От каква възраст децата могат /трябва да оперират самостоятелно с пари?.

Моят син има 2лв. джобни откакто тръгна на училище.
Много рядко си купува нещо от лавката в училището - обикновено е вода, ако неговата е свършила; 1-2 пъти в годината ми звъни да пита дали може да си купи чипс (пита, защото знае, че не одобрявам яденето на всякакви джънкове, но пък и знае, че ще разреша да си купи по изключение), в първи клас няколко пъти си купи шоколадови солети. Всеки ден проверявах дали е похарчил нещо - хем да го видя как разполага с 2та си лева, хем да добавя стотинки, ако е похарчил нещо. Стана му ясно, че ако изхарчи парите си, ще получи нови 2лв, и последните дни на втори клас нахитря - започна да харчи всичко, което има за деня, просто защото щеше да получи нови 2лв. на следващия ден.
Тази година въведох нова "система". Започва седмицата с 2лв. Всеки следващ ден получава по 1лв. Сам решава ще си купува ли нещо, няма ли. Ако си изхарчи парите - добре. Ако не ги изхарчи - каквото е останало в края на седмицата, отива в касичката. Новата седмица започва с нови 2лв. и така.
Доволна съм от нововъведението. Синът ми има достатъчно пари, че да може да си купи в училище нещо, което иска, а в същото време сам трябва да решава дали е разумно да си купи някой боклук или да спести парите, за да си купи нещо, което си струва. Пресякох миналогодишната тенденция - "да похарчим всичко до стотинка". Даже и на мен ми е по-изгодно така - учебната седмица ми се връзва 6, вместо 10 лева.  
Носи си 2-2,50лв. най-много, а не всичките "натрупани пари" за седмицата - нито рискува да изчезнат, нито може да се перчи с капиталите си.
В края на седмицата брои спестяванията и е доволен, че мечтаното нещо, за което събира пари, започва да добива все по-реални очертания.

ПП Пропуснах да напиша, че на обяд се храни в занималнята, носи сандвич и плод от вкъщи.

Прочетох си мнението от февруари. Почти няма промяна при нас.
Опитах се тази учебна година да "пробутам" на сина ми джобни, заради споменатите в темата доводи за самочувствието, социалния живот, приемането от групата и т.н. Все пак е трети клас, и реших, че може да прояви интерес.
Категорично ми отказа - носел си всичко необходимо от къщи, нямало нищо интересно в лавката, още нещо, и освен това ако знаели, че си носи пари, щели да му искат на заем, защото имало деца, които непрекъснато искали на заем...
Успях да го убедя да си има винаги 2 лв в чантата - за вода, носни кърпички, ако му свърши химикалката, или просто "за всеки случай" - трета учебна седмица си седят в чантата и не ги е похарчил.

Отдавна му давам пари ... вече е свикнал с тях , брои си ги и добре си прави сметката .
За купуването на боклуци говорихме и той разбра , че по - добре да си събере по - голяма сума и да си купи едно лего , вместо китайски боклук ...
Вредните храни не съм ги забранила / от страх да не започне тайно да си купува / , но някак си успях да му обясня ,  че не добре за него да ги яде , че ще стане дебел и болен . Даже скоро учителката много държеше да го почерпи с една дебела кифла и той гордо заяви " Аз такива неща не ям " 

На моя първокласник даваме 2-3 лв. на ден. Така се разбрахме с останалите родители на родителската среща. Не винаги ги харчи всичките. Обикновено купува сок, чай или млечен десерт. Спокойна съм , че в лавката им няма чипс и други вредни храни.

Строго индивидуално. И на двамата давах еднакво количество - различно боравеха. Големият много обичаше да купува боклуци, малкият ги къта. Като започна да ги изкарва и ненужните покупки спряха. По два лева на ден , мисля, са достатъчни.

Давам джобни от началото на първи клас. 2лв на ден. Но не всеки ден, защото той и без друго не се сеща да ги харчи редовно. Ако случайно си купи нещо, обикновено то е вафла, бонбони и т.н. /боклуци т.е./.
Много е относително обаче от кога детето има нужда от свои пари.
Моят син например не ходи на занималня. Имат безплатна закуска, той преди това хапва малко и вкъщи. На обяд го вземам от училище. Реално не му остава кога и за какво да харчи пари.
Давам му обаче, за да свикне да борави сам с тях. Засега не прекалява.