загубих моето малко ангелче

Точно, когато забременях моя близка приятелка си отиде от този свят. Млада жена, която остави 3 годишен син. Не мога да се отърва от мисълта, че не е искала да е сама и моят мъничък син е при нея...

И аз от време на време се чудя дали моите близки които са си заминали от този свят и са там някъде където отиват мъртвите души (никога не съм била мн вярваща и след всичко което стана съвсем не съм затова не мисля че това място е рай или ад,а просто някакво място) дали ще я познаят че е тяхното бебче и ще се грижат за нея...Иска ми се да вярвам че няма да е самичка там където е и има кой да я обича както аз си я обичам тук...А и исках да ви споделя какво правя аз когато ми е тъжно...паля една чаена свещичка и стоя до нея и си мисля за нещата които бих казала на бебка ако беше тук...така ми се струва че един вид се свързвам по някакъв начин с нея и м истава някак си по добре Може да опитате на мен ми действа много успокояващо и топличко тази свещичка 

Мила  ro6li4ka първо  искам да те подравя за бременността и да ти пожелая всичко да мине по вода   и скоро да се радваш на едно сладко бебче !
Това е най-трудното - да видя собствените си приятелки с които обсъждахме как ще си пием кафето и ще си бутаме количките заедно, толкова щастливи и очакващи своите бебета а аз да знам че моето вече го няма... Мина време , скоро ще станат 2 месеца от както моето ангелче си отиде, но не мога да се отърся от мъката. Най-близката ми приятелка се очаква в близките  2 седмици да роди, как да отида да я видя като няма да мога да сдържа сълзите си. Във всеки един момент когато около мен се заговори за бебета се отдалечавам, не искам да слушам...а толкова много обичам децата... Докато си бях в къщи племенницата ми която е на 5 годинки дойде на гости и ме попита със своето детско любопитство- "ти знаеш ли че в нас щъркела донесе на чанка бебе!?! А твоето бебе кога ще го донесе щъркела???" Не мога да опиша каква болка изпитах в този момент, никога няма да забравя как  ме гледаше с тези малки очички в очакване на моя отговор...Как да й обясня че щъркела няма да ми донесе бебе, че моето момченце щъркела си го прибра обратно..
Както казах и по-рано единственото което ме крепи е надеждата че съвсем скоро ще пробваме пак и се надявам всичко да бъде наред, а на бял свят да се появи едно малко човече както каза  F.a.t.e., което да осмисля дните ми...Въпреки всичко сърцето ми винаги ще носи болката от загубата...

F.a.t.e. ,  ro6li4ka ,  Sony_M аз също съм сигурна че някъде там на небето има място което е по-добро за живеене и че малките ни ангелчета са там !Те не са сами!!! Вярвам че са заедно с любимите ни хора (които не са между нас) и са обградени с много обич, чакайки момента в който отново ще се върнат при нас...А междувременно бдят над нас и ни закрилят...
Когато ми е тъжно и аз като  ro6li4ka вечер паля свещ и си мисля за моето бебче  или когато имам възможност ходя да запаля свещ в някоя църква и да се помоля, където и да се намира то в момента да е добре и да знае че ми липсва и винаги ще го нося в сърцето си. Това ми носи като че ли поне малко успокоение...
На всички момичета във форума искам да кажа , че не знам какво бих правила без вас...иЗПРАЩАМ ВИ 

