Каква е вината на Фатмагюл ?(Fatmagül'ün Suçu Ne ?)~ 76

       

... Има неща, които изразяват същността ни на личност,
и това са дреболиите, които обичаме, и без които не можем...

Обичам огъня. С часове мога да се взирам в искрите,
забравил къде се намирам, потънал в магията му.

Обичам много и дъжда - всякакъв го обичам!
Силен, буреносен и тих, напоителен.
Дълго мога да го гледам от прозореца,
както и на улицата - да шляпам в локвите, без значение как ще изглеждам.

Обичам докосването - топлото, и специалното,
онова, което ме кара да се чувствам съвършено обичан.
Да заровя длан в косите, да те придърпам леко,
и да те целувам по очите...

Обичам да те имам цялата и докрай да ме владееш!
Искам и да се събуждам в прегръдката ти…

Обичам да съм ти верен, а тогава съм верен и на себе си.
Съжалявам, но така стоят нещата, дори и с риск да се скандализирам чрез старомодност. Иначе не ми е хубаво...

Обичам да подарявам, и да сгрявам душата - за каквото и да иде дума.
Дълго си мисля какво и защо би донесло някому радост.

Обичам да се усмихвам!!!
Нищо, че понякога ме забравят, аз пак обичам! И това съм аз!

Обичам животните - от пухкавите селски пилета и зайчета
до помиярчето. Онова на улицата, мръсното и гладното...

Обичам атмосферата на дома.
Дом в които ми е приятно да се прибирам и се чувствам спокоен, и сигурен.

Обичам пътуването, независимо къде,
но да прeоткривам света за себе си.

Обичам предизвикателствата, онези, до секване на дъха, но...
обичам споделянето, разговорите, и със теб съм в състояние да го правя денонощно.

Обичам близки на душата ми хора. Иначе е толкова празно...
много, много ги обичам, и им вярвам!

Обичам и да пиша за всичко около мен - много, много обичам!
Докато те чакам, докато сме заедно с теб и когато те няма.

Обичам да се гмуркам и да плувам свободно във фантазията на картините.
Взирам се в тях, и потъвам в мълчание.

Обичам да снимам.
Да запечатвам миг от живота около мен за идните поколения.

Обичам и музиката, обожавам я!


Обичам да се рея в облаците – в безумна непрактичност,
и да мечтая за мечтите си. Да ги преживявам, да ги имам -
както биха били реално, и без значение дали са постижими.

Обичам да имам право на избор.
Да имаш право на избор, означава да живееш!!!

Всъщност може би е излишна цялата тази тирада -
в мен има още толкова любими неща, неизречени:

Обичам планината, цветята, хубавата дреха, моят парфюм, старите ми книги, мисълта за децата, уюта, да приготвя вечеря за двама ни...сигурно е смешно, знам, защото можех само с две думи -
обичам да обичам! И това напълно ме описва, и ми е достатъчно.
И лично аз нямам други потребности, за да съм жив…