Последните февруарчета ги чакат нетърпеливите им майчета - 21- ва февруарска

Ние се родихме 4100, не знам сега колко е, но много лакомо си изпива млякото и все търси още, днес пробвах да му дам 100 мл изпи го на един дъх и продължаваше да търси, ама от зор да се криви и реве, пък връща мляко и аз все си мисля че много му давам. Чудя се да го пробвам ли със 120, все си мисля че е малък и ще му е много.   Полудявам вече.

vanessка, как може да позволяваш да ти се месят така? Аз още преди а родя накарах моя да говори с нея (че сме в една къща) никакви качванки на нашия етаж и никакво месене. Ако искам помощ ще я извикам. Съвет може и да приема, ама да не ми се меси. Вчера ме пита оригвам ли бебето. ЛЛЛ и в болницата ми казаха, че не е задължително кърмено бебе да се оригва всеки път. Държа я 5 мин изправена, но тя и все още бавно суче, тъй че нужда от кой знае какво оригване няма. Голям съм чешит и предпочитам да и спестя влошаване на отношенията ни, което ще и е много по-неприятно от това, че не може да се чувства полезна. Пък и все ще се наложи да помага, това не значи, че изцяло трябва да се включи в гледането

    Честито на новите ни бебчета и лесно раждане на мамите,които са в очакване.!
   Искам да попитам хълцат ли вашите бебета.Малчо яде много лакомо,най-вече,когато прави по-големи паузи със сън и след това хълца по 15-20 мин.           Иначе е спокойно бебе-спи,яде,пълни памперси      (пу-пу на него),през нощта правим 3-4 часови паузи сън,през деня почна вече повече да будува.От няколко дена ни започнаха и коликите-пъшка,напъва,чак мен ми боли,но поне не реве,дано и занапред да е така.

Здравейте,момичета и честити рожби на новите мамчета!
Мама беше у дома за няколко дни и досега наваксвах с темичката ни(добре,че не пишете много ).
Ние сме добре,Сашето е голям кротушко.Имахме проблеми с кърменето,сходни на тези на Старлет и други споделили момичета.Но нещата се нормализираха,май имахме криза на растежа и кърмата недостигаше та дохранвах понякога с АМ и/или с цедена кърма.Нещо не иска да суче от едната ми гърда,а разлика между двете гърди видима поне не виждам както и в количеството кърма което проидвеждат,та от нея цедя и дохранвам а от другата суче.
Пепче,и аз вдигнах постепенно повечето дрешки от 0 до 3 месеца,защото му умаляха. Той се роди 54см та сега сигурно е 60.А Сами няма начин да не е спокоен и да не прави 4 часови паузи между храненията,все пак е изцяло на АМ а то се усвоява по-трудно от детския организъм(баткото ми беше след 20-тия ден ня АМ и още на месец махнахме нощното хранене).Кърмените бебета са съвсем друго но аз имам съмнения,че скоро ще минем и ние на АМ стова цедене и ако не засуче активно от двете гърди няма да удържим дълго.Иначе нощ с нощ не си прилича при нас-миналата нощ се храни на 4 часа и си отспах,обикновено си спазва 3часовите ивнервали между храненията но тази нощ беше на два часа гладен.Но днес пък кърмата ми е в по-голямо количество а той спи като къпан.
Записах си час при гинеколог за сряда и силно се надявам да ми каже,че всичко е наред след кюртажа.
Тази седмица прави и месец та ще се ходи и на консултация.
Според ден на всички ви.

Бях на преглед, разкритие само 1 см, шийката все още е дебела. Води и плацента са в норма. Официално преместиха термина на 26.02 и продължаваме да чакаме. Следващия път на 1.03 на преглед. Нямам думи. Чаках това дете 3 години и сега пак не иска да се появява... Тежи около 3400 гр.

Здравейте мами и бебчета и от нас със Сашко тои си поспива сладко в момента, а пък мама си почива с компютъра. И ние сме с колики които са най-силни следобяд, но поне засега съм доволна, че през нощта е спокоен дори тази нощ спа от 12.00 до 06.00 без да се събужда доволна съм. И ние на 01 март ставаме на 1 месец ще ходим на консутация да видим колко сме пораснали. Малчо засега е само на кърма като от няколко дни започнах да му давам допълнително по 40мл от изцедената кърма след като свърши да суче, че го домързява и заспива, а като го махна и надава вой. Това от мен ще пиша отново след консултацията.

Хм, Дейзи, недей така, аз правя планове да го кърмя. Не искам да минавам на АМ. Не знам за другите майчета, но аз лично, когато му давам АМ, се чувствам сякаш съм си изоставила бебето. Все едно съм го дала за осиновяване. Не знам дали вие изпитвате такова чувство? Много ми тежи, а никога не съм била втелясваща се майка, но тива чувство го изпитах и, когато се отби първото ми дете. Беше на 4,5 месеца. А не съм привърженик на безкрайното кърмене. Въобще даже. Но още е много мъничък...
ЕМА продължава да я няма...
missgreatest , чакала си го 3 години и е въпрос на дни да се срещнеш с него. Разбирам те, защото първото аз го преносих със седмица, та знам колко е досадно...

*starlet*  и аз съм така. Колко ревах в болницата, че не мога да я наглася и не ще да засуче. Добре, че ЛЛЛ ми казаха за силиконовите зърна. Колкото и да е неудобство си е по-добре от цедене в шишета и още повече АМ. Сега и се мъча да напълня някое и друго пликче за камерата, че да мога ако изляза таткото или бабата да дадат кърма, а не друго.

missgreatest, ще излезе спокойно. Тъкмо да е хубаво пораснало. моето като е дребничко по спешност купувахме 50 размер дрешки, че всичко е като да влезе 2 пъти в него. Ама нали е мома, по-добре да е финна.

missgreatest и аз бях с такова разкритие. Никаква промяна не забелязвам досега, така че може би съм си още с такова. Оставаш засега в групата 
ЕМА наистина я няма днес на отчет. Айде дано щастливото събитие е дошло при нея и "повлече крак" (така му казват на село ) та всички след нея да тръгнем. Чакаме новини засега...
Ще бъде интересно тука 3-4 дето сме останали накрая, да се разраждаме в един ден 
Ми така де... време ми е и аз да почна да пиша за това имам ли, нямам ли кърма, а не само как ми тежи и колко изнервена ставам вече 
Аз си мисля, че ще съм на 1-ви Март и за празника е си имам жива мартеничка 

Я да питам нещо родилите вече мамита. Вие имате ли проблеми с комшиите си?? В смисъл бебчовците като плачат, особено вечер и нощем идват ли да ви пропат на вратата и да ви правят забележка? В нашия блок са някакви уникални всички. Блок на бивши партийни величия свиканали да им козируват, 'младежите' тука са на по 70-80г, спазва се тишина от 14:00-16:00ч., а ако някой иска да пробие 1 пирон, идват и те предупреждават на вратата веднага.  Все още не знам как ще е де, но се опасявам че ще си имам проблеми, било то и заради бебе, на което не мога да кажа кога да рече и кога не. Затова питам ако някой вече си е имал такъв проблем, какс се е справил? 

Въпрос към ЛЛЛ и от мен - ще съм ви много благодарна ако ми дадете някакъв съвет и вие, че вече не знам....как да процедирам с тази моята кърма...
Нека почна отначало...
Нашият Христо се роди на 17.02... засука веднага щом ми го дадоха и веднага тръгна коластрата ( 7 часа след раждането беше като ми го донесоха)..уж можело и да не се справи сам с първоначално запушените канали,ама като затопли гърдите с уста...и засмука здраво...вс.си потече..вторият ден тръгна и гъстото мляко...с цвят на ванилия е...гъсто и мазно по мое мнение...
бебчо яде добре, даже е доста лаком...но пък прави дълги паузи за сън от по 3-4-5 часа (нощем) дори понякога ( не се роди с жълтеница)...
Проблем ми беше,че от вторият ден следобед в болницата ми разрани зърната...уж спазвах вс.ваши съвети за правилно подхващане на бебето,но все пак стигнахме до кървави зърна...няма да забравя като таткото ми донесе протекторите и дори с тях..като шурна една кръв и я видях по устата му..направо ми се сви сърцето...
Иначе имам мн.мляко...сега се спасявам докато лекувам зърната ( с ГАРМАСТАН се мажа и с АВЕНТ за зърна)... цедя се с помпа...и давам от шише на Томи Типи...лаком е..яде по 90-100 мл на ядене....през 3-4 часа.... но ме е страх да не го откажа от гърдата и от днес почнах пак да редувам цедене с помпа и даване с шише..и кърмене със силиконови протектори...без тях не смея...
Въпросите ми са следните...
1/ щом като до вчера с помпа изцеждах по 150 мл от двете гърди до облекчаване на гърдите... а вчера по 180..днес изцедих и 200мл... при това като дойде време за кърмене... аз вече протичам и си мокря блузите чаааак до корема... отделно като цедя едната гърда...другата сълзи и пуска почти същото количество кърма...това ще спре ли... смятате ли, че не се цедя правилно...като честота ...докога ще се увеличава това количество..няма ли да се нормализират нещата с времето... да спре и да ми сълзи др.гърда...докато кърмя с едната...
2/ как да накарам зърната ми да загрубеят... без значение дали се цедя с помпа или кърмя...все ги усещам едни...офф,как да кажа..твърде стивни..раздразнени... чувствителни...дори да не кърмя..примерно допирът на материите по гърдите ми...е некомфортен...
3/ Трябва ли да се изцеждам до облекчаване и омекване на гърдите... или само колкото да предотвратя теча..да не стане пък после като се засили апетита и нуждата от по-големи кол-ва мляко..аз да имам намалени количества кърма.ако не изцеждам все пак прилично кол-во кърма...
Надявам се да съм описала добре ситуацията при нас... ако нещо има неясно... моля,попитайте ме,..наистина ми е мн.важно да получа компетентен отговор... всеки ми дава акъл...и аз по инстинкт каквото правя..ама др.си е професионалното мнение  

