Имам проблем...

Майката е сигурна .
Нали не мислиш , че жените спят задължително с много мъже .

точно това и аз казвам. ако е биологичен бащата няма как да се откаже от детето. но ако не е биологичен ? как да се докаже че не е биологичен ? само на честната дума на майката ли ?

Проблемът е , че майката иска бащата да не фигурира в акта за раждане , за което ДНК експертизата с нищо няма да помогне . Освен да потвърди , че това е бащата .

 Да се пише баща неизвестен е на  мода именно за да бъдат спестени  един куп проблеми, които може да създаде един баща. Бонго според тебе жените са виновни и когато искат бащата да признае детето и да плаща издръжката, и когато искат сами да гледат детето си и пишат "баща неизвестен".

То според Бонго жените са виновни, независимо какво правят 

Но пък нашето законодателство си ги защитава мъжете отвсякъде. Винаги могат да заведат дело за бащинство и никой не може да ги спре.....Дори и майката никак да не иска това

Добре, че обикновено не им се занимава с това. В повечето от случаите след раздяла с майката забравят, че имат дете. Все по-често в синхрон с Европа ще е нужно съгласието на бащата за нещо си свързано с детето. Когато записвах детето в ново училище, в някакви документи прочетох, че се иска съгласие на бащата за това. Не ми го искаха тогава, но след време не се знае.

Като за начало... Здравете и от мен. Да Ви се представя - аз съм бащата на гореспоменатото в началото на темата дете, което вече е на година и половина.
Както всички знаем, за да има конфликт на интереси между две или повече страни, и двата и т.н. индивида са допринесли за положението, в което са изпаднали - малко или много. След като знаете едната гледна точка, би трябвало да Ви запозная и другата. Нали така? По този начин ще добиете що-годе поне някаква ясна представа за казуса, който ме касае и ще си направите заключението... Кой прав и кой крив. Макар че, ако питате мен и двамата сме си виновни, както и всяка антиреклама си е един вид реклама.

До тук всичко е вярно с едно уточнение - живяхме заедно три години и половина, а преди няколко дни щяха да станат вече четири! Припознах детето Ни защото си мислех, че ми беше вярна, както и аз й бях верен. До момента в който усетих, че нещата по между ни май не са, каквито бяха с въпросната г-жа малко преди да забременее. Подозирах без да го показвам, че има връзка с някой от двамата бъдещи кръстници на детето. Защо двама кръстници ли? Защото искахме да има по един и от двете страни. Мислих си за единия, понеже нашето слънчице приличаше на него (мой дългогодишен приятел), а се оказа - другия (смейният татуист), с който г-жата живее в момента. След което бяха и сгащени един ден в нашето т.нар. гнездо. Оказа се, че тя го е харесвала много още преди ние с нея да се запознаем.

Дори и да е било така, мисля че си отговаряте на въпроса, а и същевременно се досещате защо съм/сме реагирал/и по този начин. Само да поясня - не съм си и помислял, да се отказвам от дъщеря Ни НИКОГА т.е. ЗА НИЩО НА СВЕТА! До колкото си спомням не тя се отказа от моето присъствие, а аз я изхвърлих като мърсно коте на улицата. След като разбрах, че в продължение на около година и нещо ме е гледала в очите и е твърдяла, че ме обича!

От такива самоизтъквания най ме е яд... като от тук започват лъжите й! Брей, така ли...? А кой й сменяше пелените и подмиваше за да не се подсече или изприщи, хранеше и ставаше посред нощ за да й направи млеката, переше и простираше, гледаше и излизаше на разходка и т.н. (няма да навлизам в повече подробности кой и какво купил, от къде го е купил, пък от къде го е купил и за колко пари). За да може мама да е отпочинала и свежа все пак по цял ден ходише на лекции и след това по времето на сесията по изпити и т.н. А тя си развяваше четирибуквието (с извинение) по приятелки уж да чете или прави проекти за второто си висше. Така беше, тогава все още не бях на работа и изкарвах от частното или от хобито си, колкото да имаме, както се казва за хляб. А когато започнах и първоначално смените ми бяха дванадесет часови, докато изградим обекта, тогава какво беше - никой не ме пита. Не се оправдавам, нито оплаквам... така е, всеки си гледа уж в паницата и не гледа, какво другия прави за него, за да вървят нещата както трябва т.е. по мед и масло. Защото не веднъж и два пъти й казвах: "Стой си на (цензура) и се грижи за нашето ангелче и къщата, понеже ми идва малко в повече". А тя не: "Ще си правя, каквото си поискам". Поета беше казал: "Каквато попара си надробиш, такава ще я сърбаш", или пък "На каквато черга си постелиш, на такава ще спиш".

Да, в началото като се разделихме така беше - взимах нашето детенце всяка седмица по две денонощия. Но след като й направих на няколко пъти забележки, че се отнася несериозно към грижите за детето Ни (за които имам доказателства - снимков материал), започна да ми прави номера. Ходи при адвокат и ми ограничи свижданията с детето, подала жалба в полицията за една камара лъжи и т.н. и т.н. Не съм вярващ във Всевишния, но незабравяйте, че Той вижда и не забравя! Дано някой ден, да й върне всичко с лихвите не на квадрат, а на кубик. Отговорете ми само на един въпрос: Това нормална среда за живот, възпитание, гледане и впрочие ли е, за едно дете на година и половина от едно студио за тауйровки? Където ходят всякакъв тип хора от нормални та до наркомани. Какъв пример са те за това дете - процента според мен е 50 на 50. Сигурно ще кажете щом така стоят нещата обади се или повикай човек от социалните за да й отнемат правата върху детето Ни. Да, ама в тъпата България, в която скоро време няма да се оправят нещата - баща като мен и в моето положение никога няма да получи правата за детето си, което страшно много обича. Това не са само празни приказки от моя страна. Дано някой ден дъщеря Ни да отцени действията и постъпките, които съм запланувал. Да, имам няколко варианта за действие (които нямам намерение да споделя с Вас по обясними причини), но за тази цел трябва да жертвам себе си, за да имам всички права върху нашето дете.

Можеше, ако ме бе послушала, защото си мисля че имам много по-богат житейски опит от нея и бихме се справили с проблемите, които имахме. Но не ми се говори повече за вече отминали неща. Г-жата, вече опропасти детството на щерка Ни, понеже никой мъж до нея не би ОБИЧАЛ детето Ни по този начин, по който АЗ Я ОБИЧАМ!

Мисля че вече отговорих на това твърдение, че няма да се предам толкова лесно - без "бой" (образно казано за това е в кавички).

От всичко казано до тук стигаме до... Causality.
What is the reason for this choice?
Action, reaction.
Cause and effect.
(Ако питате мен много мъдра мисъл. Замислете се и вижте, че всичко което ни заобикаля е свързано точно с изборът, причината, действието и следсвието).

Както и да е де... за мен бившата е прочетена и затворена книга. Трябваха ми около три месеца за да си стъпя на краката и да преглътна със зор горчивината от нейните глупави постъпки. Не казвам, че съм света вода ненапита, но и тя не е цвете за мирисане! Абсолютно всеки един от нас си има своите плюсове и минуси. Както и на няколко пъти й казвах: Неповтаряй грешките на родителите ни. Но кой ли ме чува... май само неволята.
За край само ще спомена, че нямам никаво намерение да отказвам толкова лесно, както г-жата си мисли. На този етап може да е спречелила битката, но не и войната + победата! Благодаря за вниманието... надявам се, че не съм Ви оттегчил с поредната сърцераздирателна любовна история с неочакван край.

P.P. : Ако съм допуснал правописни или пункоационни грешки, то моля да бъда извинен.
P.S. : People, PEACE!

Аз онемях ! Какви неща се случват ! Как са възможни подобни отношения !

Докато BC.Rec.™ не си приведе аватара в съответстиве с форумските правила, аз ще считам темата за пързалка с цел:

Добре, дори да допуснем, че отговора на бащата е пързалка, то и в писанията на майката имаше много оплетени моменти.
Говореше се хем за ДНК експертизи, хем за отказвана от детето и нищо не ми стана ясно от дилемата всъщност
Така, че допускам писанията на бащата да не са чак пък пързалка.

  Както обикновено казваме в темите-тук е гледната точка само на едната страна. Ако го разкаже другата, може да е изглежда иначе И ето една тема с такъв развой....Да видим ще има ли продължение....Само не разбрах  детето чие е в крайна сметка-на татуиста или на официално вписания за баща?

Брей... не се заяждам, ама големи рабирачи се извъдихте. Като Администратор на два форума и Модератор на още толкова, за мен този пост си е СПАМ с пипала. Не се хваля, но поне не съм ограничен и консервативен! 'На Ви един череп със слушалки, та да му се радвате.


Моргана, какво по-точно Ви интересува? Не става ясно от постовете на майката, защото се говори с недомлъвки, а не на право (имам предвид директно), както би подхождало на голям и разумен човек. Не се стигна до тест за бащинство, защото на бившата не й стиска. Може би, би било хубаво да знаете и предисторията, че преди да забременее, с нея две години правихме безуспешни опити. Ходих по уролози, правих си спермограми, посявки (или пресявки - не съм сигурен за термина) и т.н. - всичко си беше в нормата. Може би проблема бе в моите "момчета" с опашките, защото бяха малко лениви, но пък 70% от тях си бяха наред. Между другото е хубаво да вмъкна, че преди да зачене, тя има два аборта. Тъй като тя е диабетик, ходише от време на време до столицата за изследвания свързани с кръвната й захар, с и без престой. Как така в продължение на две години да правим опити и то безуспешни. И един път като се върна от поредния престой - бременна съм. Как става този номер на китайката? Не ме интересува от кого е детето, та нали почти девет месеца бе в утробата на майка си... тя риташе - пък аз й говорих, милвах или пеех. Обикнах това отроче... ходихме по прегледи, на ултразвук (ехограф), на 3D и т.н. Правих ремонти из нас, сглобявах легло, ходих за хапчета и т.н. Хора, аз си ОБИЧАМ детенцето, било то от мен или не. В моите ръце проходи и т.н. Какви още доказателства Ви трябват, за да разберете че ми пука за нашето слънчице?

На дали (т.е. едва ли) ще има продълщение от нейна страна, защото не й стиска да каже истината! Мисля че в отговора си до Моргана, отговорих на този въпрос. Не ме е еня кой е бащата. Признал съм го за мое и толкова силно си го ОБИЧАМ!

Чакай! Ние гледаме нещата и от двете страни. Безпристрастно. Ако детето е на този татуист и е желано от тях двамата, значи и те имат права, нали? В смисъл и този мъж може би си обича детето  и ска да е с него? А майката пък обича биологичния баща на детето. Какво бих направила аз в същото положение? Ще отида при този, когото обичам, и когото съм избрала за баща на детето. Защото жената избира и това е факт и тук. А че и вписаният за баща обича детето.... няма как всички да са удовлетворени в тази ситуация....Та има значение кого е избрала бившата ти жена за баща.

Аз обаче никъде не видях да се споменава позицията на татуиста ( предполагаем биологичен баща на детето ).
От това става ясно че двойката влюбени не държи да се изяснят нещата. Защо ли?

пич , тук всичко написано от бащите (мъжете) е подложено на съмнение. и всяко женско писание отговаря на истината. да не ти пука.
относно борбата за правата над детето - трудно , да кажа невъзможно е това. късно е да искаш ДНК експертиза. ако майката е сигурна кой е осеменителя и в случая да не си ти лесно може да изиска такава експертиза (до 3 год. на детето мисля) и да приключи всичо. дори и да си го отгледал това дете ако не е от теб .... свършено е.

пп. сега прочетох ,че детето е на 7 месеца. значи може да искаш ДНК тест. това е единственият начин да се определят родителите на детето и след това да се решава бъдещето му.