Бременни майки в чужбина - Тема 42

Честит 8ми март на всички мамчета,настоящи и бъдещи!!!Да сме живи и здрави,щастливи,и обичани!!!

Благодаря на всички ви за топлите думи  Много мило ми стана наистина 

Честит 8-ми март и от мен момичета!Малко късно,но все пак успях да сваря да честитя   Бъдете усмихнати,обичани и щастливи,другото само ще си дойде на мястото,ако човек е достатъчно позитивен!

Хоп за отчета след прегледа днес, док каза,че бебето било HUGE   и дори и да не съм била раждала първия път секцио според нея щяло да се наложи сега   малко са ми странни,честно казано,при положение 4е последния видеозон ми беше преди 5-6 седмици,а сега само стандартно ме мери... та за разкритие няма,шийката е почнала да се скъсява,взе ми секрет и добре 4е я питах та ме прати на кръвна проба за хемоглобина   п.с. в бг-то поне това им харесвам,4е следят това всеки месец не като тук  

Да ви попитам вие какво витамини взимате   аз от началото съм на тези:
http://www.amazon.com/PRENATAL-FORMULA-TABS-NAT-Size/dp/B000GG87JE
но тъй като скоро ми свършват и я попитах и тя каза о няма значение,каквито искаш пии. Сега като се поразрових из нета то има 100 вида чудя се дали да ги сменя или да си продължавам с тях  ?!

Честит празник на всички настоящи и бъдещи мамчета   все така обичани и желани бъдете  

честит рожден ден и на localgal & Ambitious     всичко най прекрасно и любя що!

Сарния,4естита ви годишнина!Да сте все така влюбени!!!


Хайде не остана къде се губят мартенските   да се преброим бързо

Солеййййй къде си   бързо и прекрасно да бъде  

А Зелката и Брюкселина съвсем се покриха   хайде отчетете се де сигурна съм,4е има с какво да развълнувате душите ни    

Честит Рожден Ден на Локалгал и Амбишъс! Нали нито една от вас не се казва Мартина, защото имах приятелка, която се казваше така и имаше рожден ден  на 8ми Март        

Благодаря на всички за прекрасните пожелания, дай Боже!!! Обичам ви!

До после 

Ambitious, с малко закъснение - да ти е честит и на теб рождения ден! Много здрава и още по - щастлива, а късметът да ти е залепен за рамото, че да си го носиш с теб постоянно!
Jvd, не се притеснявай. Колкото и да е голямо бебчето, все ще излезе по един или друг начин, ама поне ще е по - подготвено за враждебния свят.
И аз вчера нали бях на спешен скан. Както личната ми лекарка предположи, бебката ни е мнооого голяма - на тавана на нормалното е, ама на границата (тук следва и моите коси да настръхнат) Казаха, че е 1351 грама (незнам чак толкова много ли е това). Също водите ми са си доста. Аз си виждам корема - ще се спукам направо, ама то от началото си вървеше все голям и все я питах акушерката нормално ли е това, а тя - нищо като отговор.
Казаха ми вчера, че акушерката би трябвало да ми назначи изследвания за диабет, защото сигурен признак били голямото бебе и многото води. След 4 седмици съм пак там на скан, че да видят каква е ситуацията и ме предупредиха, че когато водите са повечко, обикновено децата не дочакват термин, а се раждат много по - рано. (Колко по - рано? Седмица? Месец?) Дадоха ми 2 снимки - на едната в профил с едни голееееееми бузки и изплезен език, малко намръщена ми изглежда нашата мома, също като баща си  , а на втората с цяло личице, обърната към нас и с дясна ръчичка до ушенцето, мацката каза:"Маха ви за поздрав." Незнам защо от ръчичката аз виждам само един дълъг изпънат пръст, някой от средните ще да е... интересно какъв поздрав е това 
А, аз пия Pregnacare plus с Omega 3.
Меги, благодаря ти, както и на останалите, които ми харесаха цапаницата! Само един приятел ме критикува, че съм имала 4 точки, а не 2, та накрая го наказах да ми даде книгите, където са описани разните му там правила за рисуване, че да го докарам до 2 другия път (макар на мен Ич да не ми е колко са ми точките  Добре е някой да ти прави забележка, защото как иначе ще се усъвършенства човек, но е и добре някой да те подкрепи, че да не се предаваш
Мила, благодаря за стихчето! Моите големи дъщери така и не могат да разберат какво значи за мен дори едно съобщение на телефона, скайп или фейсбук, което да гласи:" Добре съм!" И те по своя ред ще го разберат, ама...
Хубав и слънчев ден от мен 

Ето ни вече в къщи.
Благодаря на всички за чудесните пожелания. Йоан е наистина голям бонбон. Задържаха ни в болницата заради жълтеницата. Правиха ни UV сеанси за 24 часа и вече сме добре.

Ще ви разкажа малко по късно за раждането.

Сега ще излезем да си купя разни чайове за вкъщи.

Мацки, благодаря ви за пожеланията!

Амбишъс честит рожден ден и на теб със закъснение - много здраве, щастие, и обич ти желая!      За пръв път през моя живот засичам - жена с тази рождена дата, иначе имам двама познати, ама все мъже  .

Сарния, пропуснала съм те вчера - честита годишнина, все така да се обичате и уважавате. Най-вече ти пожелавам да се похвалиш много скоро с две чертички! 

Коремчета аз не ви пиша много често, че съм влязла в някакво състояние на постоянна умора и спане. Ходенето до кухнята за вода вече ме изморява  ...Онзи ден заспах на телефона докато си говорих с мъжа ми  - добре, че беше той, а не някой друг, че срам голям  .  Да си кажа честно, аз май ще подмина периода на "гнездене" - и направо си продължавам периода на "мечешки зимен сън". Нямам енергия за нищо. На всичкото отгоре се търкалям като топка само, не съм наддала много да чукам на дърво, но с моите компактни размери, направо съм си мама барбарон  .

Как сте маминки,как са коремчетата Мен ме хвана водовъртежа-кърмене,смяна,кърмене,смяна...тууук там малко спане Подпирам се по касите на вратите по цял ден и дремя с Емко(на мама говедцето ).Иска само в моите ръце,да говоря,да пея да се полюшквам...и да кърмя естествено-на 10,на 20 мин.в най-добрия случай на час и половина...чудо чудоооо Замирише ли му на различно от"мама" и засинява от напъни и рев...Отбих единия,започна ме другия...сладка мъка Гуш на всички

Дотър.... ахааа...няма вече “дотъркул”  

Привет и от мен

Благодаря ви мами за пожеланията. Не мога и да мечтая за по- добри орисници

Преди да ви залея с тон букви и заразказвам за раждането да честитя бебчо Йоан на Брюкселина и семейство. Жив и здрав да расте прекрасният Йоан и много да радва мама и тати. Брюкселина, обещали сме си да ги запознаем някой ден- да не забравиш  

