Ето ЮЛСКАТА дружина стана на половин година. Искат вече да пълзят и самички да с

Kremena, в урината е нормално да се намират до 5 левкоцита на поле, така че резултатите според мен са добри, още повече, че нямате други находки като бактерии или нещо подобно.  

http://www.facebook.com/photo.php?fbid=345738018783576&set=a … type=1&ref=nf,това е моя звяр,

Добро утро!  

Ние днес и утре две денонощия самички ще се гледаме с малкия. Като се замисля май ще ни е за първи път, друг път мъжо като го няма за по-дълго и майка ми идва, но сега няма възможност, че с татко празнуват годишнина. Малко ми е притеснено, но ще се справим, няма мърдане!  

И да ви почерпя:


За зодиите: и ние сме от комбинацията везни - дева, но везните съм аз, а девата той. Нутелка, май ще трябва да я потърся тая тема за омъжените за деви, че понякога е голяма драма...   Иначе сме от почти 7 години заедно, а от почти 2 и половина сме женени.  

Подаръци и цветя, получавам по повод винаги, без повод понякога.  

Именно!!!  

Мока, сигурно много сте се стреснали, добре че всичко е наред!  

Кремена, резултатите са ок. Може да има единични левкоците, дължи се на леко замърсяване при самото взимане на урината.

Количката ни е Хаук Аполо 11 и съм много доволна. Вече от почти месец сме на седалката, а не в коша за новородено. Засега май няма да я сменям, удобна ми е, маневрена, не ми тежи.  

Хубав ден!  

Добро утро!



И аз исках да питам за месните пюрета, защото ми предстои въвеждане.Хип са пуснали чисти месни (пилешко,пуешко и телешко) Обаче,не разбирам,ако ги прибавям към другите зеленчукови - пак малко по малко,нали?

Пуснах днес baby tv на малкия ма хич не се впечатли ...  

От февруари съм на 90 дневната.Дано до юли да си вляза в старите дрехи,че тия кг много ме депресират вече..

Кремена твоя звяр е малко "недостъпен"    

Точно! Първия път намалиха дозата на Дани,щото той не можеше да си отвори очите от тях.Сега си и караме по схема,ама пак постоянно сънено търка очи.Ако не са тея капки,обаче не знам кк ще се борим с обривите 

Здравейте момичета  
От няколко дена се опитвам да пиша и все не мога да си допиша почвам отначало после трия това дето съм написала че то станало вечер и сега днес т най-накрая малкия заспа и бързам да пиша до като не се е събудил че по това време спи точно 10-20 мин.
Страхотни теми сте потхванали   Прочетох всичко с интерес  
Ето и мойта история на кратко с мъжо:Той чуждестранен студент 2-ри курс аз 1-ви.За първи път се видяхме на дискотека естественно.Той още тогава си ме заплюл,а на мен ми казаха да стоя далече от него(и аз си стоя вече 11 години  )След като се запознахме на 2-та мин. се скарахме той се заяди с мен и аз го пратих сещайте се къде....Следс няколко дена отново се засякохме в барчето на неговия факултет той супер нагло ми каза"Здравей искаш ли да седнеш при нас" Аз се направих че не го виждам той ме бутна по ръката и пак си каза репликата тъй като бях сама(имах среща с приятелка която така и не се появи тогава и мобилни нямаше още  ), а аз имах огромна дупка между лекцийте пък и нали ми казаха да стоя далеч от него а на мен ккавото ми кажат аз имам навика да правя точно обратното   та с две думи седнах от лаф на лаф го навих да си направи кичури на косата   първо на фризьор,на следвашия ден на кино и за 2 дена се загаджихме  .След 1 година се сгодихме ислед още една далечната 2000 год. се взехме той казва че аз него съм взела не той мен   И така вече както каза 11 год. сме заедно има ли сме добри и лоши моменти,но такива има във всяка връзка  
Аз съм завършила"Право" работих много малко след това на него му предложиха добра работа в Сливен и и се наложи да се приемстим от Варна вече 8 год. съм далеч от любимия си град
Когато се преместихме в СЛивен бях бременна загубих бебето в началото на 4 месец изпаднах в душевна криза(в чужд град сама ) след това последваха още 2 такива спонтанни аборти несполучлива енсиминация за тогава не искам да се сещам.И се почна едно ходене по мъките до като най-накрая Господ  ме дари с моето момченце мечтаех за него ден и нощ (след толкова трудности нито за момент не съм си и помислила да се откажа от мечтата си да имам дете )
Иначе много обичам да чета книги най-различни от фентъзи до малките розови романчета,но сега не ми остава много време за това.Обожаваме да ходим с мъжа ми на кино и 2-та сме големо киномани.Сега и за това не ми остава време тъй като за да отидем на кино трябва да оставим малкия на някой,а няма на кой самички сме в Сливен. И сме на принципа да живей Замунда    
За зодийте: аз съм Лъв той Телец сещайте се   не обича да купува цветя той е от прагматичните,аз съм по по романтиката ама сме си намери златната среда  
Някой питаше с какво месо сме захранили аз вчера за пръв път  дадох пуешко месо на Джан смесих му го с домашното пюре от тиква хареса му   сложих 4 лъжици Цвете купих чисто пуешко на Хип
Това за сега от мен и без това изписах цял ферман едва ли някой ще има нерви да го прочете
Хубав ден от мен със спокойни и слушкащи бебоци    

