Каква е вината на Фатмагюл ?(Fatmagül'ün Suçu Ne ?)~ 76

Е няма лошо-забравяш да ги сложиш,не се налага да сваляш  

Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не и подаде ръка. Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване. Има любов , която чакаш с дни, месеци, седмици и години , а тя все не идва и не идва, обречена на не съществуване… Има любов , която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път си остава в бъдещето…много често завинаги…
Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли , а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива за да те възкреси или да те погуби завинаги.
Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано…Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ…знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз – знаеш, че нищо няма да е както преди… знаеш, че дори самият ти няма да си  вече точно същия…
Това е ИСТИНСКАТА любов – тази , която остава дори евентуално да си отиде някой ден – остава в някои от  пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм. Остава в погледа и влагата в очите, остава в сънищата и спомените – остава едновременно в миналото и бъдещето… Защото само тя умее това…
За тази любов си струва всяка саможертва, всяка възможна или невъзможна цена, всеки миг и всеки дъх от краткото ни и чупливо съществуване. Дори ако тази любов опустоши сърцата ни завинаги…
Тази любов идва, за да остане и за да ни промени и от нас зависи дали ще ни възвиси или погуби. Идва в косите на една жена и очите на един мъж, в сплетените им ръце, в една прегръдка или едни докоснати устни…