Огромен процент от нашите емоции се определят от това как интерпретираме събитията в живота си. Малкото дете интерпретира предметите в тъмната стая като чудовища. Като порастне вече знае, че светлината влияе върху формата на предметите и спира да се страхува от тях. В този акт няма никакво насилване детето да бъде нещо, което не е. Има просто интерпретиране на нещата на база факти.
Не вярвам, че който и да е психолог/психиатър би насилвал хората да са нещо, което те не са - точно обратното, би те освободил от погрешната интерпретация, от насадени модели, че "животът е такъв", от заучени поведения на страдаща жена (вероятно в семейството и от поколения наред) и от други подобни ограничения на личността ти, семейната ти среда, държавата ти и т.н.
Позитивният подход не борави с насилие и ресктрикции, точно обратното - дава пространство и свобода да се разгърнеш и да пуснеш "товара", дето си го носиш.
Няма нужда да бъдеш еуфорична откачалка, но не се налага да бъдеш и недоволна страдалка. Нужен е някакъв интегритет на личността и изборите, които правиш ще ти го изградят.
Не се налага ежедневието ти да бъде досадно (как по дяволите се живее така!!!!), стига да вложиш правилните усилия за да осмисляш дните си и да вярваш, че заслужаваш щастливите си и спокойни дни тук.
Не е чак толкова трудно. Поеми дълбоко въздух и се усмихни лекичко.Какво ще ти донесе вечерта не знам, но сега ти желая един приятен следобяд!