Бихте ли "разбили" чуждо семейство?

  • 41 215
  • 760
# 675
      Таисия, а къде прочете, че всеки опит гарантира успех? Никой не твърди такова нещо в темата. Някои успяват да се справят, други - не. Говорим за обич и отношение в момент на криза.   
     И аз не успявам, 10 c's. Дори не опитвам в нормалното ежедневие, но ако изпадне криза ще е друго.


     



Така ми прозвуча ,а то е ясно,че не е така в реалността !
Но се оказва,  че колкото и да знаеш ,нищо не можеш да направиш освен да съсипваш и себе си от тревожност и безсилие ..
Моята най-близка приятелка от университета в БГ се свърза във ФБ с мен преди няколко години.
За разлика от мен тя завърши там мечтаната ни специалност ,но се когато я попитах как е ,какво става с ...,как върви брака им ,тя ми каза,че години се  борила с хазартната му зависимост ,колко е криел ,лъгал, предавал доверието й , как го е водила на терапия ,на брачен консултант (ако там е проблема ) и как преди да останат на улицата тя се е изнесла съкрушена след 12 години заедно,от които 7 борба.
Тя е директор терапевт-психолог в консултантски център за деца с увреждания и  на друго място работи в укендите като терапевт за хора със зависимости.....

Виж целия пост
# 676
но малкото неща, които съм успяла да повлияя са били с лична намеса, опит и ръчкане, не с приказки.

Имаме единомислие, аз по-горе казах, че с приказки не става. Разговор като казвам, имам предвид комуникация, желана от двамата.
И по-важното - нищо да не направя, когато другия явно страда, деградира не мога да си представя. Не говорим изобщо за навици, промяна на личността и т.н., не знам как стигнахме до тук, говорихме за рамо, опора при лична криза.
Аз съм изпадала в криза. Приятелите ми ме измъкнаха, в началото не знаех искам ли, не искам ли, изобщо не виждах накъде отивам, изобщо не си давах сметка, че отивам някъде.
Виж целия пост
# 677
Ние често мислим, че с 2 шамара, мотивиране ч/з приказки можем да помогнем на човек в депресия. Ами не можем. Има лекари, лекарства се дават, терапии, само 'стегни се', и милион производни на това приказки не помагат. Така че за сериозни кризи и драми има и сериозни подходи. Ние обичаме, като съпруги, но нито сме психоаналитици, нито психиатри, нито можем да лекуваме депресия, алкохолизъм, зависимости и т.н.

Моята шокова терапия ще настъпи в неделя, когато ще ми изгори бушона и ще сляза да му свърша работата в градината, и като ме види с греблото ще се засрами и ще дойде ' ма защо ти". Иначе 'айде, айде, айде" не дава разултат никакъв, думите са безсилни в борбата в моето семейство:))

Пък за яденето да не говорим:)) Аз спрях да купувам сирена и салами на 90 процента, той почна да си купува сирене за мазане  Shocked Mr. Green Човекът е толкова далеч от смисъла на това ограничение/ което му е обяснено, да не мислите, че не е/ че.. няма накъде. Grinning
Виж целия пост
# 678
      Таисия, много съжалявам и за собственият ти опит и за приятелката ти. Аз не знам дали бих чакала толкова дълго. Но със сигурност няма да зарежа мъжа си при първите признаци на проблем, нито ще чакам пасивно, малкият да стане голям. А оттам насетне - каквото стане и докъдето ми стигне прага на търпимост, ако резултат няма.
Виж целия пост
# 679
От личен опит- при мен с приказки, разбиране и съпричастност нищо не стана. Като обърнах дебелия край- тогава. И не гарантирам, че проблемът е решен веднъж за винаги, тоест, не се кълна, че и крайният подход е окончателното решение.
Виж целия пост
# 680
     Таисия, много съжалявам и за собственият ти опит и за приятелката ти. Аз не знам дали бих чакала толкова дълго. Но със сигурност няма да зарежа мъжа си при първите признаци на проблем, нито ще чакам пасивно, малкият да стане голям. А оттам насетне - каквото стане и докъдето ми стигне прага на търпимост, ако резултат няма.
Hug Hug
И аз се борих дълго преди, но не знам ако това се повтори и с мъжа ми дали ще имам сили да го направя отново и параноята малко ми играе лоша шега.
Ако видя и най-малките признаци ( на онова от преди) ,изпадам в крайности ,които не помагат на никого !Пази Боже!
 Praynig
Виж целия пост
# 681
Ние често мислим, че с 2 шамара, мотивиране ч/з приказки можем да помогнем на човек в депресия. Ами не можем. Има лекари, лекарства се дават, терапии, само 'стегни се', и милион производни на това приказки не помагат. Така че за сериозни кризи и драми има и сериозни подходи. Ние обичаме, като съпруги, но нито сме психоаналитици, нито психиатри, нито можем да лекуваме депресия, алкохолизъм, зависимости и т.н.


