Благодаря Ви,наистина ми помагате много 
Виж целия пост
Тя ми липсва
- Публикувана: 8 фев. 2012, 20:46 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2014, 09:01 ч.
# 17
9 фев. 2012, 13:22 ч.
Лисичке, разбира се, че ти е простила, съмняваш ли се ? Нали и ти би простила на детето си в такава ситуация ? Ако ти би простила, значи и майка ти ти е простила.
Кураж, мила, и радвай се на детето си, радвай се на живота !
Виж целия пост
Кураж, мила, и радвай се на детето си, радвай се на живота !
# 18
9 фев. 2012, 17:08 ч.
Благодаря Ви,сега пробвам идеята с писмото,трудно е да започна...
Надявам се да е простила
Виж целия пост
Надявам се да е простила
# 19
9 фев. 2012, 17:18 ч.
Не те мъчи идеята, че не ти е простила......Вътре в себе си знаеш прекрасно, че е така
Мъчи те споменът за това, което си казала, помислила...тогава....Този кадър те тормози....
Имаш нужда реално да го изкажеш...пред нея....Пиши....
Виж целия пост
Благодаря Ви,сега пробвам идеята с писмото,трудно е да започна...
Надявам се да е простила
Надявам се да е простила
Не те мъчи идеята, че не ти е простила......Вътре в себе си знаеш прекрасно, че е така
Мъчи те споменът за това, което си казала, помислила...тогава....Този кадър те тормози....
Имаш нужда реално да го изкажеш...пред нея....Пиши....
# 20
9 фев. 2012, 17:49 ч.
GENTIL, е права, писмото е за за да си простиш сама на себе си. После да се простиш с нея/майка ти/,да завършиш това, което ти се струва незавършено.
Трудно е, но започнеш ли веднъж всичко ще се излее. Кураж.
П.П. знам лесно е да се каже, но опитай така да постигнеш мир със себе си.
Виж целия пост
Трудно е, но започнеш ли веднъж всичко ще се излее. Кураж.
П.П. знам лесно е да се каже, но опитай така да постигнеш мир със себе си.
# 21
9 фев. 2012, 20:06 ч.
Прави сте,това ме мъчи,но истината е,че ми липсва ужасно много
Виж целия пост
# 22
9 фев. 2012, 20:09 ч.
Лисичка,истински съжалявам,че преживяваш тази болка...
Струва ми се обаче,че ти самата трябва да си простиш.
Мама отдавна ти е простила. Прости си и ти.
Само така ще ти олекне мъничко.
Виж целия пост
Струва ми се обаче,че ти самата трябва да си простиш.
Мама отдавна ти е простила. Прости си и ти.
Само така ще ти олекне мъничко.
# 23
9 фев. 2012, 21:03 ч.
Съжалявам....
не мога да спра да плача
Спомних си и преживях момента на сбогуването с моята майка. Миналата година.
И аз съжалявам за толкова много неща.
Но знам, че ме обича и ми е простила.
На сбокуване и казах да не се страхува...
казах и колко много я обичам.
Тръгнах и тя почина..
Не знам какво да ти кажа. Нямаш избор. Трябва да живееш с това. Детето ти ще те крепи. Хубавото в живота ти предстои !
Виж целия пост
не мога да спра да плача
Спомних си и преживях момента на сбогуването с моята майка. Миналата година.
И аз съжалявам за толкова много неща.
Но знам, че ме обича и ми е простила.
На сбокуване и казах да не се страхува...
казах и колко много я обичам.
Тръгнах и тя почина..
Не знам какво да ти кажа. Нямаш избор. Трябва да живееш с това. Детето ти ще те крепи. Хубавото в живота ти предстои !
# 24
9 фев. 2012, 21:27 ч.
Искам да се включа с няколко изречения и аз.
Лисичке,
майката винаги прощава на детето си. Тогава тя е знаела, че ти не осъзнаваш онова, което и казваш. По-късно те е прегърнала и по този начин ти е показала колко много те обича, знаейки, че те губи...Тя е с теб ежедневно. С теб и детето ти. В трудните моменти ти помага и ще бъде така докато дишаш. Идеята с писмото е много добра. По този начин на теб самата ще ти олекне.Не бъди тъжна пред детето си, защото то ще преживява твоите емоции, а това за него не е хубаво. Ако мислиш, че имаш нужда поговори с баща си. Ти вече си жена, можеш спокойно да го направиш. И така накрая душичката ти поне малко може да получи спокойствие, за да се отдадеш изцяло на детето си и да го отгледаш без стари угризения за които нямаш никаква вина.
Виж целия пост
Лисичке,
майката винаги прощава на детето си. Тогава тя е знаела, че ти не осъзнаваш онова, което и казваш. По-късно те е прегърнала и по този начин ти е показала колко много те обича, знаейки, че те губи...Тя е с теб ежедневно. С теб и детето ти. В трудните моменти ти помага и ще бъде така докато дишаш. Идеята с писмото е много добра. По този начин на теб самата ще ти олекне.Не бъди тъжна пред детето си, защото то ще преживява твоите емоции, а това за него не е хубаво. Ако мислиш, че имаш нужда поговори с баща си. Ти вече си жена, можеш спокойно да го направиш. И така накрая душичката ти поне малко може да получи спокойствие, за да се отдадеш изцяло на детето си и да го отгледаш без стари угризения за които нямаш никаква вина.
# 25
9 фев. 2012, 21:52 ч.
и мен ме докосна много дълбоко 
прегръдка
звучи ми, като написано за нея - да се обърнеш към нея, да го прочете, вярвам, че ти се радва и ти се усмихва; а ти би я зарадвала, като не носиш вината у себе си
Виж целия пост
прегръдка
звучи ми, като написано за нея - да се обърнеш към нея, да го прочете, вярвам, че ти се радва и ти се усмихва; а ти би я зарадвала, като не носиш вината у себе си
# 26
10 фев. 2012, 04:41 ч.
Благодаря Ви още веднъж момичета,писмото е почти готово,ще говоря и с баща си и сестра си,но след време,казват,че болката минава с времето,но по-скоро е като забравена,и нещо малко винаги я разпалва
Виж целия пост
# 27
16 апр. 2012, 17:31 ч.
Днес стават 14 тъжни години без чичо ми (брат на бащами - най-големия) и след 13 дни 14 години без майка ми.
...
Виж целия пост
...
# 28
16 апр. 2012, 18:32 ч.
Съжалявам за загубата ти
Задължително напиши писмото. Помага страшно много, казвам го от опит.
Когато баба ми почина преди две години беше така внезапно, че останаха хиляди неизказани неща. До деня на погребението не спрях да си мисля за тези неща. Какво съм искала да сторя, а не съм... Накрая седнах и написах писмо. Дълго и напоено със сълзи писмо.
Когато се прощавах с нея на гробищата го сложих в ръката ѝ. Не мога да опиша колко леко ми стана след това.
Напиши и ти това, което ти тежи и занеси писмото на гроба ѝ. Ако искаш го прочети , или просто го остави в пръстта.
Виж целия пост
Задължително напиши писмото. Помага страшно много, казвам го от опит.
Когато баба ми почина преди две години беше така внезапно, че останаха хиляди неизказани неща. До деня на погребението не спрях да си мисля за тези неща. Какво съм искала да сторя, а не съм... Накрая седнах и написах писмо. Дълго и напоено със сълзи писмо.
Когато се прощавах с нея на гробищата го сложих в ръката ѝ. Не мога да опиша колко леко ми стана след това.
Напиши и ти това, което ти тежи и занеси писмото на гроба ѝ. Ако искаш го прочети , или просто го остави в пръстта.
Препоръчани теми