leidi_06    

leidi мила и моята най-добра приятелка е бременна и това лято ще роди точно покрай моя рожден ден...честно казано отначало се чудех как ще се зарадвам на бебенцето и как ще реагирам като я видя с тумбака...все си мислех че ще се разплача и ще ми е тъжно, но се оказа че греша...но аз си я обичам като сестра и обичам нейното бебе като мое затова като я видях толкова се зарадвах и и галя коремчето и говоря на бебчето, все пак аз съм му леля и работата ми е да му се радвам и да успокоявам майка му, защото повярвай ми тази случка не засегна само мен, а и приятелите ни които очакват бебчета...Започват да им минават всякакви мисли през главата и страховете им се умножават в пъти, защото моята бременност не предвещаваше проблем беше като по учебник и накрая като гръм от ясно небе...Пък и съм сигурна че дечицата ни определено не искат да сме тъжни постоянно, те си знаят колко много ги обичаме и това няма да се промени ако не сме тъжни и ако се смеем понякога...Миличка аз искрено вярвам че ще намериш сили да се зарадваш на бебето на приятелката ти, знам че носи и много спомени и тъга, но това все пак е един нов живот който заслужава да го обичаш и да му се радваш...прегръщам те много силно 

ro6li4ka аз също ценя и обичам своите приятелки, но просто всяко малко дете ( познато или непознато ) ми носи тъга,,..днес например докато бях на работа дойде една клиентка която заразказва как дъщеря й е родила близнаци, колко са щастливи и т.н. ,при което  на мен ми стана много тъжно. Имам чувството че след загубата навсякъде около мен виждам и се говори  само деца. Въпреки всичко със сълзи на очи или не ще отида да видя бебето и приятелката си, защото когато аз имах нужда от приятелско рамо и утеха след загубата  тя беше до мен и не ме остави  Тази среща ще е най-мъчителната в живота ми...
И аз ви прегръщам теб и   Veseto_ 

Мила leidi знам колко е тежко да гледаш как другите около теб се радват на такова щастие, повярвай ми знам. Всички приятелски семейства които имаме са с малки деца и все момиченца, на възрастта на моето детенце + - 6 месеца. Повечето от тях сами се отдръпнаха чувствайки се неудобно от ситуацията, а други сама не исках да виждам. Осъзнах че като бягам от хората няма да се справя с това. Нали знаеш има една много вярна приказка в която се уверих на свой гръб "единствения начин човек да се пребори със страховете си е като се изправи пред тях". Това направих и аз. Първоначално само стоях и гледах отстрани децата, след това постепенно взех да им говоря, да ги милвам, но така и никое не вземах в ръцете си. Нещо в мен ме спираше да го направя. Чак преди месец за първи път взех дете в ръцете си. Усетих се по-силна отколкото си мислих че съм. След това се появи и другия страх, моята най-добра приятелка роди преди 20 дена и пак момиченце. Плаках когато разбрах, но не спрях да я търся и да се чувам с нея. После дойде момента в който отварайки facebook видях снимките да детето. Разглеждах и плачех, но продължавах да преборвам страховете си малко по малко. Следващия ми страх е момента в който отида да я видя и взема детето в ръцете си, но знам че и с това ще се справя, защото дори и да се разплача, тя ми е приятелка и ще ме разбере, но аз ще съм изпълнила дълга си да съм до нея и да я продкрепям. Прегръщам те и ти пращам малко от моите сили за да преминеш този дълъг и трънлив път 

joli това ми е много познато...когато ходих да видя едно бебче на възрастта на която трябваше да е моето стоях до него говорех му галех го ама като се разплака направо се вцепених и неможах да го взема на ръце да го успокоя, но пък детето на едни приятели което е точно една година по голямо от колкото трябваше да е моето и го познавам от преди да забременея нямах проблем да си го вдигам да го гушкам да играя с него...И съм абсолютно съгласна за страха...аз си казвам " мечка страх мен не страх" това ми го казваха като малка и ми помага много когато трябва да направя нещо от което се притеснявам....leidi мила знам че ще ти е тежко но ще трябва да се престрашиш и да подкрепиш приятелката си в този важен за нея момент...с времето и с всяка среща ще става по лесно и ще ти носи все повече радост отколкото тъга...Трябва да гледаш напред, все пак скоро и ти ще си имаш бебче 

Скъпи момичета всяка една от вас е минала по моя път и знае какво изпитвам в момента, затова ви благодаря за подкрепата  Наистина ми е тежко,  знам че трябва да се преборя със страховете си, но просто не знам как да го направя...joli24 всичко за което пишеш ти мие толкова познато, все едно съм го писала аз. А всеки път когато отворя facebook и разглеждам снимките на някоя приятелка и нейното дете , очите ми се пълнят със сълзи ... за което се мразя , защото вместо да се радвам на тяхното щастие аз тайничко им завиждам и разбирам колко съм жалка...Надявам се скоро да дойде края на "трънливия път"...Благодарна съм ви за куража , който ми вдъхвате. Без ВАС съм за никъде...

Мила Leidi, имам чувството, че разказваш моята история. Само че при мен загубата беше в края на 4-тия месец и по други причини. Сега за първи път мога да говоря и пише за нея от края на септември 2011 г. насам. Знам как си се чувствала, докато си пътувала към София, знам как се чувстваш и сега. Знам и как си се чувствала в болницата. Преживяла съм същото.

След загубата се чудех как толкова много хора са разбрали за бременността ми и се надявах да спрат да звънят и повече да не чувам „така е по-добре” или „гледай напред, следващият път ще е успешен”. След всеки разговор плачех с часове. Вече ги разбирам. Правят го с най-добри чувства. Човек, който не е преживял подобна загуба, наистина не знае какво да каже.

Самообвиненията са най-лошата част. Дълго време ми отне, докато осъзная, че не съм виновна. След това дойде примирението. Разбрах, че не съм виновна и животът наистина продължава. Престанах да мисля за онзи момент, в който докторът ми каза, че бебето няма сърдечна дейност. Спомням си само хубавите емоции, свързани с бременността. Сега гледам напред и се надявам пак да забременея. Вече не ме страх, защото знам, че този път всичко ще е наред. Уверявам те, че и с теб всичко ще е наред. Очаква те прекрасно бъдеще.

Скъпа Pollyz , аз също в много истории съм откривала своята. В този форум всички сме с една и съща зла участ- майки на ангелчета. Но болката от загубата е жестока. Радвам се че ти си се преборила с нея и със страховете си, защото колкото и да не искаме животът продължава. Аз обаче още не мога да се премиря със загубата, опитвам се , но не се получава... Надявам се скоро да спра да обвинявам себе си и всички около мен, за да мога да продължа напред. И аз като теб само се моля да дойде по-скоро момента в който ще мога да опитам пак. И се надявам този път всичко да завърши щастливо...Радвам се на момичета като теб, които са се изправили и са продължили напред  Пожелавам ти скоро да станеш майка на едно сладко бебче    Ще се радвам да продължим да си пишем. Прегръщам те  и ти благодаря за подкрепата !

Добро утро , днес ми предстои много тежък следобяд , ще ходим да детски роджден ден ,където ще има бебе и едно много бременно момиче .Незнам как ще издържа ,много се притеснявам , бъдете мислено с мен дано само не се разплача както миналата седмица.Прегръщам ви и хубав ден 

За Leidi: Много ти благодаря за милите думи. Когато спреш да се обвиняваш, ще се почувстваш по-добре.

За Denisss: Горе главата. Мислено съм с теб и те подкрепям. Ако можеш прегърни сладкото бебче на рождения ден и се радвай на другите деца, те са толкова прелестни и невинни. Мисли си, че и ти ще прегръщаш свое бебче след време.

Скъпа denisss, разчитай изцяло на мислената ни подкрепа  Това ще е много трудно изживяване , но съм сигурна че ще се справиш... Не знам дали аз сам подходящия човек , който да ти даде съвет при положение че реагирам точно като теб при вида на малко бебче, но не се предавай!!! Както казва Pollyz мисли си че скоро и ти ще се радваш на едно сладко бебче....Пожелавам ти това да е възможно най-скоро... Изпращам ти  и пиши после как е минало . Успех !!!