоянието де. Все си вързан за децата и без кола не можеш. Но всички около теб са в това положение.
Защото е много гот да ставаш по тъмно и да паркираш рано в центъра, за да има за теб място на паркинга?! Трафика към центъра сутрин е същият като по Цариградско, вечер наобратното. Бизнес парковете принципно се строят извън населеното място.
Не познавам италианци /Лени да каже/, ама англичанин и във всяко нещо /бивша колония/ дето има негов пръст все по къщи живеят - с дворчето отзад. Разликата е големината на последното. В центъра дворчетата им са нюню, докато на село са едни хубави зелени ливади...ммм.
Кафе, с кеф се отървах от задуха, главоболието и стреса. Режима на децата обаче не се е променил. Всяка събота са на театър или на кино. Същото го правих и в София. От квартала ни (източен /на хълма/ и м/у два мола  Wink) да сляза до центъра ползвам кола. Без кола съм половин човек. Но и сега познати майки, които не работят в София, т.к. имат първокласници или работят на половин ден. И ги разкарват по кръжоци, басейни и др. с кола. До мола да напазаруваш с кола....няма разлика или поне аз не я виждам.
Виж целия пост
# 148
Ето, мога да успокоя леля си в Ботунец, че просто е въпрос на нагласа! Колко му е да погледне на лунния пейзаж като на градина, а на циганите като на свои роби, обработващи плантацията й, и ето, готово има ли значение къде живее? Нали е в хармония със себе си и настроила чакрите.


Какво общо има БГ село със село около Рим?

Няма нищо общо /сигурно/ затова и цялата тема е ....странна от моя гледна точка, разбира се. И по-скоро върви да е в Чужбинския. Знам ли аз, как се живее в село около Рим, мога ли да го сравня тогава със село около София? И така не само аз.

Но, нали беше важно да си в мир със себе си?
Виж целия пост
# 149
Каси, баш за чужбинския си е. Най-вече за италианската тема.
Да, да, да е в мир със себе си...че ако се депресира, знаеш, влияе на детето/децата  Wink Crazy Mr. Green
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия