Случи ми се нещо странно VIII

Отдавна следя темата, но все не смея да пиша.
След звъненето на Дейв се престраших.
Живеем в кооперация на 2 етажа, под нас са възрастна жена със сина си. От две години близо сме тук.
За това време се случи седем или осем пъти да се звъни на вратата, кратък звън, сутринта между 9 и 9.30 часа.
Отварям вратата- няма никой, бягам на терасата, да не би отдолу да звъни някой на звънеца- няма никой.
Два пъти се случи да се звъни, мъж ми отваря, аз бягам на терасата- няма никой.
Най- странното се случи зимата, когато валя големият сняг.
Пак се звънна, бях до вратата, отворих веднага- пак никой.
Моичкия рано отиде на работа, слязох до входната врата- нямаше и никакви стъпки в снега.
На милия стъпките снега ги беше заличил, нито имаше мокри следи по стълбището, нищо.
Съседите отдолу са трудноподвижни, а и няма за какво да си правят майтапи с нас.
На хазайката мъжа й е починал тук, но в 5 сутринта.
Много ми е чудно.

На тези, които искат да четат истински странни истории ще кажа, че който има някаква странна и стряскаща история, не обича да я разказва, особено на публично място, какъвто е този форум примерно. Аз си имам такава история, но не я разказвам, нито ще я разкажа някога. Най-малкото във форум. Тук съм разказвала в по-предните теми само една, която не е нещо изключително. Друго просто не ми се е случвало, а съм на цели 48 години. Такива неща не стават непрекъснато и темата взе да се изчерпва. Затова се пишат и неща, които просто вълнуват хората от форума в момента, без да имат претенцията за изключителност. Не виждам защо някои се мръщят....

А защо трябва да се пише нещо, колкото да се чешат езиците- да си намерят друга тема.

За звънците, преди време пак се дискутираха подобни неща и аз бях споделила, че така ми се включваше звънеца, от прахосмукачката Търсете причината в инсталации и тем подобни- твърде е възможно да прави контакт от нещо.
В случая на Дейв обаче е странно, тъй като има и неживеещ в блока индивид.

Може би наистина не им се споделя на хора преживели такива неща. В един друг форум имаше едно момче, на което една къща му беше взела страха. Нещо е видяло или се е случило и постоянно предупреждаваше да не се шегуваме със свръхестествените неща и въобще да не се занимаваме, но така и не разказа какво е преживяло. Всички умряхме от любопитство, но той беше твърд и дума не издума.

Ами тогава да си мълчи,а не да тръби,че му се е случило нещо,но няма да каже.

Ами, а де! Ама много държеше да каже, да не се занимаваме с тези неща, че е опасно и т.н.

Ето, това вече е много интересно. Жалко, че не е споделил.

Напълно вярно е че когато ти се случи нещо ужасяващо и ... знам ли... сериозно по-скоро ще го запазиш за себе си. Няма да смееш да го разказваш. Може в миналата тема да съм писала някои неща, но те са нищо пред това на което съм била свидетел преди много години в дома на роднини. Но макар че съм го виждала ми е неудобно, то си се отнасяше за тях, те си страдаха и си беше техен проблем. Близки роднини са и ако случайно се прочетат тук (за нещо толкова лично) и ще ми стане гадно. Затова си споделям моите странни нещица, не че са кой знае какво и толкоз. И ги разбирам тези хора, които са предпазливи със споделянето, защото... ами честно казано някой път просто не е за разправяне, хората не биха повярвали.   

Eй първите години темите ми вземаха страха, имаше уникални истории, четях до посред нощите и треперих.... Май Имелда беше споделяла тогава за едни духове в болница, голям страх ме гони, цяла нощ се стисках и до вц-то не припарих.
То да ви кажа, като цяло форума затъпя яко, не само темата....

