Бихте ли "разбили" чуждо семейство?
- Публикувана: 25 фев. 2012, 14:04 ч.
- Последно мнение: 5 март 2012, 20:00 ч.
# 690
28 фев. 2012, 23:11 ч.
Ами според въпросния мъж се искало само още малко търпение от страна на бившата му жена, за да излезе той от увлечението си и да излязат от кризата в брака си, но не знам дали ако жена му беше потярпяла още, нещата щяха да се развият така. Някои хора могат да прощават, други не.
Виж целия пост
изчакването има ли положителен ефект?
Ами според въпросния мъж се искало само още малко търпение от страна на бившата му жена, за да излезе той от увлечението си и да излязат от кризата в брака си, но не знам дали ако жена му беше потярпяла още, нещата щяха да се развият така. Някои хора могат да прощават, други не.
# 691
29 фев. 2012, 13:19 ч.
Откъде започна тази тема, през какво мина и докъде стигна...
Изчакването положителен ефект няма, поне според мен - на повечето хора рано или късно им писва. А и това отношения ли са - единия партньор изживява някакви си там неща (независимо спадове ли са, кризи ли са, увлечения ли са), другия стои и чака да му мине, че да поеме връзката им по стария път. Аз поне не ги разбирам така нещата и съм съгласна, че трябва да се говори и нещо трябва да се прави, вече подхода е според човека.
Така де, ама аз и друго съм слушала: "Защо не ме изчака още малко Мария (бившата му жена), още малко и щеше да ми дойде акъла в главата (любовното му увлечение)". И това казано със съжаление.
Аз съм чувала нещо подобно, но от баща ми. В неговия случай не ставаше дума за увлечение, а за други проблеми. Не знам какво са говорили с майка ми, малка бях и ме държаха настрани от тези неща, но в крайна сметка нещата приключиха с развод. Години по-късно, когато баща ми вече живееше с друга жена (която срещна след раздялата с майка ми) и имаха и дете, той беше седнал да се самосъжалява и да обяснява колко го е яд, че си е развалил семейството и как майка ми не проявила достатъчно търпение. И на нея й го беше обяснявал.
Виж целия пост
Изчакването положителен ефект няма, поне според мен - на повечето хора рано или късно им писва. А и това отношения ли са - единия партньор изживява някакви си там неща (независимо спадове ли са, кризи ли са, увлечения ли са), другия стои и чака да му мине, че да поеме връзката им по стария път. Аз поне не ги разбирам така нещата и съм съгласна, че трябва да се говори и нещо трябва да се прави, вече подхода е според човека.
Така де, ама аз и друго съм слушала: "Защо не ме изчака още малко Мария (бившата му жена), още малко и щеше да ми дойде акъла в главата (любовното му увлечение)". И това казано със съжаление.
Аз съм чувала нещо подобно, но от баща ми. В неговия случай не ставаше дума за увлечение, а за други проблеми. Не знам какво са говорили с майка ми, малка бях и ме държаха настрани от тези неща, но в крайна сметка нещата приключиха с развод. Години по-късно, когато баща ми вече живееше с друга жена (която срещна след раздялата с майка ми) и имаха и дете, той беше седнал да се самосъжалява и да обяснява колко го е яд, че си е развалил семейството и как майка ми не проявила достатъчно търпение. И на нея й го беше обяснявал.
# 692
29 фев. 2012, 13:31 ч.
А тези мъже, дето съжалявали, че не са ги изчакали, впоследствие борили ли са се за жените си-бившите?То е много лесно следварително да се дрънкат глупости!
Виж целия пост
# 693
29 фев. 2012, 13:33 ч.
Така де, ама аз и друго съм слушала: "Защо не ме изчака още малко Мария (бившата му жена), още малко и щеше да ми дойде акъла в главата (любовното му увлечение)". И това казано със съжаление.
Аз съм чувала нещо подобно, но от баща ми. В неговия случай не ставаше дума за увлечение, а за други проблеми. Не знам какво са говорили с майка ми, малка бях и ме държаха настрани от тези неща, но в крайна сметка нещата приключиха с развод. Години по-късно, когато баща ми вече живееше с друга жена (която срещна след раздялата с майка ми) и имаха и дете, той беше седнал да се самосъжалява и да обяснява колко го е яд, че си е развалил семейството и как майка ми не проявила достатъчно търпение. И на нея й го беше обяснявал.
А аз знам случай, когато мъжът изчаква. Жената си събира багажа, зарязва си детето и на сбогуване казва: "Сори, влюбена съм, отивам да живея с него. Изчакай ме, може след два месеца да ми мине. Не знам" След три месеца се връща, мъжът й я приема и сега, след 30 години, са си семейство, поне на външен вид изглеждащо чудесно. И си гледат внучетата. 
Виж целия пост
Така де, ама аз и друго съм слушала: "Защо не ме изчака още малко Мария (бившата му жена), още малко и щеше да ми дойде акъла в главата (любовното му увлечение)". И това казано със съжаление.
Аз съм чувала нещо подобно, но от баща ми. В неговия случай не ставаше дума за увлечение, а за други проблеми. Не знам какво са говорили с майка ми, малка бях и ме държаха настрани от тези неща, но в крайна сметка нещата приключиха с развод. Години по-късно, когато баща ми вече живееше с друга жена (която срещна след раздялата с майка ми) и имаха и дете, той беше седнал да се самосъжалява и да обяснява колко го е яд, че си е развалил семейството и как майка ми не проявила достатъчно търпение. И на нея й го беше обяснявал.
# 694
29 фев. 2012, 13:34 ч.
За мен това с изчакването е пак опит за прехвърляне на вина. "Всичко щеше, да е наред, ама той/тя нямаше търпение достатъчно". А че чакането може да е цял живот и пак да не дочакаш, не е важно.
Виж целия пост
# 695
29 фев. 2012, 13:50 ч.
наистина е като прехвърляне на отговорност и вина. Ха, той ще си вее подробностите където му скефне и за колкото му скефне, аз ще го чакам! че и на всичко отгоре да се сърди, че не съм го изчакала! 
Виж целия пост
# 696
29 фев. 2012, 14:31 ч.
Жаве, случаи всякакви 
Аз имам и един познат - жена му периодично се захласваше по някого и го напускаше (но си взимаше детето всеки път), а като се разсъхнат нещата с любовника се връщаше обратно при него. И така - много пъти, години продължи това. Обаче тяхната история не завърши с хепи енд; на него му писна в един момент и след поредната й забежка, прибра само детето и се разведоха. В случая той не се е опитвал да подходи към нея по какъвто и да било начин (поне доколкото знам), ами точно си търпеше, като междувременно се оплакваше чат-пат на приятелите си, че жена му била такава и онакава и правела това или онова.
Виж целия пост
Аз имам и един познат - жена му периодично се захласваше по някого и го напускаше (но си взимаше детето всеки път), а като се разсъхнат нещата с любовника се връщаше обратно при него. И така - много пъти, години продължи това. Обаче тяхната история не завърши с хепи енд; на него му писна в един момент и след поредната й забежка, прибра само детето и се разведоха. В случая той не се е опитвал да подходи към нея по какъвто и да било начин (поне доколкото знам), ами точно си търпеше, като междувременно се оплакваше чат-пат на приятелите си, че жена му била такава и онакава и правела това или онова.
# 697
29 фев. 2012, 15:03 ч.
Леле, за 5 дена 50 страници сте изписали, страшни сте.
По темата - сложно ми е. Не съм по чакането, ако го чакам да се разведе, ще ми писне на 2-рата седмица...
И от сегашна гледна точка - правилно. Добре, че не съм чакала този и онзи, масово минават с лафа за търпението. Е хайде де, потърпи, то ще ../еди си какво/. Ще, ама не ще, след 10 години са си същите, нищо от чаканото от мен не се е променило, само че сега някоя друга ги чака.
Виж целия пост
По темата - сложно ми е. Не съм по чакането, ако го чакам да се разведе, ще ми писне на 2-рата седмица...
И от сегашна гледна точка - правилно. Добре, че не съм чакала този и онзи, масово минават с лафа за търпението. Е хайде де, потърпи, то ще ../еди си какво/. Ще, ама не ще, след 10 години са си същите, нищо от чаканото от мен не се е променило, само че сега някоя друга ги чака. 
# 698
29 фев. 2012, 16:17 ч.
Що пък аз да разбивам семейството. Мъжът от това въпросно семейство, къде е неговата роля. Преди всичко той е отговорен за собственото си семейство.
Ако не съм омъжена или не съм с наистина сериозна връзка, не бих се замислила изобщо. И не, няма да имам угризения.
Ако съм омъжена или със сериозна връзка, бих се замислила и ако нещо на мен не ми достига в тази моя връзка или в моето семейство, ако не се чувствам щастлива, най-вероятно, ще "разбия" другото семейство.
Виж целия пост
Ако не съм омъжена или не съм с наистина сериозна връзка, не бих се замислила изобщо. И не, няма да имам угризения.
Ако съм омъжена или със сериозна връзка, бих се замислила и ако нещо на мен не ми достига в тази моя връзка или в моето семейство, ако не се чувствам щастлива, най-вероятно, ще "разбия" другото семейство.
# 699
29 фев. 2012, 16:43 ч.
Това с "чакането" малко.... 
Ако съм изстинала вече към него и ми трябва само да не съм сама на стари години, кой знае, може и да го прибера....
Ама ако това положение не ми дава мира, тормози ме и ме побърква,ще потърся най-бързия начин да приключим и да не го видя повече.
Виж целия пост
Ако съм изстинала вече към него и ми трябва само да не съм сама на стари години, кой знае, може и да го прибера....
Ама ако това положение не ми дава мира, тормози ме и ме побърква,ще потърся най-бързия начин да приключим и да не го видя повече.
# 700
29 фев. 2012, 16:59 ч.
Най-трудно е - да не си изстинала, но да трябва да го разкараш, иначе 
Виж целия пост
# 701
1 март 2012, 10:50 ч.
Най честия вариант е - изневерникът изпърхва в нова връзка, плам, страст, след това вижда, че и тая жена не е толкова различна от собствената, даже май първата я превъзхожда лекинко, пък промяна, разправии и то за какво - пак за същото - и ако жена му зорлем не го е натирила при другата се кротва с подвита опашка.
Та ако някоя си го иска, наистина е най-добре да поизчака.
Виж целия пост
Та ако някоя си го иска, наистина е най-добре да поизчака.
# 702
1 март 2012, 10:52 ч.
Само с последното изречение не знам съгласна ли съм...
Виж целия пост
Най честия вариант е - изневерникът изпърхва в нова връзка, плам, страст, след това вижда, че и тая жена не е толкова различна от собствената, даже май първата я превъзхожда лекинко, пък промяна, разправии и то за какво - пак за същото - и ако жена му зорлем не го е натирила при другата се кротва с подвита опашка.
Та ако някоя си го иска, наистина е най-добре да поизчака.
Та ако някоя си го иска, наистина е най-добре да поизчака.
Само с последното изречение не знам съгласна ли съм...
# 704
2 март 2012, 17:26 ч.
Ако въпросът беше "бихте ли спали с женен", щях да кажа да. Но не бих се обвързала с такъв; самият факт, че се прибира при друга жена, би ме отвратил и бихме се разминали с "голямата любов".
Виж, за секс: не ми пречи.
Виж целия пост
Виж, за секс: не ми пречи.
Препоръчани теми