Разбира се, не си го предствям с "стегни се".
Разговорът тръгна от там - резонно ли е да виждаш, че човекът до теб, най-близкият ти, деградира - променя се е в неблагоприятна посока, срива се, а може и прекалено да се позитивизира Mr. Green, дори това да е само в твоите очи, но да не даваш знак, да не споменаваш как се чувстваш, да не му споделиш нищо, да не попиташ, да не предложиш помощ, а тихо да си намериш щастието другаде, заявявайки: "ти си си виновен, а аз много даже изтърпях"?

А шоковата ти терапия е много яка, а и позната! Grinning
Виж целия пост
# 682
Ами не е резонно, разбира се. Вече подхода, според човека:)
Сега др. е в-са, че обикновено 'виждаме' не процеса, а резултата, т.е късно.
Виж целия пост
# 683
Разбито отвътре е семейство, което се е разпаднало и законно е установило този факт по съдебен ред. Преди появата на трето лице. Mr. Green
Виж целия пост
# 684
Добре де, не седиш безучастно, не дуднеш, а какво точно?  newsm78
Може много да си загрижен, но как се изразява във вашите очи?
Разговори, намеци, личен пример? И ако все пак не "поема"?
Виж целия пост
# 685
Повечето хора живеят в безсмислени бракове без любов след определена възраст и не предприемат нищо по различни причини. Къде комфорт (съпругът осигурява), къде съжаление (горката да не изпадне в криза), къде скруполи по дете/деца.... Това щастие ли е? Заслужава ли щастието да се жертва заради това?

Така де, ама аз и друго съм слушала: "Защо не ме изчака още малко Мария (бившата му жена), още малко и щеше да ми дойде акъла в главата (любовното му увлечение)". И това казано със съжаление. Защото  е нормално грижите по децата и ежедневните неуредици да уморяват, а човек изведнъж среща някаква авантюра и тя като с магическа пръчица го изкарва от оковите на ежедневието (това особено се отнася за мъжете, които са по-склонни да се разделят с децата си). И вместо да гледаш тръшкащи се и мрънкащи деца, имаш възможност отново да ходиш по срещи, да седнеш като човек в ресторант, та отидеш на кино, да флиртуваш и т.н. Само че в един момент на новата му любов също й се приисква да има деца и тогава историята се повтаря отначало.
Виж целия пост
# 686
Повечето хора живеят в безсмислени бракове без любов след определена възраст и не предприемат нищо по различни причини. Къде комфорт (съпругът осигурява), къде съжаление (горката да не изпадне в криза), къде скруполи по дете/деца.... Това щастие ли е? Заслужава ли щастието да се жертва заради това?

Така де, ама аз и друго съм слушала: "Защо не ме изчака още малко Мария (бившата му жена), още малко и щеше да ми дойде акъла в главата (любовното му увлечение)". И това казано със съжаление. Защото  е нормално грижите по децата и ежедневните неуредици да уморяват, а човек изведнъж среща някаква авантюра и тя като с магическа пръчица го изкарва от оковите на ежедневието (това особено се отнася за мъжете, които са по-склонни да се разделят с децата си). И вместо да гледаш тръшкащи се и мрънкащи деца, имаш възможност отново да ходиш по срещи, да седнеш като човек в ресторант, та отидеш на кино, да флиртуваш и т.н. Само че в един момент на новата му любов също й се приисква да има деца и тогава историята се повтаря отначало.

Печално и неоспоримо вярно...
Виж целия пост
# 687
изчакването има ли положителен ефект?
Виж целия пост
# 688
изчакването има ли положителен ефект?

За жалост, май не... Защото въпросният акъл идва, след като други неща си отидат безвъзвратно - брак, надежди, обич, отношения, време...
Виж целия пост
# 689
Добре де, не седиш безучастно, не дуднеш, а какво точно?  newsm78
Може много да си загрижен, но как се изразява във вашите очи?
Разговори, намеци, личен пример? И ако все пак не "поема"?
Много в черно и бяло виждате нещата- или човек е супер добре или вече е за болница. Всеки си има върхове и падания, казвам, че ако обичаш някого ще видиш, че е в ниското и ще гледаш да не задълбае. То ясно, че всеки отговаря за себе си, но пък и за какво живеем в семейства, ако най- близките не ти обърнат внимание, че си тръгнал надолу. Не говорим за диагнози, а за най- обикновени ситуации, които са се случвали вероятно на всеки.

А всеки не седи безучастен според вида на отношенията с половинката. да съм от Космо ще ви кажа 10 начина да разведрим посърналата половинка, но не съм и не вярвам в универсалните подходи. Едни хора обичат да говорят други хич, едни се мотивират от забележки, други от похвали. Като живееш с някого се предполага, че знаеш кое ще помогне и кое ще попречи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия