Животът извън града

Често ходя в едно близко до София село. Е, няма такъв ужас, някой се сетил да ти гостува и без да се обади, ти цъфва на вратата. В града това го няма. Не искам да потъвам в безотговорност и анонимност, но ми се ще да зачитат личното ми време и пространство и да знаят, че не винаги съм на разположение за гости.

Съгласна съм, че така описано, звучи ужасно, но понеже нашият вход не изглежда по описания от теб начин, не се чувствам като скот засега И вярвам, че нашият не е единстваният.
Колкото до последното, не, не съм дошла то някъде, за да потъна в анонимност. От София съм и така съм свикнала. Наблюденията ми за селата са от гостувания тук и там. Всичките ми приятелки софиянки са на подобен акъл.

Естествено, че не визирам теб:) Просто постингът ти повдигна в-са за анонимността, като ценност, каквато според мен не е. Според мен здравословният баланс е хората да са в добри и резервирани отношения. Но някаква общност все пак трябва да има.

Не съм го приела лично Просто уточних, че го казвам като човек, живял цял живот тук - като дете "на пъпа на София", а после - в панелка...

Точно така е в блока ни в София. И не изглежда въобще по описания от теб начин .
А тук изобщо няма никакви отношения, всеки се е сврял зад дувара си, висок поне 2 метра, няма никаква общност.

Значи ми е останал в подсъзнанието, но да пукна ако си го спомням как изглежда и че изобщо съм го гледала

НЕ!НЕ!НЕ!

да се живее на село е най-отвратителното нещо, което се е случвало в моя живот.

нито един пл1с и милион минуси.

не знам коя беше писала по-долу, за да цитирам -  обичам мириса на асфалт, динамика, мръсен въздух. от дъното на душата си ненавиждам пасторалните картини, ужасява ме и ме отвращава всякаква селска идилия.

слънчева*, знаех си, че ще ме разбереш

Хахах,и аз се чудех как по-меко да го кажа,но ти си уцелила точно в десетката.

Аз също никога не съм чувала съседи или поне когато не е ставало дума за купон или луд скандал. Но купоните в двора са доста по-чуваеми, така че все едно. За селските караници какво да кажа - те хората и по улицата си крещят желание, ако имат. Пука им на шапката, че някой ще ги чуе и види.
А познанствата със съседите и отношенията с тях са особена работа... В моето семейство нещата стоят така, че панелните апартаменти са дошли в замяна на вилите в съответните квартали. Един е закупен от едната ми баба след развода й и веднага след построяването му. Осъзнавам, че става въпрос за късмет, но единици са тези, които са се местили, продавали или препродавали за всичките тези години. Познаваме се, поздравяваме се, нормални отношения...
В централна софийска кооперация не малка част са роднини - сградата е строена от мой прадядо за децата му; има и някакви нови съседи, но пак са малко.
Друг случай - кооперацията, която избрахме за нас; изключително строителство, малка, с един вход, прекрасно разположение в тиха уличка в центъра на града. Дали са се сменяли собственици? Има даден един апартамент под наем и до там. Упс, два (вторият старателно го пренебрегвам, защото ми се ще вече да не е под наем ). Всички се познават, не малка част отново са рода. Възрастните вече хора могат да разкажат как са си играли като деца.
Затова ме изненада твърдението, че софиянки са на подобно мнение. Но е възможно нашето семейство и познати да са изключения от правилото, колкото и съмнително да ми изглежда.

Чувствам се прекрасно и в големия град, и в малкото село, и в схлупена стара къща в Балкана.

Да си помечтая :
- през ранната пролет, докъм края на май - селска къща с всички екстри (в смисъл селски екстри - градина) в чисто село на брега на Дунава.
- ранно лято докъм края на юли - селска къща на брега на морето, пак с всички екстри.
- август до средата на есента - селска къща в диво планинско село, без значение коя планина. Кратка забежка в Созопол за Аполонията, апартамент в къща в стария град.
- средата на октомври, до края на март - апартамент 250 квадрата, в кооперация на Витошка, Раковска или в краен случай на Графа. Може и на главната във всеки голям град, също и на главната в моя град. Квадратурата на апартамента не се променя .

Фактическото положение е, че живея в дом, който съчетава всичко изброено от мен, по особен начин, и хич не ми харесва , особено необходимостта да се поправят счупените керемиди на покрива - стар покрив, от 1930, както и да се ходи в банята с вълнени чорапи и вълнена жилетка .
Но докато се събори цялата къща от самосебе си има време, да му мислят потомците - щом е издържала 80 години, още 80, т.е. докато стана на 125,  все ще издържи  .

Хи-хи, Розмариня! Не са ти лошички мечтите! Дай Боже всекиму, дето се вика.

Аз вила имам приказна, ама не става за целогодишно живеене, нашите седят там цяло лято, а ние ходим през уикендите. Апартамента в изброената локация го имам, искам обаче виличка на гръцкото море. Много ме успокоява, защото няма жива душа. Въобще, много ме тегли към морето, сигурно в предишния си живот съм била морско чадо!

повече от чудесно те разбирам.

късмет в решението.

не се поддавай на хора и съвети, които някак задължително се появяват в такива моменти и целят промяна в твоята нагласа на мисленето. дори в момента да приемеш промяната, ако не си вътршно убеден в някакво действие, нещата се връщат разрушително с голяма сила по-късно и могат да пометат като ураган всичко.

осмисли, премисли, и се нагласи според теб. 

Супер  .
Кеф ти опера, кеф ти театър, кеф ти музеи, концерти...

Жалко, че самите улици, и хубавите магазини, и ресторантите и кафенетата са ги поосвинили малко,  , та трябва да се ходи до мол-овете.

Ти какво очакваш от темата - да ти дадем гледни точки от едната и другата страна за да си разсъждаваш за себе си, или да си намериш съмишленици, които да те убедят колко по-добре е да живееш в панелен блок в София, отколото в къща в покрайнините на Рим? 

С риск авторката да ми се обиди, но аз пак ще попитам - живота на село или скуката, самотата и изолацията и тежат. Как минава ежедневието и - разбрах, че малкото детенце е на 3 години.То ходи ли на градина.Какво прави по цял ден тя?Има ли възможност нещо да работи в дома си, или хоби, което да и доставя удоволствие.Ако само си стоя у дома и върша домакинска работа и на мен ще ми писне, независимо къде се намирам в града или на село.