Здравейте момичета. Не съм писала в темите откакто бях бременна. Незнам защо просто не ми се сяда на компа. Сигурно е била някаква депресия след раждането незнам.
Дани вече е захранен с почти всичко, но като чета как вашите бебета се въртят насам натам , пък даже и пълзят почвам да се притеснявам. Дани го мързи да гледа дори.
Моята история с мъжо е доста странна. Годината бе 1997 а аз пияна като гъз в един ресторант. Казвам на моята приятелка " кажи на това момче че съм влюбена в него" с пияната си глава, та аз дори не го познавах. Тя категорично ми отказа , но след настояване от моя страна отиде и му го изтреса. Същата вечер той ме изпрати до вкъщи и така заедно и щастливи до днес с две прекрасни деца. Не съм си представяла никога че мога да обичам толкова много и да прекарам толкова години с един човек до мен. Не сме се разделяли за повече от два три дни, пък да не говоря че се караме постоянно като цигани. Любов ли бе да го опишеш!!!
Завърших 2003г. право в ЮЗУ Неофит Рилски . Вече седма година работя като съдебен изпълнител.
да се надявам , че ще сядам да ви чета по често , пък и да се включа от време на време с някой тъп въпрос.

Ами нашата докторка ми каза миналия месец, че месните пюрета се дават направо. Не е необходимо захранване с по 2-3-10 лъжички. Но има малко разминаване с видовете месо- аз досега на Норето съм дала пуешко, пилешко и заешко  . Телешко и свинко ни съм давала още.  Но пък съм й въвела жълтъка, като го давам по четвъртинка в дните когато яде само зеленчуково пюре.

А вчера забравих да ти кажа, че аз кашата НЕ винаги я давам след обедното- на следобедното хранене. Вчера например Нора яде месо на обед, към 12.30, и като се прибрахме от градинката й дадох мляко в 15 ч., а кашата я дадох към 18.30.  Просто зависи колко време е будувала и кога й се доспива, щото кашата и пюретата ги папка по 30-45 минути.


За количката- еми и аз съм с Викторията на Кенгуру и съм адски доволна. Дори и да я счупя - пак ще си купя същата. Много си ми е удобна и маневрена. Товаря я яко и не ми пречи.


Ох, да ви се оплача - напоследък започнах да сънувам доста често едни и същи кошмари. Сънувам, че тръгвам на някъде и съм оставила детето сам-самичко в спалнята и уж набързо излизам, а то все се стъмва и аз все тичам и все не мога да стигна до вкъщи и да видя как е детето.     Ужас. Направо не знам защо така. Може би защото ще трябва скоро време да се връщам на работа и подсъзнанието ми работи. Ама тази сънища съвсем ме разколебават и направо не знам вече...
От една страна ще е хубаво и за самото дете, защото откакто се е родила, тя прекарва по 24 часа с мен и с никой друг. Абсолютно сама си я гледам. И може би ако взема една жена да я гледа за по 4-5 часа на ден ще се отрази добре на детето и след време няма да имам големи проблеми с яслата. Вие какво мислите? Особено мамите, дето са завършили психология. / Тази наука винаги ме е влечала, но все не стигам до нея/.

