Новият закон за училищното образование допуска преминаване в горен клас с двойка

Благодаря ти, че си синтезирала, съобразно въпросите. Повечето от твоите неща чета с интерес, но ти ме улесни много с подредбата.
Прави ми впечатление, че говориш за "професионални направления", а не за тесни специалности при кандидатстването. На практика децата влизат в профил и се специализират в процеса на обучение? Или кандидатстват за обучение по конкретна специалност /напр. ВиК специалист или готвач/?
За мен е недопустимо учене след основна степен, без да се обособи в професионално образование или специален профил за кандидатстване. Това е и моята идея.
От темата за висшето образование изчетох всичко, което си писала също. Точно във вр. с практическото обучение на висшистите.

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх
Общите фрази без ясен смисъл за широката публика в нормативен акт не следва да са принцип. Един от най- добрите ни закони е Законът за наследството. От 1949 г. с не много промени /в сравнение с редица други, дето се изменят кажи- речи всеки месец/. Написан е на ясен и достъпен език и съдържа конкретни правила, директно приложими, така, че не се нуждае от огромна подзаконова нормативна база.
Друг подобен е Законът за задълженията и договорите /от 1950 г./- утраял, въпреки че материята, която регулира, е една от най- динамичните при промяна на обществено икономическия строй.
Четеш и разбираш какво пише в него. Достъпно за масата граждани /нали те са адресати/.
Не може с общи и абстрактни до степен на абсурдност правила /прилични на сурвакарски пожелания или на копи- пейснато есе от не особено добър по литература ученик/ да се регулират по първичен начин обществени отношения. И основата на норматива да се залага едва в подзаконови нормативни актове. Така се измества /умишлено мисля дори/ функцията на законодателния орган, който се заменя с орган на централната изпълнителна власт. Последният не следва да е основен нормотворец, той следва да организира изпълнението на закона. Ние сме министерска държава, не парламентарна /за жалост/.

Надявам се да има наистина обществено обсъждане, защото в мен остана впечатление, дано да е погрешно, за някаква увереност в постигнато съвършенство, както и една категоричност в заместничката, че някои от решенията "не подлежат на коментар".

За мен интересни са и екипите, разработващи законите изобщо в тази държава, защото в този конкретен закон например не виждам да са взети "мнение и препоръки" от представителите на най-желаното училище в София (това с най-висок бал).
Кои са експертите, съветниците и хората, работили по този проектозакон, щом са различни от отличниците?
А иначе казано, вярвам в добрите намерения на министъра, но много от това, което виждам в този закон ме кара да се съмнявам в способностите и компетентността на екипа, с който е работил.


 

и сега си има професионално направление - икономическият техникум произвежда счетоводители, строителният - строителни техници, езиковите гимназии - езикови специалисти. Не виждам някакво противоречие, на всичко отгоре всяко училище вече се пише с някакво разширено изучаване на нещо си, няма такова, което да кара само и единствено по общообразователната подготовка.
За материалната база и осъвременяването на програмите съм съгласна, същото важи и за доста сериозна част от вузовете, но това е пряко свързано с парите, защото всеки софтуер струва пари, всяка машина струва пари, дори един езиков кабинет да има в училище, той струва много пари, а не могат всички деца да го ползват.
Това, което мен ме тревожи е, че има голяма опасност желанието на хората за излизането с професия, да се превърне в окастране на погтотовката в начален и основен курс, когато се полагат основите на всички фундаментални науки, както и окастрянето им още по-сериозно в гимназиалния курс. При нас в повечето случаи става като вица с компютрите и компотите, или с "каква я мислихме - каква стана" и "криворазбраната цивилизация".

Какво ти дава сега СОУ? Какво предвижда проектът за деца, завършващи Х клас, които не желаят да продължат по- нагоре, а законът им дава възможност да завършат с Х клас училище и да работят с навършени 16 години? Това е половинчата работа.
Професията е в среден курс, не в основен, за основен никой не я предлага. Специалистите по всичко са тези, които са окастрени откъм житейска реализация.

Във връзка с това, което пише УАСП, да дам и малко по различна гледна точка:)
В Австрия и Германия ( доколко знам) положението беше подобно- профилирано обучение след определен клас, като 'занятчиите' акцентират на практиката, а 'гимназистите'- на по широка подготовка по общообразователни предмети, след това матура, и университет, без предварително професионално ориентиране.
В Германия не знам как е положението сега, но в Австрия се направиха промени и сега дори и децата, които не са завършили гимназия могат да се явят на матури ако решат в последствие, че 'занаятът' не ги удовлетворява и искат да учат в университет. И ако съдя по рекламите в метрото бизнесът с подготовка за матури никак не е малък, има поне по една обява на метростанция, в общи линии е второто най рекламирано нещо след казината:) Изобщо не съм убедена доколко 13-14, че и по малка възраст, е подходящ момент за вземане на решения, които ще предопределят живота ти.
Малко ми се струва, че опростяваме нещата и едва ли не се разчита на образованието да генерира всенародно благоденствие и работеща икономика:)
С две думи- този път съм съгласна с Андариел.

Нямах време да се задълбоча в проектозакона, нищо ново и различно не видях по повод прехода от начален в прогимназиален и не видях идеи за решение на проблемите в прогимназиален етап на образованието, където е факт че на учениците успехът, респективно знанията, пада с всяка изминала година.
И мерките, конкретните, които ще се вземат, за да се промени това.

За пример си позволих да взема средния успех на учениците в училището, чийто директор е един от съветниците на министъра, официално е публикуван тук: http://51sou.info/pages/uspen.htm

Успех среден курс
предмети                            5а   5б       5в        6а     6б     6в      7а      7б      8a     8б     8в   
БЕЛ                                   5,52   4,74   4,46   4,70   4,45   4,65   4,76   4,52   3,75   4,72   4,20   
               
математика                          5,20   5,18   4,42   5,00   4,03   3,87   4,41   4,45   4,54   4,24   3,56   
                                                               
                                     
среден успех на класа       5,29   4,28   5,20   4,66   4,29   4,83   4,77   4,50   4,58   4,13
   (всички предмети)

ПП. На сайта е публикуван и успехът по останалите дисциплини.

На този адрес има петиция против едно от новите предложения в закона - това за отпадане на приема от 5-ти клас в МГ:
 http://www.peticiq.com/zapazi_obuchenieto_v_mg

не знам дали разбирам правилно въпроса ти
затова ще дам отговор както го разбирам, ако не съм уцелила, моля да го напишеш по-просто, като за мен
децата в 8 и 9 клас решават каква професия искат, сами, с помощта на ментори и професионални съветници в училище и/или родители
съответно кандидатстват в гимназии, които имат съответния профил
първите 3 срока, т.е. 1.5 учебни години с учи еднакъв материал навсякъде
после почва специализацията по професионалния профил

след време ако размислят и искат да сменят професия или да учат нещо в Уни си има общински и частни училища, и двата вида безплатни, където могат да си доучат
напр изкарал си хуманитарен профил и имаш само задължителните математики, а решаваш след време, че искаш да ставаш инженер
отиваш в таково училище и взимаш липсващите ти курсове
като  можеш да го правиш и онлайн
за такова обучение имаш също право на стипендия и студентски заем

има го и обратното
изкарал си една гимназиална линия и решаваш, че искаш друга професия
не е проблем да изкараш професионални курсове
само че тогава не знам дали имаш право на стипендия
май пак има нещо подобно

