Едногодишната ми дъщеря предпочита баща си.Помогнете.

Публикувана: 18 ян. 2012, 18:32 ч.
Последно мнение: 9 март 2012, 16:39 ч.

9 441
93

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Нормално ли е детето ми да предпочита баща си?
Защо детето ми предпочита баща си, когато той се прибира от работа?
Как мога да се справя с ревността, която изпитвам, когато детето ми предпочита баща си?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Нормално ли е детето ми да предпочита баща си?
  
  Да, напълно нормално е. Децата имат нужда да общуват и с двамата родители. Често момичетата са по-привързани към бащите си, но е важно да насърчавате баща им да прекарва качествено време с нея, докато вие си почивате. Това е временно явление и не означава, че тя не ви обича.
- Защо детето ми предпочита баща си, когато той се прибира от работа?
  
  Това е нормално поведение. Различните предпочитания на децата към родителите могат да бъдат временни и повлияни от различни фактори. Важно е да насърчавате връзката между детето и баща му, като същевременно поддържате силна връзка с вас.
- Как мога да се справя с ревността, която изпитвам, когато детето ми предпочита баща си?
  
  Ревността, която изпитвате, е естествена емоция. Важно е обаче да разберете, че това е временно състояние. Използвайте това време, за да се съсредоточите върху себе си и да правите неща, които харесвате. Уверете се също така да поддържате силна връзка с детето си и баща му едновременно.
- Какво е Едиповият комплекс и как се проявява при децата?
- Каква е нормалната динамика на привързаността между деца и родители?

18 ян. 2012, 18:32 ч.

Здравейте,

Бих искала да попитам дали вашите едногодишни деца са имали периоди, в които проявяват видими предпочитания към бащите си. Не знам дали е временно явление или някакъв знак, че нещо в моето отношение към нея я притеснява. Проблемът е, че в момента съм доста депресирана, но се старая да не демонстрирам настроенията си пред нея, усмихвам й се, гушкам я, опитвам се да я забавлявам, доколкото мога/честно казано съм доста уморена и идеите ми са поизчерпани/. Прекарва около 10 часа дневно почти само в моята компания, чудя се дали не съм й просто скучна...
Тя е любвеобилна, обича да я нося на ръце, когато сме двете, но в момента, в който баща й се прибере от работа, аз преставам да съществувам за нея, плаче когато той излиза от стаята, когато аз го правя, това не се случва.
Как мислите, дали това е нормално или трябва да потърся съвет от специалист?