"Страхувам се от дрогата"

Не разбирам с какво вредим на онези, които все пак ще опитат, т.е. започнат ...

недей толкова черно, няма нищо лошо да си развие таланта едно дете, поне до момента, в който не се види накъде дърпа и дали влизаа в бизнеса. Може да продължи напред и на професионално ниво, но трябва някой от родителите да е плътно до него, дори след пълнолетие, и да държи контрола изкъсо. За спортистите  имам особено мнение, защото там просто допингът е норма, но за другите сфери си мисля, че може да се държат нещата. Повечето деца не стават професионални певци и актьори, а си остават с добрата школовка и хубавите спомени.

Ако детето ти е пушило трева или е взело екстази това не означава, че е започнало и вече е наркоман. По същия начин ако е пило алкохол не означава, че е станало алкохолик. Можеш да "извадиш точилката", да си купиш лакмус тестове и да правиш контролни проби, за да си сигурна, че не го прави в бъдеще, можеш да говориш с психолог или да предприемеш други действия според случая, но детето ти няма да е наркоман. Наркоман е диагноза за цял живот, не за "докато му мине". Трябва след медицинското лечение да се ходи на специална терапия и до живот да се внимава към какво друго може да се пристрасти, дали няма да се върне към зависимостта и тн. Не е сложно, няколко човека го написахме по няколко пъти.

При хероина е друго и там веднага се изолира и се води на лекар, за да се види какво, от кога, зависимост ли е, не е ли. Психиатъра ще даде и насоки как да се постъпи.
Как не разбираш? Човек е убеден, че от първия път се става наркоман. Опитва веднъж, втори път и няма абстиненция, нищо кой знае колко необичайно не се случва. И си казва, че него това правило не го лови, че не може да се пристрасти и продължава. Или опитва веднъж и си казва, че е наркоман и никога вече няма да може да спре и продължава. А след първия и втория, че и третия път все още може да спре и сам, ако знае, че на всяка цена трябва да спре, защото има шанс. ако е наясно, че след това няма да има представа колко често употребява и да спре ще са му нужни години лечение, което у нас не се и предлага реално.

за алкохола не знам, него не мога да го сложа в една и съща каатегория с наркотиците, дори с цигарите. Но за пушенето мога да кажа, че с една цигара най-често се започва, а не просто се опитва. Като по правило много пушачи казват, че първия път им е било ужасно, дори им е станало лошо, дори са се кълняли пред себе си, че повече няма да опитат, обаче след време запалват втора ццигара и се оказва, че вече не им е толкова гадна, а дори усещат удоволствие и с приятели палят и трета, а докато се усетят, и са редовни пушачи.

Аз обаче го слагам в една категория. Започването е най- лесно, а отказването най- трудно. По- трудно, отколкото с хероина.

Не знам аз не съм много сигурна. Гледайки какво става на 'голямата сцена' или в 'големия спорт"
Страшно е.


Иначе за алкохола си права - по-страшен е. Ако трябва хипотетично да 'избирам' коя зависимост бих борила предпочитам хероинова, пред алкохолна. Мога да обясня и защо, ако искаш:0)

Голямата сцена и големия спорт са си издевателство над човек и без зависимости към субстанции. Това е труден живот и не бих го избрала за детето си, ако избора е мой, разбира се.

до голямата сцена и до големия спорт има много път за извървяване, много пари за харчене, много часове провисяване по тренировки и репетиции лично за теб, като родител. В пубертета, да не кажа до края на гимназията макксисум, повечето деца вече са се отказали от мераците за голямата сцена и големия спорт.

И тук опираме до подходящите филми.
Този филм е някакъв пълен бъркоч, над който децата могат да се посмят дружно. Това си е просто една художествена измислица с много ефекти и детето не би си направило никакви изводи. Поне майката на наркомана да беше нормална, че да може детето да направи някаква аналогия със собственият си живот. Според мен точно филми, като този даже биха имали обратен ефект.
Това няма нищо общо с реалността, не е подходящ за деца и изобщо е просто поредната психария. Издържах го 1ч и мисля да го спра.  

аз затова посочих филмите на нешънъл джеографик, те са добре направени, хората сами си разказват през какво са минали, как са се закачили, как са били подведени, изобщо какъв е механизмът на нещата. В началото гледах сама сериите, за да добия представа, после прецених, че е добре и децата да ги гледат.

Така е да, въпреки, че търпи коментар
Преди голямата сцена има години обучение, според дядо ми специално в спорта ( това са негови немеродавни  лекарски наблюдения от времето на социализма) се е започвало сравнително рано  с издевателствата. Не е ОК да имаш цикъл, не е ОК това, онова, можеш да подложиш това или онова за да ти е по-леко и така нататък. В областите с физическо натоварване медикаментите придружават пътя ти и преди да излезеш на 'републиканско' например ниво.
Аз имах съученичка пианистка която репетираше 6-7 часа дневно и не достигна 'голямата сцена', но деца бяхме, когато й даваха разни неща за издържливост.

е, то родителите с охота се включват в издевателствата, ако ги хване алчността! Аз нямам предвид това.

Съдейки по личните си наблюдения, тези хора, които са родени с талант и го проявяват с минимум усилия, са по-склонни да го пилеят и да разсейват силата си по всевъзможни начини и напротив, за онези, родени със способности, но постигнали успех не толкова с талант, колкото с дисциплина и къртовски труд, е почти невероятно да рискуват постигнатото заради чаши и спринцовки. В ума си имам историите на близки и от двата типа, проявили дарбите си в световен мащаб, и действително природно надарените са някак по-безотговорни, опитват всичко, изкушават се от всичко, неуправляеми са в степен някаква, докато другите, пчелите, са просто педантично фиксирани към рутината и ментално-физическата си хигиена, почти непоклатими. И в този ход на мисли, ако детето е свикнало от малко да работи върху себе си, ако постиженията му са равни на положените усилия, струва ми се, че шансът то да бъде отклонено в посока злоупотреба с личността си е по-малък. Не никакъв, много ясно, но занижен. Затова определено бих стимулирала децата си към спорт и изкуство, но не заради блясъка, а именно заради ангажимента и къртовския труд. С други думи, както дядо казваше: "Абе, чудиш се какво да правиш ти, та все глупости ти идват на главата".

Ами да, можем да сравним например вокалните данни на Уитни Х. и Мадонна:)
когато разбрах за смъртта на Уитни, цял ден мислих за Мадона.

Да, това с Мадона и Уитни е перфектен пример 

А за филмите - винаги и за всичко предпочитам National G. и Discovery.