И аз, що се отнася до нашите условия. Професионално профилиране, добре, но къде ще ги реализираме тези нови, млади кадри? Освен, ако не наблегнем предимно върху подготовката на кадри за сферата на услугите, но то и сега си има такава подготовка - Колежът по туризъм във Варна - ресторантьори, готвачи, аниматори; техникумът по химия - специалисти за винопроизводството (остава и масиви да им намерим), много езикови гимназии, и механотехникум, и по електротехника. Заводи обаче вече нямаме, поне в нашия регион. Нямаме производство, хора, а се видя, че дори строителството има лимити някакви. Рокси е много права - не образованието ще генерира работещо стопанство. И още нещо - търсенето определя предлагането. Като ни залипсват професионално квалифицирани кадри, ще си ги произведем. Качествените, които произвеждаме, не искат да работят тук, точно, защото не искат да се чувстват горди, но бедни. И остават зле квалилифицираните. Пример, за който мога да говоря - добре подготвените кадри за туристическия бранш не желаят да работят сезонно за 500-600 лв, а масово това им предлагат. Дори и да е повече, 5 месеца в годината си неангажиран или слабоангажиран. Друг пример - лекарите.
И за други проблеми се сещам, които на са въпрос само на добра воля. Как ще го обезпечим това образование? Първо с база - места за практика, оборудване, пазар. Това означава едносменно обучение, а сгради няма. Второ - преподаватели? Това не е проблем, който се решава лесно. Как ще задържиш добрия специалист в училище - да преподава, вместо да се реализира, зарадотва добро възнаграждение? Трудно. Та защо не успяхме да запазим/привлечем висококвалифицираните преподаватели по езици?

Здравейте!
Нямах време да прочета подробно какво сте коментирали до тук, но като видях темата реших да споделя нещо, което ни се случи с дъщеря ми миналата година. Става въпрос за повтарянето на учебна година с 2-ка по някакъв предмет.
 Ние живеем във Франция. Дъщеря ми учи тук от 3 години. Когато дойдохме и беше много трудно докато научи езика и на всичкото отгоре на втората година започна да учи и испански. Учителят и беше много строг и проблемите започнаха. Явно му се е сторила незаинтересувана, говорела, и се заяде здраво, дори не я допускаше в час. До половината година нямаше оценка по предмета и аз, като знам какво би станало в България се притесних, че ще повтаря годината. Поисках среща с учителя или директора, за да поговорим и да видим какъв е реда. Директорът ме прие и най-спокойно ми обясни, че нямам причина да се притеснявам, защото няма опасност да повтаря годината. Учителят бил виновен, той си бил такъв и моето дете не било единственото в това положение. Дори да има слаба оценка щяла да премине в следващия клас с неговото( на директора) одобрение. Разбира се, директорът поговори с учителя и дъщеря ми беше изпитана и си получи нормална оценка, та не се наложи.
Мисълта ми беше, че тази практика е нещо обикновено тук. Повтарянето на годината не винаги е наложено от оценка" Слаб". Случва се ученик който е имал проблеми през годината и не е успял да изкара оценка, от която е доволен (може да не е 2, а напр.4), и повтаря, за да я повиши. С уточнение, че оценяването не е по шестобалната система, аз го описвам така, за да е по-ясно.
В никакъв случай не твърдя, че всичко взето от запад е по- добро. Просто това беше моят опит. И в България може да се случи учител да се заяде. Добре е такива случаи да са подкрепени законово.

Образованието само по себе си не може да генерира стопанство, но е едно много важно условие.


Това са приоритети от Стратегия 2020 на ЕС. Е? Има ли един приоритет, който да не е свързан с образованието? Четем нататък:

А тук? Нито една от водещите цели не е необвързана с образованието. Докато се чете това чудо, направо можеш да объркаш дали е Стратегия за икономика или за образование. Вярно, че е някак мъртвородена, без грам живец е, но все пак ...

Тъй, видях, че ще има и обществени съвети и настоятелства, на първите участието ще се изразява в идеи, на вторите ще има финансово изражение, ако правилно разбирам идеята:

Чл. 265. (1) Общественият съвет се състои от нечетен брой членове и включва един
представител на съответната община,  а за държавните детски градини и училища –
представител на финансиращия орган,  и минимум трима представители на родителите на
деца и ученици от съответната институция. В състава   на Обществения съвет на училище,
което извършва обучение за придобиване на професионална квалификация се включва и
представител на бизнеса:


Чл. 268. (1) Общественият съвет в детската градина и училището:
1. одобрява стратегията за развитие на детската градина или училището и приема
отчета на директора за изпълнението й;
2. участва в работата на педагогическия съвет при обсъждането на програмите по  чл.
263 ал. 1, т. 8 и 9;  
3. предлага политики и мерки за подобряване на качеството на образователния
процес въз основа на резултатите от самооценката на институцията, външното оценяване - за
училищата,  и инспектирането на детската градина или училището;  
4. дава становище за разпределението на бюджета по дейности и размера на
капиталовите разходи на детската градина или училището, както и за отчета за изпълнението
му - за образователните институции на делегиран бюджет;
5. съгласува училищния учебен план;
6. участва при атестирането на директора и на учителите при условията и по реда на
държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на
педагогическите специалисти;
7. дава препоръки за подобряване  прозрачността и ефективността на управлението;
8. сигнализира компетентните органи,  когато в хода на дейността си констатира
нарушения на нормативните актове;
9. съгласува училищния план-прием по чл. 142, ал. 1;
10. участва в създаването и приемането на Етичен кодекс на училищната общност.


Чл. 308. За постигане на целите си настоятелствата:
1.  съдействат за осигуряване на допълнителни финансови и материални средства за
детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие и контролират
целесъобразното им разходване;
2.  подпомагат изграждането и поддържането на материално-техническата база на
детската градина, училището или центъра за  подкрепа за личностно развитие;
3.  съдействат при решаването на други социално-битови проблеми на децата,
учениците, учителите от училището, детската градина или центъра за подкрепа за личностно
развитие;
4.  съдействат за реализирането на организирания отдих,  туризъм и спорт с децата и
учениците.

Тези две нови организации заместват сегашното настоятелство, което:

Чл. 46в.  (Нов -  ДВ,  бр. 90  от 2002  г.)  За постигане на целите си
настоятелствата:  
1. обсъждат и правят предложения пред съответните органи за развитието
или за решаването на текущи проблеми на училището,  детската градина или
обслужващото звено;
2. съдействат за осигуряване на допълнителни финансови и материални
средства за училището,  детската градина или обслужващото звено и
контролират целесъобразното им разходване; 19
3. подпомагат изграждането и поддържането на материално-техническата
база на училището, детската градина или обслужващото звено;
4. участват при избора на учебници от педагогическия съвет, по които ще
се обучават учениците от училището,  и при възможност осигуряват
закупуване

6. подпомагат създаването и реализирането на възпитателно-образователни
програми по проблемите на децата и учениците;
7. подпомагат училищните и общинските органи за осъществяването на
задължителното училищно обучение;
8. съдействат за реализирането на извънкласните и извънучилищните
форми, организирания отдих, туризъм и спорт с децата и учениците;
9. съдействат за включване на родителите при организирането на
свободното време на децата и учениците;
10. предлагат мерки за подобряване на дейността на детската градина,
училището или обслужващото звено;
11. организират обществеността за подпомагане на детската градина,
училището или обслужващото звено;
12. сигнализират компетентните органи при извършени нарушения в
системата на народната просвета;
13. организират и подпомагат обучение на родителите по въпросите на
възпитанието и развитието на техните деца;
14. подпомагат дейността на училището в противодействието му срещу
наркоманията и други вредни влияния върху децата и учениците;
15. подпомагат социално слабите деца и ученици;
16. съдействат на комисиите за борба срещу противообществени прояви на
малолетните и непълнолетните.


Тук също нищо революционно не виждам, освен преместване в съседна паралелка, но само ако профилът е същият, което е малко вероятно.

Раздел ІІІ
Санкции на учениците
Чл. 198.  (1)  За неизпълнение на задълженията,  установени в този закон,  в
нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, след
изчерпването на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за
преодоляване на проблемното поведение на учениците може да се налагат следните санкции
като крайно решение:
1. забележка;
2. преместване в друга паралелка в същото училище;
3. предупреждение за преместване в друго училище;
4. преместване в друго училище; 44
    5. преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение.

Чл. 199. (1)  Санкцията  „преместване в друга паралелка в същото училище”  не се
прилага, когато това налага промяна на профила, професията или специалността

"Останалите механизми", неописани тук или в правилник към закона не означават абсолютно нищо. Все едно ги няма. Пак говорим само за крайни мерки, а до тогава?
И пак ще си стои въпросът чие е задължението учениците да се санкционират за поведението си на територията на училището, родителско ли, учителско ли?

Това също ми е симпатично, вменено със закон, за да няма спорове:

Чл. 219.(4)  На педагогическите специалисти се дължи почит и уважение от учениците,
административните органи и обществеността.

Надявам се, че същата точка я има някъде и по повод какво дължи обществото на минисър-председателя.

Това никой не го и поставя под съмнение. Разсъждаваме си как да се случат тук нещата.
Не бива да се привнася ничий готов модел у нас, условията са съвсем различни.
Не вярвам експертите (да чудесен въпрос е кои са те), подготвящи новия закон да не си дават сметка от какво реално има нужда образователната ни система, но, нека сме максимално честни, това, което се предлага тук, в темата, е неизпълнимо на този етап - липсва база, липсват средства, липсват кадри, мотивирани да обучават. За да има коренна промяна в образованието, то трябва да се мобилизира силна политическа воля, но и държавен ресурс - планово!

Забранявам си да мисля за експертите, щото като им чета писанията, нищо добро не мога да помисля за тях , а лошо не искам да мисля, пазя душевна хигиена. Това, дето ни чака занапред, а не изотзад, е нещо, което никак не познаваме и не умеем да боравим с него. Ние, не само като ние в България, но и навсякъде. Колкото и рано да се писа по тези теми, все още не сме готови за сблъсъка с новите неща. За какво всъщност трябва да подготвяме учениците?
С напредъка на технологиите какво се получава? Получава се значителна ножица между тези, дето ще държат метлата и тези, дето ще седят на бюро, на чистичко. И едните, и другите трябва да минат през една и съща образователна (що касае училището) система. Хубаво щеше да е, ако можехме да си признаем, че подобен род общество е силно разслоено и оттам нататък да градим едно образование с ясно разграничаване кои ще са ни елитарните ученици (с все училища, педагози, програми и т.н.) и кои няма да са. Обаче такова нещо не можем да сторим, защото не е прилично. То не е прилично да възроптаеш, че на децата със затруднено учене се отделя по-голям ресурс, отколкото на тези, дето могат повече, а какво остава за цялостен подход в образованието. Не е една беля.
Възприемането на един по-откровен подход щеше да спести терзанията кого на какво да учим.  

Да вземат да спрат да крадат първо. И да си раздават бонуси под път и над път.....

Една Финландия, като най-изостаналата провинция на Руската империя в миналото, сега е държава с най-добро образование в Европа и с висок стандарт, нали? Ами заради образованието, с помощта на много добър управленски и технологичен интелект.

Със сигурност е нужно профилиране в гимназиален курс, но къде ще се реализират тези кадри....?!
В крайна сметка, времето е показало, че една немска образователна система, която е в основата на българската такава /през руската де/ е по-добра в това технологично настояще. Не сме за англосаксонска образователна с-ма. Претенциите на някои майки тук за селекция на гениите е по-добре да се реализира навън и после да се върнат тук с вече придобити управленченски качества.