Ето ЮЛСКАТА дружина стана на половин година. Искат вече да пълзят и самички да с

Така съм процедирала до сега с всички пюрета.Горе-долу 1 бурканче от 125 гр го разделям на 2 и давам за 2 дена.И месото реших така да въведа.

Николина  не смятам да дам жълтък преди 10м.

Фифита на мен Норчето още ми се усмихва    Имай предвид,че няма винаги да са така дружелюбни.Вече започват да осъзнават и да различават и според мен е нормално да изпитват резервираност към чуждите хора.Ти си го знаеш, де ама аз не бих се притеснявала.Даже за мен до някъде е по-добре детето да е резевирано ( не да се плаши,де),че да не се доверява на всеки ... Да си знае мама,тати и близките хора и това е...
За детския клуб аз мисля,че ще й е интересно,особено,ако е пълно с дечица и шарени работи.Само да не се стресне   Обаче по това време на годината ...сега казаха,че ще има грипна епидемия.... пък и не знаеш кой киха,кой кашля....

За книга за детето ориентирала съм се към това



Като вътре се отговаря на някои важни въпроси:


Tpябвa ли дa ocтaвим дeтeтo дa плaчe?
Moжeм ли дa гo нaпляcкaмe?
Кaк дa ce cпpaвим c иcтepичнитe му кpизи?
Пo кaкъв нaчин дa paзвиeм въoбpaжeниeтo и интeлигeнтнocттa му?
С кaкви cpeдcтвa дa му пoмoгнeм дa cтaнe щacтлив и oтгoвopeн индивид?

tzveta33, благодаря че толкова бързо ми отговори и така сбито, но изчерпателно
книги има много, много чета, но като се разминават мненията и аз си избера МОЕТО имам нужда да си търся доказателства оттук-оттам, че съм на правилна основа.
Относно ходенето в клубче на тази възраст, мисля, че не би помогнало особено. По принцип си е типично за този период тази плахост към нови непознати хора, не мисля, че тя се преодолява с опита, а с времето - като много други неща това е период и ще отмине. Но пък ако се среща с повече хора - приятели, близкис деца, роднини от по-широк кръг това е добре според мен.
Това е мое мнение, нека и специалистите кажат, де.
за клубче според мен като се заиграват повече сами, активно пълзят, седят...така ми се струва поне

Имаше някой с проблеми с кръст и крак (не мога да видя коя мама беше, моля да ме извини) - та аз съм със същите оплаквания, от към десния бъбрек, напред към корема и надолу по крака като спазми. Аз мисля, че е бъбрек при мен, ама ще видим.

P.S. Изкуството да бъдеш родител е хубава книга, имам нея, както и "Как се възпитават момчета" и "Как се възпитават момичета"
. Засега първата най-ми допада. за другите е още рано.

Сетих се и нещо друго по повод раздялата с детето, независимо дали го оставяте на някой или отива на ясла/градина:

- винаги когато тръгвате му казвайте. Не го залъгвайте. Кажете с ведър тон къде отивате - на работа, да се видите с приятелка и...,  и при кого го оставяте. Децата в началото не разбират думите, но усещат настроенията. И е важно да усети, че това за вас е нещо важно, както и да усети ведростта ви - така му пращате послание да е спокойно докато ви няма.

- Не си позволявайте то да улови вашето чувство на вина, че го оставяте на грижите на друг, чрез сълзи в очите или разтреперен глас или трескав, тревожен поглед.Така с вашето чувство на вина натоварвате и него, а вие самата трябва да се преборите с чувството си. Ако детето усети че сте разстроена от факта на раздяла, то ще се почувства силно застрашено - посланието ви към него би било "щом мама е разстроена, значи е много страшно да остана с баба, на ясла или..."

...извинете ме за императивния тон!  

Shushka, започнах да правя лесния сладкиш. Да видим какво ще се получи. 
Благодаря и на момичетата с рецептите за паста, ние много обичаме, но ги правя само по 1-2 начина. А сега ще разнообразя!

