Фотография - тема 70

  • 47 850
  • 725
# 375
 Joy Ох, какви шапки  Joy
Само те ми останаха да изплета, ама първо да се науча как се почва онова сниджирче в началото  Grinning
Ще караме с подръчни средства.
А пък се надявам да има много коса,
нали казват така, когато някой те тормози така зловещо с киселини  Simple Smile,
и да мине и без шапка.
Ще я видим тази работа след точно две седмици.
Виж целия пост
# 376
LemonDesi, много, много ти благодаря за споделянето!
Стискам палци да ти е леко до финала!
Виж целия пост
# 377
Един бърз въпрос от мен. Как показвате необработени кадри на хората, които сте снимали, за да си изберат от тях? Те не ги ли теглят тези необработени кадри и не ги ли качвам насам-натам с вашето име отдолу?

Ето една красива принцеса, която имах удоволствието да снимам:

DSC_0109 by gorgonbg (кукла), on Flickr
Виж целия пост
# 378
Деси, благодаря за линковете, с удоволствие ще се възползвам от тях   bouquet

Записвам се в темата отново с храна, че вече все по-рядко го правя заради нея, но друго почти не снимам.


Пилешки бутчета по гръцки di SINCERITA_11, su Flickr

Интересен въпрос разисквате, и аз не бих снимала в такъв момент.

Коментирам и ви следя от време на време в фликър.
Времето се затопли и изведнъж ми дойде настроение за снимки навън. С това и желанието за нов обектив  ooooh!
Виж целия пост
# 379
Мислех за военните фото-репортери...
Като вас не бих могла да работя такава професия. Нито пък да снимам и дивите животни в природата -хиени да преследват антилопче и т.н....

Но от друга страна, такава професия е необходима, защото ако бяха всички като нас, нито един кадър нямаше да стигне до политици и общество, и да разтърси душите им, да призове за помощ и хуманност...Не знам...Това не е точно професия, вероятно е призвание, и не вярвам, че на тях не им трепва нищо и не искат да се втурнат да помогнат...Но понякога един кадър наистина пренарежда съдби и помага в цялост на много хора..Аз не мога да го правя, но не отричам необходмостта от тази журналистика...Не мисля, че е само за пари и сензация. Тези хора рискуват живота си в повечето случаи. Да не говорим за съвестта им и съня им, за нервите, за шока, за изолацията и т.н. Не бих ги обвинила в нечовечност. Пък и не знаем дали след и преди кадъра не са помагали на ранени и хора в беда...
Виж целия пост
# 380
И аз гледах Санди, ноо първите два дни. Докато не започна с историите за умрелите бебета.. Чарити, чарити, но аз под благотворителност разбирам да помагаш на живите и на тези, които имат шанс за живот. Нооо да чакаш едно невръстно същество да си отиде, за да му направиш фотосесия, за мен е гавра. Много болно и неприятно ми стана.  Cry Пророних и аз някоя сълза, но не, не го разбирам хич.
Виж целия пост
# 381
Всичко, засягащо маркетинга в наши условия е неприложимо...

Муцуна, би ли дала пример кое от маркетинга ти се струва неприложимо в България?
Виж целия пост
# 382
Деси, благодаря   bouquet

Тук в Белгия, според мен не би вървяло защото няма създадено търсене.
Хората нямат по стените си семейни портрети. Да не говорим за портрети 50*70см
Има често закачени по няколко малки снимки на хладилника до рисунките на децата

Не пращат и картички

Това, за което според мен е много права, е че трябва фотографите да си ценят труда
Самоубийствено е да се подбиват цените. Това, разбира се го казвам като страничен наблюдател, а не като човек, който си изкарва хляба със снимане.
Виж целия пост
# 383
Диване, за post mortem фотография ли става въпрос? Аз съм гледала викторианска такава и това е било единствения случай, когато съм ревала вътрешно от снимки. разбира се, усетих и цялата красота на тези снимки и се удивих от липсата на страх у хората по онова време от смъртта.

А за военна фотография - оценявам я. Но не бих могла да снимам такава, защото не бих се натресла доброволно в твърде рискована ситуация - децата ми имат нужда от мен. Но и други деца имат нужда светът да забележи техните страдания, затова оценявам работата на военните и подобни фотографи.
Виж целия пост
# 384
Диване, за post mortem фотография ли става въпрос? Аз съм гледала викторианска такава и това е било единствения случай, когато съм ревала вътрешно от снимки. разбира се, усетих и цялата красота на тези снимки и се удивих от липсата на страх у хората по онова време от смъртта.

Става въпрос за следният случай.
Обаждат се на Санди от болницата, да направи фотосесия на новородено бебенце, което е с някакви увреждания. Тя им казва утре. Они викат - утре вече ще е късно. Отива, снима бебето с тръбичките, после го чакат да почине, махат тръбичките, майката го гушка и им прави стандартна фотосесия. После създават организация, в която членуват фотографи от различни страни, снимащи мъртви бебета без пари.

Не съм коравосърдечна и разбирам, че това е единствената възможност да направиш хубави снимки на бебето си при такива обстоятелства, но в края на краищата, за себе си не мога да го приема, в никой случай. Думите дори не ми стигат.
Виж целия пост
# 385
И аз съм гледала такъв филм, по телевизията ли беше, много отдавна...
Не помня кой беше фотографът.
Цялото семейство - родители, братя и сестри, се снима с мъртвото бебе, облечено и нагласено.
Това бе начинът на тези хора да се простят явно с него и да запазят някакъв спомен...По-приемлив от спомена за погребението...
Не мога да дам оценка, не е наше право. Бих осъдила морално фотограф обаче, ако взема пари за такава сесия. Но хора разни, и разбирания разни, и манталитет различен. От тяхна гледна точка, може и да е нормално да си заплатиш за сесията - все пак отсрещната страна полага труд. Не говоря за конкретния случай на Диването, че снимат благотворително, но не бих се учудила, ако си има и платени фотосесии. 
Виж целия пост
# 386
Не мога да дам оценка, не е наше право. Бих осъдила морално фотограф обаче, ако взема пари за такава сесия. Но хора разни, и разбирания разни, и манталитет различен. От тяхна гледна точка, може и да е нормално да си заплатиш за сесията - все пак отсрещната страна полага труд. Не говоря за конкретния случай на Диването, че снимат благотворително, но не бих се учудила, ако си има и платени фотосесии.  

Не, не, аз не се потрисам от това, че снимат благотворително, без заплащане... Самата "гавра" с мъртвото тяло ме смущава. Както и факта, че бебето ти умира, а ти викаш фотограф да те снима... После създаваш организация, която нарича това "благотворителност". Просто е в разрез с моето Аз.
Виж целия пост
# 387
Аха...
Аз мисля, че просто искат да запазят по-човешки спомен. Според техните стандарти е проява на семейната обич, сплотеност и вяра. По друг начин, но това е друг манталитет. За мен не е гавра, защото де факто не се гаврят с детето си - обличат го, гушкат го, снимат го. И мен ме стегна душата и гърлото като гледах филма, но се опитах да си представя гледната им точка. Както и да е, много тягостна тема.
Виж целия пост
# 388
Shocked Shocked Shocked Shocked
За мен също не е редно, какъв спомен ще запазиш?! Разглеждайки снимките хората ще осъзнават че то е мъртво.... майката, бащата и роднините, те няма да го помнят като живо. Все едно да се снимаш с починал дядо или майка...
Виж целия пост
# 389
Много интересни теми сте подхванали наистина.

Наскоро във фото форум имаше тема точно за post mortem фотография. Имаше фотограф, или фотографка, които точно такава услуга предлагаха и снимаха починалия в ковчега с погребалните дрехи. Наистина - починалите са гримирани, облечени и нагласени, но си личи, че няма никой в опаковката...
Аз лично нямам нищо против фотографа - за него това е просто бизнес, виж, близките поръчали подобна сесия не разбирам. Интересното е, че повечето снимани бяха черни.

Сещам се и за една майка, която снимаше всеки ден сина и, болен от неизличима болест. С цялата агония и страдание до сетния му дъх. Това също не разбирам - аз не бих искал да имам спомени ако ми се случи подобно нещо.

Сещам се и за един господин, който е снимал всеки ден на полароид след като е разбрал, че е болен от неизличима болест. Не си спомням каква - просто си спомням галерията, защото беше огрмона - това беше 365 проект в продължение мисля на 10г. Това го разбирам, защото снимките му показват живота, какъвто го е видял, въпреки болестта. През погледа на един такъв човек може да се оцени красотата на всяко нещо, което ни заобикаля. Не говорим за художествена стойност, а за щрих на заобикалящата ни действителност и красотата на всяко нещо около нас.

За военната фотография - определено си мисля, че бих могъл, но не знам колко бих издържал. Всеки един военен, който е участвал в реални бойни действия е преследван до края на дните си от всевъзможни кошмари. Един фотограф според мен събира в главата си поне 10 пъти повече и по-тежки спомени, защото работата му е да гледа - т.е. при военните това е 'бонус' към тяхната опасна работа, докато при военния фотограф останалото е 'бонус'-а, защото неговата работа е да види всичко, да оцени всичко и да покаже най-страшното.

Този филм, който дискутирате, не знаех че вече е излязъл и нямам търпение да се прибера довечера и да го изгледам. Със сигурност ще е много много силен...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия