Последните февруарчета ги чакат нетърпеливите им майчета - 21- ва февруарска

Пчелица работлива /Маякуб/ е родила днес момче,  Дамян, 3600 г.! Да й е жив и здрав! 

Съвършено си права, по-важното е, че суче! Предполагам, че си опитала, но все пак ще опиша. Когато настаниш себе си удобно, така че да не усещаш дискомфорт в раменете, гърба, тялото и краката и приближиш бебето към себе си (не ти към него), бебето би следвало да е повдигнато на височината на гърдата, а зърното ти да сочи между горната устничка и нослето и. За да достигне зърното, тя трябва да наклони главичка нагоре и назад, което автоматично и отваря леко устичката, а тя допълнително отваряйки още, би следвало да се получи малко по-дълбоко поемане на гърдата, така че да обхване и част от ареолата. Забелязала ли си, дали устничките и образуват тъп ъгъл около гърдата и дали са леко обърнати навън? Телцето и трябва да е хубаво завъртяно към твоето, между твоето и нейното коремче не би следвало да има разстояние. Това е независимо от позата, в която ще се кърмите. Ако успее да отвори по-широко устичка, вероятно и засукването ще се облекчи.   

Момичета реших да си споделя разказа от раждането, дано вдъхне спокойствие и кураж на тези на които им предстои това преживяване  

Първото ми раждане много ме изненада - близо месец по-рано, и поради тази причина прекарах последният триместър от тази бременност в абсолютна параноя че ще родя всеки момент, до момента когато не стигнах 36 седмици, когато се успокоих и се радвах на бременността. Но все си намирах занимания и все се помолвах на момиченцето ми да ме изчака да свърша с поредният проект вкъщи. Е приключихме с къщата, и ни почнаха ужасни вируси, първо сина ми, после аз, хайде пак и се помолих да ме изчака да се оправя, за бях много болна и знаех че трудно бих се справила с раждането.

Петък 17 февруари, се почувствах вече по-добре, и и казах че ако иска може да излиза. Три часа по-късно в 3.15 сутринта се събудих и имах малко кръв, реших че е тапата но се обадих на акушерката в болницата да и кажа. Тя каза ако може да поспя и сутринта да видим какво е положението и да отида в болницата. Мина малко време, не можех да спя, усетих че имам контракции, събудих мъжа ми. Обсъдихме че няма да е зле да тръгнем към болницата.

Досъбрах багажа за болницата, решихме че ще е най-добре да оставим сина ми при баба му и дядо му, вместо да ги чакаме в нас. Тръгнахме от вкъщи минаваше 5ч. Натоварихме се в моята малка количка Пежо 107 с две врати (че продадохме семейната ни кола и новата ни още не е дошла), сядам от пред - тръгваме, колана ми заяде, мъжа ми се опита да го оправи, но не би, и аз се покатерих от зад до Александър. Контракциите ми вече бяха на 3-4 минути доста болезнени. До родителите на мъжа ми е около 20 минути, това са си доста контракции от които вече ми се викаше - но да не плаша Сашко пеех детски песнички, а той така ми се радваше че с такъв ентусиазъм пея. Оставихме го и потеглихме към болницата и до там още 20 минути. Нещата си напредваха, но много се притеснявах че ще ми кажат че не съм за раждане още и да се прибирам вкъщи. Стигнахме най-после, болките бяха много по-поносими като не съм сгъната на 4 в колата. Към 6.30 сутринта ме приеха в предродилното. Всичко беше много спокойно, с акушерката си говорихме и се смяхме, тя каза че се справям идеално с контракциите, дишането ми било много добро, чу бебка - всичко си беше идеално. Най-после ме прегледа за разкритие - мислех си че бих била доволна ако съм 5-6 см, да не ме е срам че все пак си ме болеше малко. Прегледа ме - и възкликна - поне 8 см! Хайде към родилното! Ей такова щастие няма! Без кой знае какви усилия бях достигнала така хубавите 8 см!  

Тръгнахме към родилната зала акушерката ми казваше на всеки покрай който минехме че съм с 8 см, и съм толкова усмихната и щастлива. Казах и как да не съм съвсем скоро ще си гушна момиченцето!

Бях планувала да раждам във вода, но в този момент не можех да си представя да вляза във водата, и реших да си остана на сухо   Дори реших че няма да си слагам и нощницата и си останах по роклята с която дойдох.

Пое ме нова акушерка, контракциите ми се засилваха сравнително на често, но кратки, питах я кога ще ми провери разкритието - тя каза ами няма, ти ще си знаеш кога си готова, в същото време повтаряше след 3-4 часа еди какво си... Мен вече си ме болееше доста, а тя ми говори за часове... Все пак отказах още газта, исках тя да е съвсем в края.

Дойде новата смяна акушерки, падна ми се едно младо момиченце. Тъкмо се беше върнала от Тайланд и си обменяхме опити и преживявания от пълно-лунни партита, говорих и се смях между контракциите, а тя общо взето ме остави да си дишам през контракциите само с помощта на мъжа ми.  От време на време ми казваше колко добре се справям. Болките се усилваха и аз взех много да и се моля да ми провери разкритието - най-после се съгласи - 9 см, каза остава една малка част и си готова. Малко след това болките станаха непоносими и хванах смешният газ, но за разлика от предното ми раждане го използвах съвсем малко, минах в периода на самосъжаление - че много ме боли, но се сетих че музиката много ми помага и накарах Даниел да ми пусне това което се бяхме уговорили - една част от един хаус микс на френски дж - музиката ми помагаше много да си събера силите, да намеря не само сили да напъвам, а да напъвам така че да излезе бебка.

Легнах на една страна и под окуражителните думи на мъжа ми дишах и напъвах, след няколко напъна, излезе главичката, когато акушерката ми каза че главата е излязла аз не повярвах и попитах мъжа ми, той каза да наистина и аз я виждам, след още един напън излезе цялата, веднага я гушнах и секунди след това тя взе да си търси гърдата и засука. Нашето голямо момиче - 4.16 кг и 57 см дългуч - си била сложила ръката до лицето и ме поразпорила че се наложи да ме шият, едвам пусна гърда да я подам на мъжа ми докато ме шият.

Цялото ми раждане протече за 3 часа, в болницата прекарах около час и половина от това време, само около 15 минути бяха трудните, остатъка от времето бях с усмивка на уста и много позитивно настроена.

Благодаря че ми изчетохте дългите писания   Това ми раждане беше много по-лесно, по-интимно от предното, само аз мъжа ми акушерката и в последстие бебка. Все още не мога да повярвам че съм родила, може би защото стана бързо. И много прави били хората като казали че веднъж тялото ти като е минало през този път си знае работата и всичко става по-леко.

Лека нощ  

 От кърмата винаги има смисъл, независимо от количествата   . И все пак дали конкретно във вашия случай има смисъл, можеш да прецениш само ти, защото най-добре познаваш бебето си и взаимоотношенията си с него.
 За увеличаването на млякото и подобряване на сученето говорихме, сега и за спирането малко   . Макар количествата да са незначителни, пак би било добре кърменето да се спира плавно, а не от веднъж. Може да махаш едно по едно кърменията през няколко дни или седмица.
 Понеже количеството мляко е малко, не е нужно да се прави нещо специално. Щом няма достатъчно стимулация, производството самО се ориентира към намаляване и след това спиране. Ако усетиш напълване на гърдите, бебето може да изсуче събралото се мляко.
 Компреси от охладен намачкан зелев лист според много майки действат облекчаващо на гърдите, ако се препълват. Също се забелязва и намаляване на млякото понякога.
 Може да говориш с лекаря си в процеса на отбиване да приемаш лецитин(хранителна добавка, която спомага за възпрепятстването на запушвания) по 1-2 капсули на ден от 1000 или 1200мг.
 
 Не се препоръчва пристягането на гърдите (препоръка, която може да си чувала), защото това травмира гърдите и може да доведе до проблеми. Достатъчно е носенето на добре обхващащо гърдите бельо за твой комфорт.

 Ако в процеса на отбиване се замислиш за възобновяване на кърменето, би могла да спреш отбиването, докато не решиш дали наистина е това, което искаш.
 Ако решиш твърдо да отбиваш, може да се сблъскаш с нападателни реплики от близки и съвсем далечни хора. За да не позволиш да те притеснява или да ти досаждат, може да си подготвиш реплики, с които да стопираш коментарите им. Например, че предпочиташ тази тема да я обсъждаш само с бащата на детето или с лекаря.

 Ако изникнат още въпроси, пиши.

ЧЕСТИТ ДАМЯН НА МАЯКУБ! 
ДА ТИ Е ЖИВ И ЗДРАВ И МНОГО ДА ТЕ РАДВА!   

Как сте, момичета! Слушкат ли ви бебчетата?

Ние днес ставаме на 1 месец. Доста ни мъчат колики, но слава богу през нощта тези дни спинка. Иначе през деня само се напъва и ме е страх да не му излезе някаква херния. И ние сме с гъбички в устата. Вчера джи пито му изписа Nystan капки.
Видимо доста е порастнал. Последно беше 3,870 преди 9 дни. В понеделник ще го заведа на теглене пак. Заради тези колики (мисля) намали порците и сега не изяжда повече от 50 мл наведнъж. Понякога изяжда още толкова след 5-10 минути, а понякога не иска.
Помпата, която взех под наем е горе-долу ок. Най-хубавото в нея е, че изцежда двете гърди наведнъж и сравнително бързо. Това ми спаси доста нервичките. Сега прекарвам около 15 минути за едно цадене, в сравнение с близо 1 час преди.
Ходим на разходки чат-пат. Не го пазя вкъщи - от първите дни излизаме или е сред хора.
Както му бяха огромни дрешките 0-3 месеца, сега като напълни памперса и вече му опъват...  даже не мога да повярвам, защото наскоро му купих доста такива пижамки и вече са малки. Утре сме на шопинг за 3-6 месеца пижамки  да видим. Много дълъг върви, а и забелязвам, че и в баджаците и дупето е почнал да трупа по малко. Беш доста сух там  Иначе бузите си ги имаме, даже и двойна брадичка. 

Това е от мен засега. Пишете, родилите!

Добро утро!
Да е жив и здрав Дамян!!

Валентина, честита месечинка на Кирил!
И Георги днес прави месец

Добро утро


Честит син на мама Пчелица работлива Бързо възстановяване на мама 

Сави добре си се завърнала с малката кукла 

Честит,Дамян на  мама Пчелица Работлива-да е жив и здрав И той отпадна от-дългочаканите бебоци РУ представих си те-усмяна до уши,даже и пееща..еех,дай Боже всекиму такъв кураж.Аз и да не ме боли много и всичко да се случи по-най бързия и лесен начин,пак ще съм си в пълен шаш и истерии-страшна работа Вале,браво на Кирето-да расте детето,мама ще купува нови тоалети..Аз пак извадих от багажа за болницата дрешките за бебко-сложих по-тънки,ми то тук удари 20С.......само дето му купихме по-дебелички неща-няма да ги използваме докато дойде Аз пак съм с адските болки в кръста,едва вървя...Боже дай ми сили поне да мога да го родя това диване,едва гледам....Хубав уикенд мами П.С.БИБИ ,много я мисля,не смея да и звънна,дано скоро се приберат-чакам с нетърпение да разбера как са

Честито на Маякуб  Малкия Дамян да расте жив и здрав за радост на мама и тате   
Добро утро! Неродилите да се преброим  Да не сме изгубили някой тази нощ 

Vanesska кви са тези доктори и сестри там бе  Аз ако бях щях да ги направя луди. Какво като не си плащала за екип, да не си по-нисша от други?  Доктора ще ми повишава тон ; сестрите ще ми се държат нагло и няма да ми дават обезболяващи, когато аз не знам къде се намирам от болка ; дават ти бебето - оправяй се... малееее, скандала щеше да е голям, пък после каквото искат да кажат 
EMA ES не ми говори за болки...  Ако река да си поема по-дълбоко дъх, ме удря отзад в бъбреците, да не говорим когато съм в леглото и искам да се обърна за колко време го правя (мин 5мин отляво-надясно с много пъшкане естествено). Оххх края му се вижда, ама да видим кога? 

Вчера нали разказах за прегледа ми... откакто съм се върнала в нас имам някакви мръсно червени зацапвания по бельото си. Слагам дневни превръзки и ги виждам още по-ясно. До днес сутринта съм все така. Тая док си мисля че ми разкъса нещо в мен. Такива болки вчера не съм изпитвала през живота си, а сега и тази кръв...? Кажете, според вас нормално ли е при преглед за разкритие да ми стане така? 
Днес мислих да си направя разходка до близък град, да се разсея малко и да се поизморя, ама пусто не смея Да взема да родя по пътя или в Благоевград ще стане весело 

Честита първа месечинка на
Кирил   на мама Валентина007
Борис и Лора на мама Tanita13
Георги на мама dani_l
Божидара на мама musiiv

Да са живи и здрави!

Днес да похваля мойто бебоче - снощи яде в 20 ч, заспа към 21. През нощта се събуди веднъж в 1,30, сука 5 минути и пак заспа. И се събуди чак в 5,30, аз вече се бях наспала 

Чудесно! Дано е така и занапред.

Ivy, благодаря за съветите. С отварянето на устата го пробвам, но за момента не се получава добре. Днес я пробвах без силиконовото зърно, докато беше много спокойна. Отваря добре, но почва да го лигави и да не и харесва. Не знам дали проблемът не е, че силиконовото стърчи повече и това и харесва. Ще продължавам да опитвам. Уж съм голям инат, но да видим коя от двете ще надделее.
Още веднъж ти благодаря!

Здравейте  и от нас.Днес е събота и у нас е натоварено,закуска,обяд,десерти,майка ми идва за да ми бие инжекциите ,имам още 3,изписаха ми и лекарства с витамини.Имам леко подобрение.
Самуил расте,вече прибрах 2 торби с умалели дрешки,които са с размер 0-3 месеца.Започваме с такива 3-6.Явно и той ще върви високичък като кака си.
Вечер спи много добре,не плаче.Но яде на 2,5-3 часа.През деня доста време будува.Започна да се заслушва в говор,но ако се унася да спи и някой заговори веднага се стряска...и се ококорва.Заглежда се в мен като се наведа към него,закачам го,и се опитва да се усмихва.Сестра му и тя много рано започна с тези неща.нямаше 3 месеца и много играеше с дрънкалките завързани за ластик на кошарата.
Днес времето не  е за разходка,та си останхме у нас.
Щях да споделям,че откакто купихме чай на ХИП с копър за след първата седмица,започна да ака по 3 пъти на ден.Не го пие много,мах 100 мл за 24 часа.Но имаше леки колики,и реших да опитам с чай,а не с капки.Почти всеки път изяжда по 120 АМ,Рядко 90 мл.,но когато состане ги излизам в Зарината купичка.....Вчера бяхме с Анджела и Зара в кухнята,та от бебефона се чу Самуил да реве и първата запътила се към хола беше кучката....

Честито на Пчелица работлива! Честито и на мамите с бебета вече на 1 месец Аз тези дни почти не съм сядала на компютъра. Утре и ние ставаме на 1 месец )))
Днес свекърва ми беше последно при мен, беше ми много забавно с нея и имаше какво да си говорим всеки ден. Разбрахме се и за нещата, които не съм съгласна да се дават на бебето.
Утре майка ми застъпва докато мъжа ми се прибере. Не че имам нужда някой да ми помага, аз със всичко сама се оправям, но все още за къпането ми трябва втори човек. Сигурно мога и сама , но предпочитам да не рискувам с това обикновено корито и с това шавливо бебе.

she_moto Казах ли ти, че ще имаш момиче  , казах ти, че ще ти отива. А в началото и двете искахме батковци на момиченцата си, а получихме какички. 
Като писа за числото на живота на бебето ти ми стана много смешно, защото аз първото нещо което направих като ми казаха, че влизам за операция беше да сметна това 
Искаше ми се да е с числото 6 като мен, но е с числото 5.
Но като си мислих дата за секцио, проверявах кога трябва да се роди, за да е с асцендент Близнаци, тъй като е зодия Водолей, но исках и нещо мое да е, а то точно така си се случи
Сега е зодия Водолей като татко си, и асцендент Близначе. - голям въздухар..
Винаги си правим планове, а понякога съдбата ни изненадва и наглася така нещата, че да бъдат най-добре.