Mother of two - наистина се възхищавам на хора като теб. Мисля, че мога само да се уча от постъпките ти.
По отношение на Фенистила - давам ги защото нашият сладур има лека форма на АД и тези капки го успокояват. Но и друго ще кажа. Аз не съм против подобни лекарства, които действат в посока облекчение на децата. Те са в такава възраст, когато поемат огромно количество информация  за кратко време, а мозъчета им се развиват бързо. Ако нещо може да им помогне ако се мъчат - защо не Майка ми е детски психиатър (не психолог) и не защото ми е майка, но наистина е една от добрите в нейната си сфера в България. Понякога няма лошо в даването на спомагателни средства на хората. На мнозина се е налагало да вземат лекарства, хем сме големи и уж се справяме по-лесно, а какво остава за крехката детска психика? Но не ми се навлиза в тази тема, защото съзнавам, че ще бъда нападната. Всеки си има мнение и всеки сам решава какво да прави.   

За детските центрове - не е лоша идея, ама като поотрасне малко. А иначе сега го събирам малкия с племенниците ми. Племенницата ми е доста общителна, много му се радва (на 3 год. е) и като начало за общуване с други даца е добре. Пролетта може и да го водя вече.
Иначе и аз съм на мнение, че е хубаво детенцето да тръгне на ясла от малко, за да общува с други дечица и също, защото по-лесно ще свикне. Между детегледачка и ясла - аз избирам яслата.
Бях споменала Джани Родари, но само като видях къде се намира и  не, отказах се. Това не е Гео МИлев, а Слатина. гледам, че в Редута има една - Доверие http://doverie-bg.net/
Изглежда ми добре, но се чудя. Някой да се е ориентирал натам? Изобщо има ли мами от моя район - Гео милев - зад църквата, на парка

Еййй тъкмо го облякох с 912319324 неща + космонавт, едвам се дотътрих до входната врата на блока - илизам и гледам      Все така ще се случи.И все пак - сложих дъждобрана и пак се разходихме 20 мин.Пак си е нещичко.

Как Кан тъкмо щях да питам има ли мед. причина да даваш на бебето фенистил.И да няма - ти си преценяваш,де.Ама тва АД било страшно срещано заболяване, нямам думи.
А по повод на психиатрите бих искала да кажа ( при цялото ми уважение към професията им),че съм абсолютно разочарована от метода им на работа.Историята е кратка.Брат ми 20 годишен (близо) получава хипертония ( още не се знае от какво), която води до страхова невроза.Не искам да задълбавам,само ще кажа, че нито един психиатър ( а те не бяха 1 или 2-ма) не го попитаха за първоизточника на проблема.Всички блъскаха някакви различни хапчета, от които брат ми само ставаше по-зле.Накрая на него самият му писна да прилича на призрак от "лечението" и захвърли таблетките.Оправи се сам.
Исках само да кажа, че даването на хапчета, без да е разбиран проблема може да е дори опасно.А спомагателните средства аз наричам стимуланти.Не смятам,че едно бебе има нужда от стимуланти.Природата се е погрижила за всичко 

Моля ви, искам да попрочета малко повече за детската психология и това, как да я разбираме.Коя книга бих могла да си купя?
Оф..пак реве....

http://www.helikon.bg/books/155/22273_deteto,-semejstvoto,-vanshniiat-sviat.html

http://www.helikon.bg/books/66/32057_detskite-strahove:razpoznav … ne-i-pomosht.html

http://www.book.store.bg/p12811/vsichko-e-ezik-fransoaz-dolto.html

http://www.helikon.bg/books/53/23498_da-se-govori-igraejki.html

http://www.lik-bg.com/main.php?bookid=672&libraryid=11

http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=435

http://shop.pingvinite.bg/?cid=3&pid=4258

http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=168

За сега това ми идва на ум. Но това не са книги-наръчници.

Сладкиша ми не се получи - припламна. Хич не ме бива по сладкишите, значи.

Да, Цвети, за съжаление АД е все по-често срещано заболяване. Причините не знам какви са, но условията на живот много се променят - едни болести се овладяват и изчезват, а други се разгарят с пълна сила. (В тази връзка чета в момента много готина книга - Стъклени съдби на Людмила Филипова. Не съм вярвала, че ще харесам български автор, но тя наистина пише страхотно, а и теориите й са доста интересни. От нея прочетох първо Черно злато - и тази книга е страхотна. )
Слава Богу, АД не е тежка диагноза и се израства от децата с малко помощ. Ние го овладяхме с капките Фенистил, които вече давам само вечер и после ще спра, Липокрем и Атопиклер. Последното е вид медицинска козметика, действа овлажняващо. Малкият в момента няма и  следа и е страшно спокоен, но ще продължа с мазането, че първия път спрях и пак избиха петната. А защо трябва да се мъчи детето, ако има как да му се помогне?
А за брат ти съжалявам наистина, че не сте попаднали на добър специалист и сте изгубили много време. Дано оправянето му е трайно.
Месото - и аз го въведох. Купих пуешкото на Хип и го разделих на две дози като го смесих с картоф. Яде го, макар че според мен доста миришеше. Ще въведа и заешко, после пилешко и телешко. Свинското най-накрая. Аз по принцип много обичам месо и винаги много съм ядала и ще се радвам и малкия да е така, че хемоглобина му беше 105 май, а това си е ниско.
Лека вечер, че татито ни се прибира и отивам да си го гушна.
Вчера ми подари китка без повод. 

Цвета изгори ли го? Той става доста тънък, ама що така...? Иначе е страшно лесен и вкусен. Жалко...

Shushka, тънък ли!? Ето там ми е грешката - аз го изсипах в една малка, но дълбока йенска тавичка. Ще знам за следващия път. А иначе пак ще си го изядем - коричката му от долу и отгоре е страшно вкусна. Наръсих го дори с кокосови стърготини 

Цвета, аз го слагам в средно голяма тава, която я намазвам леко с олио и поръсвам с брашно, за да не залепне дъното. Става не по-дебел от 1,5см, не е и прекалено сладък. Общо взето като стане цвета му шоколадово кафяв значи е опечен достатъчно. Дано другия път ти се получи Имам и една друга много добра рецепта, вчера правих сладкиш по нея. Ако има мерклии ще я пусна.

 

Моето голямо момче го оставих, когато беше на 9-10 месеца... Първите дни беше ок, защото той се събуждаше по-късно и излизах от вкъщи без да ме види, но явно предусещайки, че мама ще изчезне, започна да се буди по-рано, да мрънка, плаче, да ме "вика" да си играем... Не можех да тръгна, връщах се по няколко пъти от вратата за да го гушна или успокоя, много ми беше криво, а и често закъснявах за работа... Сега, въпреки недостигащите пари, реших да си гледам детенцето вкъщи, докато навърши 2 години - ще ги избутаме някакси и с по-ниски доходи...

На консултацията бебчо излезе 8 кг, 70 см, хемоглобина му е 120, взел е кръвната група на татито... 

Иначе през деня и вечер си е все едно и също - лудница... Пълзи, изправя се, катери се, "тича" по батко си и иска да го скубе и щипе, пищи, цвърчи... Има неуспешни опити да се качи на спалнята, но има и успешни...   

Ха ха, Цвети и на нас днес същия номер - опаковане, гласене и тъкмо излизам и гледам то вали  Ама хич не ми се връщаше, сложих и аз дъждобрана и малко се разтикахме, Мушнах се в Билата и докато си купя това онова - дъждът спря. 

А за книга, бих ти препоръчала това:
http://www.book.store.bg/p11956/detska-psihologia-rumen-stamatov.html

Стелт, твоето момче е страхотен сладур! И само колко е подвижен 
(може ли един тъп въпрос - как се прави това линкът, който си дала, да е някаква дума, а не http://..... и т.н. )

[soon] mother of two,  и от мен

Отивам да уча, лека

те това и аз се чудя от известно време   

Натискате бутночето за вмъкване на връзка и се появява [урл][/урл]. (Но на латиница, аз го пиша на кирилица, за да може да го видите без да се форматира. След това пишете едно"=" след първото url и пействате адреса на линка. Получава се [урл=тук е пейстнат адреса][/урл]. А пък между двете скобички пишете текста, който искате на излезе и се получава примерно: [урл=тук е пейстнат адреса]цък[/урл]. Само внимавате да няма интервали между думите, "=" и скобите. Така ще се вижда само думичката цък, която ще е линк.

Дано съм обяснила добре.  

Епона го е обяснила чудесно, а ако цъкнете моя пост като цитат, ще видите как изглежда нагледно... Така правя, когато ме интересува нещо в нечий чужд пост...