Детето ми липсва! Пак е при баба си ...

  • 1 646
  • 19
Здравейте!
Много ми е тежко, защото дъщеря ми през повечето време е при майка ми в провинцията. Причината е, че аз и мъжът ми ходим на работа, а пък аз и уча.
През миналата година пробвахме да пуснем Мони на ясла, но не се получи. Първите няколко дни ходи с желание, но в един момент когато я заведох тя се разтрепери и заплака, гушна ме и тихо в ухото ми прошепна: "Мамо не ме оставяй сама". Трябваше отново да отиде при баба си. Много ми е мъчно, тя е смисъла на живота ми и не мога да се примиря да виждам детето си събота и неделя.
От тази есен ще се пробваме с детска градина, но този път се надявам, че няма да има проблем, все пак ще е вече и на 3 годинки.
Трябва ли да съм по упорита! 
Виж целия пост
# 1
Мила не мога да ти дам съвет, но искрено ти съчувствам.Само мога
да си представя как се чувстваш в момента.Надявам се, че от есента
нещата ще се наредят и малкото ти съкровище ще е при теб, и
лесно ще свикне с градината.Може би и ти трябва да си по-настоятелна.
 Пожелавам ти всичко да се нареди така както искаш! Hug
 
Виж целия пост
# 2
Мила знам как се чувстваш..........много ми е позната тази ситуация, макар да не съм точно в твоето положение.........Ние с мъжа ми живеем в щатите, а малката е при баба си в България и питаш ли ме какво ми е.....Но на нея просто не и понесе тук......Но няма сега да ти говоря за това.........Щом ти липсва сладуранката, пуснете я на градинка ще и хареса там, ще се запознае с много деца........и после само ще иска да ходи на детската (моята дъщеря също е имала проблеми, плакала е, но до седмица толкова и е харесало, че сега дори в неделя иска да тръгва на градинка..)
В началото може и тя да плаче, и да се чувстваш зле, но мисля че всички майки и деца минават през този период, просто бъди по-упорита.........А и щом малката все е при баба си, верояно няма много контакти с деца или колкото и да ги има, различно е на градината........така че действай смело, а и тя вече е по-голямка и предполагам ще й хареса.......Успех!!!
Виж целия пост
# 3
мисля,че трябва да си упорита,защото децата разбират че отстъпваш и започват да се възползват.моят син плака на яслата доста време,защото беше чувствителен и не беше делен от мен.после за градината беше малко по-лесно,но всичко е до детето.според мен е по-добре майката да си гледа детето,защото така ще изтървеш най-хубавите му години,ате минават много бързо.пробвай пак с градината,но не отстъпвай този път-ще видиш,че ще свикне.
Виж целия пост
# 4
Навремето и аз съм била в провинцията при баба и дядо,защото майка ми е учила и работила.Мно-о-о-го ми тежеше това,на възраст,при която си спомням,макар да са ми угаждали отвсякъде.Дори се сещам как плачех за майка ми.Ако можеш не го оставяй детенцето там,а си го вземи при теб.
Виж целия пост
# 5
Браво на теб!Познавам доста майки които гледат как да "пласират"децата си на бабин дом,а ти знаейки че ще ти е по-трудно искаш то да е с теб!И аз съм така,колкото и да ми етрудно сма да се оправям с всичко искам децата да са с мен,иначе не съм аз.Щом искаш да сте заедно като едно истинско семейство не се отказвай!Опитай с градината,а и опитай да обясниш на детето си че ако иска да е с мама и тати,ще трябва да ходи на градинка.Големият ми син не бе ходил на ясла и му бе доста трудно с градината,около 1седм.рев,но после се поуспокои и дори започна да му харесва.Няма ли начин майка ти да идва от време на време при вас?Успех
Виж целия пост
# 6
Майка ми идва от време на време, но все пак тя живее с баща ми и там е нейният дом! Идва закоето съм и много благодарна и винаги мога да разчитам на нея, нали ми е майка ,а и знае какво е да си далеч от детето си.
Виж целия пост
# 7
Трабва да бъдеш по-упорита с яслата, ако искаш детето да е при теб. Мисля, че и за него е по-добре. Друг е въпросът че пак ще имаш нужда от помощ като почне да боледува. Не може ли майка ти да идва при вас, вместо детето при нея? Имам една приятелка в София, която така първо си беше пратила детето тук, но после свекърва и поживя с тях за да го гледа.
Виж целия пост
# 8
Леле, момичета... Съжалявам за офф- топика, но ми изкарахте акъла с тази тема. Помислих, че е изчезнало детенце, вцепених се направо, това е един от най- големите ми страхове.
Е, бъдете здрави и щастливи!
Виж целия пост
# 9
Промених заглавието.
Виж целия пост
# 10
Ние трябва да сме в същото положение - през зимата да пращам малкия при баба си и да го взимам само събота и неделя. Ако е на 3 год.  я попитай тя какво би искала. За нашия син няма проблеми - той се чувства много добре при родителите ми и понякога не иска да си идва в къщи. Но ако каже, че иска в къщи мога да тръгна и през нощта за да си го взема. Аз мога да го гледам, но той е голям и трябва да ходи на детска градина при децата. Докато има сняг не мога да го карам всяка сутрин, а пеша и с градски транспорт е 2 часа. Мисля, че проблема е повече при мен. Много ми липсва и само се надявам снега да се стопи по-бързо, за да си седи при нас и ние да го водим.
С няколко думи - попитай и виж какво иска детето ти. Ако предпочита да е при баба, а не на детска градина - остави я там. Ако работиш и тя тръгне на детска градина ще се наложи да отсъстваш често от работа. Можеш ли да го направиш?
Дано намерите добро решение за всички.
Виж целия пост
# 11
Пожелавам ти в най-скоро време да си я гушнеш и да остане при вас Wink
Нямам опит с раздяла, но мисля, че не бих го преживяла Sad дано никога не мисе налага Sad