Та така, да ви разказвам. Миналия петък бях на преглед след обяд на който се установи, че разкритието ми е мръднало от 2 см на “между 2-3 см”. Нъцки контракции, нанайси други признаци на предстоящо раждане. Обсъдихме с доки плана за предизвикване и решихме, че ще чакат една седмица след термин защото “не те искаме бременна след следващата неделя”. Прибрах се и след час- два взе да ме боли ниско долу- само отпред. Даже писах на Брюкселина, че имам някакви леки, нови, странни усещания и чакам да видя какво ще става. Болеше ме само отпред и то по- скоро като болка от газове. Бързо минаха и забравих.  Вечерта към 10:30 бях полегнала и изведнъж същата болка се появи- силна и засилваща се. Реших, че ми се ходи до вц-то и станах- по пътя мина. В тоалетната – отново от любимите ми нъцки Пак в леглото- след няколко минути пак същото. Станах и този път установих, че с движение болката не минава. Заради мястото на което я усещах и постоянното повтаряне от лекари и книги, че контракциите са в долната част на гърба или тръгват отгоре и обхващат долната част на гърба и т.н. бях сигурна, че ме е нападнал ужасен запек. Пак ходих да се “тествам”. Пак нищо. И тогава се почна- същата тази болка- взе да идва по- често и да се засилва. Взех да не мога да ходя и мърдам като се появеше. Взех и започнах да засичам на едно приложение което бях свалила на телефона на мъж ми. От на 8 минути взеха да стават на 7-6-5. Всичко се случваше много бързо. Стана ми лошо и взе да ми се гади след което имах “щастието” да запозная обилната вечеря от преди това с кенефа. Впрочем май се харесаха Тук вече реших, че въпреки нетипичната, не като за контракция болка ще звъня за потвърждение да питам дали да тръгвам за болницата. След като мъж ми криво- ляво обясни какво става му казаха “честито.тръгвайте”. Много бързо събрахме всичко и в 1:30 сутринта бяхме в болницата. Чак в 2 дойде сестра- накачиха ме с техника, провери разкритието и започна да засича контракциите. Разкритието беше станало “3-4 см”- помислих си “пфу, толкова повръщане за 1 см. “ Контракциите последно на приложението на което си засичах сама бяха на 5 минути и няколко секунди за по повече от минута. Апаратът в болницата взе да принтира – контракциите започнаха да се разреждат и взеха, че станаха по едно време на 8-10 минути. Сестрата дойде и взе да ми обяснява, че ме оставя за още половин час и ако продължават така ще си ме праща вкъщи. И тогава пак започна повръщането.  Смучех лед. Мъж ми ми попиваше челото, а аз се опитвах по време на болката от контракциите да държа мускулите максимално отпуснати. Това да ви кажа е почти мисия невъзможна. След половин час- контракции на 8 минути. Вече виждах как ще ми каже “хайде вкъщи” когато се оказа, че вече имам разкритие от 5 см. Каза “днес ще е” и ни връчи един куп бумащина за попълване с която мъж ми геройски се справи ( той по принцип е човекът “като видя формуляр и се паникьосвам”) Преместиха ме в индивидуална родилна стая. Пак взеха да ме украсят с техника и за цвят някоя и друга тръбичка. Пуснаха ми банка пеницилин заради Стреп Б бактериите. Поисках си епидурала и зачаках анестезиолога. Баба анестезиолог Милър дойде към 5. Упойката даже и не разбрах , че ми я слагат. Никаква, ама никаква болка или натиск. Бързо ме хвана. Усещах си краката тежки. даже успях да поспя. 6:30 контракциите бяха на 7 минути. Проверката за разкритие- тарааа- 10 см. Водите си бяха..там. Малко след 7 дойде и доктора ( персонала се сменя в 7 сутринта и затова се забавиха). Спука ми водите. Имаше и малко ако от бебо. Искаше да започна да напъвам в 7:30, но с тези контракции на 7 минути...решиха, че ще ми включват в системата питоцин. 8-8:15  контракциите станаха на 3 минути, получих бърз инструктаж как да напъвам и се почна. Сестрата казваше кога започва контракцията, аз напъвах – по 3 серии на контракция. Мъж ми беше до мен през цялото време, но стратегически разположен леко с гръб към екшъна В паузите буквално бяхме като на ...кафе. То не бяха теми за секциото в БГ и как жените си го избират сами, къде е работила тя- сестрата през годините, колко бебета е изродила и т.н. Малко шантава работа като се има предвид за какво бях там Когато главата взе да се показва сестрата взе да звъни на доктора да идва, и на сестрите от неонатологията да идват. Срещу мен на стената отсреща имаше часовник- беше около 9 когато дойдоха всички. Аз съм родена в 9:15 сутринта и реших, че трябва да съм готова дотогава. С още няколко напъна  в 9:16 Виктор изплака. Сложиха го върху мен. Беше беличък и прекрасен. Няма такова усещане- някоя мама май тук във форума го беше казала много хубаво: цялата вселена в две очи. Прекрасно. Оказа се, че таткото е срязал пъпната връв- нямах представа, че ще се престраши. Взеха го новият човек, измериха го- 3,500 – 53 см, междувременно ми казаха, че има само 3 см естествено разкъсване и съответно 3 телбодчета. Нито хемороиди, нито други усложнения. Натам помня само тези две очи и емоционалният татко. После го взеха за редовните процедури, а на мен ми донесоха закуска. Върнаха го бързичко. Като го върнаха се гушкахме и кърмихме. После таткото го помолиха да ескортира бебо до детското отделение за първата му баня, мен в това време сестрите ми помогнаха с тоалета и ме преместиха в  нова стая. След като се върнаха мъжете разбрах, че- версията е на баща му: изкъпан, правили му там някакви неща- нямал представа какви, но най- важното- бил се запознал с няколко  наскоро родени девойки вече младежа - дърдорели си на бебешки.  Следващите 2 дни минаха в учене да се кърмим,  смяна на памперси, разучаване на бебешки плач и техники за спирането му , неспане- много ревунтеше нашия младеж нощем, взиране един в друг и срещи с консултатни и специалисти. Последния ден установихме че под езика има т.н юздичка. В деня на изписването дойде специалист УНГ и посъветва да се резне за да се избегна бъдещи евентуални проблеми с кърменето и речта. Стана за секунди. Бебо и не  разбра.  
Вкъщи опознаването върви с пълна сила. Сами сме с таткото, така че нямам много време за интернет в момента. На първия преглед  в срада се оказа, че е свалил почти 450 грама, та сега във всеки удобен момент чета за кърменето. В понеделник сме на нов преглед да го видят дали е започнал да качва. Иначе засега спи- даже ми е трудно понякога да го събудя за хранене. Кака кучка Моби изглежда малко сконфузена, но се надявам скоро да премине объркването й. Скоро ще ги снимаме заедно
Та така, мами- за мен раждането мина, замина- бързо, та даже и лесно. Интересното е, че всичко се случи толкова бързо, че всъщност не го запомних с болката. Даже не помня как точно болеше.  Пак ще цитирам някоя от мамите във форума “ жив и здрав да е талантливият човек измислил епидурала”   Лохиите в момента почти не се различават от цикъл, а шевовете отдавна не болят.  Супер добре се чувствам физически. Майка ми каза, че заради такива лесни раждания се ставало многодетна майка;) Пожелавам на всички такива раждания като моето. Кураж на всички в очакване и едно голямо гуш за всички раждали. Да добавя и едно ...ръкостискане за всички мами родили децата си без упойка  

