загубих моето малко ангелче

Здравейте, момичета!
Вчера се сбогувах с моят обичан син. Направих малък ритуал в църквата Света София. Чувствам се по-спокойна и се надявам най-после да пуснем душата му да се извиси високо и той да почива в мир.
Налагам си да не страдам и да мисля за него само с усмивка и много любов. Това е единственият начин да не подлагам невинната му душичка на страдания.

 Sony_M ти си смело би трябва да направи като те момиче, възхищавам се на това което правиш....Всяка една от нас може би трябва да направи като теб, просто да оставим малките човечета да почиват в мир... но аз все още не мога  Прегръщам те 
За малкото ти момченце....

Момичета днес ми се случи нещо толкова тъжно....   Докато си разглеждах профила във Facebook попаднах на едни детски снимки , на едно много сладко бебче (съвсем малко) , което се казваше Георги,,, Така бях решила да кръстя моето момченце... Толкова ми стана мъчно ! Представих си че това можеше да е моето бебе, толкова щях да му се радвам.... и аз като тази майка сигурно щях да побликувам един куп снимки за да покажа колко хубаво бебче имам, а сега освен един ангел , нищо друго не ми остана...
За капак на всичко докато бях в профила ми писа моя позната " Кога очаквате да се роди бебето? " , при което вече не издържах и се разплаках. Дълго се чудих дали да и отговоря, но накрая реших че е по-добре да и кажа за случилото се за да не ме пита пак. След като и отговорих усетих как тя се почувства толкова неловко че ми бръкна с пръст в раната, но вече беше късно да върне думите си назад....До кога ще продължи тази болка!?!...

Мила плачи си когато ти е тъжно...никой не е казал че неможе да се плаче...плачът според мен е начин за успокояване...когато се наплачеш един вид си го изливаш и ти олеква поне за кратко...Пък то дълго време ще се намира по някой който да не е разбрал и да пита какво става...Трябва да вземаш нещата на ден по лъжичка...да си поставяш краткосрочни мънички цели и така по лесно минава времето 

leidi_06 много неприятна ситуация и за двете страни.
Преди няколко дни отиваме със съпруга ми на риба(на лед).Там естественно всеки път виждаме познати,сядаме да си ловиме с моя мъж , един познат се приближава и директно ни пита....."Колко стана малкото 5-6м. ли?"  Аз изтръпнах и естественно се натъжих ужасно,но със просълзени очи му отговорих,че сме я загубили  ,от което той толкова неудобно се почувства,виждах го в очите му.Извини се и леко по-леко се изнесе,от което пък на мен ми стана неудобно.
Затова миличка стискаме зъби , продължаваме и обясняваме,хората нямат вина и го правят с най-добри чувства,но...... кофти ситуация. Аз лично до 3м неможех да погледна бебе или бременна,защото плачех и неможех да си владея това,което ставаше вътре в мен....!
 
Кураж и прегръдки от мен 

ro6li4ka ,  Veseto_  колкото и време да минава при вида на бременна или бебе се разстройвам много , очите ми е пълнят със сълзи... Колкото и да се опитвам да се въздържа не успявам. Онзи ден срещнах една позната която трябваше да роди малко преди мен, при вида и с коремчето ми стана толкова болно...осъзнах че и завиждам  затова че тя ще има бебе а аз НЕ  , Наскоро пък се прибрах в провинцията, а там за всички ме гледаха все едно съм извънземна, и започваха да говорят зад гърба ми...Искам да отида някъде където да съм сама... или по-добре земята да се разтвори и да ме погълне!

leidi_06 трябва да се стегнеш,заради теб и всички около теб,защото те те обичат,заради бъдещето,което ти предстои  Ако така се чувстваш по-добре избягвай за известно време  срещи с бебчета и бременни.Относно завиждането е съвсем нормално след това което ти се е случило.Непозволявай да те налегне депресията и отчеянието. Прави това,което ти харесва и радва,макар и в минимални количества   Относно провинцията(a и не само там),ще ти кажа един цитат  

"Всичко селско ми е чуждо!
Селянин не е географски термин, а вид манталитет..."  

