загубих моето малко ангелче

Първо мила НИКИ много съжалявам за загубата ти !!! Не знам какво да ти кажа свен да не се отчайваш и когато имаш нужда винаги можеш да споделиш 
За твоето детенце...


 neuteshima четейки виждам че и ти си била в моето положение, радвам се че има хора които ме разбират. Опитвам се да се държа, но ми е трудно, особено когато някой подхване темата за случилото се...хората не искат да разберат че не ми се говори, че ми е трудно да съм отново сред тях..Искам да ме оставят на мира с мъката ми! Не давам обяснения на никого, но усещам как говорят зад гърбът ми...Прегръщам те силно и ти благодаря за подкрепата 

Скъпа  Sony_M , въпросите които си задаваш, си ги задава всяка една от нас, но трябва да преодолеем страховете си за да не полудеем. Аз също на моменти замисляйки се за бъдещето се плаша, дали всичко ще е наред , дали нещо пак няма да се обърка, но така не може да се живее. За да му се случат хубави работи на човек той трябва да има положителна нагласа и да ги желае!!! затова не се отчайвай а си мисли че съвсем скоро и ние ще забременеем и ще станем майки на малки пухкави бебчета    И дай боже да стане по-скоро...Прегръщам те 

Mомичета как издържате на болката , аз уж се държа ,като съм сред хора уж всичко е ок .....обаче разбрах че една позната е бременна ,аз вместо да се зарадвам се разплаках ,стана ми мъчно за това което ми се случи и как всички ми казват малшанс с моето бебе,ама защо аз ,защо моето бебе и защо в моето семейство? Кога ще минат тези месеци и дали ще утихне тази болка и страх , ще успея ли да имам пак нормална бременост???

Денис, трябва да вярваш че ще имаш прекрасно здраво бебе колкото и да ти е трудно! Повтаряй си го, макар да не ти се вярва сега. Колкото до плаченето при вида и новините за бременни, не се притеснявай. Това не те прави лош човек, просто ни напомня какво сме имали и сме загубили   Аз и досега не понасям много като се говори надълго и широко за бебета около мен, но хората забравят много бързо какво ни се е случило, все пак не е в тяхното семейство, за което предполагам че не можем да ги съдим.
Лейди, Сони и всички други майчета, прегръщам ви    

Скъпа denisss на болката трудно се издържа, винаги я има, просто както казват другите трябва да се научим да живеем с нея ( аз все още не мога) ! Относно плаченето съм напълно съгласна с neuteshima, че това не те прави лоша, ако това ще те успокои аз също плача почти всеки път след среща с някоя от моите приятелки, защото почти всички са бременни или с малки дечица....всяка среща ми носи много тъга  , но по-лошо е ако се дистанцираш. На въпросите които ти си задаваш никой не може да ти даде отговор. повярвай че всяка една от нас си ги е задавала, но просто трябва да приемем че  така е трябвало да стане....макар че безброй пъти съм се питала що за Господ е този който отнема децата от майките им...
Една близка която е изгубила дете на скоро ми каза: " Знам колко те боли и колко страдаш, но знай едно Господ подлага на такова изпитание само силните хора,  защото е сигурен че могат да го понесат! "
С две думи миличка бъди силна и не се отчайвай, вярвам че скоро ще забременеем и ще родим по едно пухкаво бебче... 

neuteshima и ние те прегръщаме силно 

Милички толкова криво ми става като прочета, че има нови момичета тук...просто нямам думи...що за лекари и медицина...За следваща бременност и на мен ми казаха всички лекари поне 6 месеца и дрън дрън, ама всичките тея лекари ми казваха ами случва се и така било писано...И аз реших, че щом е било писано значи ако ми е писано пак да забременея ще забременея с пазене или без пазене когато му е писано...аз вярвам че организма си знае кое кога и как да стане...надявам се да успея да ви вдъхна поне малко надежда като ви кажа, че аз родих на 6ти ноември 2011 и началото на януари 2012 разбрах че съм бременна, а аз имах и усложнения след раждането...един лекар си остави направо ръчичките като ми прави ревизията и успя да пропусне парче плацента 3 на 5 см....и една седмица по късно последва втори кюртаж...и все пак организма ми се възстанови и започна да функционира нормално, още на 35 ден след раждането имах цикъл и след този цикъл си забременях съвсем нормално...ако се чувствате готови психически и физически според мен никой лекар неможе да ви забрани да забременявате...секциото прави изключение защото това си е доста сериозна хирургическа намеса и наистина се иска време да заздравее шева за да не се отвори при следваща бременност...охх извинете ме, че се отплеснах..надявам се всички скоро да се почувствате по-добре и да се върнете към нормалния си ритъм на живот..и вярвайте че винаги има надежда и всичко някой ден ще се подреди прегръщам ви многооо силно 

