Втора седмица вече съм си вкъщи. В понеделник трябва да съм пак на работа и изпитвам сковаващ страх...
Започна се предната седмица с нищо особено...болки в гърлото, мускулни болки, втрисате...симптомите на настинка или грип. Започнах с чайове, витамини, осцилококцинум, аспирин...обичайните за мен средства, когато усетя, горните симптоми. Наложи ми се да ида при gp-то за болничен. Тя ми изписа и антибиотик. Не го пих, защото на следващия ден ми беше вече по-добре и реших, че не е необходимо. Да, обаче на мястото на гореизброените симптоми ми се настаниха симптомите, които си получавам от хормоналния дисбаланс, който имам, паниковите симптоми....и кошмарния страх, че пак няма да се чуствам в добра форма, за да ходя на работа. Започнах и пак да чуствам болките в гърлото, втрисането, наболяване на ушите. Отидох пак при gp-то. Изпрати ме при уши-нос-гърло..нищо сериозно, но ми изписа антибиотик за лекото възпаление на лимфните възли, което съм получила. Взех го и го пия. Продължи ми болничния и така станаха две седмици откакто съм си вкъщи и вместо да си почивам нормално аз изпитвам ужас при мисълта, че в понеделник съм пак на работа, а нервите и психиката толкова много ми се разклатиха за тия две седмици, че не се виждам как ще ида до работата, а какво остава да си изкарам работния ден. Пия си успокоителните и другите лекарства за хормоналния ми проблем, но не ми действат както обичайно. Дори си завиших дозата на успокоителните и пак цялото ми тяло е стегнато и напрегнато и си получавам паниковите симптоми, които ми засилват страховете. Вчера ми беше безкрайно трудно да изкарам и деня сама вкъщи. Това ме уморява безкрайно много и имам чуството, че зациклям в страховете си вместо да се радвам, че простудата отшумява. Дори до магазина не смея да отида. В ужас съм.