Оплаках ви се и малко ми олекна, дано не съм ви натоварила много.

Поздрави и хубав ден.  

хайде добър ден и от мен.
Fifita, явно подсъзнателно те тревожи раздялата с бебето, няма начин. Аз също ще съм благодарна мамите с познанияв психологията да кажат  нещо повече за подготовката за раздялата. Както и коя е възрастта, в която бебетата се адаптират най-добре към различна среда.
В старите книги пише, че до 2-3 годишна възраст на едно дете му е нужна само семейна среда, но съвременната литература пише, че децата по-лесно се адаптират между 1 и 1,5 години, отколкото ако тръгнат на 3 години на градина направо.
Относно захранването с месо - пуешко, заешко, пилешко в този ред съм чувала да се дават.
Искам да попитам какво количество от даден продукт трябва да има в пюрето за да се счита за въведен - въпросът ми е свързан с ориза - ако сложа в зеленчуково пюре вместо да го въведа с каша 
Хайде хубав ден. Ние днес няма да излизаме, нещо не ми допада времето навън.

Много интересно се развива темата ни!

Накратко и моята история. Тази година правим 12 години брак с мъжа ми. През тези години нито една минута с него не ми е било скучно. Допреди 3 години всяка година се местехме да живеем на ново място. Последно се бяхме установили в Лондон, но животът ни се преобърна и от 2009 г. сме в БГ. Големият ни син се роди на шестата година от брака ни. Уж всичко при него се развиваше нормално, но на 3 г. и половина все още не говореше. Обяснявамехме си го с това, че расте в двуезична среда, но постепенно започнах да се притеснявам, че нещо не е наред. Тръгнахме по лекари в Англия, но там здравната система е някакъв кошмар. Първо чакахме месец, за да получим час за ЛЛ. След като го прегледа, реши да го прати на ушен лекар. Очаквах, че веднага ще ни даде направление, но се оказа, че на ръка нищо не дават. Щяло да пристигне до месец по пощата.  Назначиха му логопедична терапия, но от центъра ни пратиха писмо, че сме №600 в списъка с чакащите. 

Съответно незабавно си купихме билет за БГ. Тук веднага ни дадоха направление за хоспитализация в детската неврология на четвърти километър в София. Там последваха изследвания, скенер... и заключението: задръжка в психомоторното развитие. Назначиха лекарства. В логопедичния център ни обясниха, че става въпрос за дисфазия на развитието. Започнахме интензивна работа с логопед и така за година и половина малчо се научи да говори. Все още не може да помни наизуст, понякога забравя думи и бърка словореда. Но поне вече може спокойно да общува с нас и с децата в детската градина.

В началото и аз, като всяка майка, имах някакви очаквания за това как ще се развие детето ми. Двамата със съпруга ми сме завършили езикова гимназия – аз с немски, а той с английски език. Преди да се роди синът ни бяхме решени отрано да развием и в него любов към родната реч и желание да изучава чужди езици. Но ето, че животът ме научи да не си правя сметка без кръчмар.

Преживяното преобърна живота ми на 180 градуса. Ежедневната работа със сини ми ми помогна да открия призванието си -- да помагам да деца с подобни проблеми. Така реших на "стари години" да се запиша да следвам за специален педагог - логопед. Много съм мотивирана и нещата, които уча, са ми изключително интересни. Понякога ми е много трудно да съчетавам домакинството, майчинството и посещаването на лекции (за съжаление моята специалност е само редовно обучение). Но въпреки това досега не съм получавала на изпитите оценка, различна от 6. Всички се чудят как успявам да смогна с всичко. Трудно ми е, но когато човек е силно мотивиран да постигне нещо, намира начин. Сега отново съм в изпитна сесия, много ми се спи, на малкия му растат зъби и е много крив. Но не съм се отчаяла и с добро планиране намирам време за всичко. Дори да драсна по някои ред във форума. 