Наскоро странна случка при мен е от есента. С майка ми и малкия ходихме в къщата на баба ми и дядо ми(Североизточна България), в която не живее никой от 10 години, тоест от както баба ми почина, няколко години преди нея и дядо. Не бях посещавала къщата от погребението на дядо ми, тогава ми се беше случило нещо странно и страшно, разказвало съм го в темата.
Отидохме ние там, тя пуста, мрачна, все пак никой не я поддържа вече, аз и сина ми щяхме да спим в на братовчедка ми стаята(тя е сирак и е отгледана от старите, но от години не живее в страната), да уточна къщата е с 3 стаи, отвън голям двор, абе доста си е страховита.
Майка ми се настани в кухнята и там реши да спи. Последната стая, която остана свободна, беше на дядо ми, знам, че там е прекарал една нощ в ковчега, преди да го погребат на другия ден, някаква неприятна за мен традиция. Още като влязохме в къщата и минах покрай въпросната стая ме споходи едно тегаво и кофтярско чувство, един студ ме лъхна, абе гадна история, вратата беше отворена и аз я затворих, че ми беше некомфортно.
Забравих за  нея, защото обикаляхме по познати, които не сме виждали с години, напред-назад. Връщаме се вечерта, отключваме къщата, вратата на тегавата стаичка зее, а я затворих доста стабилно, издразних се, и пак я затворих, ама хубаво я притиснах и дори завъртях ключа. Лягаме да спим, мен нещо не ми е кефско, въртя се, сучя се из чаршафите, малкото си заспа като пич до мен. Реших, че ми се допика, ставам отварям нашата стая, която е срещу въпросната, и какво да видя пак зее отворена вратата и, пък и бях ударила ключа, взех да се ошашквам леко, но си го обясних, че все пак ключа е стар и го бях оставила на самата врата, може да се е завъртял от само себе си.
Затворих пак тая скапана врата, заключих, натиснах да проверя няколко пъти да се уверя, че съм ударила катинара, взех ключа и се прибрах в стаята си да спя, като го сложих последния на една масичка близо до леглото ни. По едно време се събуждам от някакво тихо скърцане, първоначално мислех, че сънувам, но детето се разшава и забълнува и ме разбуди тотално. Взех да се ослушвам като някоя страхлива мишка, нищо не се чува, викам си сторило ми се е, но няма и 1 минута, пак се чува скръц-скръц. Е ядосах се, викам майка, нещо се е разбудила и ми скърца, ще разбуди малкия, ставам да  направя забележка, отварям нашата врата и .... познайте, гадната срещуположна стая пак зее отворена.
Хвана ме яко шубето, нали я заключих, отидох до кухнята и викам сега ще я нахокам майка, сигурно докато сме спали и е взела ключа от масичката без да я усетя, макар, че ми стана странно какво ще рови по нощите там, вместо да спи. Нахлувам в кухнята, гледам тя си спи дълбоко, ни лук яла, ни лук мирисала, събудих я, питам я ти ставала ли си да отваряш стаята на дядо,  тя ме гледа сънено и ми вика, защо я будя и, че изобщо не е ставала през ноща. Е казах и какво е станало и тя предположи, че вратата нещо е развалена, отидохме там, оглеждахме по нощите като кукумявки, но вратата си изглеждаше съвсем читава, просто сякаш някой я е отключил. Влязохме вътре в стаята, почнахме да оглеждаме навсякъде, ами нищо необичайно, обаче едно такова студено вътре, пронизващо ледено. Майка ми реши да си лягаме и дори ме нахока изобщо защо съм я затваряла тази стая, да си стояла открехната, как да и обясня, че ми е леко непритяна и страшна, като знам, че дядо там е стоял мъртъв една нощ. Оправдах се, че лъха студ от нея и искам да я държим затворена, че да не е студено в антрето, отидох взех ключа от масичката и заключих пак. Легнах си, обаче не успях да заспя изобщо, дори заключих и нашата стая и пак се ослушвах за всеки звук и стон. Изглежда съм се унесла все пак и заспала, когато на сутринта станах, погледнах за ключа от стаята на дядо, стоеше си на масичката до мен. Успокоих се, пък и вече си беше светло, станах отключих нашата стая и какво да видя, "шибаната"(извинете за израза) врата на дядо на стаята пак отворена.
По-късно същия ден си тръгнахме, не затворих повече тази стая, майка ми като пълен атеист и прагматик, каза, че е било от вратата и точка.
Не знам какво е било и не искам да знам сякаш, обаче чувството беше отвратително, усещаш едно влудяващо сърцебиене, изтръпване на врата, полазване на студени иглички и схващане на челюстта от страх.
След време споменах на братовчедка ми за случката, тя каза, че тази стая и е много ужасна и винаги, когато е влизала там след смъртта на дядо ни, е чувствала страх в нея и студ, вледеняващ студ.
Дядо ми беше строг, но добър човек, не мога да си обясня, ако евентуално е част от неговата енергия останала там, така да ни плаши до смърт.

пс: Извинете ако имам пунктуационни и граматически грешки, бързо писах, а сега не ми се редактира целият пост наново.

Зеринтия, случката ти наистина е странна. Поне на мен никога досега не ми се е случвало заключена врата да се отключва сама.
Възможно ли е да е свързано с някакви свлачищни процеси това непрекъснато отваряне на вратата?

Едва ли свлачише има пръст в тая работа- нали е била заключена.

Чудех се за някакво логично обяснение... Иначе, да, все нещо трябва да накара езичето на ключалката да превърти.

Нямам обяснение реално, но най-вероятно ключалката е прецакана, някак не ми се вярва в духове, а и не искам да вярвам....
Скоро пак ще ми се наложи да ходим натам, този път ще дойде и съпругът ми, ще я огледа тази врата, ако пак прави такива номера.

...

Не знам дали помните звънеца и звънененето-смених батериите и спря.
.............