Много рядко си купува нещо от лавката в училището - обикновено е вода, ако неговата е свършила; 1-2 пъти в годината ми звъни да пита дали може да си купи чипс (пита, защото знае, че не одобрявам яденето на всякакви джънкове, но пък и знае, че ще разреша да си купи по изключение), в първи клас няколко пъти си купи шоколадови солети. Всеки ден проверявах дали е похарчил нещо - хем да го видя как разполага с 2та си лева, хем да добавя стотинки, ако е похарчил нещо. Стана му ясно, че ако изхарчи парите си, ще получи нови 2лв, и последните дни на втори клас нахитря - започна да харчи всичко, което има за деня, просто защото щеше да получи нови 2лв. на следващия ден.
Тази година въведох нова "система". Започва седмицата с 2лв. Всеки следващ ден получава по 1лв. Сам решава ще си купува ли нещо, няма ли. Ако си изхарчи парите - добре. Ако не ги изхарчи - каквото е останало в края на седмицата, отива в касичката. Новата седмица започва с нови 2лв. и така.
Доволна съм от нововъведението. Синът ми има достатъчно пари, че да може да си купи в училище нещо, което иска, а в същото време сам трябва да решава дали е разумно да си купи някой боклук или да спести парите, за да си купи нещо, което си струва. Пресякох миналогодишната тенденция - "да похарчим всичко до стотинка". Даже и на мен ми е по-изгодно така - учебната седмица ми се връзва 6, вместо 10 лева.
Носи си 2-2,50лв. най-много, а не всичките "натрупани пари" за седмицата - нито рискува да изчезнат, нито може да се перчи с капиталите си.
В края на седмицата брои спестяванията и е доволен, че мечтаното нещо, за което събира пари, започва да добива все по-реални очертания.
ПП Пропуснах да напиша, че на обяд се храни в занималнята, носи сандвич и плод от вкъщи.