Лейди, Лейди, това не е вярно!
Просто твоето бебче малко ще се позабави. Предполагам, че до една година ще го вземеш в прегръдките си. Но, за да се случи това ти трябва да си силна, да оставиш детенцето си да почива в мир, и да направиш място в сърцето си за бебето, което ще заченеш.
Помни, че ако не освободиш сърцето си от мъката, там няма да има място за любовта, която трябва да дадеш на неродените си все още деца! 

Наистина трябва да се стегна момичета , но  като че ли нямам сили  ! Знам че не мога да продължавам така,,,но засега тъгата ме надвива. Просто вече си налагам да мисля по-малко за случилото се, но сега като съм сама (приятеля ми е в чужбина, близките ми са в провинцията) за какво друго да мисля??? Вечер е най-трудно , когато се върна от работа и остана сама...Надявам се скоро да се запълни тази празнина която чувствам и да оставя ангелчето ми да почива в мир!!! 

leidi всичко ще се нареди...просто си дай време да се справиш сама с чувствата и тъгата си...Не е лесно...опитай се да потърсиш някакво хоби което да те отвлича от мислите за да не се натоварваш...Аз първия месец толкова съсредоточено гледах предавания по телевизията че няма на къде...попивах всяка дума само и само да ми запълва съзнанието...Толкова е неприятно че си сама, надявам се мъжът ти да се върне по-бързо за да не си самичка...Аз първите две седмици имах подкрепата на майка ми което много ми помогна тя беше постоянно до мен за да ме разсейва и успокоява...Аз толкова здраво се бях вкопчила в идеята за бебе това беше единственото което ми даваше надежда...Казах си че аз ще стана майка колкото и време да трябва да чакам и колкото и проблеми да срещна по пътя си...И се надявам в крайна сметка инатът ми да се окаже по-силен от каквото и да ми е намислила съдбата...Моят съвет е да си дадеш време...все пак нищо не става на сила...ти сама ще усетиш кога можеш да се изправиш пред нещата който сега ти се виждат непосилни и някой ден ще ги преодолееш...Само трябва да вярваш и да не спираш да вървиш напред...

Тази сутрин докато се рових из Facebook открих тази история, която може да разплаче всяка майка загубила детето си...

Имало едно време, едно малко бебенце, което се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено: - Господи, аз съм толкова малко и беззащитно. Какво ще правя, как ще живея на Земята? Как ще се справям с всичките трудности там? Бог се усмихнал и отвърнал: - Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах най-добрия и най-верния сред всички ангели тук и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко. А бебето пак попитало: - Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват? - И за това не се тревожи. Твоят ангел много внимателно и търпеливо ще те научи на техния език. Винаги ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите и ласкави думи,. Всяка вечер ще ти пее приспивни песни. И така ти много лесно и бързо ще научиш всичко... Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И за пореден път попитало: - Господи, тук всички говорят, че на Земята има много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там? - И за това съм помислил, детето ми... - отвърнал Бог. - Твоят ангел през цялото време ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля и брани дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това... В този момент се чул някакъв шум. Притихнали, заслушали се и разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва. Усещайки това, в последния миг бебето попитало: - Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная? Бог се засмял и тихо отвърнал: - Няма значение, какво е името. Ти ще наричаш своя ангел... Мамо!

Но въпреки всичко  днес е празник, да бъдем малко по-ведри...Честита Баба Марта на всички! С пожелания да сте живи и здрави, и всяка една от вас да бъде посетена в най-скоро време от щъркела

Честита Баба Марта на всички! Пожелавам ви в най-скоро време да ви донесе по едно прекрасно, здраво бебенце!

Както казват старите хора " Ха, дано" 

Честита Баба Марна на всички ангелски мами!

Пожелавам на всички нас в най-скоро време нашата мечта да се сбъдне ... да гушкаме нашите бебчета и да бъдем наричани с думата "Мамо" 

Бъдете силни и се борете за щастието!!!

Бели небесни мечти, червени блестящи лъчи, утринно слънце изгрява –ново начало ти дава!!!

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА И ОТ МЕН МОМИЧЕТА   
Пожелавам ви много здраве най-вече, много късмет, надежда за светло и щастливо бъдеще