Fifita, отговорила съм ти на ЛС.

mother of two, докато четох поста ти се сетих за една книга на Франсояз Долто - "Всичко е език".

mother_of_twins, темата за раздялата е една от най-болезнените теми в живота на всеки човек. Сигурно се оказва, че никой никога не е на напълно подготвен. Аз няма да се отплесвам да пиша много, само някои простички неща ми хрумват сега:
-чисто теоретично се смята, че преди бебето да започне да изпитва нормативния/в смисъла на здравословно случващ се/ страх от непознати около 7-8-9-я си месец, е добре да започва да свиква да остава само с други хора - баба, леля и т.н. за малко, както и ако решим да го отделяме в друга стая- теоретично това е най-добрия момент;
- едно от най-добрите неща, които може да направи майката по отношение на раздялата с нейното дете е до колкото е възможно да си даде сметка какво е за нея самата раздялата - в нейния личен живот. Кои от страховете й са рационални и кои ирационални - т.е. какво реално се страхува, че може да се случи докато е разделена с детето си и поради самия факт от раздяла, и какво я тревожи в това я тревожи без да може да си даде точен отговор - това най-вероятно са нейните ирационални страхове от собственото й минало;
- за детето при всички случаи е по-добре да има колкото се може повече контакти отвъд собствената си майка, и най-вече с други деца. Там то се чувства равно, а не в йерархична връзка. Там то се налага, отстъпва, мрази, обича... доста по-спокойно. Не навлизам в дебати за-или против яслата. Всичко това е строго индивидуално!

Забравих да споделя, че Норето вече изпитва този страх, и то от познати хора. Хора, които много й се радват още откакто се е родила. Преди им се смееше, приказваше ми, даваше да я гушкат, а сега вече реве само като ги види. Но само към мъжете. Преди само да видеше някой батко и усмивката й стигаше до ушите, а сега мъжко да не види.  Към жените засега е все още дружелюбна.

И ще задам още един въпрос във връзка с горенаписаното- как мислите ще й се отрази ако я заведа в модерните детски клубове за час-два?  Мислех си, че точно това й трябва. Друга среда, ама с играчки и деца. Любопитно ми е как ще реагира и дали ще ме търси. Кога започва "залисването в игри"?

И още нещо - Цвета, би ли ми казала от къде мога да си закупя специализирана литература за детска психология и възпитание, както и ако знаеш някое определено заглавие.    

В момента чета много интересна книга:



Тук може да прочетете съдържанието:

http://www.book.store.bg/p28182/razvivaj-pravilno-uma-na-deteto-kak-.html

Сирма, твоята история ме разби 

Аз въведох месото наведнъж - без да се туткам по лъжичка , две.Не ми останаха нерви вече Изсипах 1/3 месно пюре в зеленчуково и го дадох.
С големия имах възпалено сухожилие на ръката от разнасяне, което сега отново ми се обажда, но не толкова, защото разнасям чувалчо, а защото се мъча да го храня с лявата ръка, а не съм левачка и нещо я товаря по този начин. Моето диване само ръкомаха и ми удря ръката с лъжицата, а от ляво по-успявам да се добера до устата му.

Само първия ден ден дадох половинка месно пюре-пилешко и довършихме обяда със зеленчуково и после на следващия ден цяло,че даже и за допълнително питаше.Вече яде през 4 часа по 4 пъти на ден.На обяд по 1 пюре и половинка (190 гр), а следобед оризова каша на Хип с 150 мл вода + 1 банан/ябълка/круша(пасирани заедно с готовата каша) каквото имам,но гледам да не е същото като от предния ден.
А жълтък давате ли?Педиатърката ми каза да изчакам след годинката да давам,а другата каза да почвам вече,че съм и закъсняла.Баткото като беше бебе и почнахме с жълтък по това време някъде,но много повръщаше от него и сега съм в чуденка

Здравейте 

Да се отчета след прегледа - 7,500кг (+500) и 69см (+2) за почти месец  Урина взехме от раз, благодарение на линкчето, което имаше в темата  Габи поплака малко от ваксината, но за сметка на това изобщо не отрази взимането на кръв. Само аз се бях паникьосала яко 

[soon] mother of two, 

Относно жълтъка: ЛЛ каза, че мога да давам към зеленчуковото пюре по 1/4 твърдо сварен жълтък  Не съм решила още кога ще почна 

Толкова от мен, че искам малко да нищоправя