Обречени ли са връзките между жена без дете и мъж с дете?

Това се отнася и за мен, с тази разлика, че аз издържах само 5 години и имаме само едно общо дете. Разведохме се, защото се видя, че няма да се получат нещата. Скъсах си нервите през тези години. Сега съм много по-спокойна, детето ми е по-спокойно, нямам дразнители и нещата малко по малко се наредиха. Чак сега си давам сметка, че съм била истински нещастна в тази връзка. Съжалявам само, че изгубих толкова време.

с две думи опираме до това човек да потисне малко собствения си егоизъм и да прояви повече загриженост към близките си. Малко като при някои източни възгледи за хармонията на индивида в и чрез семейството и близките.

Като личност не съм особено материална, ако трябва да избирам между добрите отношения и свестния партньор, и човек с пари, който не ми е особено по сърце, предпочитам първото. Но трябва ли да отговарям за пари, разни материални ценности и да нося отговорност за хора, е твърде възможно да вляза в ролята на материалния човек. Ако някой ден стигна до развод, хич няма да ми е за мен, а за децата, защото те са деца И на баща си, и ще направя всичко възможно да живеят добре. Че за мен най-вероятно няма да му пука ще е разбираемо, но да не наказва децата си с чувствително понижаване на стандарта  им на живот заради един развод.

Ще ти пука Анди. Не се заричай. Човек лесно си не изхвърля п- на брой години от живото с друг.

Аз не виждам за себе си никаква хармония в кибиченето в някой парк с таткото докато детенцето си играе, четенето на приказки или невъзможността да изляза през уикенда, да се дотъркалям в къщи в 6 сутринта и да спя до 4 след обяд.

Тук не говорим за семейство или близки а за мъж, който в началото е чужд, и за дете, което, в повечето случаи, ще си остане за новата жена чуждо до края. Или поне след края на връзката. Тук  може да се говори за елементарен егоизъм и за отхвърляне на излишни грижи, проблеми и разходи.

Подтискането на егоизма в такава връзка не води до нищо добро. Събирането на негативи в един момент води до избухване. Според мене е по-добре, най-вече за детето, една жена да прецени колко може да приеме, да бъде ясна с мъжа и да не отстъпва. Няколко жени по-нагоре писаха, че са го преживяли и не е било розово. Аз съм дете от такава връзка и за нищо на света не бих искала децата ми да преживеят същото. Емоционално е сриващо. И в моя случай финансови проблеми не е имало. Нагледала съм се на жени, които се правят, че харесват и приемат детето за да го изритат завинаги по груб начин след приключването на връзката с бащата. Или след като родят свое дете от същия баща да променят коренно отношението си към детето от предишната връзка.


За съжаление парите на мъжа обикновено отиват в спалнята му и така, много често, след развода той влага повече в децата от предишна връзка на новата си изгора отколкото в собствените си. А и мъжете имат други разбирания за стойността и цената на парите и за нуждата от тях.

Като преживяла връзката с такъв мъж- разочароваща, разсипваща нервите и губеща времето, от своя гледна точка споделям, че най-трудни ми бяха уикендите с детето, когато трябваше да поема цялата отговорност по него заедно с баща му. Може и да не съм обичала последният най-много, а може би пък съм обичала себе си достатъчно, но предпочетох да се разделим вместо да се правя на грижовна мащеха, да мамя другите, и най-вече себе си, с престореното си настроение на щастлива рЕпа  и да живея с мисълта, че ме очаква съсипващата перспектива на голямото италианско семейство.
Тази игра не е за всеки. Както казваше майка ми по повода, това е за хора с големи сърца, а аз добавям и лека доза непукисти.

Бих приела такава връзка ако детето вече е отгледано и достатъчно голямо (над 18-годишно). Връзка с мъж с малко дете, за което той полага грижи и отделя време - абсурд.

Същото,само бих намалила изискването за възрастта до навършени четиринадесет години.

Чакайте малко, от чия възрастова гледна точка са разсъжденията! За млада жена на около двайсет и нещо - трийсет години ли говорим, или за една зряла жена по-близо до 40-сте? На всичко отгоре за колко млад татко става въпрос? Елементарната математика показва, че младите мъже са с малки деца, а не с 18-годишни дангалаци. също и младите жени се свързват по-често с млади мъже. От това следва, че най-вероятно детето на този татко ще е в градинска или начална училищна възраст. Нормално е и една зраля жена да не иска мъж с малко дете, а с голямо такова, то е по-вероятно тя самата да има вече голямо дете, дори да не е пълнолетно, то поне е близо до гимназиален курс. Нека да държим под око тези особености!

 Аз пък си мислех, че децата са ни деца и след  като навършат 18 години. И естествено им е нужно нашето внимание и време, не както когато са на 5 или 10 , но....  

Ева на третия етаж ,това се подразбира,но типа грижи и внимание,от които се нуждаят един тинейджър и едно дете в предучилищна възраст са коренно различни.

Андариел,аз точно от позицията на двадесет и няколкото си години не бих се обвързала с татко на малко дете.

То и да е отгледано, ако от малко е научено, че трябва все да му се дава и на 30 годии да е пак ще проси и влачи пари от баща си.
Една такава връзка евентуално би могла да проработи, ако приоритет на мъжа е новата връзка и новите деца, т.е. да пренебрегне до известна степен бившата и децата си от предишния си брак.
Аз пък винаги съм си мислела, че ако детето е по- малко човек може би по- лесно би могъл да се привърже към него и да го приеме като свое. Едно голямо дете на 18 години или в тинейджърска възраст е почти невъзможно. За такова дете не си нито родител, нито може да му се направи забележка нито да се критикува нито да се възпитава. Специално моят мъж винаги заема страната на детето, което вече не е и дете. Каквото и да направи детето винаги е хубаво, а аз съм лошата мащеха от приказките.

Какво значи пък научено да му се дава? Децата са си деца за своите родители, дори когато станат на 50. Ако бащата е съвестен, то той ще се грижи за детето си, ако и след като се е разделил с майка му има още шест брака и седем деца.
Проблемът е не в това дава ли пари на 30-годишното си дете, а че има жени, в това число и аз, които не могат да приемат наличието на дете от предишна връзка в живота на мъжа до себе си.
По-малките деца именно задължават да се привържеш към тях, а не всички са способни на това. Едно дете 18+, ако не друго, то поне не ангажира вниманието на родителя с онзи интензитет на физическа и емоционална грижа, както когато е било на 8 години.

Интересни мнениия чета тук. И то все от хора, които ме заклеймяваха като детененавистник 

Аз не бих имала проблем с мъж с дете. Дори е за предпочитане. Няма да го раждам аз. 

Моите разсъждения касаят точно млади жени под 30-35, но не само. Младите неосигурени мъже с деца ги искат по-скоро по-възрастни жени с деца за необвързваща връзка. Това ако са привлекателни. И ако, според тебе, е нормално зряла жена да не иска мъж с малко дете, е още по-нормално млада жена без дете хич да не го иска. В днешно време има много млади и необвързани мъже без деца и изборът е по-богат. Особенностите на младите жени ги правят привлекателни за всякакви мъже, и млади и стари. Младата възраст не е голям плюс за един мъж.


Никой никого не може да задължи да се привърже към някого. Моите впечатления са, че много жени се правят на привързани към детето пред мъжа и семейството му докато имат някакъв интерес от връзката с мъжа. После шут и тотален игнор. Това важи и за жени със свои деца.

Богиня, именно, на теб би ти било лесно да приемеш такъв мъж, защото не искаш да раждаш деца, а аз искам да имам три, лично родени от мен и около нас да няма такива от предишен брак. 

Nevena Virolan, аз писах, че макар и да съм добра актриса, да лъжа себе си и другите, че питая топли чувства към детето Му не е работа за мен. Ако всички бяха така честни, нямаше да има нещастни деца и нещастни бащи.