Късмет мила Hug
Виж целия пост
# 12
Мога да си представя колко ти липсва...  Hug
Виж целия пост
# 13
Мога да си представя колко ти липсва... Hug
аз също
направи пак опит да я вземеш и да ходи на градина,все си мисля,че друго е детето ти да е с теб,а не с баба си,но ти най-добре си знаеш Hug
Виж целия пост
# 14
Благодаря за подкрепата и съветите! Simple Smile
Виж целия пост
# 15
Разбирам те мното добре. Моето мъниче е на 1,8 г. и ходи на ясла. Сутрин, когато я занеса доста плачеше, особено в началото. Но смятам, че за около 2-3 седмици/доста мъчителни, най-вече за мамите/ това отшумява. Сега вече дори самичка си влиза в групата при децата.
А по-добре няколко часа в ясла, и вечер при мама и татко, отколкото седмици при баба и дядо. Поне така смятам аз.
Виж целия пост
# 16
Разбирам те напълно.Дъщеря ми ако я няма повече от 1 седмица и се побърквам.Нищо че като си е в къщи постоянно й се карам и тя ме ядосва.Просто като я няма е пуста къщата и ми липсва страшно много.
Виж целия пост
# 17
Бъди по-упорита с яслата. Моят плака няколко месеца ,но свикна. Ще излъжа, ако кажа ,че сега ходи с желание, но знае,че трябва и не плаче. Аз се бях подготвила психически, че ще плаче и бях решила да съм твърда. А нямахме и избор- с една заплата не става. Така, че подготви се, за периода в който ще плаче и така. От друга страна незнам къде живее майка ти, но пък детето сигурно е на по чист въздух отколкото тук в града и щом е свикнала с баба си можете да я пращате отвреме на време след това. Моят син не се дели изобщо от нас и сега (4,5 год.) дори не ще да спи при баба си. Понякога ме е яд, защото лятото не мога да го пратя с тях на вилата даже за една нощ.
Но пък е толкова хубаво детето ти да е при теб, че по- добре го направи.
Виж целия пост
# 18
Здравейте!
Много ми е тежко, защото дъщеря ми през повечето време е при майка ми в провинцията. Причината е, че аз и мъжът ми ходим на работа, а пък аз и уча.
През миналата година пробвахме да пуснем Мони на ясла, но не се получи. Първите няколко дни ходи с желание, но в един момент когато я заведох тя се разтрепери и заплака, гушна ме и тихо в ухото ми прошепна: "Мамо не ме оставяй сама". Трябваше отново да отиде при баба си. Много ми е мъчно, тя е смисъла на живота ми и не мога да се примиря да виждам детето си събота и неделя.
От тази есен ще се пробваме с детска градина, но този път се надявам, че няма да има проблем, все пак ще е вече и на 3 годинки.
Трябва ли да съм по упорита! 
Абсолютно същото е положението при нас! Работя, пиша дисертация ... Все си мисля, че колкото и да ми липсва, съм направила правилния избор и в най-скоро време няма да се отделям от моето съкровище! И ние най-късно от есента сме на градина. Кураж!
Виж целия пост
# 19
Знаете ли какво ми каза Мони, когато я попитах къде иска да седи и ако иска да седи при мама и тати трябва да ходи на детска градина. Отговори ми че, била още малка и иска при мен, но и аз да си седя в къщи.
Твърдо реших, че от тази есен ще пробвам и ще бъда по-твърда. Понякога усещам как се опитва да ме работи, веднъж когато я заведох на ясла тя изпадна в силен рев, чак се захласна (от което изпадам в ужас, защото като по-малка много го правеше) и аз я прибрах. Когато влезе в къщи все едно не е имало нищо и не е плакала.
Мисля, че може да е и от инат, ще пробвам!
Благодаря ви  love001
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия