Чувствате ли се напълно "свободно" пред родителите си?

  • 9 877
  • 118
# 105
С родители си съм приятелка най вече.
Подкрепям ги и ме подкрепят.Мога да говоря за всичко с тях но някои неща спестявам просто за да не ги товаря със себе си.
Чувствам се ,,свободно,, пред тях.Напълно.
Но за раждане - не знам ...
Виж целия пост
# 106
С майка сме си били винаги едни от най-добрите приятелки и мога да споделя всичко с нея Peace
Виж целия пост
# 107

....аз съм чувала за доста хора, които се "изповядват" много по лесно пред непознати в нета дори, отколкото да говорят с приятел или близък.За мен това е странно, но явно така го чувстват.
[/quote]
Аз съм от тези.
Ако трябва да споделя пред близките ми, винаги преценявам какво и как да им кажа. Доста неща им спестявам, за да не ги товаря с моето ежедневие. И това, което споделям, е пречупено пред евентуалната оценка, която биха ми дали на действията.
Пред непознати това отпада. Аз не ги познавам, те мен също. Преценяват нещата отстрани. Не са на моя страна. Не са и на  другата. Имам възможност да видя как изглеждат нещата от страни.
Споделях с моя приятелка. Сега не мога да го правя.
И не споделям май нищо и с никого.
Не съм намерила място, свободно и сигурно, в което да мога да си излея това, което ме вълнува и ми тежи.
Един  път го направих, но с едно на ум, че не съм достатъчно анонимна.
Виж целия пост
# 108
 Ако става въпрос само за раждане - не бих се притеснявала от майка ми, но пушенето например така и не можа да го приеме и не се чувствам "свободно", когато запаля пред нея, колкото и нелепо да звучи. Като ни напънат болките, всички викаме "мамо", а не "мъжо"...
Виж целия пост
# 109
охххх, ми сори, ама не всички викат майка си при болки... Peace често викат точно мъжете си...
Виж целия пост
# 110
Не си задръстена, просто така си възпитана от родителите си.

Ние, децата, винаги сме виждали майка ни гола, така че не ни представлява проблем тя да ни види в същото положение. Баща ни - не. Всеки е различен.
Върхът на 'освободеността' беше преди няколко дни като се роди синът ми. Баща ми дойде в родилната стая докато аз го кърмех - току що новороден. Той сигурно се е почувствал неудобно, но аз - не. Аз продължих с дейността съвсем спокойно, а баща ми не излезе от стаята, явно осъзнавайки, че точно този момент е един от специалните и голите ми гърди не са причина да пропусне първите минути от живота на внука си.

Явно има ситуации в живота, когато човек забравя за всички предразсъдъци, защото има много по-важни неща.  Wink
Виж целия пост
# 111
По въпроса с раждането на мен ми се наложи дядо ми да ме гледа отдолу  Mr. Green просто той беше анестезиолога ми в този момент и присъстваше и на процеса.  Иначе проблеми и такива не споделям. И без това няма да ми помогнат. Пред приятелите ми обаче се чувствам свободно.
Виж целия пост
# 112
охххх, ми сори, ама не всички викат майка си при болки... Peace често викат точно мъжете си...
Говоря за инстинктивно казаните думички, които обикновено са варианти на "майчице", "оле майко", "мамичко"и тн, а не след като премислиш, кого да извикаш.
Виж целия пост
# 113

 Говоря за инстинктивно казаните думички, които обикновено са варианти на "майчице", "оле майко", "мамичко"и тн, а не след като премислиш, кого да извикаш.

Не всеки вика такива неща инстинктивно. На хората са им различни "инстинктите" според живота и опита им. Изобщо не би ми хрумнало да викам "мамо, майчице" или нещо такова при болка, нито съм го правила.
Виж целия пост
# 114
Не. Те са друго поколение хора. Освободени са по техен начин, аз - по мой. Peace
Виж целия пост
# 115
Мисля, че когато става въпрос за медицински процедури не е въпрос на освободеност или не пред родителите. Просто има ситуации при които освободен или не просто трябва да направиш. На мен не се е налагало да бъда откровенно разчекната пред майка ми и най-вероятно бих й спестила тази гледка. Но майка ми беше вечно болна, страдаща, претърпя ред операции и трябваше да я щадим. Случвало се е неведнъж да я захранвам след операции, да я къпя, включително и да й правя вагинални промивки - трябвало е направила съм го. Когато получи инсулт - хранене, памперси, приучване отново да ходи и говори - двете със сестра ми правехме всичко това. Когато почина, пак двете я изкъпахме, облякохме и положихме в ковчега. Това са нещата от живота - раждане, грижи, смърт... и изобщо не става дума за освободеност.
Виж целия пост
# 116
Не всеки вика такива неща инстинктивно. На хората са им различни "инстинктите" според живота и опита им. Изобщо не би ми хрумнало да викам "мамо, майчице" или нещо такова при болка, нито съм го правила.
Аз съм го викала в безсъзнание когато съм бълнувала , въпреки, че с майка ми не сме особено близки. Явно, трябва да е заложено.
Виж целия пост
# 117
Не всеки вика такива неща инстинктивно. На хората са им различни "инстинктите" според живота и опита им. Изобщо не би ми хрумнало да викам "мамо, майчице" или нещо такова при болка, нито съм го правила.
Аз съм го викала в безсъзнание когато съм бълнувала , въпреки, че с майка ми не сме особено близки. Явно, трябва да е заложено.

Не отричам, че на някой им е заложено и го правят. Само казвам, че не на всички им е заложено и не всички го правят. Peace Да не говорим, че какво си бълнувала не е ясно и може да не е било в този смисъл, но това не бих могла да коментирам.
Виж целия пост
# 118
Близка съм с родителите си, но не бих допуснала майка си или съпруга си (както е прието) когато раждам
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия