Имайте предвид, че на 35 както жена, свикнала да живее с някого, пък дори и да не е удовлетворена, се страхува от това да бъде сама, така и обратното, като си свикнал да живееш сам, по трудно се пречупваш да делиш пространство и душевност. За това жени, омъжени рано и след 10 - 15 години, ако не са доволни от положението си, се развеждат по скоро като имат начален тласък от вече появил се друг мъж, а не се решават да направят първата крачка и да останат сами.
Кардинални промени на 20 се правят лесно, не мислиш много много, отворен си за новото, на 35 и особено след 40 ти трябва много по силна мотивация да промениш статуквото. Независимо дали става дума за това да си предадеш свободата или да си я върнеш.
Кардинални промени на 20 се правят лесно, не мислиш много много, отворен си за новото, на 35 и особено след 40 ти трябва много по силна мотивация да промениш статуквото. Независимо дали става дума за това да си предадеш свободата или да си я върнеш.
Имаш право, но също така аз искам да кажа че дали ще бъда с този мъж или с друг, или дори с трети - винаги ще искам и ще се стремя да бъда с мъж. Защото мъжете са еднакви и това, че ще се разведеш и ще си хванеш друг не е гаранция че ще станеш по-щастлива или че той няма да си хвърля чорапите.
Просто е, аз съм установила за себе си че няма нужда от замяна на мъжа. Не се знае дали няма да налетиш на нещо по-лошо от твоя собствен
Аз ги разглеждам мъжете като необходимост! За мен е важно да бъда с мъж по много причини и за това изтърпяваме всичките им недостатъци/както между другото и те нашите/ Точно така е!
.. значи отсега да се подготвя да я подменям.. докато не е станало късно!!!! 
На този принцип защо пък да събираш чорапи от 20-годишна като можеш да ги събираш доста по-късно или казвате край, безвъзвратно губите шанса някой да ви вземе да му събирате чорапите 
В което няма нищо лошо....дано запазиш този дух и след 35+.
