12-то Тортено предизвикателство - Февруари 2012

големи проекти в днешния ден!

Иглика, при теб нещата са били още по-зле    идеята ти е уникална! формата ти се е получила много добре, нищо че тортата е крива наистина подложката малее (ама аз да не се обаждам). мацките с високата яка и чадърчето са ми фаворитки  много ми харесват как си пипнала детайлите и как са се получили.. много, много идейно... но малко ме хваща яд, че си се отказала от пещерната жена и жената от бъдещето 

nan4e, шапка ти свалям! справила си се много добре! две неща ми се набиват в очи - снадката и грима... но ти си обяснила защо ти се е получило така. трябваше все пак да снимаш модела и с бижу, пък дори и сега да ни го покажеш, да видим как би изглеждало. шапката се е получила много, много добре. наистина излъчването е кукленско - и с това си се справила! поздравявам те 

Обидена съм на форума и сървърите му, пфу.....  

Написах си коментарчето чинно и надлежно още в ранния следобяд, постнах и викам хайде не оставих момичетата днес пренебрегнати и то кво... едно гоуемо нищо, не се е появило. Ама поне реших, че няма да ощетявам мацките, щото и двете са ми супер на сърце за това, че бг мама ми прецака писанката. Сега пускам римейк на непубликувания ми коментар.

Игличе, много готино нещо си направила, супер идейно, много предизвикващо некак. Върховно е много го харесах още като го видях. Браво! Роклите си ги направила страхотни и това е сериозна работа.
Сега какво не ми допада - не харесвам боядисването на бяло, не зная но така се маца повече, предпочитам боядисано тесто и дъстнато после. Заради боята си плеснала тук таме. Второ, много бледолики тия мацки да им беше турнала цвят малко, то категорично ще им изпиша витамин Д, да знаеш. И последно - очите - с тези малки оцъклени оченца са ми като зомбирани.  
Относно работата с молдове, за лица хич не ги харесвам, предпочитам ръчното моделиране, ама опитай да оставяш да позасъхне и тогава да вадиш или хакни за кратко време във фризера и тогава вади.

Наденцеее, мило мое, евала! Много ти харесвам проекта, идеята реализацията. Шапката е в такова движение и красота, магнолията чудна, тичинката й ме кефи. Изобщо цялостното нещо е страхотно. Браво, че си успяла такова тежко нещо да закрепиш върху такава мека торта, това си е направо чудо! За снадката още първия ден ти казах на уше, ама и ти си го знаеш това. Лицето може би щеше да има някаква симетрия, ако беше направила леека брадичка. Като цяло ми допада цялостната визия.

Поздрави и на двете, защото тортите ви са просто един път!

Свещичке, навъртаме се тука двечките като кучета около касапница, а Танчето я няма никаква, спи сигурно вече.

За мен е чест да споделя този ден с теб. 

Написала съм си домашното, но ще изчакам Танчето и утре сутрин ще го пусна.
Лека нощ сега на всички!

Хаха, и аз така. 
Благодаря ти за честта, ама ме вкарваш в смущение така.  Радвам се и аз, че сме заедно! 
Танчето я няма, щот днес едвам се раздели с мен, горката.  Сега събира въздух. 

 

Таз освен да ни е затрила линковете след вчерашния гаф. 

Да ви пусна аз да я отменя, така и така на една дата сме родени, за един човек ще се представим 

Ето мееееееееее! Нетърпеливкии!


Днес обсъждаме тортите на

Свещичка http://www.flickr.com/photos/40173474@N06/sets/72157629126970954/

и

Копривка http://www.flickr.com/photos/40173474@N06/sets/72157629494444479/

Раааазгеле, дет' се вика.  

Та, почвам.
Както го казах вече, имах няколко идеи, които си ми харесват, но по една или друга причина се отказах, като си ги пазя за някакъв друг случай.   Едната ми идея беше да сложа въпросните мацки в някаква клетка за да символизират нашето довброволно затворничество в една или друга степен. Някои затъват до гуша.   После ми се видя, че и трите няма да мога да сложа без да изглежда претрупано от женки.   Преди всичко това обаче, както споделих при Игличето, исках да направя стълба-торта, по която се качват жени от различни епохи, като всяка предходна на по-долно стъпало би дърпала (евентуално) дрехи от всяка следващата, като под тези свалени дрехи се подават дрехи от следващата епоха. Ама по този начин не бих могла да отделя достатъчно време за изработка на всички фигурки за да изглеждат добре и да се разбира какво искам да кажа. Затова упростих нещата и ги пльокнах каките в странни пози и дрехи да предизвикват разни хорица да погледат Моден спектакъл.   Двете рокли, както и позите, които се опитах да пресъздам, не са моя измислица. Вдъхнових се от тези снимки




Голата мацка с розите си е мой дизайн.  

Много се забавлявах и с рисуването. Честно казано не знаех изобщо какво трябва да нарисувам, започнах доста неуверенно, ама после се развихрих, както се вижда. Ако някой не е разбрал, отпред има око-птица и око-цица.   Та така...  

 Самата торта не е нещо сложно, но откакто направих за първи път на Миленка шоколадовите блатове, станах им верен роб!   Та блатовете са тези с ганаш и вишни в едната торта и маскарпонево-креместо Оле/ягода в другата. Доста нежно и вкусно, добре се съчетава с шоколада.

П.П. За златните топки забравих да кажа.   Бях ги направила преди адски много време за една торта, за която бях сменила  три дизайна с всичките им детайли. В крайна сметка не съм ги използвала и съм много щастлива, че се сетих за тях, защото много се кефя на резултата.  

П.П.П. Да сложа и рецептата за гъмпейста на Ник не знам си кой (забравих  )

Пиша рецепта, както си е, но при нужда може да се раздели на 2 или на 4 за да се пробва.

4 големи белтъка се разбиват с миксер, но да не е на сняг, просто да няма течно, за 10-на сек.. От общото количество пудра захар (900 гр) се отделя една чаша настрана за по-нататъшно замесване, другото се слага към белтъка при бавна скорост на миксера и се разбърква до състояние на негъст Ройал айсинг. После миксера се врътва на бързи обороти и се бърка така 2 мин., като в това време отмерете 12 ч.л. тайлоза или сМС. След 2-те минути пак на бавно врътнете миксера и добавете тайлозата и бъркайте така няколко секунди за да се смеси всичко хубаво. Ако искате да оцветите цялото тесто, сложете боя преди тайлозата и малко повечко на цвят, защото тайлозата ще направи тестото по-светло. Другия вариант е да се оцветява вече готовото бяло тесто.
Извадете гъмпейста на плота, намажете ръцете си с олио и замесете с отделената пудра захар, като я добавяте постепенно, до състояние на меко, нелепнещо тесто. Увийте хубаво готовото тесто и сложете в хладилника за едно денонощие за да узрее гъмпейста.

При мен СМС-то е това на Руми и е по-едричко. Когато извади готовото тесто, то стоеше на полупрозрачни точки от СМС-то, но тръгнах да разточвам и всичко изчезна. Идеално е за цветя и фини детайли. Изсъхва много бързо, държи форма и е супер лесно.

Ех, Свенко, Ех! Ех и Ехххххх.....

Опасна си, харесва ми стила ти, харесва ми това което правиш от тортите си, а то се описва с една дума - ИЗКУСТВО. Чудесно си пресъздала тези мадамки и фактът, че тортите не са една над друга, а една до друго ме кефи още повече. Обичам рисувани торти и с това ме впечатли. Тези златните нещенца ти писах някъде, че ми напомнят на кръглите фонтани в подлеза на НДК   помня ги в детството ми работеха, сега не зная съществуват ли, активни ли са, ама...
Другата ми асоциация е с филмираната версия на Барон Мюнхаузен на Холмарк  и по точни тези двамата хубавци дето се караха за главите си.



Хрумката ти е готина, изпълнението страхотно. И при теб като при Игличето ще кажа, предпочитам да виждам оцветени теста, а по малко боядисвани, от гледна точка и на това, че като ядеш нещо вапцано и ставаш оплескан - уста, зъби, език и све, а  и лъскавината на незасъхнала боя не ме радва  

Спирам да се взирам в тортата да търся кво не ми харесва, щото е трудно. Подложки не коментирам, щото не съм спец и мода стана напоследък  

Пфу, то пък нема за кво да се хване човек  

Дойде и нашия ред!

Предварително се извинявам, че съм тооолкова многословна, нотрябва да споделя, не може иначе  

Незнам от къде да започна с моето обяснение.
Въпреки, че не ми се получи точно така, както си я представях, идеята за моята мацка е всъщност сватбената рокля, която винаги съм мечтала да имам и която нямах защото не ми я ушиха така както я исках, а времената бяха такива, че варианта: "Преправете я защото не е това, което поръчах не съществуваше." Това лирично отклонение е за да обясня защо тазИ торта е толкова специална за мен. Ще кажете сега: "Дми да се беше постарала повече...". И ще сте прави  .

Всъщност започнах я сравнително навреме, булката и най-първата рокля ми се получи почти това, което исках като форма. Трябваше да е нащипана с розички. Играх си да правя миниатюрни розички и т.н. Исках роклята да е абсолютно готова и даже имах намерение да я подаря, имах повод за това на 26.02 . Беше почти готова, в процес на работа се промениха някои неща и от сватбена забих в съвсем друг стил, на тежко ретро ме изби, но и това ме устройваше.  Бях я изрисувала отпред и ми оставаше задната страна. Работа за половин час както се казва.
Заминахме на почивка и имах намерението като се приберем да я довърша, имах 2 дена до 26-ти, имах идея как да направя диванчето, имах идея за рецептата. На прибиране обаче имахме технически проблем, закъсахме с колата, висяхме на пътя, идваха приятели от София да ни теглят, ние закъсахме на Банско, от там се прибрахме скрибуц, скрибуц, имахме и други проблеми. Гостуването ни, за където беше тортата пропадна защото бяхме без кола, а то не е в София, дадохме огромна сума за ремонт(над 500 лв.) и останахме буквално без пари, нямах дори за продукти. Някъде там осъзнах, че месеца всъщност няма 31 дена. И стана мазало. хем се подготвям от сума ти време, хем се оказва, че всъщност времето ми е свършило, хем пари нямах...Мислех да се откажа изобщо защото много ми се насъбра и ми се изпари някак желанието. Обаче кифлата ми се перчеше от шкафа с една ръка, защото Ани беше замъкнала някъде другата и предполагам изяла, ядосах се и понеже съм отвратителен инат, намерих пари, то и без това трябваше да ядем нещо, напазарувах си каквото бях решила(нищо, че имах крем и готови блатове ако реша да спастря нещо) и се хванах да гоня краен срок.
Това е нещо, което трябва да се науча да НЕ правя защото е за сметка на качеството. Направих си диванчето и като сложих каката отгоре и роклята се счупи. Бях разточила пиккото много тънко за да е ефирна, но това я направи много крехка. Ето я преди да я счупя.

Там имах и идеята отдолу да е парче в друг цвят след като сватбената идея премина в ретро реших, че ще е червено и златно и исках горният слой да е на дупки и форми, като бродерия, под която да пробива яркото червено. Направих го, дялках бродерия в продължение на часове и не успях да я пренеса без да се скъса. Тези червени дупки бяха компромисът, който направих защото нямах сили отново да дялкам бродерия. Накрая както вече казах я счупих и аайде нова рокля. Ама тя не ми се получи добре. Стана припряно. Нямах време вече за розички. Тази рокля, която виждате е третата поред. Физиономията е втората. Първата я направих преди да заминем още, като се прибрахме я гримирах, изглеждаше почти прилично и нещо не се разбрах с косата и. Начупи ми се, а по едно време реших, че е грозна и айде наново. Абе голям зор стова моделиране  . Много ми е трудно, нямам усет към физиономии, никакъв. Накрая вече се усетих, че сериозно съм прекалила с рисуването по роклята. Бях изрисувала и диванчето, да ме пита човек защо, тази като седна отгоре и всичко скри.
Накрая вече оцветявах на прибежки. То се вижда, че тук там са останали бели петна...

Какво да кажа повече. Много съм подробна защото направата на тази торта, хубава или лоша за мен е емоция, която мога да споделя само с вас защото само вие можете да ме разберете. Разбирате и гафовете и успехите.
Като цяло не съм доволна от много неща, но човек се учи от грешките си, а най-голямата грешка в това изкуство е да бързаш. Надявам се да не ми се налага да я повтарям повече.
За всички, които ще попитат защо така се е оцъклила и звездите ли брои ще кажа, че по план график трябваше да е със затворени очи и физиономията и да изразява "примижала от удоволствие", но всъщност ми забрилича на "Толкова съм грозна, че ще заспя..." и паникьосано и отворих очите и тя се оцъкли. В случая не знам кое е по-малкото зло.

Рецептата....

Моя колежка беше направила това нещо, което тя нарече торта и аз веднага захапах.
Това е рецептата, която тя ми даде.

8 яйца
250 гр краве масло
310 гр кафява захар
250 гр. смлени бадеми
240 гр. черен шоколад
ванилия и друга есенция по избор( аз добавих щедро амаретто, на око)
Принципът - захарта и маслото се разбират бавно, защото тя е по-твърда. Прибавят се осемте жълтъка, към тях разтопен на водна баня шоколад, от който 30 гр си отделила за глазура. Накрая смлените бадеми. Към хомогенната смес добавяш разбити на хубав, стегнат сняг белтъците. Печеш умерено.
Към това нещо имах намерение да добавя лек крем от маскарпоне и това да е блат защото нейната препоръка да сервирам леко затоплено с топка ванилов сладолед не ми вършеше работа.
Това е нещо вълшебно, да знаете. Изпекох  и опитахме естествено, много вкусно. Леко, ефирно и шоколадово, но не тежи вкусът, абе наслада. Тогава Митко каза да не съм посмяла да го развалям с маскарпоне и тъй като тортата си беше за домашна консумация бях длъжна да се съобразя с желанието му и така остата на ниво блат. То обаче е толкова сочно, че няма нужда да се сиропира. Прекрасен бадемов сладкиш или по-скоро бадемово брауни е това.
Препоръчвам го горещо.

И последно. Няма снимки на последната рокля и муцуна защото там беше вече състезание и изобщо не съм се сетила за фотото, това, което съм дала като процес на работа е междинки някакви.

Сега ме яжте на воля.  

Донче, да почна аз от теб. То така и така от снощи с теб обикаляхме. 
Честна дума, третата, най–бързата, последната и припряната рокля ми харесва най-много! Въобще не ми хареса това златно-червеното, освен това щеше абсолютно да се слива с диванчето! Така че понякога бързите решения са по-сполучливи от дългообмислените. А това, че се счупи не ти ли подсказа и това, че хубаво е да се облича роклята върху това нещо, където ще седи дамата? Или върху нещо, което абсолютно повтаря формата на диванчето да се суши? Така че знаеш, че това е причината да се счупи - малка промяна във формата и тежестта пада по друг начин, от там и натиск  не където трябва.  Освен това Пикото не е толкова здрав продукт, каквото и да му сложиш. Трябва да седи месеци за да изсъхне напълно. За къдравата мацка аз ползвах домашен гъмпейст по рецепта на Ник еди кой си, който направо ми стопли душичката - хем лесен, хем бърз, хем идеално става. Дидоциа ми беше пратила линк. Ще си редактирам поста за да сложа рецептата. 

Лицето на истина се нуждае от още моделиране, но това си иска тренировки. Иначе много се посмях на твоите обяснения за отворено-затворени очи. 

Диванчето е перфектно, съвсем е аристократично едно такова. Много ми харесва! Как го сложи, върху какво?
Пода нещо не ме кефи в тази цветова комбинация. Разбирам, че си искала да направиш мрамор, но може би розовато-бежовите му оттенъци биха стояли по-добре тук, или зеленикави.  И да не е нарязан на плочки, че така малко на болнично ми прилича.
Нямам много забележки, това е, то това не са и забележки де.  Просто усет и тренировки ти трябват за лицето. Може би по-удачно да се пробваш да моделираш по лесния начин - кръгло личице, кръгло носле, както има клипчета някъде в нета. Така става хем чистичко, хем симпатично, хем лесно. 
Рецептата се пробва непременно! Направо ми сви стомахчето.
Хайде, успех на нас и на всички други! 

E, най-после значи, аз не дочаках снощи пак! 

Не устоях и коментирах вече тортата на Ани, то при вида на такова нещо човек трудно държи езика зад зъбите си! 
Започвам от топките, защото те са ми абсолютни фаворити и добре че си ги намерила, просто нищо друго не би стояло така добре на цялата тази композиция.
Тортата ти е абсолютно космическа с всичките му там пернати същества които си наслагала на нея!
Идеята жестока, реализацията още по-жестока, аз обожавам всичко което правиш, защото си много близко до моя стил на работа и с това отпявам на Марулича, че изобщо не съм съгласна с нейната забележка.
Силве, с времето всеки създава някакъв свой стил, точно това харесвам при Ани, че и тя като мен маже отгоре, това го правя не защото е по-лесно, по-икономично и по-бързо, а защото според мен с този тип оцветяване всичко сякаш оживява пред теб, можеш да се заиграваш с цветовете както си искаш, няма нужда да се ограничаваш, ако не ти харесва аз и друг път съм споделяла миеш и започваш на ново, това е И моя стил и аз уважавам всеки дръзнал да го прилага.
За яденето, имам чувството, че само у нас се изяжда едва ли не всичко барабар с подложката, това все пак е украса, опаковка, тортата е за ядене, това никому не е нужно да си го тика в устата, пък все пак ако си го натика то цапането се измива.
Когато тестото е премесено с дадения цвят тортите добиват една съвсем различна за мен леко анимационна визия, в някой случаи е добре, но когато търсиш определени ефекти е абсурдно да ги постигнеш с оцветено тесто.
Та Ани, знаеш, тортата ти ми е ЛЮБИМА!

Копривке, сега даже не знам какво да ти кажа, ако не те бях прочела щях много да те сям, но като чета колко несполуки си имала по тортата май няма да съм така критична, но лицето и моделирането наистина като ти е така трудно се ориентирай към по-простите форми, в случая се е получило малко карикатурно, прилича ми на някоя от сестрите на Пепеляшка, подложката ти също не ми харесва как на посоки си я правила.
Диванчето обаче ми харесва и аз имам питане как го закрепи, седналата девойка отгоре му също ми харесва, добре че си строшила роклите, защото нямаше да си подхождат никак цветово.
Смятам, че много добре си се предизвикала и много добре ти се е получило!

Ето ме, вече на свежа глава и понаспала се.
Сутринта пръждосах децата, пуснах си заготовката и пак си легнах, сънувах торти, но не за ядене, а за изложба....защо ли?  

Сега бих искала първо да ви поздравя мили дами с празника. Аз честно казано много не го долюбвам този 8-ми март, с цялата истерия около него, но тази сутрин получих страхотни подаръци от Калоян, цели 3 картички на тема "Мила мамо, благодаря ти, че те има и ти си най-добрата майка на света....", едната даже със снимка, подготвяло се е детето, та след като си поплаках взех, че се размазах и затова така с честитките!

Ани, Савенко, незнам как да те коментирам теб. И друг път съм ти казвала. Ти си художник, творец, имаш различен поглед, технически си овладяла материята. Перфектна си. Както не мога да коментирам и Нелка и Извънземното...вие сте друга категория, не съм дорасла. Дори да се науча някога да моделирам, пак няма да съм дорасла. То вашето е друго виждане за нещата, тооолкова разчупено.
Няма нещо, което да не ми харесва по тортата ти, по идеята ти, затова млъквам и отивам да се наслаждавам отново!


Вал, само толкова ли ще ме ядеш?  Очаквах да ме направиш на мармалад.
Имам нужда от мнението ти и различния поглед. Каква подложка според теб би вървяла?

Ани, правилно си усетила. Исках да докарам ефект на мрамор. Някак ми стоеше много логично да е мрамор. Знам, че мрамора е на такива големи парчаци и затова сложих фуги. За допълнителните цветни жилки си права, не ми е минало през ума, може би щях да се опитам да я понаплескам допълнително или да сложа такива топченца в тестото да се получат жилчици разни. 

За кифлата, аз за първи път си правя нещо толкова рано като роклята и определено  не си прецених извивките затова се счупи роклята. Обикновено всичко правя накуп и затова не се бях сблъсквала с проблема засъхнало  на криво и не пасва. Определено обличането на каката върху диванчето е правилния начин.
Това имах предвид като казах, че сега съм установила колко голям кеф е да работиш върху торта, която няма нужда да влиза в хладилник и ти е винаги под ръка и може да я търкаляш колкото си искаш време. Говорехме по този въпрос с Рая относно дъмитата, вече не помня в коя тема. Защото ако имаше крем, който може да се развали нямаше да я подмятам 2 дена напред назад и да ръчкам на час по лъжичка по нея, когато ми остане време.

Питате ме за диванчето. То е на подложка една идея по-малка от самото него, а тя е стъпила на облечени с мраморното тесто парчета блат по средата с малко разстояние едно от друго хем да се разпредели тежестта правилно и да е стабилно, хем да са прибрани и да не се виждат(все едно голяма маса на 2 високи трупчета). Крачетата са декоративни. Нямат придържаща функция.

Доня Ко,

За друго не знам, но със сигурност твоят разказ е най-вълнуващият от всичко, което ние другите имахме да предложим.
Разбираш ли, до такава степен ме трогна че и през ум не ми минава да започна сега да се вглеждам в подробности, да търся грешки или пропуски, или каквото и да е негативно в тортата и фигурката ти.
Така или иначе, днес ни е нещо като празник, тъй като е последен ден на Предизвикателството, нека да ни остане колкото може по-добро усещане за всичко, през което преминахме.
 
Дамата ти, диванът, мраморът, всички детайли - богато, разкошно, точно както си го виждала в мислите си, оценявам много всички дребни елементи, които си се постарала да изработиш. Наистина с болка четох за перипетиите, през които си минала, дори самото им преодоляваен в името на това да застанеш с тук, е достатъчно за да получаиш максиамлна оценка за всичко направено!

Не ме разбирайте погрешно! Не е целта да бъда позитивна до захарно-лепкаво  , просто смятам, че на първо място е желанието. Желанието да се бориш не с една, ами с две и с три неприятности. Има ли го него, оттам нататък ги има и всички шансове да се учиш и да растеш.

Респект за силата ти, благодарност аз преодоляването на неприятностите в името на това да сме заедно тук през тези дни! Ти сама си отчела несполуките и нещата, от които си недоволна, няма смисъл да ги посочвам още веднъж, ето защо само се рдавам на участието ти!
Поздрав.   

Свещичке, не е зле.