leidi_06 не потъвай в болката си, колкото и да ти е трудно опитай се да погледнеш напред.Приеми, че ангелчето ти е сбъркало пътя, тръгнало е по погрешна пътека към теб, когато е разбрало се е върнало, скоро и двамата ще бъдете готови да тръгнете един към друг, не забравяй, че то те чака да го извикаш за да дойде при теб. Не си го изгубила, то ще се върне... не падай духом, дръж се 

 maria_210 опитвам се да продължа на пред, но не мога ! Като че ли всяко едно нещо около мен ми напомня за него, дрехи , приятели, спомени ... Около мен има толкова бременни ,  които постоянно по някакъв начин ми напомнят за случилото се....не знам дали ще успея някога да се съвзема напълно   Крепи ме единствено мисълта че след 6 месеца ще мога да опитам отново. Моля се от все сърце и аз някога да разбера какво е да си майка....
Благодаря ти за добрите думи...

Точно това си мислех аз тези дни, защото с мъжа ми възобновихме сексуалния си живот. Такъв гняв ме обзе, когато се сетих, че трябва да се "пазя". Ами, след като ми беше писано да понеса смъртта на първородния си син, въпреки че съм слушала препоръките на лекарите  и съм изкарала една здрава и нормална бременност, то тогава защо и да не ми е писано да забременея преди да изтекат тези 6 месеца и да износя и родя здраво и живо бебе?!
Така или иначе аз още нямам цикъл, де. Но категорично нямам намерение да спазвам препоръката от 6 месеца. Каквото ми е писано, то ще се случи, независимо от моите планове и желания. Животът го доказа...

 Sony_M в това с  ro6li4ka сте много прави, че каквото му е писано на човек това ще стане ! Каква беше ползата от толкова лежане и пазене като в крайна сметка сме с празни ръце!?!

Момичета, не се отчайвайте, позволете си месец-два да тъжите, през това време се отдайте на болката-поплачете, но после се съвземете и с нови сили бъдете готови да посрещнете борбата за рожба. Моят съвет е също да потърсите специализирана помощ от много добри доктори, за да не се повтори случилото се, аз контактувам с много вече майки, които са губили плод, обменяхме опит, споделяхме си и мога да кажа, че всяка от нас се бе заела сериозно с изследвания, терапии и като резултат - всяка от нас сега е майка. Пак ви казвам, болката е голяма, но трябва да продължите, след няколко месеца идва лято, задължително отидете на почивка, ако обичате морето - отидете на море, ако не на планина. Аз също направих така, след като направихме всички изследвания, получихме и заключението / до тогава се пазехме да не забременея, защото докторите казаха, че докато не излезнат всички изследвания трябва да се пазим /, изясни се плана на действие, какво ще вливаме, какви лекарства трябва да приемам и т.н и решихме да поставим началото на бебеправенето с една морска почивка и имаше ефект, защото след два месеца забременях.

И след най-силната буря пак изгрява слънце, така, че снишете се да отмине бурята, но не забравяйте да се изправите когато изгрее слънцето !   

leidi мила и на мен ми беше много трудно покрай приятелите ни които или са бременни или с малки дечица, но стигнах до извода, че техните дечица не са виновни за нищо и заслужават да им се радвам както бих се радвала ако не се беше случило това нещо с мен...най-тежко ми беше когато отидох да видя новороденото бебенце на едни наши приятели то се роди около 10 дена след нашето и също беше момиченце...е не успях да се сдържа да не се разплача...беше ми трудно когато  купувахме играчки за бебенцата на приятели за коледа ама просто ми се стори по жестоко към дечицата да не им се усмихна да не ги гушна и да си играя с тях...пък и аз обожавам дечица и винаги се радвам като ми попадне някои мъник да гушкам...А за забременяването реално едни доктори го подкрепят други не...луда работа...лекарят при който се следя сега ме поздрави и се зарадва каза браво че сме успели толкова скоро и да не се тревожа, а една лекарка при която първо отидох да потвърди бременност само питаше ама защо толкова рано....така че толкова мнения колкото и хора...пък и аз имах една безпроблемно протичаща и много лека бременност и дали бебето ми се е родило живо или не за организма ми няма значение , а толкова много жени забременяват малко след раждане и на тях никой нищо не им казва...всичко е до организъм и желание...поне аз така си мисля

ro6li4ka браво много се радвам за вас , съвсем скоро ще гушкаш и твоето най красиво и здраво бебе ,пожелавам ти го с цялото си сърце както на теб така и на всички майчета  аз броя месеците ,нали съм със секцио и ми трябва време.....а дали 6 месеца са достатъчни ,едни казват не други да, трети ме съветвт да се успокоя но как мога да се успокоя след като загубих моята бебка , имам усещането че само мисълтта за нова бременост и то час по скоро ме крепи , не мога и неискам да чакам! Мамите тук моля ви кажете ми тези след секцио колко време чакахте преди да подновите опитите за бебе ?

Мила denisss аз също родих секцио преди почти 7 месеца...все още не сме почнали с опитите но, докторката при която последно ходих, каза че е достатъчно да се пазя 6 месеца и след това може да мислим пак за дете. Тя беше единствената която макар и не директно ми обясни с 2 думи че това което се е случило с мен и детето е лекарска грешка и немърливост. Дори съм се насочила тази седмица да отида пак при нея за преглед и да видим накъде за нещата и да видим как ще я мислим. Аз лично имам приятелка която 3 месеца след секциото е била пак бременна и за щастие всичко е минало безпроблемно и сега има 2 живи и здрави дечица. Всичко в този случай е много относително, нооо така или иначе препоръчителния период е 6 месеца. Аз лично за себе си мога да кажа че страхът ми е по-голям и мисля да изчакам още малко ииии каквото стане. От там нататък всичко е съдба и късмет 
На мен също ми изглеждаше толкова далечно всичко, но реших да запълня времето си максимално, първо с мъжа ми се махнаме от града и си направихме една почивка да се оттърся от всичко, след това започнах работа, започнах да уча, започнах да шия гоблени, започнахме ремонти вкъщи и ефекта от всичко беше като се прибера припадах от умора и записвах и така почти всеки ден. Сега обръщайки се назад се чудя как съм издържала на всичко и кога мина толкова време. Дано съм ти била полезна с този роман който написах 
Пожелавам ви мили мами на всички вас бързо възстановяване и много сили защото ще ви трябват за бебоците които всички ние ще имаме един ден   

При мен не става въпрос за лекарска грешка.
И изследвания не ми предстоят.
Единственото, което чакам е цикъла си.

ro6li4ka, браво на вас с мъжа ти! За смелостта, желанието и резултата! Пожелавам ти безпроблемна и лека бременност, и живо и здраво сладкишче на финала! И, естествено, посещавай лекаря, който те е поздравил за бременността, а не тези, които те питат не е ли много рано! 

Момичета, не спирам да ви чета и всеки път от прочетеното ми става тъжно. Искам всяка една от вас да излезе от дупката, в която е попаднала, да спрете да се само съжалявате и да продължите напред. Ние не сме виновни за това, което ни се случи, няма никога да разберем защо точно на нас се случи, но колкото повече плачем и тъжим, агонията ще се удължава.
Аз също в началото не спирах да плача да мисля защо се случи това и да обвинявам всички!!! Но с времето осъзнах, че колкото и да се вайкам и тръшкам до никъде няма да стигна така. Не, че някога ще забравя случилото се ... вече минаха 6 месеца, а болката си стои, но съм си оставила едно малко местенце в сърцето си за тази болка, която винаги ще си стои там! Другото съм оставила за любовта, щастието и бъдещото ни дете, което в момента е единствено което осмисля дните ни! Колкото по-бързо забременеете, токлова по-лесно ще премине това чувство, въпреки, че чувството на страх НИКОГА няма за изчезне!
Знаете ли какво си представям и мисля за моите малки ангелчета ... Понеже през 2008 година загубих баща си ... си мисля, че те са при него и той сега се грижи за тях и им се радва. Знам, че вече няма да е сам, а с моите бебки и вярвам, че те ме пазят и закрилят ...... Вярвам, че е така!

Прегръщам ви силно ангелски майчета и моля ви бъдете силни, защото само така ще можете да продължите напред!!!