При мен нищо лесно не става, така че тихичко чакам За мен важно, че доктора не ме кара да предизвикваме, а чака заедно с мен.

*starlet* ,аз нямам такъв проблем,че с АМ го храня.Не чувствам такива работи......
Проблема ми е друг.....Все се чудех дали да ви го споделя
Още като се роди каката и толкова си я обичах,че на никой не я давах....дори и да я гушкат,целуват.Не я давах на никой,и до ден днешен е така.Никой не ми я е гледал,ако се наложи да я оставя за час два,направо се побърквам.Само за нея мисля....
Чудех се и сега ли ще е така със Самуил,ами да -не го давам на никои,той си е мой,и това е.Как да предотвратя това незнам.Дразня се когато искат да го гушкат и целуват...Толкова много си ревнувам децата.....Все се притеснявам за тях,че никой друг освен мен не може да се грижи толкова добре за тях....Всеки ми го натяква,че не се отделям от тях...Майка  ми казва,направо Анджела сте я обсебили и само вас обича.Ами така е какво да правя -баби те си ли да обича....

Здравейте и от мен нашият малък-голям мъж се роди на 19 февруари 4,150/54 казва се Алекс досега само ви четях с интерес,но вече се реших и да пиша доста неща научих от вас за което благодаря. pisiana - и ние много хълцаме много е лаком нашия даже му викам понякога Хълцук.
she_moto - наистина ли не е нужно да се оригва всеки път, че понякога не ни  се получава и само ми викат че и две капки да е сукал пак било задължително,но то детето като не иска да го мъча ли

Честито на родилите тези дни!

Виждам, че всички, които сме родили сме вече по-заети и не пишем толкова редовно във форума, скоро пак ще сме редовни, като влезем в такт.
Ние днес бяхме на ваксина. Представихме се геройски. Бебешонка ревна само като й боцнаха иглата и то само за няколко секунди. Претеглиха я- вече е 3900гр., а се роди 2550.
Много съм доволна. Отново докторката ми каза, че съм я тъпчела и че трябвало да намалям от 90мг. на 70. Да не съм луда да я послушам....
Откакто минахме на Фризовом не повръщаше чак на фонтани както преди, но от 2 дни пак повръща доста и по много пъти. Не мога да я накарам да се оригне след хранене. Държа я сума ти време, а ако се оригне, следва повръщане кат фонтан.
Чакаме си таткото да го приберат. Бесен е, защото стои в Белгия 9 дни- разтоварил е, а не могат да му намерят товар за обратно и днес го пратиха вместо за България - За Швейцария..... Ужас!
Май следващите 2 седмици няма да се прибере.. А най-лошото е, че му плащат на курс, а не на дни, а половината му заплата отиде, за да си купува храна от чужбина и да говорим по телефона.....
Незнам за вас, но аз вече подивявам вкъщи. Нямам търпение да стане по-топло и да ходя на кафенца с приятелки и с бебето, да се разхождаме и т.н.  Сега по цял ден съм вкъщи, а съм свикнала да имам разнообразие малко или много.
Искам да попитам, Кога бебетата започват да виждат по-ясно и да фокусират? На мен ми се струва, че моето ме вижда, защото като я държа гледа точно към мен  и като си мръдна главата- понякога ме следи, а понякога не.. И не мога да разбера вижда ли  добре или много мътно.

Пепито Аз пък не съм точно така, но определено се дразня, когато някой ми каже "Тя сега слуша защото е в мен" или "Тя заспа, защото аз й действам успокояващо".
Гадно ми е така... И като ми идват нагости да искат да я хранят... и това ме изнервя.. Все едно аз да не мога сама.. Има хора, които се държат така все едно искат да се изкарат, че разбират повече от мен, макар й аз да съм майката и да си знам най-добре от какво има нужда бебето ми.

Здравейте мами  много ме радва че бебоците на всички са добре, хапват , спинкат и  плачат от време на време, ама нали са бебоци, той и наш Тео е доста гласовит и надвечер като го свие коремчето и като се почне едно кривене...оле мале...ама и това ще мине, само дето на мен ми е свито сърцето, че няма как да му помогна, после пък зъбки ще го мъчат..абе...
Кураж на мамите на които им предстои да родят, стискам палчета, няма страшно момичета, мислете позитивно и всичко ще е наред.   

     Да разкажа за моето раждане, което изненада всички, защото и доктора от ЖК ми казваше че скоро няма да се ражда, предния ден преди да родя и Д-р Георгиев от АГ каза че до 2 седмици няма да родя и аз спокойна си се прибрах вкъщи доволна, че ще си дочакам термина. Е да ама не  На 8-ми вечерта като ме свиха едни болки, ама аз инат лежа и стискам очите и се мъча да спя  на сутринта викам на таткото е готов ли си да ставаш татко? А той - е нали след 2 седмици? А аз - абе не съм много сигурна че ще ги дочакаме  И той като пребледня.  Цял ден си откарах с контракции, докато не станаха на 3-4 мин и хайде към болницата, док ми вика - Ти пък не чакаш да се запознаем и бързаш да раждаш /предния ден го ангажирах за раждането/ а аз му викам, че никак не бързам даже не ми се ражда още! И така си беше.  Прие ме вечерта в 6, провери разкритието, 4 см, пукна ми мехура, което ми е най-неприятния спомен от раждането, ей сега като се сетя и ми минават тръпки по гърба, не че боли, но.... И ме метнаха за клизма, после взех да кръстосвам коридора...е не беше дълго кръстосването с още едно майче си пъшкахме в синхрон, ама тя по-държеше на болката, леле аз си стенех и не ми пукаше... През времето в което правех разкритие четях информираното съгласие и си говорихме с другата мама.....е да де ама рахата свърши в 8.20 като ни сложиха по една система окситоцин и купона свърши, като се почнаха тези контракции, леле дъх не можех да си поема, ама после как сме се смели на ражданията си, щото и двете родихме една след друга.... И така, легнала по гръб на едно легло в предродилна, вече ходех по стената като дойдеше контакция, ама те накрая вече така се сляха....оле мале стана, ама се преживява всичко .... Само виках на акушерката да ми свали гадната система и да ми хакне някакво обезболяващо, не исках упойка/!/ е да де ама тя като един професионалист обигран ми казва че няма да родя бързо иначе /ама аз и не исках тогава хаха да ме пита някой сега наистина е важно да се роди бързо иначе организма се изтощава / Е да сложи ми бускулизин, нямаше никаква разлика след него. После реших да си говоря с нея за да се отвличам от болката, ама аз едно изречение го правих на 5 контаркции.... ох сега ми е смешно ама тога зор си беше... По едно време и викам да ми свали чорапите че умрях от жега там, после вода исках да ми носи....а гвоздея на програмата беше вече като не издържах и като взех да крещя ДОКТОРЕЕЕ, ДОКТОРЕ.....въй голяма излагация, ама се посмяха с мен....накрая ми дадоха някаква маска с кислород, който ме спаси направо, защото от болка не смогвах да дишам.....и така набързо се оказах в родилна зала и в 9 проплака нашия син Теодор, само няколко напъна и беше навън, ами няма такова облекчение, след дългите месеци, когато съм го носила под сърцето си, изведнъж го виждам и всички теории как ли ще изглежда се изпаряват и само стоях и го гледах и му галех огромната коса, леле колко коса има, направо си дойде с прическата! И в този миг времето е спряло, само малкия човек има значение, вече нито болките са били толкова силни и всичко се забравя.... Остава едно голямо щастие, едно съкровищя, което веднага завладява сърцето ти... Е това е моя разказ, на тези кото им предстои раждане, не се плашете от разкази, при всяка жена е различно раждането, мислете позитивно, като за дългоочаквана и незабравима среща и всичко ще е наред!