Раждане вкъщи 19

Плачеш ли, когато твой много близък човек умре? И как преживяваш раздялата – като да си пропуснала слънчевото затъмнение и Халеевата комета, или някоя прегръдка и първата думичка на детето? Ако се чудиш защо те питам, да ти кажа, че у теб изглежда има нещо сбъркано. За нормалните хора едно от най-вълнуващите събития в живота им е първата срещата с тяхна много близка душа, дълго очаквана и бленувана. Емоцията е много силна, съизмерима по степен само с раздялата със също толкова близка душа. В основата на всичко това стои любовта, драга, но ти така или иначе няма как да го осъзнаеш, можеш само да го регистрираш и анализираш. Както и да е, хора всякакви, чели по много и от всичко, но не научили най-важното – да уважават личността, нейните чувства и нейния суверенитет.

Не е така, ако си преживял тежко и травматично раждане.

Значи много жени са сбъркани или ненормални, защото не се влюбват веднага в детето си, пък дори и да им го дадат веднага. То е непознато, с него не си говорил, нямате общи спомени. Детето е имагинерно и майчината любов в този момент е по-скоро жалост и желание за защита. Това не е като усещането на загуба на човек, с който имате десетилетия обща история. Може да се каже, че новороденото дори още не е личност според някои критерии за това кое е личност.

Доста жени признават, че чувстват детето като непознат, натрапник, извънземно, макар да е меко, сладко и да мирише хубаво. И това е нормално, дори при идеално раждане. Дори бих казала, че е природен механизъм, в който майката да не се превързва бързо, защото преди модерната медицинска помощ е имало голям шанс привързването да завърши трагично. Така й се спестява травма, за да роди и друго дете. Защо ли имаме естествена амнезия за раждането? Защо ли бебето започва да ни се усмихва на 2-3 месеца, когато шансовете му за оцеляване се увеличават многократно? Ами защото според природата не е даденост, че ще родите нежно и естествено и ще се бонднете драматично.

Тези неща са модерно изобретение.

Така че не ми казвай кои емоции са нормални и какво ми липсва. Няма как да знаеш.

Да, моментът е ЕДИН от най-вълнуващите, но е може би на поне трето място в сравнение на други ЕДНИ от много вълнуващи моменти.

Затова не виждам смисъл да се рискува живота на тази толкова ценна душа, само и само да изпълним сценария в главите си!

Да видим, в тефтерчето на моя син пише - първа усмивка - ден 2. За дъщеря ми съм написала същото.

Характер - и на двамата характерът пролича в първите часове след раждането им и досега не се е променил сериозно . Малкият го нарекохме мислителя, а за каката веднага ни стана ясно, че за каквото иска се бори до последно ). Естествено, трябва да си с детето си и да се вгледаш в него, за да ги видиш тези неща.

Аз нямам никаква амнезия за раждането си. По-добре помня по-естествено протеклото. Защо ли?

Има разлика между усмивка и усмивка КЪМ теб. Да, виждала съм усмивки на втория ден и те не са гримаса от колики, както е писал Марк Твен (да, тази градска легенда идва от него, не от официален източник).

Насочването към света е първи критерий за личност, а при новороденото насочването навън или не съществува, или е в рудиментарна фаза. Докато не почне да сочи с пръст, още е пред-личност.

Била съм с детето си през първите часове и дни, макар явно да съм оперирана от емоции. Да, има някои елементи на темперамента, които се запазват, маниери, физиономии, но е ясно, че порасналата личност е много по-сложна. Темперамент и характер не са едно и също, нито темперамент и висша дейност, да не говорим за способността за воля, интенционалност, език и други висши дейности. Новороденото е почти толкова личност, колкото и котката ми, която също имаше желания, емоции, темперамент и характер, но някак не мога да я броя за същото ниво като себе си, нали?

Аз си спомням добре раждането, но на съзнателно ниво не помня нивото на болка например. А обикновено имам силен спомен от драматични събития. Всъщност и по други поводи съм забелязала, че не мога да помня болка. По принцип това е сложен въпрос от когнитивната наука, защото освен насън, никога не съм преживявала отново квалията на болката от раждане. Съзнателно мога да разкажа, че ме е боляло, но наистина нямам спомен, както имам телесен спомен за позитивни преживявания. Интересна е разликата между ейдетична и историческа памет: може да има едната, другата да липсва и обратно.

Споменът е доста сложно нещо, но наистина има амнезия на раждането. На части от ейдетичната ми памет, макар не и на историческата. Така че има спомени и спомени.

       

Може ли малко по-грамотен коментар, с членоразделни думи? Явно ти е смешно, но кажи защо.

И най-вече- заслужава ли си физическия риск в името на емоциите?

Не за друго, но опитът показва, че понякога НЕ може хем безопасност, хем "хубаво" раждане на сто процента според догмата. Особено ако силно се вярва в догмата.

Иначе "survival of the fittest" не е фраза, писана от Дарвин. Писана е от негов съвременник, коментатор на теорията.

В Произход на видовете се говори за оцеляване на най-приспособимите. Заслужава си да прочетете тази книга, ако четете нещо различно от Midwifery Today.

Марк Твен колко раждания има? ))

Извън кръга на шегата, считам децата си за личност още от пренеталния им период. Защо, няма смисъл да ти обяснявам, така и така няма да покълне . Доколкото знам от право, поемат ли си въздух сами, приемат всички права по човешките закони.

п.п. Не съм наясно какво са колики.

Изключително примамливо е да си приказваш с мамасита, нали? Аз едвам се спрях и то след уващаване на лични от добронамерени хора и пак не издържам на изкушението от време на време. Тя е форумния еквивалент на ония машини за тенис практика, които непрекъснато плюят топка и ти удряш, удряш, удряш....топката отлита на някъде, не се връща, но идва нова, нова нова....Топките са винаги еднакви, стандартизирани и идеално кръгли, никога не търпят промени, без значение как си ударил предната и къде е отлетяла.  Много е забавно, ако ти е приятно да запращаш топки в трета глуха и искаш това да става в бърза последователност и източника на топките да не се уморява никога. Страшна краста е!

Мда, значи стигнахме до извода, че са личности, но без правата им да са "разписани" (по Meg!)

И личният избор на майката идва ПРЕДИ правата на тези същества, които ти смяташ за личности, поне според някои хора в темата.

Аз не смятам новородените за личност, но ги смятам за същества с права, които те имат още преди раждането. Те имат право на безопасно раждане за себе си и това право може да е в конкуренция с правото на майката да избере начина си на раждане.

И сега кое е първо- личният избор на раждащата богиня или личността на детето? Не ми казвайте, че можело и двете, щото има случаи, в които явно не може. Освен ако не минем йезуитски и не кажем, че "преднаталната личност" на детето я е имало още преди концепцията и затова кармично е избрала да умре от хипоксия или да изживее поредното си превъплъщение с "духовния урок" на ДЦП.

Айде, и аз не знам какво са колики, но има едно поведение на бебетата, което някои, не толкова натурални и просветлени като теб хора, му викат "колики".

Що ли досега и една топка не си върнала, все нещо ти профучават около ракетата, а ти си мислиш, че си ги ударила. Ама бързи и високи май ти идват и ти профучават над главата:)

Машината никога не отчита как е ударена топката, която е изплюла. Никога. Ти не правиш изключение от това правило. Да не говорим, че по правило твйте топки са низки.

Тост за бебетата, от Марк Твен:
http://www.readbookonline.net/readOnLine/589/

Не е толкова забавен като тоста за мастурбацията, но за случая с бебетата и личностите (личности без права има ли? Да, ако са личности от преднаталния си период!) е особено приятен.

И така, ако сте силно убедени, че правите най-доброто за личността-бебе, но ако специалистите искат нещо друго и ви развалят емоцията и момента- кой печели?

Личен избор: трудно е да се разбере, като не сме се разбрали кой е личност и кой-не.

Музикална пауза:
http://www.youtube.com/watch?v=fUspLVStPbk

А в Произход на видовете пише ли защо вагиналното раждане се е наложило при хората? Защо не яйцеснасянето? А защо не сме двуутробни? Смяташ може би, че е случайно ли?

Хората може да сме бели, черни, жълти, руси, брюнети, къдрави, рошави и всякакви, но всички износваме бебетата си по един и същ начин и раждаме по един и същ начин... Изключвам секциото, ин-витрото, сурогатното майчинство и подобните по ясни причини....

Пределно ясно е, че остават по-добрите белези в смисъл на по-приспособимите... Ти какво разбираш под по-добри? Такива, които не пият и не псуват ли...    В еволюцията компромиси няма... Ако не ставаш за конкретния момент, просто не ставаш и си заминаваш... Това е перфектния начин да се чистят недостатъците, отнесени към конкретния момент и конкретната среда... Защо не раждаме като жирафите? Защото нищо не налага подобен начин на раждане... Защо не задържаме бременността си за по-подходящи условия като някои бозайници? Защото не зависим от природните условия в такава степен като конкретните бозайници... Е, по време на война може да ни дотрябват тези способности, но не са се наложили в еволюцията, защото не се намираме в постоянна война... И така нататък... Различните видове имат различни начини да се справят със средата и със ситуациите, които им поднася тя и това важи във всяко отношение, не само бременност и раждане... Та както започнах, хората сме бели, черни, жълти и всякакви, нали - не сме само един цвят, но пък бременеем и раждаме еднакво... Дали е компромис на еволюцията...  

П.С. За първи път чувам за Midwifery Today...


Извинявам се, че навлизам в теми, съвсем различни и очеваден спам, но не се стърпявам понякога на очевидни безсмислици и противоречия...

Аз не исках  да се занимавам, много ми напомня на един познат, който на око оформяше резултати от проучване, което уж бил правил и след това - 8 страници икономически анализ на база съчинените от тавана цифри. )) Нещо се подхлъзнах и поднесох ... Спирам.