Токуда болница - София - 14 тема

~Галка~ важи и за Токуда... просто остатъкът се пише като "Дарение" или нещо от сорта... 

Момичета,   
Изборът на анестезиолог плаща ли се, освен тези 1500лв и 500-600 за неонатологичен пакет? Допълителната епидурална, колко се доплаща за нея? Другото, което исках да ви попитам, откъде човек може да се снабди с инфо, повече медицинаска, отколкото по форуми и нета, относно естественото раждане и секциото/ за плюсове и минуси, както и за рисковете при двете/? 

_KIARA_ не знам за избора на анестезиолог (дали се плаща и има ли такъв вариант), иначе епидуралната е 300 лв.  относно това за раждането - нормално/секцио най-добре да се говори с наблюдаващият те лекар, понеже той знае твоето обективно състояние и може да даде адекватна информация 

benitabeni   

Анестезиолог не се избира, аз попитах за такава опция и ми казаха, че не може. Самата упойка е 300лв.

По последния въпрос - само от лекаря си  
Той е и този, който ще прецени кое от двете, не ти, съветвам те да си избереш добър лекар и да му се довериш.

Благодаря много, момичета! 

Сега исках да погледна списъка с анестезиолози и видях карето в дясно :

Всеки пациент има възможността да избере анестезиолога, който да се грижи за него при операции, инвазивни и диагностични процедури.

 

ax'He мен ме попита анестезиолога преди самото секцио да слага ли епидурална. Наистина е опция и се доплаща допълнително, в основния пакет ти влиза само спиналната упойка. Колкото до това дали да ползваш епидурална - бих те посъветвала да я ползваш. На мен тя ми спаси първите 24 часа след секциото - не съм усещала болки след като ме пусна спиналната. Спах като пън цяла нощ. Болеше ме при раздвижването, но това не може да се избегне. В стаята бяхме 4 момичета, от които 3 бяхме секцио. Едното момиче беше без епидурална и се скъса от болки първите 24 часа. Докато на нас двете, които бяхме с епидурална ни нямаше нищо. Катетъра е много фин и изобщо не се усеща като лежиш, нито те убива, нито ти пречи. Истината е, че всеки има различен праг на болка и аз нямам представа как щях да се чувствам без епидуралната упойка. Просто съдя от това, което видях при другото момиче, тя съжали стократно, че не си е поискала епидурална. Та затова давам този съвет, иначе всеки си преценява сам. Аз например преди това бях сигурна, че няма да взема епидуралната. Казах на анестезиолога да я сложи единствено защото човека ми обясни, че предпочита при секциото да има епидурална упойка - ако се получат усложнения и се проточи по-дълго от очакваното и започне да те пуска спиналната, епидуралната упойка довършва операцията. Само заради това му казах да я слага.

Leandrin, Много благодаря за подробния отговор ! 

ax'He, раждала съм два пъти секцио в Токуда и двата пъти само със спинална упойка. И двата пъти си спах след операцията спокойно /като за след операция разбира се/. На мен и двата пъти ми сложиха болкоуспокояващо за през първата нощ, биха ми мускулно някаква инжекция /не искам да те лъжа, но май беше течен аналгин/ и се чувствах много добре. Следващите дни при болка предлагат свещички, които веднага отпускат.  Момичетата в моята стая, с които раждах бяха с епидурални упойки и нямаше никаква разлика при тях и мен първия ден след операцията. А аз съм от страхливите и на болка не трая. Реших да ти го споделя, за да не се плашиш ако не избереш епидуралната упойка. Като си видиш бебчето болката изчезва 

Много ти благодаря и на теб. 

А ако все пак избера нея :

1. Забавя ли раздвижването? Понеже имам опит с резване тук-там и ще искам на осмия час да ме вдигнат.

2. Докато се влива епидурална упойка може или не може да се кърми , да се слага детето на гърда де, то не е голямо кърмене май първите 24 часа.

1. Не.
2. Да.

Leandrin, RS, добре заварили 

Момичета, Анна стана на месец преди няколко дни и вече има пролука от 4-5 часа вечер, в които мога да чета в нета и да пиша 

Раждането ми започна на 14 февруари, на термин, късно вечерта с изтичане на амниотична течност от горната част на мехура, процеждаха се едва-едва и доста ритмични, но не силни контракции.
Озовахме се набързо в Токуда, защото беше второ раждане и очаквах да протече БЪРЗО, но не би 
Прие ме доктор Попова, която се оказа,че помня от гимназията ми, с няколко години по-голяма от мен. И докато си говорехме, мониторът отчиташе регулярните контракции, имаше няколко с много висока стойност, екипът реши да ме остави под наблюдение, защото раждането започваше.

Записът на тонове в отделението се оказа мисия възможна, но с много трудности, два от мониторите се оказаха с повредени контактни повърхности и не "хващаха" маточната активност, та се наложи да сменят няколко пъти уреди и колани по мен.

10-на минути преди полунощ аз и съпругът ми бяхме доволно-нанесли се в една от двете "лукс" стаи, а само четвърт час по-късно родилното отделение се озвучаваше от звучно мъжко похъркване  и моето пропъшкване...но контракциите стихнаха към 3-4 , когато пък водите започнаха да текат по-силно.

На сутринта разкритието ми бе същото, както и през последните три седмици - 1.5см, контракциите бяха мижави, екипите се смениха и д-р Илиев ме пое. Последва обичайната "програма" - клизма, банка с физиологичен разтвор, бусколизин и окситоцин, който стартира от 6 капки в системата, за да достигне до нечовешките 25 към края на раждането. До 14ч., т.е. 5 часа разкритието си беше все същото, а аз извървях маратонска дистнация по коридорите. "Пробивът" дойде към 14:30, а с него и болките + желанието ми за упойка (при първото раждане постъпих с цели 7 см и без болки в отделението, дали защото бях на 22 ) Появи се д-р Стоименов, анестезиологът, който се погрижи за епидурлната анестезия, но се случи нещо доста банално - упойката "хвана" лявата половина на корема ми, остана един участък долу-вдясно, с който усещах кански болки. Час по-късно и той беше обезболен, но това се случи към края на раждането. Д-р Стоименов разказа един виц, който се въртеше около фразата all right,а при мен положението не беше all right, а all left 

Междувременно д-р Илиев успешно бе завършил 3 други раждания и в 16:25 дойде при нас, установи, че вече съм с пълно разкритие и скоро поехме към родилната зала. Матйпехме се доста, при все че Стоименов ме бе дрогирал с двойна доза бусколизин венозно и беше заредил последната епидурална лидокаинова упойка. Измих лицето си обилно със студена вода, защото бусколизинът има неприятния страничен ефект да дехидратира и размътва погледа. Качих се на  "магарето " и в 16:39 се роди Анна. Имаше4-5 напъна, като предпоследният бе подпомогнат с вакуум, както бяхме планирали предварително, заради високото ми късогледство (-10 диоптъра).
Анна 3500 и 50 см се появи беличка и неревяща под удивения поглед на баща и, след което д-р  Илиев ни помогна да осъществим още едно наше желание - да дарим стволовите клетки на детето на Националната публична банка за стволови клетки към Университетската болница "Александровска".

Отново бих родила точно при този екип, невероятната акушерка и двамата прекрасни мъже, които нито за миг не ми позволиха да премина към план Б в моментите, когато се обезкуражавах и секциото ми се струваше по-правилния избор.

Браво, браво, страхотно е, когато денят започва прекрасно, вдигна ми тонуса 

Ти не бе ли избрала лекар, та е действа, който е на смяна 

Попова е страхотна и моето раждане беше при нея, бих родила 10 пъти в ръцете й, толкова спокойна бях, макар и нечовешките болки, както се изрази, аз нямах право на упойка 

Втория път не знам дали ще искам 

major, здравей,
Може ли да ми дадеш повече подробности за Националната тъканна банка /ако предпочиташ на лични съобщения/. Мислех си, че само ако раждаш в Майчин дом може да дариш клетки. Аз бих искала да го направя, но съм се ориентирала към раждане в Токуда. Първо си мислехме да замразяваме и да си платим да се запази пробата в някоя от известните банки. После, прочетохме повече материали и решихме ако има възможност да дарим.
Предварително благодаря 
Хубав ден на всички