Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 18

Относно въпроса, който ми зададохте дали майката на Ники е била съгласна да консултирам детето, нямам никакво намерение да ви дадам отчет, за това, което прави Тацитус, но можете да сте сигурни, че всичко е в рамките на закона. Аз по първо образование съм финансист и банкер, така че високо ценя законовите разпоредби. Таня, относно сравнението ти между Тацитус и Пумпеллина може би сега е момента да дойдеш пак. Каня те любезно. Със сигурност ще останеш много изненадана. Също ти гарантирам, че ще научиш много неща за аутизма, които не си и подозирала.

Шефче, не знаех за някои промени при Дани, ще ти пиша за повече подробности

Мина, разсмя ме с този отговор. Е, ще тропнем и ние с крак и ще си намерим друго занимание. А родителите преценяват постъпката.

А за ново посещение в Тацитус, научих, че има много неща, които не знам за аутизма преди година-две. Тогава вдигнах поглед и се огледах около мен. Аз съм само родител.

Много добро решение, че смяташ да помогнеш на Дани на Любчето. Всички ще те подкрепят и ще получиш признание. Искрено пожелавам успех и дано 2 неправителствени организации да  помогнат на едно наистина сложно дете. Аз вярвам, че можете. Детето има мъдри родители.
Никой не се отнесъл лошо с родителите, проблема беше комуникационен.

Преди години ви подкрепих за Биохимичният подход. Наистина е възможно една дете да има известно подобрение. От една страна всеки ще е благодарен, че ни запалихте в тази област. От друга ми се струва, че излекуване няма, може да има за единици, а беше обещано.
Тогава ти ни каза, че сте 20 родители, обединени в Тацитус и искате да прилагате този подход. И аз заявих тук, че 20 родителя са общност и трябва да уважаваме и примем  тяхното мнение по този подход.
Но е възможно да имам различно мнение, когато  същите 20 родителя излизат и предлагат промени касаещи 16 000 човека.

Вчера реших да пия кафе, рядко го правя и си купувам кафе с мъдра мисъл, когато имам нужда от допълнитлен съвет. Вчера си пожелах съвета да се отнася за тази тема. И мисълта беше:

"Раните на любовта не убиват, но понякога трудно зарастват"

На мен не ми стана ясно как докторите препоръчват на Ники масова градина, а mina.e не споделяте това?
От мотивите на майката разбрах, че иска детето да е заобиколено от деца, които да стимулират развитието му, които съвпадат с моите.
Моето дете е още на памперси и говори бебешки, но въпреки това посещава целодневно ДГ и почасово ДЦДУ и според лекарите може да посещава масова ДГ, защото е с лека форма на аутизъм.
Kezaja, много се радвам за Марти!

mina.e, не се ласкайте, че някой ви иска отчет на Тацитус и някой се интересува от този център.
И аз се надявам да помогнете на Дани, както публично го обещахте, и благодаря за това 

Имах възможност да разговарям с майката на Ники веднага след вашето посещение в детската му градина. Наясно съм, че не сте нарушила закона, защото нито майката ви е давала заявка за обследване, нито вие сте го обследвала. Не сте го обследвала и при предишната ви среща. В този смисъл вие не сте нарушила закона.
Майката е препратена за обследване в св. Никола - те препоръчват интегриране, минали са в РИО, и от там препоръчват интегриране в масова детска градина.
Документа от РИО е със статута на заповед, което означава, че детето би трябвало да бъде интегрирано.
За мен остава неясно, защо се обсъжда случая на това дете публично при отсъствие на родител. Но това си е въпрос, който родителите на Ники трябва да си изяснят юридически с НТВ. Или някоя агенция за закрила на детето например да се самосезира и изяснят нещата.

n_alex76 дори и майката да има свръхболни амбиции за каквото и да било си има система и тя може да работи, стига да си знаем правата и си ги търсим. Твоето дете си е екстра в ДГ щом така му е препоръчано в писмен вид от специалисти. Всичко друго казано устно от какъвто и да е човек с диплома без да е подплатено в писмен вид с подпис си е просто шум в пространството 

По повод къде е поставен аутизма от специалистите обучаващи студенти  ето цитирам:
http://www.logopedia.bg/Статии/За-Специалисти/120-Логопедия-магистърски-програми-1-част  речеви нарушения при психична девиантност (аутизъм, шизофрения и др.), интелектуална и сензорна недостатъчност (умствена изостаналост, нарушения на слуха и зрението и др.).

Поздравявам Таня за добрия отговор на поста за какво ie обещава и как се лекува спектъра 
Руснаците имат един прекрасен тост: да пием нашите желания да съвпадат с нашите възможности!

А може ли да се сравняват Тацитус и Пумпелина, едва ли - защото при вторите работят специалисти с опит и се ръководят от тях, а не от родители, които мислят че може да обучават другите в АС.

psycho_log,
Магистърски програми за специалност Логопедия в СУ"Св.Климент Охридски"
http://www.logopedia.bg/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8/%D0 … D0%B0%D1%81%D1%82

Констанца,впечатлена съм от историята ти.  
Стана ми интересно  нещо.....за сестра ти,обаче....Тя успя ли да се реализира,колкото теб(или близо поне)?
 Може и на лични,ако е по-удобно(ако изобщо е удобно ,де  ).

   За Пумпелина.....останала съм с впечатление,че там работят основно начинаещи специалисти,студенти и т.п..
    Може и да греша,но.....това видях....

   Тацитус.....Идвали сте в градината и на моето дете.Синът ми беше болен тогава.Разбрах,че сте говорили с госпожите му....
    Честно казано,не ми стана ясно с каква цел се е правило това?Бих искала да разбера все пак,ако е възможно.
    И ,признавам,би ми било по-приятно да  се бяхте свързали първо с мен(майката).  

След като гледах днешния епизод на "Такъв е живота" се почувствах късметлийка, че живея в малък град и детето ми посещава целодневно ДГ, въпреки диагнозата си: Смесени специфични разстройства в психологичното развитие.

psycho_log,

Коя сте Вие?

Нито един специалист не си позволява това, което Вие правите?

Освен това, от мястото си на анонимност, нападате хора, които всички познават, а Вие сте анонимна!

И пишете в тема за аутизъм с някакъв ник на психолог и се домогвате до имидж на специалист, който се обучава във ФНПП, от което е безкрайно недоволен, но продължава да го прави, а за първи път от родителите научихте, че една от най- сериозните характеристики на аутистичното поведение, е липсата на имитация.

Дори специалистите, след диагностиката, казват на родителите "Ако има деца, които се учат от само себе, имитирайки другите, вашето дете не е от тях..."

Но Вие от нас го научихте това:))

Не ми отговорихте дипломирана ли сте и на каква тема е дипломната Ви работа!

И още- имате ли поне един 20 минутен час практика?

И още- понеже невежеството прозира в постовете Ви: навсякъде по света, най- добрите и работещи центрове за работа с деца, са тези, създадени от родители!

И още, родителите като се захванем с нещо, го довършваме до края и..сме адски добри и в това!

Така че, коя сте Вие?

Аз съм майка на дете от спектъра успешно интегрирано в Детска градина.

След изчитане на последните десетина страници излиза че сме и късметлии, че по стечение на обстоятелствата не отидохме на обследване в София - при нас на местно Варненско ниво никой не посмя да постави диагноза аутизъм на три годишно дете с над  90% симптоматика. Всеки във Варна ни казваше - нека изчакаме да стане на 3 и половина и тогава да видим . Никой не каза - какво ви пука какво пише в диагнозата - започнете да работите с детето. Помолихме познати от София да ни съдействат да намерим на кого да го покажем и макар хората да бяха медици успяха да изнамерят инфо само за доц. Стамболова.Направихме еднодневно пътуване за да посетим частният й кабинет. Жената каза - туй дете не е класически аутист - и "позна", каза- предполагам че ще проговори на 3 и половина - това не се случи, препоръча Ноотропил а ние се уплашихме и не започнахме да го даваме както тя посъветва - на 3 години и половина. Но да оставим другото настрана , в същност тя беше единиствената която каза - намерете логопед, специализиран педагог, вижте Карин дом и работете. Тук във Варна този съвет не го чухме от никой. Просто започнахме да се борим за детето си.

И така, защо трябва всеки един родител на специално дете да открива наново топлата вода. Аз не  си поставям глобални цели , а се радвам ако успея на родителите на поне едно дете тук на наша територия да спестя част от бягането и главоболията по изминаване на пътя , който ние сме изминали. Чувствам се добре от това, макар и да е нещо дребно .



А за интегрирането на нашите деца - моето мнение е, че никога не трябва да си позволяваме да предполагаме какви са техните възможности. Трябва винаги да искаме от тях в аванс , без ограничения които би наложио състоянието им  . Децата ни  могат да ни изненадат и го правят ако им дадем тази възможност. Ако ли се окаже че очакваме от тях повече едва тогава можем да сваляме летватана  изискванията ...  но само до някакъв следващ етап. Искам да кажа че ако се ръководим от това какво смятат специалистите им  слагаме рамка и ги лишаваме от възможността да надскочат тези рамки. Практически докато не поставим детето в дадена ситуация ние не знаем дали то е способно да се справи. Не е ли по добре да опитаме , отколкото да си кажем - това не е по силите му и да грешим.



Ако не бяхме дали възможност на детето ни да тръгне на масова Дг никога нямаше да разберем на какво е способен той.  А той  тръгна на градина на 3 години и 5 месеца. Беше в състояние описано по-горе от някой- невербален, антисоциален, от една седмица без памперс - с променлив успех в малката и никакъв напредък в голямата нужда,  без да има интерес да се храни и облича. С него предходните два месеца бяха работили логопед и специален педагог на частно. ПЕКСа беше лашнал леко нещата към позитивност и беше туширал цялостното поведение на отрицание. Това беше началото. Схемата която избрахме като родители за нашето дете сработи – Детска градина, ресурсен три пъти в седмицата в градината и още всеки ден след градината занятие при логопед или специален педагог. Отделно в къщи и ние по домашните който ни даваха. Чувахме упреци е той е дете че това е прекалено „амбициозно” че той няма да може да се справи и ще се уморява, но той се справя, той работи, той е като пчеличка  и важното е че имаме успех. Никой не казва че е лесно но при нас за наш късмет сработва…

Та мисълта ми е дали ако го бяхме показали на комисия тя щеше да го одобри за масова ДГ, или щяха да кажат че сме прекалено "амбициозни" родители. Дали подобен вид комисия няма да се също толкова формална колкото тези за получаване на ЛКК. А все пак формалността ще  се разпространява върху нашите деца …

П.С Извинете че стаан дълго и малко хаотично но се надявам да съм изложила ясно това което имах нужда са споделя.

Бих искала да помоля Кезая, психолога и Мина да спрат размяната на доводи и аргументи на високо психологично ниво в тази конкретно тема. Сигурна съм, че ако искат, има къде да продължат. Мисля, че "засегнатите" се нуждаем от малко успокояване, връщане към добрия тон, споделяне и добронамерени съвети.

Включвам се  , защото цялата полемика се породи струва ми се , заради едно недоразумение:

Никой никога не е отричал интеграцията. Вие _re_ge, сте поели по правилен път- предварителна работа с детето, както за когнитивните, така и за социалните умения, с последващо включване в масова ДГ и паралелна терапевтична работа с детето, доколкото разбирам- всеки ден. Явно не чакате и не разчитате на ДГ и ресурсния учител да компенсират, а полагате усилия и вие, в къщи и терапевтите, които работят с детето на частно. Бягате от  думата " амбициозни" родители, превръщайки я в отрицателно клеймо. Можем да Ви наречем "разумни" или "трезво преценяващи", но във всички случаи става дума за хора, имащи визия за децата си и следващи определена програма с конкретна цел, т.е. наясно са с проблема, знаят че само в ДГ той не може да се реши като с магическа пръчка и търсещи алтернативи за справяне- допълнителни терапии, работа у дома и др.

Неправилен подход е да се даде детето в масова ДГ с ресурсно подпомагане по 1ч. два-три пъти седмично и да се чака успешно приобщаване и компенсация на дефицитите на базата на подражанието, например. Дори да започне да имитира, детето не винаги/ а ниско функциониращите дечица почти никога/ не разбират смисъла на имитираното , нямат визия поради изявения социо-комуникативен дефицит за същността на имитираното действие.

 За да не бъда разбрана отново погрешно ще приведа елементарен пример: Представете си, че попадате в Китай, без да знаете езика, обичаите, културните традиции..и за да удовлетворите свои потребности започвате механично да повтаряте чутата реч, която за вас е нищо повече от куп нечленоразделни срички...
В случая с децата от спектъра допълнителната паралелна или предшестваща работа със специалист / продължителна/, играе опосредстваща роля, ролята на преводача в Китай, за да не се чувстват объркани и за да не се фрустрират децата. Защото ако Вие все пак имате шанс да потърсите и поискате помощ в Китай, то децата незнаят че могат да го направят или незнаят как да си я поискат.Ето защо самоцелната и еднопосочна интеграция не е от полза. Тя е ефективна само след предварителна и последваща работа с детето.

Calathea,беше ми приятно да те видя в предаването,линк към който си посочила.Много добре си се представила. 
Оказа се,с теб сме се виждали (благодарение на Влади   ).
Още веднъж,приятно ми е!  
Да сложа ли линкчето на първата страница?

Констанца,ще се заема и с твоите материали днес.   Имам само колебания по озаглавяването им.  

   Мами,да подкрепя предложеното от Констанца ,като ще мина към  друга тема.....
   Вие мамите/родителите обръщали ли сте се към психолог?Правите ли някаква терапия лично и само за вас?Индивидуална,групова?Къде,при кой?Има ли ефект?

    Да споделя.....Тази есен посещавах психолог.Не беше много редовно,но все пак усетих колко голяма нужда имах от такъв и колко добре ми действа.
    Веднъж посетих и група(по друга тема).Зачудих се,дали не съществуват групи за майки,като нас?

Селма, има такава група за майки, и ти в момента си в нея. Няма по добро място за мен от тази тема, стига да има "живец" в нея и се пише и чете с позитивна нагласа.

От време на време се изпуска парата от някои от нас тук, но ние вече сме разбрали кой какъв е и за какво се бори и сме се научили да игнорираме постове като някои от постовете които са на предните странички. Тази тема ми помогна да оцелея психически през годините. За съжаление през последната година темата стана просто говорилня. Надявам се да си я възстановим в предишния и вид за взаимопомощ. От нас зависи.
 Можем дори да помолим модератор да даде малка почивка на тези, които насаждат напрежение .

Селма, прегръдки и от мен! Нали ще ме извиниш, че аз не си спомням нашата среща?
А може и да си припомня, ако ми подадеш жокер.
Разбира се, че нямам против да сложиш линка на първа страница.
Хубавото е, че нашата история имаше продължение.
Три месеца след като Мими беше постъпила в първи клас, екипът отново дойде и направи снимки в училище. С ново мнение се включи директорката, класната на детето и съученици.
Но него не го намирам в нета. За жалост.

re_ge, по отношение на интеграцията аз разбрах нещата така: хубаво е детето да бъде обследвано от специалисти, които да изкажат тяхното мнение, което е препоръчително и в никакъв случай задължително. Но родителят взима окончателното решение дали детето да посещава масова ДГ или помощна такава.
Само аз ли изтълкувах нещата така?

Селма, преди да стигна до консултация с психолог (за себе си), първо опрях до психиатър.
Срам, не срам, признавам си го. Но вече бях изпаднала в тежка депресия и без медикаменти нямаше да се справя.
Посещението при психолог започнах на доста по-късен етап. Вече бях родила малката си дъщеря и превъзмогнала депресията.
Но имах нужда от подкрепа, за да приема истината за Мими, да преборя собствените си страхове, за да бъда по-полезна на детето си.
Не случайно казваме, че от аутизъм всъщност страда цялото семейство.
Та тези посещения там ми бяха много полезни.
Сега гледам много по-философски на нещата и дори съм щастлива с Мария такава, каквато е.
А иначе, ние родителите, чиито деца посещаваха един и същи логопед и психолог (работят съвместно) често си организирахме в съботните дни групови сбирки. Без децата.
В присъствието на психоложката, която търпеливо ни изслушваше. Освен, че ни помагаше, помагахме си и самите ние, подкрепяйки се.
За съжаление с времето тези срещи станаха все по-редки и сега съвсем липсват.
А бяха много полезни. Наистина.