Кити, съжалявам за МТ. Всичко ще се нареди. Излизай вече от тази дупка... гледай с розовите очила.
Сутринта (още в леглото) и с лягането е ок, но иначе не го радва особено, намислила съм тези дни да дам супа за ранната вечеря. За кашата по принцип идеята е, че е за следобедна закуска, защото е сладка и във времето ще премине в парче кекс, грис или нещо от сорта, а вечерята си остава манджичка.




Тези дни си спомням детството и всеки хубав запечатан миг - къщата на баба и дядо, щъркеловото гнездо на дървото отсреща, жегата, многото братовчеди, с които се хранехме на софрата, докато възрастните са на две големи маси, първият ми злополучен опит да ям люти чушки... Баба ми е раждала път пъти, два пъти близнаци, по единия от които не е оцелявал. Този вуйчо беше най-млад, просто без време си отиде, и то в Гърция, където последните години работеха с вуйна...
Разбирам те напълно, че ти свиди, и аз така бих се чувствала, но пък от друга страна ако ти не му го подариш, той ще си го купи по-нататък, предполагам...


А аз трябва да ходя на работа....ще трябва да се ориентира и Крисчо към намаляване, поне през деня....
Тази сутрин си изпих и изядох моите съвсем нормално, след като Сладкишка си хапна попарата... Макар че една част както винаги беше разхвърчана на трохи и пръски навсякъде около столчето за хранене, докато прави балончета с пълна уста и издава пръцкащи звуци с устни... Вече не знам с какви лигавници да я опаковаме и ние с дъждобрани ли трябва да се обличаме, докато я храним. От време на време влиза в такава фаза и става страшно 
т.е. 2,5/5 млечни 

Една мама ми беше казала да се пробвам да й предложа докато още е сънена, да я каня по-често, но нямах успех, пак не искаше и преминахме към АМ. 






А преди малко така ме ухапа, че 

мисля че е най-удачно всичко де се направи накуп (мисля че дотогава и за прощъпулник ще стане време) 



. Лично аз си нося 3 големи цветни торби и никога не искам от магазина, но напоследък се случва учтивата магазинерка да ми напъха продуктите в техните торбички аз докато се усетя и платя, после гледам, естествено, са маркирани. Ето и днес като ходихме с ММ за памперси пак така - ами ядосах се и казах на продавачката, че имам торбичка и е длъжна да ме пита дали искам. Страшен манталитет сме, значи....
Отплеснах се......








Единият ми брат кръсти детето на другия ми брат, сега за нашето ще каним втория брат (не звучи объркаващо, нали Препоръчани теми