Хайде, отивам да кача няколко снимки във фейсбук групата ни и после се надявам да имам 5 минути за един ...душ Целувки за всички и до после;)

п.с Мами, честит ви 8 март със закъснение! Винаги бъдете музата на някой:)
Амбишъс и Локалгал, честит ви рожден ден на патерици:)  
Сарния, честита годишнина( и ние празнувахме на 8 годишнина с мъж ми)
Калалили, казвай каква вкуснотия да ти пратя задето позна датата:) БиБи, имайки предвид , че при вас е било вече 4-ти и ти позна  
Солей, стискам палци

Край. Простете за романа, ама кой знае кога ще мога да пиша пак

Зелче, страхотен увлекателен разказ, дори не усетих кога стигнах до края. Да ти е жив и здрав юнака, много да те слушка и радва. Каката скоро ще свикне с новата обстановка и може да започне даже да ти помага.

На мен са ми много интересни тези разкази, защото първият път родих без упойка и честно казано всичко ми е леко като в мъгла от болките - в смисъл все едно бях в някакъв друг свят и чувах някак отдалече. Вторият път родих секцио заради разположението на единия юнак. А сега ме гласят пак за нормално раждане и този път искам да опитам с упойка. Така поне спокойно ще мога да кажа, че съм родила по всички начини   нормално без и с упойка, и секцио   както и вариянти - например нормално след секцио - нещо, което в БГ определено не се практикува 

Зелче, я не се извинявай за романа, от кога душичките ни копнеят за разказчета от обебилите се. Много хубави снимки! Гледкайте се и се слушкайте един друг, а кака ви Моби ще свикне не, ами и ще си заобича бебчо повече от всичко друго Една приятелка от БГ е с огромно куче (нямам идея каква порода, ама си е огромен, като магаренце) и сега с малкия, който е на 2 и нещо мисля са си неразделни и са много сладки на снимките двамцата
ЕМА ЕС, поне остана ли без допълнителни дразнители около себе си? Не се учудвам, че Емо иска мама, те мъжете са си така, докато... абе май докато остареят ))
Брюкселче, хайде сега и ти като намериш време да се отчетеш за добре свършената работа!

Аз пак съм се зачела за ваксините... и едва вървя вече, а имам мнооого време до финал 
Лекинка на всички ви!

Здраствуите ребята,

Зелче, откога чаках да се включиш че да разберем кой е по големия батко. Че с часовата разлика между там и тук....можеше и да се окажем по големи а родени на 4-ти март . Е, батко е Виктор ...няма изобщо спор по този въпрос.

Аз не мога да разказвам толкова увлекателно като Калинка, но ще гледам поне да карам по ред на събитията.

Та в петък, на 2-ри март, ходихме цялото семейство (мъж, девер и свеки) на кино. Владо Въргала представяше филма си Шменти Капели. Голям смях падна.  Та се прибрахме около 24 часа в нас. В 2 сутринта започна да ме свива корема и реших че пак ме е хванало постоянното "рядко" щастие, което при мен изобщо не е рядко, ами си е почти ежедневие. Не стана нищо. Върнах се в леглото. Към 4-ри пак се повтори същото нещо и този път си казах че това може би са контракции макар че ме болеше само корема с усещането за натиск отдолу и отзад на гъзината. Изобщо болката не се прехвърли към гърба. Преместих се на дивана че да не събудя мъжо. И така започнах да спя по час - час и нещо и да имам тези контракции. Така до обяд но много много на рядко. По обяд седнах да си шия гоблена в разкекерена поза и отвреме на време усещах тъпа болка в ануса и отдолу (по скоро като цистит). Цял ден повтарях че ще вляза да се окъпя и да се оправя че може и да се наложи да тръгваме към болницата. Е, реших се чак в 18 часа да я свърша тази работа, със всичките му процедури....приключих към 19 часа. От топлата вода, нямах толкова начесто контракции, но като излязох от банята....пак същата съдираща ануса ми болка. Като че ли нещо натискаше отвътре. Около 20 часа реших да тръгнем към болницата и си бях решила че ще ме върнат. Някак си за мен не беше започнало още същинското отваряне.

Акушерката ме изненада като ми каза че съм със 6 см и че е за съвсем скоро. Първото нещо дето си помислих е че свекър ми ще излезе прав и че ще имаме бебе на 3 март. Помолиха ме да облека болничната пижама и тръгнахме към родилна зала. Питаха ме дали искам упойка и предупредиха анестезиолога. В 21.30 ми сложиха епидорала. Почти не усетих нищо. Малко преди това ми се пукнаха водите и на всяка контракция изтичаха  малко по малко. Продължавах да си усещам това напъване отдолу. Много и беше интересно на жената как съм стигнала до 6 см без дори да се усетя, и аз и казах че съм шила гоблен цял следобед. Цялото отделение после говореше за моята "терапия" и ме питаха все - ти ли си тази с бродерията .

След упойката, в 23 часа бях вече на 10 см но малкия не му се излизаше. Взех да си кекерча краката и зачакахме да слезе. Но уви. Не му се и чуваше.

През това време дойде генеколожката ми. И започнах напъните в 0.50 минути. В 1.12 си издърпах сина на гърдите и заплаках като магарица. Не спирах да повтарям че е много красив. Таткото преряза пъпната връв. Нахлузиха му едно шапе на главата и го ми го уставиха. Казаха ни че след 2 часа ще дойдат да го изтеглят, измият и облекат. И ни оставиха да се запознаваме.

Малчо за 10 минутки стана беличък и после розов. Неземна красота. Стояхме с баща му и не можехме да му се нагледаме.

Генеколожката ме заши - имам три шева вътре и 2 отвън но не са ме рязали ами просто съм се цепнала.

След 3 часа, а не след два (защото си провлачих пак краката в болницата ; аз бях първата дето роди тази нощ, и след мен е имало още 13 ражданя), го претеглиха и измиха и таткото го облече. Качиха ни в стаята в 4.30 сутринта и взехме да се кърмим с малчо.

В сряда, трябваше да ни изпишат но се оказа че жълтеницата му е малко по силна и решиха да правят UV терапия. Сложиха го под лампи за 24 часа. Голичък по памперс, само с едни хартиени очила....беше голям сладур. Та дотогава беше изгубил 250 гр от началното си тегло. Роди се 3.160 а в във вторник беше 2.910 гр. И от сряда, "Голяма уста - Гладен" наддава порядъчно. В сряда - 30 гр, в четвъртък - още 60 гр, и в петък преди изписване бяхме 3.040 гр. И яде, та яде. Само гърда му е в зрението.

От вчера сме си в къщи и се мъчим да се организираме...Таткото е много щастлив и много много помага.

Страхотно е да сме си в къщи тримата.

Йоан е голямо съкровище. И изобщо не сме паникйосани. Еле пък аз.

На момичетата дето им предстои раждане, стискам палци да мине леко, леко като при нас.

Целувки. Аз отивам да поспя че след час, два, ще се кърмим пак.

Лека вечер от нас.

Зел4е,Брюксел 4удесни разкази:)

Чудесни разкази Зелче   и Брюкселче  . Да са ви живи и здрави юнаците. Гуш.

Отчет: Най сетне се разбрахме с моя грип, обясних му че вече не го обичам и да ме остави на мира Уж ме разбра ама да видим. Дано повече не се разболявам че ми писна.

Честит Осми март на всички (с огромно закъснение) ама на 8ми носа ми беше така цъфнал като роза че хич не бях на себе си. Бяхме много глезени на празника. Тати ми подари жилетка а на бебка две сладки роклички. Каза че много се е забавлявал като ги е избирал и естествено е бил единствения мъж на женския и бебешкия щанд хахахах сладур.

Сега отивам да слагам прането и да поразчистя къщата и после ще почивам и мързелувам ехааа

Поздрави на всички 

Зелче, Брюксел - страхотни разкази, май-май и при 2те нещата са станали "по бързата процедура" 

Чакаме включване от Solley 

Приятен уикенд, момичета!