За 8- ми март и жените.

Да, Fortune, аз също чувствам деня като мой. 

За учителката добре да споделя по въпроса.
Не мислете че съм против поздравяването на учителите.Напротив,аз самата по професия съм учителка и макар че малко съм работила,винаги ми е било приятно да получа поздрав от учениците,уча децата ми да ги уважават.
Но понякога се прекалява.Миналата година деня в който бяха подготвили тържеството в градината за 8-ми март беше седмица след празника,съответно родителите решиха да се съберат пари за общ подарък и букет за госпожите,на самия ден им изработих по една картичка със стихче с което им честити празника.В деня след тържеството виждам една майка ,децата ги нямаше на тържеството и посто ги попитах защо ги е нямало,жената се усмихна и излезе думите на госпожата бяха,” Е как ще отделят 10 лева за подарък” Много неприятен,коментар и се замислям дали тази година ще получат и толкова.И колежката която даже си е решила какво да и купят,ме накараха да задам въпроса: Длъжни ли са ?
 

За мен празнуването не може да бъде някакво задължение. Не смятам, че хората трябва да ме поздравяват, само защото съм жена, но бих се развала, ако те се радват, че ме има и съм им близка и ценна по някакъв начин.
Относно подаръците - според мен едно цвете е достатъчно, но пък мен лично ме ужасяват хилядите откъснати рози, които предизвестено ще умрет в нечия ваза. Предпочитам живите цветя. Бих отишла някъде, където са посадени цветя, за да ги погледам и да им се насладя.

За мен е на майката и жената, но не мога да гласувам с 2 опции, затова щракнах само майката.

Обаче го приемам като празник за близките хора, в семейството, т.е. да си го отбележат семейно, а не да се понесе един мъж с 20 букета за всички жени, които са около него (колежки, учителки и т.н.).

И аз като Мишона не обичам откъснати цветя, мъжът ми знае и когато ми подарява са саксийни, картичка от детето и нещо дребно от мъжа е достатъчно, без нищо, само една вечеря, приготвена от него - пак става.

За учителките ще дадем картички тази година.

Не харесвам 8-ми март, но определено ми е по-приятен от 14-ти февруари.
8-ми март го възприемам като празник на жената/майката, но ме дразни масовата лиготия и истерия.
Ще кажеш, че цяла година си била киборг, примерно и точно на 8-ми разцъфваш като жена и чакаш някой да го отбележи.
Разбира се, това не ми пречи да изляза с приятелки на този ден, да поздравя майка ми, разни близки, но без излишна еуфория.
А това за подаръците и колежките е пълна глупост. Изключително много мразя подобни "организации". Хайде, единствено за рожден или имен ден мога да го приема. И то, при положение, че екипът е малък и хората са сплотени на работа, разбират се, имат нормални, човешки отношения. Иначе - не.

П.П. Цветя обичам да гледам само в градинка. Защото откъснатите увяхват. Защото за саксийните не мога да се грижа. У нас имам едно алое, което бере душа и колкото и да се старая да го поливам, все забравям да го правя редовно.

8-ми март е ден на татко
и на 2-те му жени.
И на съседката отсреща,
дето братче ми роди!

Ей на кого е 

Има си един комунистически отенък.  Тогава си беше ден на колежката.  Правеха се служебни банкети. За справка на несведущиге - това е вид парти, но по нашенски.

Не е нужно да има определена дата за да се правят изненади и какви ли не подаръци според мен .
Майката винаги трябва да се изненадва когато има желание и възможност не само на 8 март и айде това е ... Обичайте, почитайте и уважавайте хората до Вас ! 

И к'вооооо? Стана ми интересно.

Банкети се правят още на доста места.... и това определено ме дразни.
Иначе си е празникът на мама.

Откакто се помня купувам стръкче за мама, прегръщам я и я целувам, защото за мен е специална.
Умилявам се и от картичките на дъщеря ми и не мисля, че има нещо лошо в това поне един ден в годината да съм специална и аз.

Жените /някъде/ работеха до обяд и се започваха банкети по месторабота.
По-извисените - на ресторант.Отпускаха се суми от проф комитета и т.н.
Бяха времена на банкети ,ленински съботници,бригади,манифестации .....

Ето историята на празника. Откъде е тръгнал и как се е изменил:


Първият Ден на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.
 Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат. Съществуват обаче мнения, че този факт не е потвърден, а е бил измислен през 1955 г. вероятно с мотива празникът да се отдели от комунистическата идеология. Това е важно за борещите се за права на жените в Западна Европа и САЩ през годините на студената война.
В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908, когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. На 27 август 1910 в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените социалистки, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. Всъщност изборът на Цеткин празникът да е през март си има обяснение. Историците считат, че Клара Цеткин е решила да направи паралел с историята на своя еврейски род. Свързана е с Есфир, жената на персийския цар Ксеркс. Като се възползва от магнетичното си въздействие върху него, тя спасява народа си от изтребление. Не знаейки за нейния произход, той обещава, че ще унищожи всички врагове на юдеите. Така Есфир обръща царския указ против самите перси, които изкат да изтребят юдеите. Техният основен палач Аман е ликвидиран с десетте си сина и всички антисемити. Оттогава се чества 13 адар (началото на март), станал известен като празника Пурим. Той и до днес се съпровожда с маскаради, спектакли и възлияния. Датата не е точно определена, но през 2010-а се пада на 8 март. Оттогава тя става Ден на жената. На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 във Франция и Русия. Въпреки това, пожар във фабрика за дрехи в Ню Йорк убива повече от 150 работнички. Високата смъртност се приписва на липсата на превантивни мерки. На Запад Международния ден на жената се отбелязва през 1910-те и 1920-те, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те.
Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първия етап на Руската революция от 1917. На 8 март 1917 работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма. След Октомврийската революция в Русия, участничките във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 в Москва също препоръчват Осми март за Международен ден на жената. През 1965 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз - Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Република Македония и Монголия.
 
В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, през 1915 е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните учреждения. Даже празника получава неофициалното наименование „ден на колежката“.

На 8 март празнувам ето тази годишнина

1917 г. — Начало на Февруарската революция в Русия. В Санкт Петербург работнички стачкуват, искат хляб и завръщането на съпрузите си от фронта.

Историята на възникването на празника я зная добре, даже повече от добре.
Празникът обаче е излязъл от същността си в моите представи. Дори не е обременен със сянката на комунизма. Предполагам и за повечето политически неангажирани, родени през 70-те до средата на 80-те години, е така.
Искам ли да видя гадостта, ще я открия и у белобрадият старец, който изобщо пък е така измислен, че да ти се отще да ме се радваш.

Зимна роза , това е още преди да се усетят американците  


Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.

Започнал като политическо събитие на социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни (предимно Източна Европа, Русия и страните от бившия Съветски блок)