Ама трудно ми е седенето на дъто, че днес ми махнаха конците.... набързо ще ви напиша.
На 06.01.2006 г. в 11.45 се роди синчето ми Кристиян с тегло 2800 и ръст 47 см. В 6 сутринта получих първите болки, но нали незнам, та до 8 се чудих това ли е не е ли това. На всичко отгоре бях в една приятелка, бащата точно предишния ден ме уведоми, че нещо пак не му харесвало с мен, и тя ме покани да нощувам у тях. Не очаквах толкова рано бебко и се съгласих. От 6 до 8 още незнаех какво да правя, в 8.30 бях у нас в 9 дойде майка ми и докато се измия, обадих се на доктора и контракциите бяха накъм 5 минути... Е тогава вече бях сигурна че е това но късно. В болницата влязохме в 10.10, в 10 и 5 пратих смс-а на бащата.. /ми не издържах .. / той звънна веднага викам звънни на майка ми вътре съм вече ... та се появил и той там. към 10.15 влязох да ме видят за разкритие - ми беше 5 см. вече.... Казаха няма да слагаме упойка, ти почти си родила. Да, ама не.. още 1.30 се мъчих. Абе нищо не е, не се оплаквам.. Крещях си на воля...
В неделя ни изписаха в 2 часа, трети ден вече сме вкъщи. Днес го записах и махнаха конците. Ма тя отврат тази епизотомия значи... Едвам седя.... Кърмя го, кърма имам за целия китайски народ.. ... но на него му е много, цедя се по сто часа.. бе ядем цедим малко спим и айде отначало... Ръката ме боли зверски от таз помпа... дали да не купя електрическа, ма много са скъпи май.. но то ако ще е така си заслужава, иначе.... лудницата е пълна... Това е засега от мен.
Благодаря на всички за честитките и пожеланията, утре ще се опитам пак да се включа.
Много Ви обичам, страхотни сте момичета!!!!!!!!! Да сте живи и здрави и вие и вашите семейства!!!!!!!!!!!!!!!!