Паническо разтройство - част 8

Незнам за вас момичета, обаче аз мисля да се захващам за работа....щото от когато съм така и оттогава не работя и само мислене.....ами втръсна ми честно ви казвам:(

Ами аз пътувах със самолет ноември. Мен в самолета ми е спокоино, трудно ми е само по опашките на чекинга и по проверките, но в самолета си ми е супер.Е не бях сама де, сама едва ли ще мога Мен пък днес ме мъчи едно сърцебиене и една аритмия, като излизах се наложи на 3 пъти да сядам по пеики да си почивам, ама си викам сигурно е стран. ефект от АДто и така.
maiamii ,какви точно горещи вълни има6, моето е почва да ми гори лицето, а на тялото ми е студено, като при висока температура, от ПР е.

gabriela1121 моите горещи вълни са в областта на сърцето, корема и слънчевия сплит.....ми обливане на гореща вълна, точно това е усещането?
Аз ще съм сама на полета....ама засега не се притеснявам, и мен сякаш другите подробности като чекиране и т.н. повече ме притесняват....ама няма страшно, ще се оправя някак си...пълно е с народ по летищата:))хахаха колко съм смела

а така те искам Ама пак да питам някои има ли аритмии, бързо преминават ама са гаднички, дали е от паника, преди това е сърцебиене, после аритмия и се заморявам.Да не ми е изпушило сърцето нещо си помислих

какво е аритмията

Аз май нямам сърцебиене и аритмия, по скоро имам треперене на цялото тяло, ръце, крака:(

Ами аритмията е усещане че ти спира сърцето,т.е. излиза от ритъм и тупка неравномерно, преска4а, трудно ми е да дишам в такъв момент, после бие много бързо и т.н.

gabriela1121 аз получавам сърцебиене както по време на криза така и понякога в покой като си лежа , ходила съм хилади пати на кардиолог на казва че е на нервна почва няма нищо сериозно , симптом на Пр, много е неприятно , даже ми става едно отмаляло и лошо в областа на сърцето!  пия конкор половинка или валидол? ти вземаш ли нищо ? 

ane1,аз започнах Ад от 2 седмици с половин ксанакс сутрин ама още ефекта е 0

Много сте писали, това не е хубаво Аз си летя редовно сама и с компания, но е голям зор. Притесненията ми са преди самия полет- не спя по 10 дни преди това, докато отивам към леетището умирам на всяка минута, после като се чекирам ми е криво и дискомфортно, но кача ли се нямам вече никакви проблеми, че даже и хапвам по време на полета. Малката ми тайна е, че винаги сядам възможно най-близо до тоалетните в дъното на самолета. Там хем е по-празно, хем тоалетната ми е под носа ако ми стане зле. Досега обаче не ми е, слава Богу. Но това ми дава спокойствие, понеже аз имам страх да не повърна и да се изложа. Иначе обичам да летя, няма такъв кеф. Аз продължавам да си пия АД, по половинка на ден, Ривотрил не съм пила от месеци, замених го с Валидол, помага ми при нужда. ПА сериозни не съм имала от доста време, а и да имам ги контролирам. Просто вече много години съм така и свикнах да не се панирам, а да си чакам да мине и така изчезва бързо. По принцип пътуването ми е проблем, понеже първата ПА получих докато пътувам и ми се насади като страх. Но аз играя контра атаки, гледам да пътувам постоянно. Преди 2 дни предприех пътуване с кола на 600 км. и нито веднъж не ми стана лошо, пих си кафето с цигарката и се кефих на пътешествието. Като пристигнахме бях много горда от себе си и се спукахме от обикаляне, без да ми мигне окото, а колата остана на поне 3 км. от нас ( обикновено колата е на около 500 метра максимум, за да се скрия в нея при нужда ). И на ресторант бях, което беше немислимо до скоро. А снощи завърших турнето с дискотека. Днес не мога да спра да се гордея със себе си. Налагам си да излизам всеки ден и то на оживени места- в молове, на кафе, на разходка и т.н. и след първите 2-3 пъти, в които ми беше дискомфортно, сега ми е приятно и нямам търпеение да изляза. Иначе постоянно и аз имам главоболие, замъглен поглед и световъртеж, но ги отсвирвам и хуквам по улиците. Но забелязвам, че флуоресцентните лампи в моловете ми предизвикват дискомфорт и световъртеж, проверено е, направо ми " вибрира " погледа от тях.

Аз също получавам аритмия често. На нервна почва е, също нямам физически проблем.

Поздравления, това е страхотно! Дай малко повече инфо ако имаш как се справяш с пътуванията, защото аз нямам проблем с излизане, хора и обществени места, но ме е страх да пътувам-примерно, че там може да ми стане нещо, особено ако населено място е малко и няма да има кой да ми помогне, няма да има лекар и т.н..абе филмарска работа, знаеш 

Страхотен пост, много ме изкефи:)) всички трябва така да се борим със страховете си, за да ни оставят намира и тогава всичко постепенно ще си дойде на мястото:))

На първо място- винаги пътувам с кола, никога с обществен транспорт. На второ място- винаги пътуваме само двама души- аз и приятелят ми, на който имам голямо доверие. Трети човек няма как да има, започват да ме хващат лудите, понеже се притеснявам да не ми стане нещо пред чужд човек. Изключение са само самолетите, понеже нашият е на ремонт Няма как да избягвам полети, понеже живея извън БГ и се налага прибиране от време на време. Но за тях вече споделих как действам. При мен страха е, че ще ми стане лошо, а няма да има тоалетна наоколо и ще се изложа яко. Затова винаги съм със стратегия. В кафето сядам близо до тоалетната, в самолета също, ако в заведението няма как да седна близо до тоалетна, сядам близо до вратата. Но това го правя само в " лудите " ми периоди, иначе даже не обръщам внимание къде седя. И винаги гледам колата да е близо. Имам си в жабката торбички, салфетки, мокри кърпи, валидол винаги има там, вода. Като ми прилошава по пътя обикновено търпя докато мине, ако вече ми стане много зле, спираме на някоя бензиностанция, отивам до тоалетна, понаплисквам се с вода, постоявам 5 мин и продължаваме. Наблюдавала съм се, при мен е така - ако отивам някъде и от вълнение ми призлява по пътя, ама умирам даже В момента, в който спрем, сляза и  се озова на улицата, всичко изчезва, все едно се мобилизирам ли, не знам и аз как да го нарека. Абе знам, ама не ми отърва да го кажа- спирам да с лигавя Нямам страхове, че ще умра, всички ще умрем някой ден, страх ме е, че няма да умра, ще се изложа и хората ще го видят, а аз ще съм жива, за да видя погледите им Тоест спокойно можем да кажем, че имам страх от НЕ умиране Да речем ,че контролирам ПА на 90 %, в останалите 10 % те се появяват от нищото, без причина и ме изненадват, тогава не мога да ги контролирам и си хващам очите на момента. Обикновено пак има някаква причина, но тя не е от емоционален характер, а например преди или по време на цикъл, когато съм болна или ми е отслабнал имунитета, ако е много горещо или има много влага, ако не съм яла, такива неща. Тях не мога да ги озаптя, но 90 от 100 % си е доста добре.

Хора, аз в момента съм в пълен шаш....прочетох преди малко за една манекенка болна от рак на стомаха, на която преди 2 год и объркали диагнозата, и пише че симптомите й били гадене, отпадналост и имала хеликобактер пилори, каквото и аз имам:((  казва вече знам че това са симптоми за рак:(( представяте ли си как се чувствам